Решение по дело №1353/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260290
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100901353
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                       18.02.2021г., гр.София,

                                                  В     И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,  VІ-11 СЪСТАВ,  в открито  съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретар Стефка Александрова  

Като разгледа търговски дело № 1353/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.265,ал.3 вр.ал.1 предл.2  от ЗЗД  вр.чл.20,ал.4,т.5 от Наредба № 2 от 31.07.2007г. за гаранционните срокове за ИСМРССО и чл.86 от ЗЗД от СТОЛИЧНА ОБЩИНА – район Люлин срещу „Б.“ ЕООД ЕИК ******и „В.“ ЕООД ЕИК ******, като участници в дружество по ЗЗД“Сдружение Л.****“.

Ищецът твърди, че е имал сключен договор с ответниците № РД – 08 - 20/ 03.04.2015г., с който след проведена обществена поръчка, ищецът е възложил, а ответниците, чрез формата на гражданско дружество , са приели да извършат преустройства на сграда на 33 ОУ в детска градина, в последствие след съответната заповед за изменение само детска ясла. Твърди, че преустройството е изпълнено, но след въвеждане на сградата в експлоатация са се проявили недостатъци – течове от осем ванички на първи и втори етаж, както и разрушени външни пътеки. Предвид, че ответникът въпреки отправяните покани не е отстранил недостатъците ищецът е предоставил право на ръководителя на детската ясла  да възложи извършване на необходимите ремонти на други фирми. Предвид, че чрез сключени три договора с нови изпълнители, недостатъците са били отстранени то ищецът претендира ответникът, който дължи гаранционното им премахване да му заплати равностойността на средствата необходими , съответни на направените разходи за премахване на проявилите си скрити недостатъци. Съответно моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят общо сумата от 27 862.87 лв. като обезщетение за отстраняване на недостатъците, в едно  със законната лихва от предявяване на иска, като от Б. ЕООД претендира 90 % от сумата или в размер на 25 076.58 лв., а от В. ЕООД претендира 10 % от сумата или 2786.29 лв ./съобразно уточнение по молба от 18.11.2019г./ Претендира и направените по делото разноски.

И ДВАМАТА ОТВЕТНИЦИ оспорват исковете както за главница, така и за лихви. Излагат становища, че всички СМР са изпълнени съобразно предвиденото в проектите и договора. Не е имало конкретни изисквания за изпълнение на ваничките. Както ваните, така и пътеките намират, че са се разрушили от неправилна употреба на препаратите за почистване и дезинфекция и от препаратите за размразяване през зимата на пътеките т.е. проявилите се повреди и щети са резултат не от неправилно изпълнение на СМР, а от неправилна последваща експлоатация. Твърди, че след уведомленията от страна на ищеца за налични недостатъци винаги е изпращан техен представител и констатираните щети са били отстранявани. Наред с това намират, че от една страна района е възложил извършване на СМР и общината не е легитимирана да предяви иска, а наред с това не е и легитимирана да претендира заплащане на обезщетение на вредите, тъй като такива ако са били на лице, са отстранени от самото детско заведение. Молят исковете да се отхвърлят изцяло. Претендират направените разноски.

                Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

                Между страните няма спор относно факта, че след  проведена обществена поръчка и спечелването й от гражданското дружество на ответниците, между ищеца и ответниците е  подписан  договор № РД – 08- 20 от 03.04.2015г.  с предмет „ Смяна предназначението на 33-то ОУ в обединено детско заведение 33 /33-то ОДЗ/ и изпълнение на ремонтно – възстановителни работи за осигуряване на експлоатационната и проектна сигурност на строителната конструкция на сградата, осем броя нови детски площадки и ограда по регулационни граници“.  Възложените СМР, които е следвало да се изпълнят са  конкретизирани в  неговото приложение № 1. Договорената цена е посочена в чл.2 на договора и възлиза в размер на 1 993 758.75 лв. с ДДС. Самия договор е представен от ищеца,а приложение № 1 е представено с отговора на ответника В. ЕООД, но нито един от тях не е оспорен. Видно от приложение № 1 в него няма посочено, т.е. не е договорено отделно между страните конкретно изпълнение на ваните. В представените от ищеца извадка от документацията за участие в открита процедура за възлагане на обеществената поръчка, въз основа на която е подписан договора – позиции от 23 до 37 под № 27 е предвидено доставка и монтаж на поддушови ванички за крака вкл.преливник и сифон 50 мм и всичко необходимо за монтажа – 10 броя на обща стойност 2 189.60 лв. Същите не са определени като вид, а само като стойност. Под № 30 са предвидени 2 броя изливници на обща стойност 228.50 лв., а под № 31 - 2 броя аусгус / по същество дълбока мивка/ на обща стойност 228.50 лв. От извадката от инвестиционните книжа – част архитектура – корпус А,яслена група е видно, че в помещението с детски мивки има предвиден и изливник 85 см. от пода, дълбок 75 см., както и 2 броя ванички – една дълбока 20 см. и 80 см. от пода, а другата дълбока 40 см. и на 85 см. от пода. Видно и от извадката от проекта няма конкретно изискване какви да са ваничките.   

Не се спори, че възложените СМР са изпълнени и приети, като обекта е въведен в експлоатация, което се установява и от Удостоверение № 853 от 14.09.2016г. на Дирекция Общински строителен контрол. Изрично в него е посочено, че строежа е изпълнен в съответствие с одобрени инвестиционни проекти , разрешението за строеж, екзекутивната документация и заповедите за промяна по време на строителството. От представения акт 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа по относимата част ВиК се установява, че е извършена подмяна на съществуващата ВиК тръбна мрежа, санитарни прибори и арматури във всички групи. Явно е прието, че така както е извършена подмяната на санитарните прибори съответства на възложеното. От заповедите за промяна става ясно, че детското заведение от детска градина с ясла е предвидено да се преобразува изцяло само в ясла.

                След около половин година след въвеждане на сградата в експлоатация започват да се проявяват течове и други недостатъци. Видно от представена докладна №РМНЧ – У321 – 129 от 09.05.2017г. на Директора на СДЯ № 128  кмета на район Люлин и разменената между страните кореспонденция се установява, че има проблем с пожарогасителите и пожароизвестителната инсталация, входната врата е увиснала, дефектирал ключ на котлон в кухнята и дежурното осветление на корпус А и други,  като спорните недостатъци предмет на делото са посочени като течове от вани на първи и втори етаж и ерозирали бордюри и дворни плочки. Видно от писмата отговори на ответниците, същите са изпращали свои представители в детската градина и част от недостатъците са отстранени, но не и процесните течове и ерозирали плочки и бордюри.

Не се спори, че ответниците носят гаранционна отговорност и такава изрично е посочена в чл.17 от договора и че се равнява на приетата с Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти и за този вид СМР, като съгласно чл.20,ал.4,т.5  същата възлиза на 5 години. Спори се  дали настъпилите процесни вреди през 2017г. в детската градина представляват проявили се скрити недостатъци на изпълнените СМР  или са резултат от неправилна употреба на изработените СМР  чрез силно въздействащи препарати. Спори се дължат ли ответниците отстраняване на тези вреди в рамките на гаранционния срок, съответно тяхната равностойност, след като са били отстранени по възлагане от други изпълнители.

От показанията на изслушания по делото свидетел Й.М., работещ като организатор обект при Б. ЕООД същият установява, че тяхната фирма е работила през 2015г. и 2016г. е завършила ремонта на детското заведение, като е извършен пълен ремонт и подмяна на всички инсталации. Установява, че е подменена и цялата ВиК инсталация, като са изпълнили и ванички за дезинфекция гърнетата на децата. Същите са били изпълнени, като върху бетонната плоча са изпълнени със стени от итонг и гипсокартон, поставена е хидроизолация и отгоре плочки и фугиране. След като са изпълнени са извършени 24 и 48 часови проби като са престояли пълни с вода и тогава течове не са се проявили. Работели са по проект, предоставен им от СО. Работата им е била приета от съответните комисии. След като обекта е бил приет са уведомявани от детската градина неколкократно, че са се появили течове от ваничките за дезинфакция. Предприели са действия за отстраняване на течовете, като са ползвали безцветна хидроизолация, смоли за да отстранят течовете, но въпреки това от детското заведение са ги уведомявали, че течовете са продължили.  Те са си обяснявали това с твърде агресивните дезинфектанти използване в яслата, които са разяждали изолацията. Излага, че от самото начало от детското заведение са поискали ваничките да са от алпака, но по проект не са били от алпака, а с плочки и така са ги изпълнили. Свидетеля само е чувал за възникнали проблеми с дворните плочки, но само там, където най – активно се ползват и отново намира, че е в резултат от използваните материали за размразяване на пътеките. Те не са отстранявали вредите по пътеките.

                Предвид, че въпреки направените опити ответникът не е отстранил ефективно недостатъците като  течове и обрушени плочки, и след докладна от директора на детското заведение, кмета на район Люлин е дал съгласие да се извършат необходимите ремонти от други фирми с финансови средства на детското заведение.  От представените три договора се установява, че са сключени договори от СДЯ № 128  и извършени СМР за отстраняване недостатъците както следва:

1.       Договор за строителство на осн.чл.14,ал.5,т.1 от Закона за обществените поръчки № 62 от 17.12.2018г. сключен между СДЯ № 128 и фирма „В.П.**„ ЕООД, с който на последния е възложено да извърши ремонт на санитарните възли в детското заведение срещу цена общо с ДДС – 8160 лв.. Работата е приета с приемателен протокол от 26.02.1019 г. , в който са участвали представители на общината, детското заведение и фирмата изпълнител. Издадена е фактура, не се спори, че дейността е заплатена.

2.       С Договор № 162/ 18.12.2018г. сключен между СДЯ 128 Слънце и АБ Терм ООД е възложено изработка и доставка на специализирано оборудване от неръждаема стомана – осем броя вани с по две корита и капак и работна маса, на обща стойност 9 357.24 лева с ДДС. Възложената работа е приета с приемателен протокол на 18.01.2019г. от представители на общината, детското заведение и фирмата изпълнител. Издадена е и съответната фактура. 

3.       С договор от 08.02.2019г. сключен между СДЯ 128 Слънце и Ру. К. ЕООД на фирмата е възложено подмяна на компрометирана тротоарна настилка и бордюри в детското заведение находящо се в жк.Люлин 3 м.р. за цена в размер на 10 357.38 лв. с ДДС . Работата е приета с протоколи от 07.03.2019г. между представители на общината, детското заведение и фирмата изпълнител. Издадена е и съответната фактура.

От приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че новите вани от алпака не са предвидени в проектите, нито в количествено стойностната сметка , и по същество така новоизградени представляват подобрения. Причината за течовете от ваните е неправилното изпълнение на пластичните фугиращи смеси и фугите са се провалили. Ако е следвало да се запазят бетоновите корита , то стойността на тяхната поправка би възлязла в размер на 2080 лв.  По отношение на плочките и бордюрите, предвид че ремонта е извършен, то експертизата определя макар и без да е категорична, размерът на необходимите ремонти в обема, в който реално са били извършени. Намира за трудно приемливо да се разруши тротоарната настилка за толкова кратко време, освен ако плочите и бордюрите от бетон са стари, а върху тях също влияние са оказали солите за премахване на сняг и лед. Ремонтите реално са извършени, работата приета и заплатена.  

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 Между страните е сключен договор за изработка – извършване на строително ремонтни дейности на обект на ищеца. Договорът е сключен от името на СО – район Люлин, чрез кмета на района, и СО – район Люлин, след допуснатото уточнение се явява ищец по спора, поради което като възложител по договора съдът намира, че същият се явява легитимиран да предяви иска. Възложените СМР с договора са изпълнени от ответниците, чрез гражданското им сдружение и  работата е приета. Няколко месеца след приемането им са се проявили дефекти. Съдът намира, че това са скрити дефекти при изпълнението, а не резултат от неправилна употреба. Действително по проект и КСС не са предвидени за ваните да са от неръждаема стомана и са изпълнени по начин, който е приет от възложителя – чрез итонг и гипсокартон, изолирани и облепени с плочки. След като самия проект не е предвидил материалите от които да се изпълни, то същите са подбрани от страна на изпълнителя. Вярно е, че същите при изпробването не са показали теч, но пробите са проведени само с вода, като не е отчетено от изпълнителя  че във ваничките ще се осъществява дезинфекция, т.е. в тях се използват силни дезинфекциращи материали. Предназначението на ваните е било ясно още при изпълнението и е следвало това да бъде съобразено от изпълнителя, съответно след като е приет този начин на изпълнение чрез итонг и гипсокартон, то същите е следвало  да бъдат изпълнени с такова обмазване и изолация, която да не позволява течове, нито пък отделяне на вещества, още повече че се касае за сграда, в която се намират малки деца. По делото безспорно се установи, че ответниците, въпреки направените опити не са успели да отстранят  течовете от ваните, нито последиците от тях, въпреки носената от него гаранционна отговорност. След като ответниците не са положили необходимите усилия и грижа за да отстранят явно проявилите се недостатъци, то същите носят отговорност за обезщетяване разходите, чрез които е постигнато отстраняване на недостатъците т.е. дължат стойността необходима за отстраняване на вредите. Факта, че недостатъците са отстранени от детската ясла, не променя факта, че средствата за това са бюджетни и се разпределят и предоставят от района, в който е детското заведение.  Съдът намира, че това обаче не може да се приема, че това е стойността по договорите от 17.12.2018г. и 18.12.2018г., с които е извършено разбиване на изградените корита и поставяне нови от неръждаема стомана и възлизащи общо в размер на    17 517.24 лв. , тъй като това излиза извън проекта и възложеното с договора,  което се установява от  приетата по делото експертиза. Сумата, която е определена от вещото лице, съобразно приетата експертиза,  за отстраняване на недостатъците по изградените по проект вани възлиза в размер на 2080 лв. и това е сумата, която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца за тези вреди. Към тази сума следва да се прибави и дължимото ДДС или сумата възлиза в размер на 2496лв.

По отношение на вредите върху изградените външни пътеки и бордюри не се установи ответникът да е предприемал каквито и да било действия. Съдът намира, че предвид, че вещото лице приема, че няколко месеца са твърде кратък срок за проява на такива недостатъци, освен ако изпълнението е с негодни материали, то следва да се приеме последното, предвид че проявлението на недостатъците по външните пътеки е явно установено. Поради това съдът намира, че дължи на ищеца равностойността на средствата и труд за тяхното отстраняване на осн.чл.265 от ЗЗД вр.чл.20,ал.4,т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2007г. .  Независимо, че вредите са отстранени от трето лице – детското заведение, то в рамките на гаранционните си задължения ответниците дължат отстраняване на тези вреди.  След като не са го сторили, въпреки отправените към тях покани, то дължат равностойността на средствата необходими за отстраняване на тези вреди и както се посочи по-горе  го дължат на ищеца. Доколкото експертизата препраща като обем и стойност на необходимото за отстраняване на вредите към вече извършеното от третите лица , то съдът приема, че в този случай необходимата сума за обезщетяване на вредите възлиза в размера на заплатеното по договор от 08.02.2019г. или това е сумата от 10 345.63 лв. с ДДС, колкото е по приемателния протокол и издадената фактура.

Предвид на гореизложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо сума в размер на 12 841.63 лв. с ДДС. Съгласно представения договор за създаване на сдружение от 23.01.2015г. отговорността на двамата ответници като участници в сдружението по ЗЗД е солидарна за изпълнението на договора, т.е. спрямо трети лица, а във вътрешните им отношения съобразно размера, до който претенцията се дължи като резултат от неговите действия или бездействия – чл.13 от този договор . Видно от чл.4 от този договор дяловете на съдружниците в сдружението са – за Б. ЕООД – 90 % , а за „В.“ ЕООД – 10 %. Макар и отговорността спрямо трети лица да е солидарна, ищецът я е претендирал разделно, съобразно дела им в сдружението, което не е недопустимо, тъй като при солидарна отговорност ищецът може да претендира всяко от вземането си спрямо всеки от съдружниците. . Никой от ответниците не е правил възражение по отношение на отговорността на другия за конкретните вреди и претенции за обезщетение. Предвид на така предявените претенции съдът следва да присъди дължимите суми разделно. С оглед на тези съображения  Б. ЕООД следва да заплати на ищеца сумата от  11 557.47 лв., а  В. ЕООД от сумата   1284.16 лв. Разликата до пълните предявени размери на исковите претенции срещу всеки от тях следва да се отхвърли като неоснователна.

                Върху всяка една от  сумите на осн.чл.86 от ЗЗД се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

                При този изход на спора всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски, които се следват съобразно уважената и отхвърлена част на исковете. Ищецът е направил разноски за ДТ от 1114.50 лв., и възнаграждение на в.л. в размер на 500 лв. Същият претендира и юр.възнаграждение за 1 юристконсулт в размер на 300 лв. В предвид възражението на ответника за прекомерност, съдът намира, че предвид сложността на спора и процесуалната активност на ищеца този размер не е прекомерен и се следва на ищеца изцяло. Общо разноските направени от ищеца по делото възлизат в размер на 1914.50 лв. Предвид уважената част от исковете  която е 46 % от цялата претенция на ищеца се следват разноски в размер на 882.39 лв., като от  тях Б. ЕООД  следва да заплати на ищеца 873.56 лв. и В. ЕООД следва да заплати сумата от 8.82 лева разноски.

                Ответникът Б. ЕООД е направил разноски в общ размер от 1800 лв./ 1500 лв.адв.възнаграждение и 300 лв. за вещо лице/ , като такива му се следват съобразно отхвърлената част от исковете или 54 % от направените разноски, което възлиза в размер на 972 лева , а за В. ЕООД - 540 лева, които ищецът следва да им заплати.  

Водим от горното съдът

                                Р      Е      Ш       И      :

ОСЪЖДА „Б. “ ЕООД ***, р-н Нови Искър, ул.******да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ЛЮЛИН  , гр.София, жк.Люлин, бул.******сумата от 11 557.47  лева/ единадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ обезщетение за проявили се скрити вреди във връзка с изпълнение  СМР по договор № РД -08 – 20 / 03.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 12.07.2019г. и до окончателното изплащане на сумата по главницата, както и да заплати сумата от   873.56  лева / осемстотин седемдесет и три лева и 56 ст. / разноски на осн.чл.78 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА „В. “ ЕООД *** , ул. ******да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ЛЮЛИН  , гр.София, жк.Люлин, бул.******сумата от 1284.16 лв лева/ хиляда двеста осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки / обезщетение за проявили се скрити вреди във връзка с изпълнение  СМР по договор № РД -08 – 20 / 03.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска 12.07.2019г.  и до окончателното изплащане на сумата по главницата, както и да заплати сумата от  8.82 лв. разноски  / осем хиляди и осемдесет и два лева / разноски на осн.чл.78 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ЛЮЛИН  , гр.София, жк.Люлин, бул.******да заплати на „Б. “ ЕООД ***, р-н Нови Искър, ул.******сумата 972 лева / деветстотин седемдесет и два лева / разноски на осн.чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ЛЮЛИН  , гр.София, жк.Люлин, бул.******да заплати на „В. “ ЕООД *** , ул. ******в размер на 540 лв./ петстотин и четиридесет лева / на осн.чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :