Р
Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София, 14.09.2020г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.
Златка Чолева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15 456 по описа за 2018 година , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 79 състав от 31.08.2018г., постановено по гр.дело №
52867/2016г., с което е отхвърлен
предявеният от В.И.К. срещу В.Т.К. иск за
делба на следните недвижими имоти:
1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.1030.38, съгласно схема № 15-417087-24.08.2016 г., издадена от СГКК -
гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв.
м., заедно с 1,60 идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр.
София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
2/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204., съгласно схема №
15-233316-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. „******, представляващ склад № 4, с площ от 39,74 кв.
м., заедно с 3,73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър“,
с площ от 310 кв. м.;
3/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.606.628.1.205, съгласно схема № 15-233318-14.05.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. „******, обект 5, представляващ склад
№ 5, с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър“
с площ от 310 кв. м.;
4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.1030.1.39 съгласно схема № 15-417102-24.08.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. - София, общ. Столична, област София, р-н
„Изгрев“, ул. „******, представляващ
офис № 3, с площ от 41,02 кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
5/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.802.1030.1.29, съгласно схема № 15-233325-14.05.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н
„Изгрев“, ул. „******, представляващ
гараж № 5, с площ от 21,50 кв. м., заедно с 0,72 идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
6/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.802.1030.1.32, съгласно схема № 15-233326-14.05.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ.
Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ гараж № 6 в сутерена на
сградата, с площ от 19,08 кв. м., заедно с 0,64 идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. и
7/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33, съгласно схема №
15-233328-14.05.2016 г„ издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ
гараж № 7 в сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м., заедно с 0,60 идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност
„Дианабад“, с площ от 500 кв. м.
Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивницата-ищца В.И.К. поддържа
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е взет предвид
отговорът на исковата молба на ответника, след като той е подаден извън законоустановения 1 месечен срок. В тази връзка, моли настоящата инстанция да
съобрази факта, че по делото липсва справка от деловодната система на СРС, в
която да е отбелязано подаването на отговора от ответника в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че правните изводи на първата инстанция, с които е обосновано
влагането на лични средства на ответника
при покупката на процесните имоти противоречат на
установената по делото фактическа обстановка. Възразява, че по делото липсват
доказателства за твърдяното от ответника наследствено правоприемство
между него и баща му, чрез което ответникът твърди, че е придобил лихвоточките.
Намира, че неправилно от първата инстанция са кредитирани показанията на
свидетелите на ответника относно факта на вложените суми от продажбата на компенсатарните записи, получени като обезщетение за лихвоточките, без да са отчетени съществените противоречия
между свидетелските показания. Счита, че показанията на свидетелите освен като
противоречиви, не следва да бъдат кредитирани и поради това, че не почиват на техни
преки и непосредствени впечатления, а
на информация, предадена им от
ответника. Поддържа, че твъряният от ответника факт на влагане на лични средства
при закупуването на процесните имоти не се
доказва и с приетите по делото
заключения на ССЕ, доколкото от експертните заключения се установява единствено
фактът на теглени от ответника на определени дати суми от банковата му сметка, но не и плащането на
тези суми – на строителя –продавач. Относно последния факт възразява, че
липсват и разписки /квитанции/ , изходящи от продавача и удостоверяващи
получаването на сумите от ответника. Поддържа , че необосновано от първата
инстанция е игнориран като доказателство представеният от нея договор за
ипотечен кредит, с който са заплатени първоначално процесните
имоти на строителя, както и не е отчетен фактът, че от ответника е даден кредит
на търговското дружество в размер на 65 000,00лв. Счита, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция е обсъждан въпросът за по-голям принос на
ответника , с който въпрос съдът не е бил сезиран, а отделно от това- не е
зачетена и изтеклата погасителна давност
по чл.31 от СК. Независимо от това, въззивницата поддържа, че
по-голям принос на ответника не се и установява, че тъй като по време на
брака както ответникът, така и тя, са работили като съдружници
в общото търговско дружество, тя се е грижила за домакинството и децата,
получавала е отделно и доходи от наем и продажба на гаражи, които не са взети
предвид от първата инстанция. Ето защо , въззивницата-ищца
счита, че от ответника не е реализирано пълно и главно доказване по делото на
твърдяната трансформация на лични средства при придобиването на процесните имоти, поради което предявеният от нея иск за
делба се явява основателен и като такъв- заявява искане за уважаването му, след
отмяната на атакуваното решение на първата инстанция. Счита, че решението на
първата инстанция противоречи и на морала, тъй като я лишава /ищцата/ като
майка на четири деца от законно полагащия й се дял от общото имущество на семейството.
Въззиваемият , В. Т.К. оспорва жалбата, като неоснователна по
доводи, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен
отговор. Поддържа, че от него е
установено придобиването на процесните имоти с изцяло
лични средства , поради което и съгласно приложимите към датата на
придобиването правила на чл.21,ал.1 , вр. с чл.20,ал.1 от СК /отм./, те са негова индивидуална
собственост. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че
към 2000г. /преди сключването на брака с ищцата през 2004г./, тъй е притежавал жилищноспестовни лихвочисла, срещу които е бил обезщетен с
жилищни компенсаторни записи, като чрез
тях е придобил 713 акции от
емисията на „Българска телекомуникационна компания“ , а от продажбата на тези
акции е получил сумата от 235 830,17лв. Поддържа, че от приетото по делото
заключение на ССЕ се установяват множеството тегления на суми в периода от
началото на 2005г. до м.октомври 2006г. от сметката, по която е внесена сумата
от продажбата на акциите, а от показанията на свидетелите К. и Т. се
установява, че с изтеглените суми са заплатени цените на процесните
имоти- в брой на строителните фирми-продавачи. Счита, че след като по делото е
доказан фактът, че по време на брака ищцата не е работила, а се е грижила за
трите си деца от предходен брак, като е била назначена в търговското му
дружество само с цел да бъде осигурявана, то правилен е изводът на първата
инстанция, с който е прието, че именно с изтеглените от него лични парични средства
са закупени процесните имоти. Намира за правилен извода на първата
инстанция, с който е прието, че по делото липсват доказателства полученият
финансов ресурс от изтегления ипотечен кредит да е разходван именно за
закупуване на процесните имоти, както и липсват
доказателства за реализиран от ищцата доход, с който тя да е участвала при
закупуването на процесните имоти. Ето защо, счита, че
правилно с обжалваното решение е прието, че процесните
имоти са придобити изцяло с негови лични средства и като последица от това-
искът за делба на имотите е отхвърлен. Намира за неоснователно възражението на
ищцата за неподаден от него в срок отговор на исковата молба. Поддържа, че
отговорът е депозиран в срок, но не е бил приложен своевременно по делото, а
спазването на срока е установено и от изисканите от съда справки от входящия
дневник на съда и изготвената официална справка. Поддържа неоснователност и на
твърдението на ищцата за произнасяне на съда по незаявено от него възражение за
по-голям принос при придобиването на процесните
имоти, тъй като такова не е разгледано с обжалваното решение, предвид
установения от съда изцяло личен произход на средствата, с които са закупени процесните имоти. На последно място, намира за
неоснователен довода на въззивницата-ищца за противоречие
на обжалваното решение на моралните норми, като възразява, че макар ищцата
действително да е майка на четири деца, то от представените по делото
доказателства се установява, че само едно от тях е негово дете-общо с ищцата.
Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът
е сезиран с искове за делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от
Закона за собствеността.
Между
страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че процесните имоти са придобити по време
на брака, сключен между страните на 21.03.2004г. и прекратен с влязлото в сила
на 23.06.2010г. бракоразводно решение на СРС, 86 състав по гр.дело №
13818/2009г. Процесните
имоти са придобити с договори за покупко-продажби от 12.02.2007г., сключени във
формата на нотариални актове № 68, № 72; № 73; № 69 и № 70. , / с които са
придобити процесните имоти: офис № 2; офис № 3; гараж
№ 5; гараж № 6 и гараж № 7/; с договор,
сключен във формата на нотариален акт № 175 от 18.12.2007г., с който е закупен
склад № 5 и договор, сключен във формата на нотариален акт № 199 от 27.05.2008г. , с който е закупен
склад № 4.
Правният
спор между страните е по въпроса дали по отношение на процесните имоти е
приложима презумпцията на чл.19,ал.1 от СК от 1985г./отменен, но приложим към
релевантния момент на придобиване на имотите/
или презумпцията на чл.19,ал.1 от СК /отм./ е опровергана изцяло или
отчасти, поради установяване хипотезите на чл.21 от СК от 1985г. /отм./-
доказана пълна или съответно- частична трансформация на лични средства на ответника при
придобиването на процесните имоти .
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото от ответника, в съответствие с
носената от него доказателствена тежест, е
опровергана законовата презумпция по чл.19,ал.1 от СК /отм./ само за 68,% ид.ч.от процесните имоти, за които се установява , че приложението
на презумпцията е изключено от доказаното наличие на хипотезата по чл.21 от СК
/отм./ - като придобити в резултат на трансформация на лични средства на
ответника. За останалите 32% ид.ч. от процесните имоти съдът приема, че законовата презумпцията намира приложение,
като неопровергана, поради което те са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ от страните. Като последица от прекратяването на
брака между страните с развод е прекратена и СИО върху тези 32% ид.ч. , съгласно чл.26,ал.1 от СК от 1985г. /отм./ и на
основание чл.27 от СК от 1985г. /отм./, в рамките на възникналата обикновена
съсобственост всеки един от бившите съпрузи се легитимира като титуляр на ½
от тези 32 % ид.ч., т.е. на 16 % ид.ч. от процесните имоти. Към придобитите от ответника 16 % ид.ч. от процесните имоти в
резултат на прекратената СИО следва да бъдат прибавени и 68 % ид.ч. от тях, които са негова индивидуална собственост.
Поради това, съдът приема, че ответникът
притежава общо 84% ид.ч. от процесните
имоти, а ищцата 16 % ид.ч. и при тези квоти
следва да бъде допусната делбата на имотите между страните.
Настоящият
съдебен състав приема, че по отношение на 32% ид.ч.
от процесните имоти от ответника не е реализирано
пълното и главно доказване на твърдението му, че те са придобити с изцяло
негови лични средства и поради
неустановяване условието на чл.21,ал.1
от СК /отм./, съдът приема, че за тези 32% ид.ч. от процесните имоти приложение намира неопроверганата законова
презумпция по чл.19,ал.1 от СК /отм./ и те са придобити от страните в режим на
СИО. В тази връзка, съдът намира, че от
представения от ищцата по делото и неоспорен от ответника договор за кредит срещу ипотека № 185 / R/ 2005 от 22.05.2005г. се
установява, че от страните по време на
брака е изтеглен кредит в размер на 24 000,00евро / с левова равностойност
от 46 939,92лева/. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за опровергаване на презумпцията по чл.19,ал.1 от СК /отм./, съгласно
правилото на ал.3 на същата норма, / а не на ищцата , както неправилно е приел първоинстанционният съд с извода, че ищцата следва да
докаже влагането на сумата от изтегления кредит при покупката на имотите/, не твърди и не ангажира доказателства по
делото паричните средства от този кредит
да са отишли за задоволяване на други нужди на семейството, респ.- не твърди и
не установява по делото тези средства да са вложени в дейността на търговското
дружество, в което са работили заедно с ищцата. Ето защо, настоящият съдебен
състав, при зачитане на презумпцията по чл.19,ал.1 от СК /отм/.
намира за основателно твърдението на
ищцата, че средствата от кредита са вложени за закупване на процесните
имоти. Като последица от това настоящият съдебен състав приема, че 32 % ид.ч., / който процент
съответства на съотношението между стойността на изтегления кредит с
левова равностойност от 46 939,92лв. - отнесен към общата стойност на
имотите от 146 160,10лв./ , от всички процесни
имоти са придобити в режим на СИО. Съдът
съобразява, че макар кредитът да е
изтеглен през 2005г., а покупката на имотите в предвидената от закона форма да
е извършена в периода 2007г.-2008г., доколкото самият ответник твърди в
процеса и признава обстоятелството, че
цените на всички процесни имоти са заплащани авансово
и на части, като плащането е започнало именно през 2005г., към който момент е
изтеглен и кредитът от 24 000,00 евро, то кредитът е послужил за заплащане
на част от цената на процесните имоти. Ето защо и за
съответната идеална част от процесните имоти,
съответна на стойността от тях, заплатена със средства СИО, имотите са
придобити в режим на СИО. Настоящият
съдебен състав приема, че процентът от 32%
е относим към собствеността на всички процесни имоти, предвид изричното признание на ответника,
че цените на всички имоти са заплащани на части авансово на дружествата-строители.
Съответно- липсват твърдения и доказателства да е заплащана поотделно ,
изцяло, авансово и последователно цената
на всеки един от имотите / първо цената на един имот, след това на друг/, поради което съдът приема, че паричните
средства, получени от изтегления кредит , не могат да бъдат отнесени само към
стойността на конкретен /конкретни имоти – например към първите два , за които
във времето покупката е оформена с нотариален акт. По изложените мотиви, съдът
приема, че паричните средства от кредита следва да се отнесат като съответна
част към цената и собствеността на всички процесни
имоти.
За
останалите 68% ид..ч.
от процесните имоти, настоящият съдебен състав
приема, че от ответника е опровергана презумпцията на чл.19,ал.1 от СК от 1985г.
/отм./ и е установено, че те са придобити като негова индивидуална собственост,
в резултат на вложени лични средства, на основание чл.21,ал.2 от СК от 1985г.
/отм./. Съдът приема, че при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства , неоспорените заключения
на ССЕ, както и събраните гласни
доказателства- показанията на св.К. и св.Т.,
се установява трансформацията на лични средства на ответника при
придобиването на собствеността върху 68% ид.ч. от процесните имоти, поради което ответникът, на основание чл.21,ал.2 от СК от
1985г. /отм./ се легитимира като индивидуален собственик на тези идеални части.
От молбата, изходяща от ответника от 29.02.2000г. и постановената по нея
заповед № РД-51-106/ 28.04.2000г. на
Областния управител на Област София, представени с отговора на исковата молба
/на л.190 и л.193 от делото на СРС/ се установява, че е уважено искането на
ответника за преобразуване на притежаваните от него 243 673 спестовни
числа, определени към 31.12.1990г. от ДСК- в жилищно компенсаторни записи.
Видно от удостоверение изх.№ 01-2017-81/ 11.01.2017г. и приложението към него,
издадени от Централен депозитар АД , срещу
притежаваните от ищеца жилищно компенсаторни записи от него са придобити 713
акции от емисията на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез инвестиционен
посредник „Стандарт инвестмънт“ АД. От удостоверението, издадено от „Първа
инвестиционна банка“ АД /л.121 от първоинстанционното дело / и заключенията на ССЕ се
установява, че придобитите от ответника
акции от „БТК“ ЕАД са продадени от
него чрез горепосочения инвестиционен посредник за общата сума от
243 699,60лв., която е внесена по банковите сметки на ответника в „Първа
инвестиционна банка“ АД на два транша-
на 07.02.2005г. и 30.03.2005г. От
неоспорените заключения на ССЕ се
установява, че от сметките на ответника
в „Първа инвестиционна банка“ АД, по които е внесена сумата от продажбата на
акциите от БТК ЕАД, е изтеглена общата сума от
183 090,31лв. , като тегленето на сумите е извършено в брой на
посочените в заключението дати, първата от които е 07.02.2005г., а последната-
на 05.07.2006г. Съгласно ССЕ от
банковите сметки на ответника освен посочените от вещото лице тегления в брой
на обща стойност 183 090,31лв., по сметки на ищцата е преведена отделно сума от
28 000,00лв. Сумата от 183 090,31лв., изтеглена в брой от ответника,
надхвърля стойността на 68% ид.ч. от процесните имот от 98 220,08лв. Дори да се приеме за
основателно твърдението на ищцата, че част изтеглената от ответника обща сума
от 183 090,31лв. , а именно- сумата от
65 000лв. , е внесена за развитието на дейността на „Е.“ ЕООД, съгласно взетото от ответника като едноличен
собственик на капитала решение с протокол от 10.02.2005г. /л.111 от делото на
СРС/ , то остатъкът от 118 090,31лв. / = 183 090,31лв.-
65 000,00лв./ , отново покрива
/надвишава/ цената на 68%ид.ч. от процесните имоти от 98 220,08лв. Фактът, че с част от сумата, получена от
ответника от продажбата на акциите, /които акции са негова лична собственост,
като придобити чрез покупка , при която цената е платена чрез вложено него
лично имущество, придобито преди брака –
лихвоточките и съответно- компенсаторните записи,
които са били негово притежание към 2000г., а бракът е сключен през 2204г./, е
заплатена част от цената на процесните имоти, т.е.-
налице е частична трансформацията по смисъла на чл.21,ал.2 от СК /отм./, съдът приема, че се установява от показанията
на св.К. и св.Т..
Съдът
отчита, че свидетелят Т.К., като сестра на ответника, се явява заинтересована
по смисъла на чл.172 от ГПК, както и че установеният от нея факт, че със сумата
от продажбата на акциите от ответника са заплащани цените на процесните имоти не почива на нейни преки и непосредствени
впечатления, а на информация на самия ответник. Отчита, също така, че
показанията на св.Т. в частта, с която
установява, че имотите са закупени от дружеството, чийто собственик на капитала
е ответника, противоречат на твърденията на самия ответник и на доказателствата
по делото, от които е видно ,че купувачи
са физическите лица- страни по настоящото дело. Зачита, че показанията на св.Т.
относно установения от него факт, че със сумите, теглени в негово присъствие,
са били извършвани плащания на продавачите на процесните
имоти, относно последния факт не почиват на преки и непосредствени впечатления
на свидетеля, а на информация на самия ответник. Но, от друга страна,
настоящият съдебен състав приема, че независимо от горепосочената липса на
непосредственост на впечатленията на свидетелите относно предаването на сумите
от ответника на продавача, респ.-
разминаването относно титуляра на собствеността /св.Т./
и заинтересоваността на св.К., то както показанията на св.К., така и тези на
св.Т. са достоверни относно установения от тях факт , че със сумата, получена
от продажбата на акциите от ответника са заплатени 68% ид.ч.
от процесните имоти.
Настоящият съдебен състав приема, че относно този факт показанията на
свидетелите са достоверни, тъй като самата
ищца не твърди и по делото не се
установява страните да са разполагали с друг източник на средства за заплащане
на цената на тези 68% ид.ч., който източник освен, че
следвало да е бил наличен, /предвид
липсата на спор между страните, че плащането на цената е извършена изцяло преди
нотариалното оформяне на сделките и този факт е отразен и в нотариалните
актове/, е и значителен по размер като
финансов ресурс – от 98 220,08лв. На следващо място, съдът цени като
достоверни показанията на свидетелите относно влагането именно на личните
средства на ответника при закупуването на 68% ид.ч.
от процесните имоти, тъй като относно установените от
тях моменти на плащания 2005-2006г. те се подкрепят от ССЕ, която установява ,
че именно през този период са извършвани множеството тегления на суми в брой от
личните сметки на ответника. Съдът намира, че показанията на свидетелите
относно произхода и влагането на средствата са допустими, тъй като с тях се
цели опровергаване на презумпцията по чл.19,ал.3 от СК /отм./ и касаят
отношенията между бившите съпрузи, а не отношенията между двете насрещни страни
по сделките, поради което и по отношение
на гласните доказателства не е приложима забраната по чл.164,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК, на която се позовава въззивницата-ищца.
В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика–
Решение № 249/ 02.04.2009г. по гр.дело № 425/2008г. на І ГО на ВКС, Решение № 535/ 17.06.1994г. по гр.дело №
403/1994г. на І ГО на ВКС, Определение № 445 19.07.2016г. по гр.дело №
1120/2016г. на І ГО на ВКС. Съдът намира, че липсата на представени по делото
квитанции, които да са издадени от продавача-строител за получените от
ответника суми за покупката на имотите, не би могла да обоснове прилагането на
сочената от ищцата неблагоприятна за ответника правна последица – недоказана
трансформация на лични средства. Законът изрично е установил оборимост на презумпцията за съвместен принос с нормата на
чл.19,ал.3 от СК /отм./ и правната възможност тази презумпция да се опровергава
с всички допустими доказателствени средства, както
приема и съдебната практика с горецитираните решения.
В случая съдът приема, че предвид изминалия дълъг 10 годишен дълъг период от
време от датата на плащанията /2005-2006г./ - до датата на образуване на
настоящото дело /19.09.2016г. / , житейски логично е ответникът да не съхранява
квитанциите за платени суми, доколкото в отношенията с насрещната страна по
сделката в официалните документи /нот.актове/ изрично
е удостоверен фактът, че цената на имотите е платена , от една страна . И от
друга, като се има предвид, че при сключването
на брака с ищцата не би могъл да предполага както неговото прекратяване, така и
необходимостта от доказване на извънбрачния произход на средствата за
придобиване на процесните имоти. Както вече бе посочено по-горе в мотивите на
настоящото решение, в случая опровергаването на презумпцията за съвместен
принос съдът приема, че е реализирано от ответника с ангажираните от него в
исковия процес писмени и гласни доказателства и приетите заключения на ССЕ.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че при съвкупна
преценка на представените от
ответника доказателства по делото
може да се направи категоричен извод, че произходът на средствата за
придобиване на 68% ид.ч. от процесните
имоти е в резултат на трансформация на негово лично имущество. При така
доказаното наличие на хипотезата на чл.21,ал.2 от СК /отм./, съдът приема, че
за тези 68% ид.ч. от процесните
имоти, презумпцията по чл.19,ал.1 от СК /отм./ се явява опровергана. Съдът намира, че доводите на ищцата , с които
е обоснован нейният принос в общото домакинство и доходите на семейството с цел
оборване според нея на възражението на ответника за по-голям принос в
придобиването на процесното имущество, както и
ангажираните в тази връзка от нея доказателства – декларации по ДОПК и показанията на св.М.И., са ирелевантни,
с оглед предмет на спора по настоящото дело. Следва да се посочи, че
фактическият състав по чл.21 от СК /отм./ е различен от този по чл.28 от СК
/отм./. По-големият принос или
установяване на равен такъв, който принос има различно проявление материално
/доходи/ и нематериално- под формата на грижа и труд в домакинството, грижа
за децата, /чл.19,ал.2 от СК /отм./ има правно значение само при спор за определянето на по-голям дял от прекратената
СИО по реда на чл.28,ал.3 от СК от 1985г. /отм./, с какъвто спор съдът не е
сезиран в конкретния случай, /той е и недопустим за разглеждане в делбения процес, доколкото се касае за упражняване на права
чрез конститутивен иск в отделно производство -
Постановление № 7:1973г./. Предметът на спора по настоящото дело е различен и е
свързан с доказаното наличие или липса
на трансформация на лични средства на ответника при придобиването на процесните имоти, попадащ в приложното поле на чл.21 от СК
/отм./, при която трансформация
съвместният принос е изключен по
закон при доказана трансформация. Неотносимо в тази
връзка, е позоваването на ищцата на погасителна давност по чл.31 от СК /отм./,
като защитно средство срещу твърдяното
от нея като упражнено от ответника възражение за определяне на по-голям дял,
тъй като заявеното от ответника възражение е по чл.21 от СК /отм./ и съответно-
няма за предмет упражнено право по чл.28,ал.3 от СК /отм./. В тази
връзка следва да се посочи, че от първата инстанция не е и разгледано с обжалваното
решение възражение за определяне на по-голям дял на ответника от прекратената
СИО
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно заявеното от въззивницата-ищца
възражение за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, основано на
твърдението , че от съда са обсъждани възражения, заявени от ответника с
отговора на исковата молба, респ.- ценени са доказателства, представени с този
отговор, който е подаден извън срока по чл.131 от ГПК. Видно от представеното
по делото съобщение на л.45, преписът от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника на
27.12.2016г. Отговорът на ответника с
приложените към него доказателства , е подаден в съда на 09.01.2017г. и заведен
в регистратурата на СРС с вх.№ 5002083 /л.81 от делото на СРС/- в рамките на 1
месечния срок по чл.131 от ГПК. Поради деловоден пропуск отговорът не е
приложен по делото в оригинал, но подаването му на посочената дата и завеждане
под посочения номер се потвърждава и при извършената от първоинстанционния
съд проверка по деловодната система и регистри, съгласно справката, изготвена
от началника на АС „Регистратура“ на СРС на л.97 от делото на СРС и ксерокскопието от страницата на входащата
книга на регистратурата на СРС – л.98, в която изрично е отбелязано подаването
на отговора.
На
последно място, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат
обсъждани като преклудирани, на основание чл.266,ал.
1 от ГПК, заявеното за пръв път с въззивната жалба от
ищцата оспорване на представеното от ответника удостоверение от Централния депозитар относно доказателствената
му стойност като официален документ с
твърдението, че няма нужните реквизити- като печат, номер и подпис.
На същото основание /чл.266,ал.1 от ГПК/ съдът не обсъжда и заявеното за пръв
път с въззивната жалба възражението на ищцата за
липса на доказателства, че наследодателят на ответника /негов баща/ е бил титуляр на процесните
лихвоточки, срещу които са придобити компенсаторните
записи и съответно- акциите. Нещо повече, ответникът не поддържа твърдение лихвоточките да са придобити по наследяване от неговия
баща. На основание чл.266,ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъде обсъждано и заявеното от ищцата за пръв път с въззивната жалба твърдение за нов факт- вложени средства
при покупката на процесните имоти, получени от наем и
продажба на други имоти. Единственият заявен от ищцата в рамките на първоинстанционното производство факт е свързан с влагането
при покупка на процесните имоти на общи средства на
семейството, получени от изтегления ипотечен кредит. Съдът не обсъжда като ирелевантен, доводът
на ищцата за нарушение на правилата на морала, основан на факта, че е майка на
четири деца и има право на законно
полагащ й се дял от общото имущество на семейството. Правата и интересите на ищцата, включително и
с оглед роденото от брака й с ответника
дете, са гарантирани от закона, /така чл.28,ал.1 и ал.2 от СК /отм./, но те не
са предмет на спора по настоящото дело.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което процесните имоти да бъдат допуснати до делба между страните
при квоти : 16% ид.ч.-
за ищцата и 84% ид.ч.- за ответника.
По
разноските по делото съдът ще се произнесе с решението по втората фаза на
извършване на делбата, съгласно нормата на чл.355 от ГПК.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ решение на СРС, 79
състав от 31.08.2018г., постановено по гр.дело № 52867/2016г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА
, на основание чл.344,ал.1 от ГПК, вр.
с чл.34 от Закона за собствеността ,
съдебна делба между В.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.******и В.Т.К.
, с ЕГН **********, с адрес: *** на следните недвижими имоти:
1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.1030.38, съгласно схема № 15-417087-24.08.2016 г., издадена от СГКК -
гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв.
м., заедно с 1,60 идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр.
София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
2/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204., съгласно схема №
15-233316-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. „******, представляващ склад № 4, с площ от 39,74 кв.
м., заедно с 3,73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър“,
с площ от 310 кв. м.;
3/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.606.628.1.205, съгласно схема № 15-233318-14.05.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. „******, обект 5, представляващ
склад № 5, с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър“
с площ от 310 кв. м.;
4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.1030.1.39 съгласно схема № 15-417102-24.08.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. - София, общ. Столична, област София, р-н
„Изгрев“, ул. „******, представляващ
офис № 3, с площ от 41,02 кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
5/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.802.1030.1.29, съгласно схема № 15-233325-14.05.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н
„Изгрев“, ул. „******, представляващ
гараж № 5, с площ от 21,50 кв. м., заедно с 0,72 идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
6/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.802.1030.1.32, съгласно схема № 15-233326-14.05.2016 г., издадена от СГКК
- гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ.
Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ гараж № 6 в сутерена на
сградата, с площ от 19,08 кв. м., заедно с 0,64 идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. и
7/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33, съгласно схема №
15-233328-14.05.2016 г„ издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ
гараж № 7 в сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м., заедно с 0,60 идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност
„Дианабад“, с площ от 500 кв. м., ПРИ
КВОТИ:
за В.И.К. - 16% ид.ч. и
за В.Т.К. - 84% ид.ч.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280,ал.1 и
ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.