№ 627
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000701 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 837/12.06.2024 г. на СГС, VI-10 състав по т.д. № 2196/2021 г. е
осъдено „Г. Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Илиянци“ № 48 да заплати на „А и К Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Мир“ № 6, съдебен адрес: гр.
София, ул. Раковски 99, ет.12, офис 15, адв. Д. Г., по иск с правно основание чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 43 396.80 лева с ДДС - незаплатена част от
дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по фактура 290/18.12.2018 г. във връзка с
договор с предмет Конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на обект
„Ремонтно-възстановителни работи на покрива на сграда „Филтърен корпус“ на ПСПВ
Бистрица – с. Бистрица“ от 31.03.2017 г. и Анекс 1, заедно със законната лихва върху
тази сума от 12.11.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 12 609.18 лева - законна лихва за забава от 01.01.2019 г. до
подаването на исковата молба на 12.11.2021 г. върху сумата от 43 396.80 лева с ДДС -
незаплатена част от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по фактура
290/18.12.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 11 062.26 лева –
разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „А и К Инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Мир“ № 6, съдебен
адрес:гр. София, ул. Раковски 99, ет.12, офис 15, адв. Д. Г. срещу „Г. Инженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Илиянци“ №
48 иск с основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 4 339.68 лева - неустойка за забава по
договор с предмет Конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на обект
„Ремонтно[1]възстановителни работи на покрива на сграда „Филтърен корпус“ на
ПСПВ Бистрица – с. Бистрица“ от 31.03.2017 г. и анекс 1, като погасен по давност,
1
както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 12 609.18 лева -
законна лихва за забава от 01.01.2019 г. до подаването на исковата молба на 12.11.2021
г. върху сумата от 43 396.80 лева с ДДС - незаплатена част от дължимо възнаграждение
за изпълнени СМР по фактура 290/18.12.2018 г. до пълния претендиран размер от 12
620 лева, като недоказан.
Ответникът „Г. Инженеринг“ ЕООД е депозирал въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционното решение само в осъдителната му част. Поддържа, че
ищцовото дружество не доказало в процеса, че спорните СМР са извършени от него,
като това, че част от тях били предадени на „Софийска вода“ АД не доказвало
изпълнение от ищеца, нито пък обстоятелството, че ответникът се е ангажирал към
„Софийска вода“ АД да изпълни работи с наименования и отчетни елементи,
идентични с отчетените в Протокол Обр. 19, изготвен между ищеца и ответника.
Сочи, че не бил спазен чл. 5 от договора между страните, който било уговорено да
бъде сключван при допълнително възлагане на работи. Неправилно съдът приел, че
анекс се сключвал само при допълнителни СМР, различни от вече договорените.
Поддържа още, че ищецът не е представил отчетните документи, уговорени в чл. 8 от
договора. Намира, че представените актове обр. 19 не били приемо-предавателни и не
обуславяли плащане на описаните в тях работи. По отношение подписването им от
негово име жалбоподателят своевременно бил направил възражение за извършени
действия без представителна власт, което дерогирало прилагането на чл. 301 ТЗ.
Поради неоснователност на главната претенция, неоснователни били и акцесорните
такива.
На следващо място жалбоподателят поддържа, че неправилно СГС не
уважил направеното от него възражение за прихващане със свое вземане към ищеца за
неустойка за забава по Договор № 2017 III-В-37/31.03.2017 г., като приел наличие на
хипотезата по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, която изключва наличието на забава, а и самият ищец
не бил твърдял подобно нещо. Излага доводи относно съществуването на неговото
насрещно вземане за неустойка за забава в размер на 26 905.53 лева за периода
20.05.2017 г. до 08.07.2017 г.
Ищецът „А и К Инженеринг“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба,
в който излага доводи за нейната неоснователност, включително сочи, че насрещното
вземане на ответника е погасено по давност. Сочи, че извършването на спорните СМР
е доказано посредством СТЕ и свидетелски показания, а и ответникът никога не бил
твърдял някой друг да ги е извършил. Поддържа, че е изпълнявал само работи по
процесния договор и анекса към него, а не и допълнителни такива, поради което
подписване на анекс не било нужно. Ответникът в нито един момент не оборил
презумпцията на чл. 301 ТЗ. Излага доводи за невярност и на останалите твърдения на
жалбоподателя, както и сочи, че в нито един момент не е поставян в забава от него.
Сочи още, че самият ответник признал в Споразумение от 14.07.2017 г., сключено с
възложителя, че наложилите се допълнителни работи поради разкрита силна корозия в
стремената и носещата надлъжна армировка, е следвало да бъдат извършвани
паралелно с основните възложени работи, които не е могло да бъдат завършени без да
са изпълнени допълнителните работи. Ето защо ищецът не е имало как да изпълни в
срок възложените му работи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
2
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт, доводите на въззиваемия и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „А и К Инженеринг“ ООД е твърдял в исковата молба и уточнителната
молба към нея, че в качеството си на изпълнител сключил с ответника „Г.
Инженеринг“ ЕООД договор за конструктивно усилване на стоманобетонни елементи
на покрива на сграда от ПСПВ Бистрица – с. Бистрица на стойност 269 055,38 лева без
ДДС (конкретните СМР са посочени в молбата – уточнение на ИМ от 21.12.2021 г.).
Уговорено било, че окончателно плащане ще бъде извършено в размер на разликата
между авансовите плащания и стойността на изпълнените работи, след приемането им
от възложител, удостоверено от подписан от страните протокол за приемане на
извършената работа – Протокол обр. 19. С Анекс № 1 към договора били уговорени
допълнителни количества работи на стойност 102 307.97 лева без ДДС. Сочил е, че в
периода 31.03.2017 г. – 13.04.2018 г. били извършени 26 броя авансови и едно
междинно плащане от ответника. Към месец юни 2018 г. бил съставен и подписан от
страните и сертификат за плащане по чл. 8 от договора, след като всички възложени
СМР по договора от 31.03.2017 г. и анекс 1 към него били отчетени пред възложителя
– ответник по делото и били съставени сертификат за плащане, акт-образец 19,
подробни количествени сметки, сертификати и декларации, доказващи качеството на
вложените материали. СМР били приети от ответника без възражения в уговорения 5-
дневен срок. От сертификата и протокола се установявало, че от общо извършените и
приети работи на стойност 747 338.31 лева останали за фактуриране работи на
стойност 65 330.67 лева без ДДС или 78 396.80 лева с ДДС. За част от тази сума в
размер на 35 000 лева с ДДС ищецът издал фактура №283/14.06.2018 г. и по нея било
извършено плащане. Останала обаче неразплатена сумата в размер на 36 164 лева без
ДДС – част от посочената като дължима сума в сертификата за плащане, за която била
издадена фактура 290/18.12.2018 година, стойността на описаните в молба от
21.12.2021 г. СМР за стоманобетонния елемент „Възстановяване на бетоново сечение и
полагане на карбонови платна за Панели 2 ТД-24-2“. Отделно ищецът е твърдял, че в
договора между страните имало и уговорка за неустойка за забава - чл. 32 от договора.
С оглед изложеното ищецът е искал съдът да осъди ответника да му заплати сумата от
36 164 лева – стойността на изпълнение СМР по договора и анекс 1 към него за
стоманобетонния елемент „Възстановяване на бетоново сечение и полагане на
карбонови платена за Панели 2 ТД-24-2, заедно със сумата от 7 232.80 лева – ДДС,
сумата от 4 339,68 лева – неустойка в размер на 10 % от незаплатената част от сумата
по 1 договора и сумата от 12 620 лева – лихва за забава върху главниците от 01.01.2019
г. до дата на предявяване на иска, законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до окончателното им заплащане.
Ответникът „Г. Инженеринг“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който е оспорвал исковете. Не е оспорвал сключването на договора и анекса към него,
но е оспорвал извършването на претендираните от ищеца СМР. Сочил е, че по
договора са платени всички изпълнени СМР на стойност в размер на 853 409.17 лева.
Оспорвал е извършването на неразплатени СМР от ищеца. Поддържал е, че не е
спазена процедурата по чл. 5 от договора за сключване на анекс за допълнително
възложени СМР, чиято стойност се претендира и такива не били възлагани. Нямало и
неформално възлагане. Оспорвал е, че СМР, чиято стойност се претендира, са приети
от възложителя, като се оспорва представителната власт на лицата, подписали
представения акт – образец 19 за завършване и заплащане на видове СМР на обща
3
стойност 896 805.97 лева с ДДС и сметка 22. Сочил е, че действително изпълнените
СМР са на по-малка стойност, която е изцяло платена. Сочил е, че нито едно от
лицата, които могат да представляват дружество, не ги е подписало. Оспорвал е
възможността да се претендира едновременно неустойка за забава и лихва за забава.
Правил е възражение за изтекла давност, както и евентуално възражение за
прихващане със сумата от 26 905.53 лева – неустойка по чл. 32 от договора между
страните за забавено изпълнение на задълженията на ищеца като изпълнител да
изпълни уговорените СМР. Сочил е, че всички СМР е следвало да бъдат извършени в
срок до 19.05.2017 г., но не били даже започнати до 08.07.2017 година. Поради това е
претендирана и неустойка за посочения период 20.05.2017 г. - 08.07.2017 година.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал иска. Сочил е, че не са
възлагани допълнителни СМР като видове, а само допълнителни количества от вече
договорени СМР, за които не е имало задължение да се съставят анекси. Поддържал е,
че на възложителя са представени всички необходими документи и същият реално е
заплатил по-голяма част от задължението си, с изключение на исковата сума. Сочил е,
че протоколът образец 19 и сметка 22 били изпратени на ответното дружество и били
върнати от същото подписани и подпечатани. След това била издадена фактурата от
14.06.2018 г. и било извършено част от окончателното плащане. С оглед установените
трайни търговски отношения при изпълнение на договора следвало да се приеме, че
ответното дружество е приело изпълнените СМР, независимо чий подпис стоял под
протокола и сметката. Сочил е, че в рамките на трайните търговски отношения между
страните, нито веднъж не е имало възражение относно количествата на изпълнената
работа или за забава в изпълнението. Ищецът е оспорвал и претенцията за неустойка,
като е сочил, че 19.05.2017 г. е следвало да се изпълнят само първоначално
договорените обеми СМР, а след това са възлагани и допълнителни количества.
Оспорват се твърденията за закъснение, тъй като обектът бил въведен в експлоатация
на 21.07.2021 година.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е поддържал
възраженията си.
В молба от 12.10.2022 г. ищецът е уточнил, че лицето, което е подписало Акт
обр. 19 и Сертификат за плащане (Сметка 22) от името на “Г. Инженеринг“ ЕООД е
инж. Х. Т. – главен инженер на „Г. Инженеринг“ ЕООД.
В свое становище по това уточнение, депозирано на 08.11.2022 г., ответното
дружество е заявило, че инж. Х. Т. не е на длъжност Главен инженер в дружеството, че
няма отношение към процесния обект и не е бил упълномощаван да подписва каквито
и да е било документи от името и за сметка на дружеството. Отново е направено
изявление за противопоставяне на действията, извършени без представителна власт.
В първото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
пояснил, че „А и К Инженеринг“ ООД са били наети от „Г. Инженеринг“ ЕООД, но
главен възложител било „Софийска вода“ АД. „Г. Инженеринг“ ЕООД отчели всички
извършени от ищеца работи на „Софийска вода“ АД. Посочил е още, че с
допълнителни споразумения между „Софийска вода“ АД и „Г. Инженеринг“ ЕООД
било удължавано изпълнението на проекта и били възлагани работи на място, които
били възлагани поетапно.
За установяване твърденията и възраженията на страните пред първата
инстанция са събрани писмени доказателства, прието е заключение на СТЕ и е
изслушан един свидетел.
По делото е представен договор от 31.03.2017 г. за извършване на СМР –
конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на обект
„Ремонтно[1]възстановителни работи на покрива на сграда „Филтърен корпус“ на
4
ПСПВ Бистрица – с. Бистрица“ – с изпълнител „А и К Инженеринг“ ООД и
възложител „Г. Инженеринг“ ЕООД, ведно с Приложение 1, представляващо
Количествено-стойностна сметка, подробно описваща наименованието на услугата,
мярката, количеството, единичната цена и стойността. Съгласно Договора общата
стойност на СМР възлиза на 269 055.38 лева без ДДС (322 866.46 лева с ДДС).
Съгласно чл. 2 от договора възложителят следва да изплати на изпълнителя
възнаграждение в посочения размер, като извърши три авансови плащания по 50 000
лева без ДДС, а окончателното плащане в размер на разликата между стойността на
изпълнените работи и извършените авансови плащания следва да се извърши след
приключване и приемане на изпълнените работи, удостоверено с подписан от страните
по Договора протокол за приемане на извършената работа – Протокол Образец 19 (чл.
2(4)). Уговорени са единични цени и обща стойност - съгласно Приложение 1 към
договора (чл. 4). За допълнителни видове работи, различни от тези в Приложение 1,
чл. 5 от договорът предвижда (чл. 5), че разплащането става по предварително
съгласувани и уточнени с анекс цени, начин на плащане и срокове за изпълнение.
Срокът за изпълнение и предаване на договорените работи е уговорен в чл. 6 от
договора и това е 19.05.2017 г., при условие че не се отчита висока влажност на
бетоновите повърхности, което ще се удостоверява с двустранно подписани от
страните споразумения. Срокът за изпълнение съгласно чл. 7 не може да бъде
удължаван, освен в случай, когато страните се споразумеят за друго. Съгласно чл. 8 от
договора, след приключване на изпълнението изпълнителят ще отчете изпълнените
работи чрез съставяне на сертификат за плащане (Сметка 22), придружен с: акт
образец 19, подробни количествени сметки и сертификати и декларации, доказващи
качеството на вложените материали, като чл. 9 от договора предвижда, че
възложителят следва в срок от 5 работни дни да прегледа и одобри или да върне
документите за корекция. В чл. 32 от договора се предвижда неустойка при забава в
изпълнението на задълженията на всяка една от страните по договора в размер на 0,2
% за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на неизпълнението.
Представен е и анекс № 1 към договора от 31.03.2017 г., сключен през 3 юни
2017 г., с който са възложени допълнителни СМР на стойност 102 307,97 лева без ДДС.
По делото е приложен и протокол - образец 19 за установяване завършването и
за заплащането на видове строителни и монтажни работи на процесния обект, съгласно
който извършените СМР са на обща стойност 747 338.31 лева без ДДС (896 805.97
лева с ДДС). Протоколът е подписан от П. П. за „А и К Инженеринг“ ОДД и от инж.
Х. Т. за „Г. Инженеринг“ ЕООД (последното обстоятелство е твърдяно от ищеца и не е
оспорено от ответника, но последният е оспорвал представителната му власт).
Представена е и Сметка 22 за изпълнени СМР, подлежащи на заплащане, също
подписана от горе посочените лица. Отразено е, че от общата стойност (747 338.31
лева без ДДС) са изплатени авансово 655 000 лева без ДДС, както и е извършено едно
междинно плащане на стойност 27 007.64 лева без ДДС. Така остатъчната
неразплатена стойност е посочено, че възлиза на 65 330.67 лева без ДДС (78 396.80
лева с ДДС).
Съгласно фактура № 283/14.06.2018 г., издадена от изпълнителя и приложена по
делото, са начислени 29 166.67 лева без ДДС (35 000 лева с ДДС) за „Укрепване
покрив на филтърен корпус Бистрица“ втори етап – частично от окончателното
плащане“.
Във фактура № 290/18.12.2018 г. е отразено, че подлежат на плащане останалите
36 164 лева без ДДС (43 396.80 лева с ДДС) – окончателно плащане за „Укрепване
покрив на филтърен корпус Бистрица“ втори етап.
Установява се, че между ответника „Г. Инженеринг“ ЕООД като изпълнител и
5
„Софийска вода“ АД като възложител е сключен договор № 7071/04.08.2016 г. за
„Ремонтно-възстановителни работи на сграда „Филтърен корпус“, разположена на
територията на ПСПВ Бистрица, област София“. Към него са сключени и две
допълнителни споразумения – допълнително споразумение от 14.07.2017 г. и
допълнително споразумение № 2 от 27.04.2018 г., приложени по делото. В последните
две споразумения, в мотивите за сключването им е посочено, че в процес на изпълнени
на строителните работи са установени работи, които към момента на изготвяне на
тръжната документация и сключването на договора не е могло да бъдат предвидени.
След изпълнение на предвидените демонтажни работи са разкрити редица дефекти
(включително конструктивни), които не е могло да бъдат видени при проектиране на
СМР по договора. Необходимостта от отстраняването им е рефлектирало в
увеличаване на количествата за определени видове работи, както и необходимостта от
изпълнение на нови видове работи, като характерът на последните е такъв, че те трябва
да се изпълняват паралелно във времето и на същите участъци с основните възложени
работи. Последните не могат да бъдат завършени, без да са изпълнени допълнителните
работи.
С оглед изпълнението на договор № 7071/04.08.2016 г. са издадени и 20 броя
сметка № 22 с приложените към тях актове образец 19. Приложен по делото е и
констативен протокол № 9, с който се констатира необходимостта от извършване на
нов вид СМР по договор № 7071/04.08.2016 г., а именно: полагане на карбонови
платна за СТБ колони по оси (Д и Е), възстановяване на бетоново сечение и полагане
на карбонови платна за СТБ колони по оси (Д и Е), както и възстановяване на
бетоново сечение и полагане на карбонови платна за ППанели 2ТД-24-2 – всичко на
обща стойност 51 048.66 лева без ДДС.
По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ от 18.08.2023 г., което не е
оспорено от страните. Вещото лице С. е посочил, че „Г. Инженеринг“ ЕООД се е
ангажирал към „Софийска вода“ АД да изпълни работи с наименования и отчетни
елементи, които са идентични със СМР отчетени (включени) в Протокол за
установяване завършването и заплащането на видове СМР, акт Образец 19, изготвен
между „Г. Инженеринг“ ЕООД и „А и К Инженеринг“ ООД. Също така посочва, че в
протокола-образец 19 няма отчетни елементи, които не са били договорени в договора
и анекса, но има СМР по буква Г Осигуряване носимоспособността на носещи ребра
/надлъжни/ на ППО – 3х6 с отвор и по буква Д Осигуряване носимоспособността на
носещи ребра /напречни/ на ППО – 3х6 с отвор, които не са посочени в договора и
анекса, но за тяхното изпълнение също е било необходимо осъществяването само на
такива отчетни елементи, които са включени в договора и анекса. В този смисъл
отчетните елементи по буква Г Осигуряване носимоспособността на носещи ребра
/надлъжни/ на ППО – 3х6 с отвор и по буква Д Осигуряване носимоспособността на
носещи ребра /напречни/ на ППО – 3х6 с отвор съответстват на 100 % на тези по т. 6.1
до т. 6.7 от КСС в Приложение 1 към Договора между „А и К Инженеринг“ ООД и „Г.
Инженеринг“ ЕООД. Вещото лице Асенов също така посочва, че при извършената
съпоставка на количествата по отделните идентични отчетни елементи, взети сумарно,
в протоколите образец 19 между „Г. Инженеринг“ ЕООД и „Софийска вода“ АД и
съответните такива в протокола Образец 19 между „А и К Инженеринг“ ООД и „Г.
Инженеринг“ ЕООД се установява, че при позиции 1-15 в Таблица № 2 от
заключението (стр. 277 по делото) е налице надвишение при количествата, отчетени в
протоколите Образец 19 между „Г. Инженеринг“ ЕООД и „Софийска вода“ АД,
спрямо количествата, отразени в Протокол Образец 19 между „А и К Инженеринг“
ООД и „Г. Инженеринг“ ЕООД. При позиции 16-18 в Таблица № 2 обаче, а именно: 16.
Доставка и изпълнение на запълване /обработка/ на конструктивни фуги с размер 50/65
мм и затваряне с ламарина с PVC покритие, 17. Г Осигуряване носимоспособността на
6
носещи ребра /надлъжни/ на ППО – 3х6 с отвор и 18. Осигуряване
носимоспособността на носещи ребра /напречни/ на ППО – 3х6 с отвор, е налице 100
% съответствие. В същото време няма идентични отчетни елементи нито по Договора
между „А и К Инженеринг“ ООД и „Г. Инженеринг“ ЕООД, нито в Протокол Образец
19, които да надвишават като количество съответстващите им сумарни количества от
протоколите между „Г. Инженеринг“ ЕООД и „Софийска вода“ АД. При съпоставката
на протоколите Образец 19 вещото лице също така е стигнало до извода, че всички
стойности на отчетните елементи в договорите, анексите и протоколите между „Г.
Инженеринг“ ЕООД и „Софийска вода“ АД са по-високи от стойностите на
идентичните отчетни елементи в договора, анекса и протокола между „А и К
Инженеринг“ ООД и „Г. Инженеринг“ ЕООД.
По делото е разпитан и като свидетел Б. Л. – управител на проектантска фирма,
осъществила проекта и строителен надзор на процесния обект. Същият е заявил, че е
запознат с обекта на „Софийска вода“ АД, където се работело по проект на „Лебо
Инженеринг“ ЕООД през 2016 до 2018 г. Там работели само служители на „А и К
Инженеринг“ ООД. Там били изпълнявани дейности по колони, предварително
напрегнати греди. „Г. Инженеринг“ имали двама представители на обекта, които се
подписвали по свършената работа по проектната документация, създадена още преди
договора със „Софийска вода“ АД и „Г. Инженеринг“ ЕООД. Последното дружество си
наело „А и К Инженеринг“ ООД. . Двамата представители били Т. и Д., като
свидетелят не се сеща за фамилията му. „А и К Инженеринг“ ООД работели на кота
4.20, а на повърхността на покрива работели „Г. Инженеринг“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен предявеният главен иск ищецът следва да докаже, че
между него и ответника е сключен валиден договор за изработка, че ищецът е
изработил качествено и в срок възложеното и че го е предал или е бил готов да го
предаде.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че между тях е сключен валиден договор за изработка от 31.03.2017 г.
за извършване на СМР – конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на
обект „Ремонтно[1]възстановителни работи на покрива на сграда „Филтърен корпус“
на ПСПВ Бистрица – с. Бистрица“ на стойност 269 055.38 лева без ДДС (322 866.46
лева с ДДС) и Анекс № 1 към него за допълнителни СМР на стойност 102 307.97 лева
без ДДС (122 769.56 лева с ДДС). Или доказано е писмено възлагане на СМР на
стойност общо 445 636.02 лева с ДДС.
Не е спорно още, че на ищеца са възлагани допълнителни работи и извън така
посочените, като ответникът е заплатил на ищеца общо СМР за процесния обект на
стойност 853 409.17 лева (ответникът е признал това в отговора на исковата молба). В
решение № 140/28.10.14г. по т.д.№ 908/12г. на ВКС, І т.о. е изразено становището, че
чрез конклудентни действия може да се потвърди съгласие за сключване на договор за
строителство, след като възложителят е приел извършената работа, а в случая
заплащането на работата представлява доказателство както за постигнато съгласие за
извършване на допълнителни СМР извън писмено уговорените на стойност 407 773.15
лева с ДДС, така и за приемане на изработеното. Ето защо за крайния резултат е
ирелевантен повдигнатият като спорен въпрос дали страните са уговорили с договора
да се сключва анекс при възлагане само на различни видове работа или и при по-
големи количества от първоначално договорените работи.
7
Спорно по делото е дали на ищеца са възлагани от ответника и други СМР
извън платените, на стойност 36 164 лева без ДДС, дали същите са извършени и
приети и дали се дължи плащане от ответника за тях по издадената от ищеца фактура
290/18.12.2018 година, като това е стойността на описаните в молба от 21.12.2021 г.
СМР за стоманобетонния елемент „Възстановяване на бетоново сечение и полагане на
карбонови платна за Панели 2 ТД-24-2“.
За установяване на това допълнително възлагане и изпълнението по него, както
и неговата стойност ищецът е представил Акт обр. 19 и Сертификат за плащане
(Сметка 22), които са подписани от представители и на двете страни, като не се спори,
че за ответника документите са подписани от инж. Х. Т..
Съобразно чл. 1, ал. 4 от действащата Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставянето на актове и протоколи по време на строителството съставените и
оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат
доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване,
изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите )така Решение №
404 от 04.09.2009 г. по гр. д. № 828/2008 г. на ВКС, I г. о., Определение № 227 от
22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 72/2012 г., IV г. о., ГК Решение № 185 от 20.07.2016
г. на ВтАС по в. т. д. № 120/2016 г., Решение № 1335 от 31.07.2018 г. на ОС – Бургас
по гр. д. № 1371/2016 г., Решение № 238 от 5.02.2014 г. на СГС по т. д. № 3193/2010
г.) Посочените актове и протоколи са частни свидетелстващи документи.
Актовете обр. 19 не са сред актовете в Наредба № 3/2003, които задължително
се издават в хода на строителството, и спрямо тях не се прилага визирано правило на
чл. 1, ал. 4 от Наредбата. Такава доказателствена сила на актовете и протоколите не е
предвиждана и в Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в
правилника за капиталното строителство, приета от Държавния комитет за планиране,
Българската народна банка и Министерството на строителството и архитектурата
(Обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1983 г., отм. ДВ. бр. 3 от 12 януари 1988 г.), именно която
урежда визирания акт обр. 19. Това не означава, че актовете обр. 19 не могат да се
използват за установяване на видовете, количествата и цените на СМР. Те служат
именно за това и са използвани в практиката за установяване изпълнението и
приемането на СМР.
Въпросът за доказателственото значение на протоколите обр. 19 е намерил
отговор в множество решения на ВКС, напр. Решение № 446/16.05.2005 г. по т. д. №
740/2004 г. на II т. о., Решение № 992/4.12.2006 г. по т. д. № 565/2006 г. на II т. о.,
Решение № 638/24.10.2008 г. по т. д. № 302/2008 г. на II т. о., Решение № 216/ по т.д.
№ 2411/2014 г. на ВКС, I т.о и др. В тези решения е прието, че съставеният от
изпълнителя протокол обр. 19 съставлява частен свидетелстващ документ, чрез който
се отчитат извършени в процеса на строителството СМР. Когато е подписан и от
възложителя, протоколът може да служи като доказателство за извършване и
приемане на работите, но и в този случай той не се ползва с материална
доказателствена сила и няма пречка да бъде оспорено съдържанието на отразените
количества и стойности. При оспорване на съдържанието на двустранно подписан
протокол обр. 19 извършването и приемането на актуваните работи подлежи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, а преценката дали
работите действително са извършени и приети от възложителя по смисъла на чл. 264
ЗЗД се прави от съда след съвкупна преценка на цялостния доказателствен материал
по делото. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя,
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху
възложителя.
Макар да не е изрично предвиден по Наредба № 3/2003 г., страните с оглед
8
договорната автономия по чл. 9 от ЗЗД могат да уговорят помежду си със силата на
закон какъв да е редът за приемане на изпълнените СМР и могат да уговорят това да
стане с акт обр. 19 (Решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г., т. к., II т. о.
на ВКС; Решение № 695 от 24.04.2015 г. по т. д. № 394/2014 г. на СГС), както е
уговорено и в настоящия случай (чл. 2, ал. 4 от договора от 31.032017 г.)
Ответникът „Г. Инженеринг“ ЕООД обаче е спорил представителната власт на
инж. Х. Т., подписал представения Акт обр. 19 от името на ответното дружество.
По делото не е представен документ, установяващ, че ответното дружество е
упълномощило инж. Х. Т. да подписва от негово име документи на процесния обект,
включително такива, с които се приема изпълнението на възложени работи. Ищецът се
е позовал на презумпцията по чл. 301 ТЗ, като е сочил, че ответникът не е оспорвал в
нито един момент документите, подписани от негово име.
С решение № 156 от 12.01.2015 г. по т.д. № 2989/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. е
прието, че приложението на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти от
които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на
сделката или действията извършени от негово име, без представителна власт и не се е
противопоставил веднага след узнаването. Предмет на доказването е сключването,
респ. извършването на съответно действие. В решение № 166 от 17.01.2013г. по т.д. №
636/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. пък е прието, че конклудентно действие по чл. 301 ТЗ
може да бъде осчетоводяването на фактура, издадена от изпълнителя за извършени
СМР и съответно осчетоводена от ответника. С решение № 89 от 12.06.2013 г. по
т.дело № 431/2012 г. на ІІ т.о., при друг вид договорни отношения, съставът на ВКС е
застъпил принципно становище по приложението на чл.301 ТЗ - независимо дали
липсата на представителна власт засяга сключването на сделката от името на
търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в двете хипотези
извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за
търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват.
Приложението на въведената с чл.301 ТЗ законова презумция предполага изследването
на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е
узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна
власт действия.
В случая по делото не е било спорно пред първата инстанция, нито такъв спор е
повдиган пред настоящата инстанция, че ответното дружество е платило по фактура №
283/14.06.2018 г. за сумата 35 000 лева с ДДС, издадена от ищеца и с получател
ответника, за „Укрепване покрив на филтарен корпус Бистрица втори етап – частично
от окончателното плащане“.
Освен това, макар доказателства за това плащане по делото да няма, видно от
представения Акт обр. 19, отчетените с него СМР без исковата сума, са на стойност
именно 853 409.17 лева, каквато сума и ответникът сочи, че е платил на ищеца, т.е.,
очевидно сумата 35 000 лева по фактура № 283/14.06.2018 г. е включена в отчетените с
Акт обр. 19 работи, тъй като без нея платеното би било на стойност 818 409.17 лева.
Както бе посочено по-горе, в чл. 2, ал. 4 от договора си страните са предвидили, че
окончателното плащане в размер на разликата между стойността на изпълнените
работи и извършените авансови плащания следва да се извърши след приключване и
приемане на изпълнените работи, удостоверено с подписан от страните по Договора
протокол за приемане на извършената работа – Акт Обр. 19, както и че следва да бъде
изготвен Сертификат (Сметка 22). След като ответникът е направил плащане на част
(35 000 лева с ДДС) от посочената в Сметка 22 като оставаща дължима сума
(78 396.80 лева с ДДС) при общо дължими според Акт Обр. 19 896 805.97 лева с ДДС
и платени 853 409.17 лева, то явно той е получил издадения Акт обр.19 и Сметка 22,
9
тъй като според уговореното от страните плащане се дължи след подписването им.
Кога е направено плащането не е ясно, но е ясно, че това е в момент преди депозиране
на исковата молба. Следователно, за да обори презумпцията по чл. 301 ТЗ ответникът
следва да докаже, че се е противопоставил на подписания от негово име Акт обр. 19 и
Сметка 22 незабавно след узнаването им, т.е., преди датата на исковата молба. Това
обаче не е сторено, а направеното с отговора на исковата молба противопоставяне не е
годно да обори посочената презумпция, поради което следва да бъде прието, че
ответникът чрез направеното плащане по по фактура № 283/14.06.2018 г. е потвърдил
извършени от него име действия на инж. Х. Т. по подписване на Акт обр. 19 и Сметка
22.
Както бе посочено по-горе, Акт обр. 19, подписан от двете страни, съставлява
годно доказателство относно видовете, количествата и стойността на извършените
СМР, както и представлява доказателство за приемане на извършеното, при
положение, че не се установяват възражения от негова страна. Приемането се
установява и с Удостоверението за въвеждане в експлоатация на процесния строеж от
2021 г. С Акт обр. 19 са отчетени СМР на стойност общо 896 805.97 лева с ДДС,
платени са 853 409.17 лева или остават за плащане 43 396.80 лева, колкото е и исковата
сума. Искът за главница е основателен и следва да бъде уважен.
Следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за прихващане
с негово вземане за неустойка за забава в изпълнението от ищеца на първоначално
възложените СМР в уговорения срок - до 19.05.2017 г., направено своевременно с
отговора на исковата молба и поддържано пред настоящата инстанция.
За да бъде установено съществуването на вземането на ответника за неустойка,
той следва да докаже главно и пълно, че в договора има валидна уговорка за
изплащане на мораторна неустойка от изпълнителя-ищец; че ищецът виновно е
изпаднал в забава по отношение изпълнението на договора, периода на забавата и
размера на неустойката.
Настоящият състав намира, че в чл. 32 от договора се съдържа валидна
неустоечна клауза, която не противоречи на добрите нрави – размерът и е около
обичайния дневен размер на уговаряната неустойка (0.2%) и е ограничен нейният
краен размер до 10% от размера на неизпълнението. Така уговорената неустойка не
излиза извън нейната обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции,
предвидени в чл. 92 ЗЗД.
Установява се от основния договор между страните, че срокът, в който
първоначално възложените СМР на стойност 269 055.38 лева без ДДС е следвало да
бъдат извършени е 19.05.2017 г., като няма спор, че те са извършени. Доказателства, че
същите са извършени в посочения срок обаче няма. Доколкото принципът е, че срокът
кани, неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът не го е поставял в
забава. В същото време обаче от представените споразумения с основния възложител
„Софийска вода“ ЕАД и обективираното в тях съгласие на страните се установява, че
е възникнала работа, която следва да бъде извършена преди първоначално възложената
и без която последната не може да бъде извършена, която първоначална работа „Г.
Инженеринг“ ЕООД са превъзложили на „А и К Инженеринг“ ООД Т.е., очевидно
ищецът не е имал възможност да работи и приключи работата, предвид наложилите се
допълнителни предварителни работи, като от споразуменията със „Софийска вода“ АД
се установява, че допълнителните работи са били непредвидени и съответно ищецът
не е знаел за тях при сключване на договора с ответника, нито е имало как да ги
предвиди. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Неизпълнението в срок на задълженията на ищеца, обезпечено с процесната договорна
10
неустоечна клауза, не е виновно, предвид изложеното. Ответникът следователно няма
вземане за неустойка за забава, макар уговорка за такава да е налице в договора.
Неоснователно е оплакването на ответника, че липсата на вина за забавата не може да
бъде разглеждана, тъй като ищецът не е правил такова възражение, защото независимо
дали има оспорване от ищеца, именно ответникът е дължал да докаже виновността на
неизпълнението като елемент на отговорността на ищеца (при договорната
отговорност вината не се предполага), но не е сторил това. Напротив, налице са данни
за обратното.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че направеното от ищцовото
дружество възражение за погасяване по давност на вземането на жалбоподателя за
неустойка за забава е просрочено, доколкото не е направено с допълнителната искова
молба, а едва с отговора на въззивната жалба и не би могло да бъде разгледано за
първи път от въззивната инстанция.
Доколкото е основателна главната претенция, основателна е и акцесорната
претенция за мораторна лихва от 01.01.2019 г. до подаването на исковата молба на
12.11.2021 г. Тъй като жалбоподателят не е изложил оплаквания срещу определения от
първата инстанция период и размер на лихвата, то същата следва да бъде приета за
основателна до размер на 12 609.18 лева за исковия период, така, както е изчислена от
първата инстанция. Съответно основателна е и претенцията за законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
като законна последица от уважаване на главния иск.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод идентичен на извода
на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната осъдителна част.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият. Той е направил разноски в размер на 6500 лева –
адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на последното. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед
цената на главния иск – 43 396.80 лева и акцесорен такъв в размер на 12 609.18 лева,
процесуалната активност на въззиваемия, липсата на доказателства пред въззивната
инстанция от една страна, а от друга фактическата и правна сложност на делото,
обосновават извод за прекомерност на адвокатски хонорар. При съобразяване на чл.
36, ал. 2 ЗА настоящият съдебен състав намира за справедливи и достатъчни разноски
за адвокатско възнаграждение, които да бъдат покрити от насрещната страна, в размер
на 4 500 лева, до който размер следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 837/12.06.2024 г. на СГС, VI-10 състав по т.д. №
2196/2021 г. в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА „Г. Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „А и К
Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* сумата от 4 500 лева – адвокатско
възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12