Р
Е Ш Е Н И Е № 471
гр. Хасково, 30.11.2018 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, III
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р*Т*,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 651 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
102 от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. № 1284/2017 г. по описа на РС –
Хасково, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М.М.М. и С.Р.М.
искове с правно основание чл. 109 от ЗС срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД -
гр. Пловдив за осъждане да премахне за негова сметка бетонна основа на ел.
стълб с размери 2.42 кв. м., намираща се в поземлен имот с идентификатор
77195.703.244 по КК на гр. Хасково, предишен УПИ XIV, кв. 1064, ж.р. „К*“,
целия с площ от 751 кв. м., както и срещу „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД - гр. София за осъждане да отстрани за негова сметка въздушен електропровод
със силови кабели, с високо напрежение - 110 kV, преминаващ ниско над имот с
идентификатор 77195.703.244 по КК на гр. Хасково, предишен УПИ XIV, кв. 1064,
ж.р. „К****“, целия с площ от 751 кв. м., като го ситуира по границата със
съседен имот, а при условията на евентуалност - го положи със свои средства и
труд под земята на терена, при спазване изискванията на безопасност. Със същото
решение ищците са осъдени да заплатят на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр.
Пловдив направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
По същото дело
с решение № 307 от 01.06.2018 г. РС- Хасково е отхвърлил като неоснователен и
недоказан предявеният от М.М.М. и С.Р.М. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
за осъждане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив и „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД - гр. София да заплатят при условията на солидарна
отговорност сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването от
ползване на 250 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 77195.703.244 по КК на
гр. Хасково, предишен УПИ XIV, кв. 1064, ж.р. „К****“, целия с площ от 751 кв.
м. за периода от 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. Със същото решение ищците са
осъдени да на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив направените по делото
разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решение
№ 102 от 23.02.2018 г. е постъпила въззивна жалба от М.М.М. и С.Р.М. с
твърдение, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано, тъй като приетото за установено фактическо положение не
съответства на събраните доказателства. Изтъква се, че при решаването на
основния спорен по делото въпрос дали поставените съображения имат статут на
законен сервитут, първоинстанционният съд е достигнал до опорочени правни
изводи. Изложени са подробни съображения относно действащото през годините
законодателство, предвиждащо възникване на сервитутни зони около енергийните
обекти, което обаче според цитирана практика на ВКС изисква спазване на
законовите изисквания за изграждането им. Според жалбоподателите това означава
приложение на разписаните в ЗТСУ и ППЗТСУ правила и процедури, които в случая
не били спазени, доколкото по делото не са представени необходимите строителни
книжа. Наред с това се твърди, че районният съд неправомерно е приел, че
липсват доказателства „Електроразпределение Юг“ ЕАД да ползва, държи или владее
имота или част от него посредством намиращата се в него бетонна основа на ел.
стълб. С изложените в жалбата доводи се претендира, че правото на собственост
на жалбоподателите е неоснователно ограничено, с оглед на което се иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове с
правно основание чл. 109 от ЗС бъдат уважение. Претендират се направените
деловодни разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Електроразпределение Юг“
ЕАД - гр. Пловдив, с който оспорва наведените от въззивниците доводи. Изтъква,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Писмен отговор
е подаден и от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД - гр. София, в който са
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че
първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с нормативната уредба за
сервитутите, задължаваща ищците да търпят ограничения в собствеността си, като
правилно е приел, че не е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109
от ЗС. От въззивния съд се иска да остави постановеното решение в сила.
Срещу решение
№ 307 от 01.06.2018 г. също е постъпила въззивна жалба от М.М.М. и С.Р.М. с
твърдение, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Претендира се, че от събрания по делото доказателствен материал
по категоричен начин се установява фактическия състав на предявения иск с
правна квалификация чл. 59 от ЗЗД. Доколкото уважаването на тази претенция е
обусловено от основателността на иска по чл. 109 от ЗС, жалбоподателите отново
излагат подробни съображения относно недоказаното наличие на сервитутно право в
полза на енергийните предприятия. Молят съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск, като претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
В срок е
подаден писмен отговор от „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив със
становище за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на
постановеното решение и присъждане на разноски.
Отговор е
постъпил и от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД - гр. София, в който сочи за правилен изводът на
първоинстанционния съд, че претенцията на ищците за изплащане на обезщетение по
чл. 59 от ЗЗД е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Преди даване
ход на делото пред въззивната инстанция е постъпила молба-становище от М.М.М. и
С.Р.М., с която поддържат депозираните въззивни жалби и правят възражение
относно размера на присъдените от първата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като молят за ревизиране на
този въпрос.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана
страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По делото не се
спори, че ищците М.М.М. и С.Р.М. имат сключен граждански брак от 24.05.1988 г.
На 29.03.2006 г. с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 146, том I, рег. № 2453, дело № 132/2006 г. по
описа на нотариус Владилена Сиртова с рег. № 079 и район на действие -
Хасковски районен съд,
са придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор 77195.703.244 по
КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., находящ
се в ж.р. „К****“ в гр. Хасково, с площ от 751 кв. м. и номер по предходен план
884. За имота има издадено разрешение № 360 от 27.11.2014 г. за строеж на
„еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване“, като в проекта за
изпълнение на строителството /част архитектурна и ПБЗ/ е отбелязано, че през
него минават проводници с високо напрежение.
Безспорно
е също, че въз основа на Решение на ДКЕВР № Р-205 от 18.12.2013 г. и издадена
съответна лицензия ответното дружество „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
извършва дейността пренос на електрическа енергия, която се осъществява чрез
електропроводи на ниво високо напрежение.
Не
се спори между страните по делото, че в имота на ищците преминават фазови
проводници на въздушни електропроводни линии /ВЕЛ/ „Р****“ 110 kV и „А***“ 110
kV. Видно от представеното по делото извлечение от счетоводните регистри на
„ЕСО“ ЕАД - МЕР Хасково електропровод 110 kV „Р****“ е заведен в активите на
дружеството на 01.02.1975 г., а електропровод 110 kV „А***“ на 01.01.1983 г.
В
хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от съда като компетентно и безпристрастно
изготвено. При извършен оглед на място вещото
лице е установило, че в
югозападната част на имота има бетонна основа с размери 160/160 см и видима
част 40 см, без ел. стълб върху нея. Над имота и почти диагонално по дългата
страна преминават ВЕЛ 110 kV, като на североизточната
граница се намира стоманорешетъчен стълб № 9 за две тройки
проводници, общ за ВЕ 110 kV „А***“ и ВЕ 110 kV „Р****“, с
обозначение върху стълба 1983 г. При направена справка в Община Хасково вещото
лице не е установило данни за наличие на разрешение за строеж на енергиен
обект, разположен в и над процесния имот. В заключението е посочено, че зона „К****“
е включена в границите на населеното място през 2000 г. на основание Решение №
67 на Общински съвет Хасково от 29.02.2000 г., с което е одобрен околовръстен
полигон. При направена справка в отдел „АГК“ в Община Хасково вещото лице е
констатирало, че за ПИ 77195.703.244 и ПИ 77195.703.243 в ж.р. ‘К****“ има
одобрен със Заповед № 250/10.02.2014 г. ПУП - план за регулация и план за
застрояване. Същият е бил съгласуван с „НЕК“ ЕАД, който с писмо от 08.08.2013
г. е изразил становище, че през имотите преминават ВЕ 110 kV „А***“ и ВЕ 110 kV
„Р****“ на обща стълбова линия и при реализиране на ПУП стриктно следва да се
спазват изискванията на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електрическите проводни линии и Наредба № 16/09.06.2004
г. за сервитутите на енергийните обекти. Геодезическата част на проекта за
изработване на ПУП съдържала скица извадка от кадастрална карта, върху която
била отразена оста на преминаващите над имота въздушни електропроводи. Същото
трасе и стълб № 9 били отразени в Картата на възстановената собственост в
Община Хасково. При извършена справка по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., както и по партидата на имота в
Агенция по вписванията - Имотен регистър вещото лице установило, че в тях не се
съдържат данни за преминаващи над ПИ 77195.703.244 въздушни електропроводи 110
kV и вписани ограничения върху имота. В устния си доклад в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд вещото лице допълва, че в периода на изграждане на
процесните съоръжения изготвянето на проекти за изграждане на електрически
централи и мрежи за пренос на ел. енергия се е извършвало от специализирани
проектантски организации към Министерството на енергетиката, като при направена
справка за тези проекти от министерството отговорили, че няма архив.
Във
връзка с предявената претенция по чл. 59 от ЗЗД по делото са назначени две
съдебно-счетоводни експертизи, приети по делото. В заключението на първата
експертиза вещото лице е използвало Наредба на Община Хасково за определяна на
наемните цени на земеделски земи, както и сключените договори за отдаване под
наем на земеделска земя. Посочено е, че площта на намиращата се в имота
бетонната основа е 2,42 кв. м., а размерът на пазарния наем за периода от
01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. е в общ размер на сумата от 0,60 лв. Прилежащият
терен на проводника с високо напрежение 110 kV е установен в два варианта. При
първия - чрез измерване площта е 294,80 кв. м., като пазарният наем за периода
от 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. съгласно чл. 7 от Наредбата е в размер на
73,70 лв., а съобразно договорите - 72,25 лв. При втория вариант плота на
терена по скица е 294,39 кв. м., а пазарният наем за периода от 01.06.2012 г.
до 01.06.2017 г. съгласно чл. 7 от Наредбата е в размер на 73,60 лв., а
съобразно договорите - 72,15 лв. В заключението на втората експертиза са
използвани Наредба за началния размер на наемните цени и цени при разпореждане
с общинска собственост по реда на Наредбата за управление и разпореждане с
общинска собственост и отдадени под наем сходни имоти. Вещото лице е посочило,
че площта на бетонната основа е 2,39 кв. м., като при средномесечен наем от
1,48 лв. размерът на наема за периода от 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. е 88,80
лв. Площта, формирана от хоризонталната проекция на крайните проводници на ВЕ
върху ПИ 77195.703.244 е 290,11 кв. м., като при средномесечен наем от 179,87
лв. размерът на наема за периода от 01.06.2012 г. до 01.06.2017 г. е 10792,20
лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Негаторният иск по чл. 109 ЗС предоставя защита на
правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие върху вещта, което макар и да не накърнява
владението, ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота
според неговото предназначение. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
от ЗС /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017
г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.
Основният спор по предявения срещу
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД негаторен иск
е съсредоточен върху въпроса дали в полза на ответното дружество съществува
валидно сервитутно право, което съставлява правно основание да ползва имота на
ищците и да ограничава правото им на собственост.
При
проследяване на нормативната уредба касаеща електроснабдяването и приложима по
делото се установява, че в периода 1975 г. – 1999 г. е действал Закона за
електростопанството, който в чл. 11, ал. 1 предвиждал, че около
електропроводите за високо напрежение се създават охранителни зони. През 1999
г. е влязъл в сила Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./. В § 1, т. 17 е дефинирано понятието
“енергиен обект”, като такъв, в който
или посредством който се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия, добив или съхранение на природен газ, както и неговите спомагателни
мрежи и съоръжения, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни
мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или
природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без сградните
инсталации на потребителите. Съобразно предназначението на въздушния
електропровод за пренос на електрическа енергия следва, че процесните
съоръжения имат статут на енергиен обект. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти се
създават сервитутни зони, а в ал. 2 е предвидено, че за съществуващите
енергийни обекти, сервитутното право възниква по силата на закона. За приложението на тази разпоредба релевантно е обстоятелството
енергийният обект да е съществуващ, заварен от закона,
като е без значение дали е законно изграден, доколкото ЗЕЕЕ не поставя такова
изискване за възникване на сервитутното право върху енергийния обект. В §
26, ал. 1 от действащия Закон за енергетиката е регламентирано, че възникналите
по силата на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си.
В
случая от събраните по делото доказателства може да се направи извода, че от
изграждането си до влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ процесните електропроводи
безспорно са били съществуващ енергиен обект. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесните енергийни обекти ВЕ „Р****“ 110 kV и ВЕ „А***“ 110 kV са изградени към 1983 г., която
година е обозначена върху общия за проводниците стоманорешетъчен стълб. Съобразно
представеното извлечение от счетоводните регистри на
„ЕСО“ ЕАД - МЕР Хасково електропровод 110 kV „Р****“ е заведен в активите на
дружеството на 01.02.1975 г., а електропровод 110 kV „А***“ на 01.01.1983 г.
Наред с това е установено, че трасето на
електропроводите е отразено в картата на възстановената собственост в Община
Хасково, като до 2000 г. местността „К****“, в която се намира процесният имот,
е имала статут на земеделска земя извън строителните граници на населеното
място, а въз основа на Решение
№ 67 на Общински съвет Хасково от
29.02.2000 г. е територия с околовръстен полигон, т.е. урбанизирана територия. Липсата
на подобно отбелязване в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., се обяснява с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗКИР, в
която е предвидено, че специализирани данни за строежи, съоръжения и
техните сервитути и други обекти в поземлените имоти, включително за надземните
и подземните проводи и съоръжения без сградите и съоръженията със
самостоятелните обекти в тях, различни от основните кадастрални данни, са предмет на специализирани карти.
От друга страна е установено, че оста на въздушните електропроводи е отразена в
скица-извадка от кадастрална карта, съдържаща се в геодезическата част на
проект за изработване на ПУП за процесния ПИ 77195.703.244 и съседния ПИ
77195.703.243, одобрен със Заповед № 250/10.02.2014 г. Макар и все още
неприложен, изработеният ПУП е изцяло съобразен със съществуващите
електропроводи, доколкото е съгласуван с праводателя на ответното дружество –
„НЕК“ ЕАД, който е изразил становище за спазване на изискванията на Наредба №
3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии и Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Следва
да се отбележи, че издаденото за процесния имот разрешение за строеж също е
съобразено с преминаващите над имота проводници на ВЛ „Р****“ 110 kV и ВЛ „А***“
110 kV. В разпоредбата на §
4, ал. 10 от ЗЕ е регламентирано, че собствениците на недвижими имоти с
изградени в тях енергийни обекти имат право да извършват строителни и други
дейности в тях при спазване на нормативните изисквания за безопасна
експлоатация на енергийни обекти, което е предвидено в издаденото разрешение. В този смисъл е неоснователно направеното от ищците възражение, че
заради електропроводите не могат да реализират предвиденото застрояване. По
отношение на претенцията ответното дружество да премести със свои средства и
труд енергийните обекти, първоинстанционният съд правилно е обърнал внимание на
чл. 64, ал. 5 от ЗУТ. Съобразно тази разпоредба когато във
връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или
устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на
новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти,
съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са
засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.
В
контекста на изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че в
полза от ответното дружество „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД е възникнало и съществува сервитутно право, което задължава
ищците М.М.М.
и С.Р.М. като собственици на служещия имот да търпят това ограничение на
вещното си право. При това положение не е налице неоснователност на действията
на ответника, като задължителна предпоставка за уважаване на негаторния иск,
предвид което предявената претенция по чл. 109 от ЗС се явява неоснователна и в
този смисъл правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.
По отношение на предявения срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД негаторен иск, настоящият въззивен състав се
солидаризира със становището на първостепенния съд. Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК на ищеца принадлежи процесуалното
задължение да установи, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие,
което пречи му да упражнява вещното си право. По делото не са събрани
доказателства намиращата се в имота на ищците бетонна основа, без електрически
стълб, да е собственост на ответното дружество или да е била поставена от него.
Неоснователно и неподкрепено с доказателства е твърдението на ищците, че
бетонната основа представлява фундамент на ЖР стълб от въздушно електропроводно
отклонение 20 kV и има статут на енергиен обект, принадлежащ на
ответното дружество. Наред с това ищците не са изпълнили възложената им тежест
да докажат, че тази бетонна основа ограничава, смущава или пречи на пълноценното
ползване на имота според неговото предназначение. По изложените съображения
предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС правилно е преценен като
неоснователен и недоказан от първоинстанционния съд, който напълно
законосъобразно го е отхвърлил.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
солидарно осъждане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД -
гр. Пловдив и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД - гр. София да заплатят
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците М.М.М. и С.Р.М. от
ползване на 250 кв. м. от собствения им поземлен имот с идентификатор
77195.703.244:
Основателността
на така предявената претенция е обусловена от изхода на спора по предявените
негаторни искове, с отхвърлянето на които фактическият състав на
неоснователното обогатяване се явява неизпълнен. Настоящият въззивен състав
напълно споделя изложените в тази насока фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. При това положение правилно и
законосъобразно е постановеното от районния съд решение, с което е отхвърлен
искът по чл. 59 от ЗЗД.
С оглед
обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивният състав,
съответства на този на първоинстанционния съд, постановените решения следва да
бъдат потвърдени, а подадените въззивни жалби следва да бъдат оставени без
уважение.
Настоящият
съдебен състав намира за несвоевременно направеното от въззивниците М.М.М. и С.Р.М.
едва пред въззивната инстанция искане за намаляване поради прекомерност размера
на присъдените в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Съдебната практика е
последователна, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва
да се заяви до приключване на устните състезания в съответната инстанция, след
който момент се явява преклудирано.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
„Електроразпределение Юг“ ЕАД следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 102 от 23.02.2018 г. и решение № 307 от 01.06.2018 г., постановени по гр. д.
№ 1284 по описа на за 2017 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.М.М., с ЕГН **********
и С.Р.М.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.