Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 17093 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Й.Д.Ч.
твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд като
младши инспектор в Трето РУ при ОДМВР Варна. Посочва, че е със статут на
държавен служител. За посочения период е положил общо 1576 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1800.37 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 225.37 часа, който твърди,
че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в
размер на 1879.60 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
1) сумата от 1879.57 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 225.37 часа за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 21.10.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане;
2) сумата от 291.63 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 08.10.2019 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на предявените искове, както следва:
1) на предявения иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – чрез неговото намаляване от
сума в размер на 1879.57 лева на сумата в размер на 1760.74 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд -
248 часа, за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд, с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане;
2) на предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – чрез неговото намаляване от сума в размер на 291.63 лева на
сума в размер на 237.87 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до
08.10.2019 г.
За
разликата над намаления размер на исковете до първоначално предявения
производството е прекратено поради отказ от иска.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР - Варна е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в ОДМВР-Варна.
Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от
ищеца часове нощен труд. Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа, като общите норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца.
Счита, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Изложени са
подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на служебно правоотношение между тях за
процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., по силата на което ищецът е
заемал длъжността „командир на отделение“ в група „Охранителна полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОДМВР – Варна.
По делото са ангажирани специални
знания посредством назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него става ясно,
че за процесния период /от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г./ ищецът е положил общо 1733 часа нощен труд.
Вещото лице е изчислило, че при преизчисляване на нощния труд с коефициент
1.143 се получава разлика от 248 часа, които не са заплатени на ищеца, като дължимото
възнаграждение за тях е в общ размер от 1760.74 лева. Посочено е, че дължимото
обезщетение за забава върху така определеното допълнително трудово
възнаграждение възлиза на 237.87 лева за периода от 01.01.2017
г. до 22.10.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както
по-горе бе отбелязано, между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът се явява държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото писмени
доказателства става ясно и че през процесния период същият е полагал труд на
24-часови смени. Спорът е съсредоточен относно обстоятелството дали положеният
от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така
получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 187, ал. 5
от закона е закрепено правилото, че работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените часове до
определен брой на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време
над тази граница. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6/.
Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29 юли 2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. и действаща понастоящем/, приета в
изпълнение на законовата делегация по чл. 187, ал. 5 ЗМВР. Същата не съдържа методика за преобразуване на нощните
часове в дневни при сумирано отчитане на отработеното време, за разлика от
предходно действалата Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от последната при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
Същевременно, такова правно основание е предвидено в чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно посочената разпоредба „при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място“. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата тя не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. При
тълкуването на тази разпоредба по аргумент за по-силното основание следва, че
Наредбата не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в
държавната администрация. В тази насока са и част от аргументите, развити от ответника.
Доколкото обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване
на принципа на равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България, то е недопустимо. Така на практика биха били ограничени
правата на определена категория граждани само въз основа на тяхното обществено
положение в качеството им на служители на МВР. Би се достигнало до това
методика за преобразуване на нощните часове в дневни да се прилага единствено
по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по отношение на държавните
служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването на законова или
социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо държавните
служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното чл. 2, ал. 3 НСОРЗ не
следва да се прилага като противоречаща на чл. 6 КРБ.
Допълнителен
аргумент за приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР е
и обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители и в
частност на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на
идеята, че на този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от
закрилата, предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение. Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към държавните
служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат. При това
би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение.
Поради така
изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема, че чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по отношение на държавните служители в
МВР.
От
събраните по делото доказателства се установява, при
преобразуване на положения от ищеца нощния труд в дневен се получава разлика от
248 часа извънреден труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за
който възлиза на 1760.74 лева. Следователно предявеният главен иск е основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на
главния иск основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения
за процесния период. Тъй като вещото лице е извършило изчисления за период,
различен от исковия /от 01.01.2017 г. до 22.10.2019
г./, съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер
на законната лихва, както и размера на дължимото допълнително възнаграждение,
отразен по периоди в Приложение № 2 към заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, извърши самостоятелни изчисления. Въз основа на същите настоящият
съдебен състав приема, че дължимата лихва за забава върху главницата е, както
следва:
-
за четвъртото тримесечие на 2016
г. за периода от 01.01.2017 г. до 08.10.2019 г. –
37.03 лева;
-
за първото тримесечие на 2017 г. за
периода от 01.04.2017 г. до 08.10.2019 г. – 24.92 лева;
-
за второто тримесечие на 2017 г. за
периода от 01.07.2017 г. до 08.10.2019 г. – 32.43 лева;
-
за третото тримесечие на 2017 г. за
периода от 01.10.2017 г. до 08.10.2019 г. – 22.47 лева;
-
за четвъртото тримесечие на 2017
г. за периода от 01.01.2018 г. до 08.10.2019 г. – 23.31
лева;
-
за първото тримесечие на 2018 г. за
периода от 01.04.2018 г. до 08.10.2019 г. – 25.29 лева;
-
за второто тримесечие на 2018 г. за
периода от 01.07.2018 г. до 08.10.2019 г. – 20.80 лева;
-
за третото тримесечие на 2018 г. за
периода от 01.10.2018 г. до 08.10.2019 г. – 15.13 лева;
-
за четвъртото тримесечие на 2018
г. за периода от 01.01.2019 г. до 08.10.2019 г. –
13.11 лева;
-
за първото тримесечие на 2019 г. за
периода от 01.04.2019 г. до 08.10.2019 г. – 10.40 лева;
-
за второто тримесечие на 2019 г. за
периода от 01.07.2019 г. до 08.10.2019 г. – 5.16 лева;
-
за третото тримесечие на 2019 г. за
периода от 01.10.2019 г. до 08.10.2019 г. – 0.28 лева.
Следователно
общият размер на дължимото обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода от 01.01.2017 г. до 08.10.2019 г. възлиза на
230.33 лева, до която сума предявеният акцесорен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 237.87 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е
направил изрично искане за присъждане в негова полза на извършените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270 лева. От съдържанието на
представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че той е сключен с адвокат, който не е упълномощен да
представлява ищеца по делото и не е извършвал каквито и да било процесуални
действия. В този смисъл не може да се приеме, че така извършените разноски са
във връзка със защитата на ищеца по настоящото дело, поради което и те не
следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да
бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, като ищецът
бъде осъден да му заплати сумата от 0.38 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ВРС сумата от 270.43 лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството в размер на 120.43 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице,
съразмерно на уважения иск.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.К.“
№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ НА Й.Д.Ч., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1760.74 лева /хиляда седемстотин и шестдесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд - 248 часа, за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд, с
коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 21.10.2019г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.К.“
№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ НА Й.Д.Ч.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 230.33 лева /двеста и тридесет лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху главницата за периода от 01.01.2017
г. до 08.10.2019 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 230.33 лева /двеста и
тридесет лева и тридесет и три стотинки/ до претендирания размер от 237.87 лева
/двеста тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА
Й.Д.Ч., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Ц.К.“ № 2, СУМАТА ОТ 0.38 /тридесет и осем стотинки/, представляваща извършени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.К.“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 270.43 лева /двеста и седемдесет лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща дължимата държавна такса и разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
УКАЗВА на ответника Областна дирекция на МВР – Варна, че
може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Й.Д.Ч., по
банкова сметка *** ***, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Й.Д.Ч..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: