Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260174 18.12.2023 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. АРАБАДЖИЕВА
при участието на
секретаря Габриела Йорданова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13673 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Й.И.Ч., ЕГН: **********,***,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД .
Ищецът твърди, че на ***** г. около *** ч. в гр.
П. на
кръстовището на улиците „****“ и „****“ лек автомобил „*****“ ,с регистрационен
номер **** и идентификационен номер ***** , който е бил управляван от ищеца, е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка /яма/ на пътното платно с размери **** – **** м дължина и **** дълбочина , при което ищецът е ударил десния си крак, дясната си ръка и
дясната половина на гръдния кош. Сочи се, че за претърпяното ПТП е съставен
Протокол за ПТП №**** г.
Ищецът посочва, че при преглед на ищеца след
произшествието е установена контузия на дясната лакътна става и дясната колянна
става, видно от съдебномедицинско удостоверение №***** г. на началник
отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД -гр. Пловдив.
Твърди се, че при инцидента ищецът е преживял
изключителен шок, уплашил се е и е изпаднал в стрес, тъй като много дълго не е
могъл да излезе от колата, поради причината, че повече от половината от
предната част от автомобила е бил попаднал отвесно в дупката. След
произшествието ищецът е бил изключително неспокоен, не е могъл да спи през
нощта през дълъг период от време, бил е отпаднал, подтиснат и тревожен.
Наложило се е да приема валидол и валериан, като за болките в коляното и
лакътя приемал и болкоуспокоителни. Сочи
се,че същият не е можел да се обслужва спокойно вследствие на болките в лакътя,
а болката в коляното се засилвала при ходене, сядане, ставане, като всичко това
продължило около * месец.
Изразява становище, че за
поддържането и ремонта на пътя е
отговорен собственикът му, т.е. Община Пловдив, която е проявила бездействие,
изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да поддържат в изправно
състояние пътя, да сигнализират незабавно за препятствията и да отстраняват
повредите във възможно най-кратък срок.
Моли се ответникът да заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, както следва – 500 лева за
причинения тежък стрес и разтройство в адаптацията, ведно със законна лихва от **** г. до окончателното изплащане и по 500 лева за претърпените болки,
вследствие на травмата в коляното и лакътя, ведно със законна лихва от **** г. Претендират се разноски по делото.
В
указания срок ответникът е депозирал отговор на исковата молбакато оспорва
претенцията като неоснователна и недоказана.
Счита се , че кумулативно изискуемите
елементи на чл. 45 от ЗЗД не се установяват по безспорен начин и не са налице в
настоящото съдебно производство като се поддържа становището , че за да имат
основание исковете, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав
на деликта- противоправно поведение, увреждане и причинна връзка между тях.
Твърди се , че Общината не носи
отговорност за причинените вреди.
Посочва се, че във връзка със
строително-монтажни работи за обект : „Воден цикъл на гр. П. етап *, кв.* , район
„****“ /Реконструкция на канализационна и водопроводна мрежа в гр. П. , етап *, кв. *, * и бул. „*“ – „****“/ със заповеди на кмета на община П. е въведена Временна организация на движението
/Заповед № **** г. - ВОД и Заповед № ***** г. – удължаване на срока на ВОД/. Сочи се ,че от **** г. до **** г. е въведена Временна организация по безопасност на движението, със
спиране на движението, съгласно одобрен и съгласуван проект по: ул.“****“ от кръстовище с ул. „****“ до кръстовището с ул. „****“. Посоченият
проект е съгласуван с ОД на МВР- Пловдив и са предприети всички нормативно
установени действия при извършване на СМР. Твърди се, че са монтирани пътни
знаци и предупредителни табели, с които се забранява влизането на автомобили по
ул. „****“ от кръстовището с ул. „****“ до кръстовището с ул. „****“.
Изразява се становище ,че причината
за настъпването на пътния инцидент е поведението на водача на автомобила, който
е навлязъл в улицата, въпреки забранителния знак като с това са нарушени
разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.7, ал.5 от Закона за движения по пътищата , а
Общината е предприела всички необходими действия.
Оспорва основателността и размера на
претендираните от ищеца неимуществени вреди като напълно недоказани. При
условията на евентуалност се поддържа становището, че претендираното
обезщетение е завишено и несъобразено с характера, продължителността и
интензитета на сочените отрицателни изживявания.
Счита , че поради неоснователността
на предявените претенции не следва да бъде уважено акцесорното искане за лихва.
Посочва се, че не е спазена от страна на ищеца разпоредбата на чл.20, ал.2
от Закона за движение по пътищата. Прави възражение за съпричиняване на
увреждането, по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД , като се твърди, че водачът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като не се е съобразил с
нормативно установените изисквания, касаещи правилата за движение по пътищата.
С оглед изложеното се моли
исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна, недоказана и необоснована.
Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение. Възразява се за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
С Определение от **** г. с оглед дадените от въззивния съд задължителни
указания като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран
Европейски пътища АД.
Третото лице помагач е участник в обединението ДЗЗД ПАРТНЬОРИ ВИК ПРОЕКТ ПЛОВДИВ, ЕИК
*********, гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 76 – изпълнител по договор за възлагане
на обществена поръчка за строителство № *****
г.СМР за обект „Воден цикъл на гр. П.,
етап *, кв.*, район *****/реконструкция на канализационна и водопроводна мрежа
в гр. П., етп.* , квартал /част / ** и бул. „***” – „ ****”.
Оспорва се от третото лице помагач наличието на основание за ангажиране на
имуществената отговорност на Община Пловдив за обезщетяване на твърдените
неимуществени вреди.Оспорва иска по основание и размер, като твърди, че не се
установява наличието на причинно- следствена връзка, както и останалите
елементи за ангажиране на отговорността. Прави възражение за съпричиняване,
като излага подробни съображения в тази насока. Моли искът да се отхвърли.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи
предявеният иск, то ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД – противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между двете
и вина, която се предполага;
обстоятелството, че ответникът има качеството на възложителна работа по смисъла на чл.
49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица. Колкото до елемента бездействие от страна на ответника, респ. на негови
служители или лица, на които е възложена съответната работа, това е отрицателен
факт, който ищецът не може и не следва да доказва – на доказване подлежат
положителните факти, които изключват отрицателните. т.е., ако ответникът твърди,
че е действал, респ. натоварени от него лица,
той трябва да установи това. Обратно, ответникът следва да установи
онези свои правоизключващи възражения, които са за положителни факти в т.ч. и възражението за съпричиняване – в какво
се изразява и какъв е процентът на съпричиняване.
Не се
оспорва изрично и от приетото свидетелство за регистрация се установява,
процесният автомобил е собственост на Д. Й. Ч..
Не се
оспорва и от приетия по делото като писмено доказателство Протокол за ПТП № *****
г., се установява, че на посочената дата **** г. в гр. П. на кръстовището на
ул. „***“ и „***“ около *** ч. лек автомобил „***“ ,с регистрационен номер ***
и идентификационен номер **** , който е бил управляван от ищеца –Й.Ч., е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка (ров) на пътното платно с размери *** – **** м
дължина и * м – * м дълбочина. Тези обстоятелства са посочени в приетия като
писмено доказателство протокол за ПТП.
По въпроса дали
протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.
на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, като в него е отразено,
както наличието на дупка, която е необезопасена и необозначена и нейните
размери, така и местонахожданието на тази дупка (ров, както е описано в схемата
на ПТП), които обстоятелства са възприети на място от служителите на МВР. Протоколът е съставен от Х.П. – мл.
автоконтрольор в Пътна полиция.
Видно от отразеното
в приетия като писмено доказателство Протокол за ПТП в случая не е взето
административно отношение, като липсват доказателства за констатирани от
съответните органи нарушения на ЗДвП при управление на попадналия в дупката
автомобил с оглед на неговото местонахождение, в каквато връзка са възраженията
на ответника в отговора на исковата молба.
Приет е като
писмено доказателство договор сключен между ответника в качеството на
възложител и ДЗЗД ПАРТНЬОРИ ВИК ПРОЕКТ ПЛОВДИВ, ЕИК *********, гр. Пловдив,
бул. „Дунав” № 76 – изпълнител, за
възлагане на обществена поръчка за
строителство № **** г.СМР за обект
„Воден цикъл на гр. П., етап *, кв.*, район Северен /реконструкция на
канализационна и водопроводна мрежа в гр. П., ет.* , квартал /част / ** и бул.
„***” – „ ****”.
По отношение на
възраженията на ответника и на третото лице помагач, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца, както и че поради неговото неправомерно поведение изразяващо
се в неспазване на сигнализацията на уличната мрежа са приети като писмени
доказателства Заповеди и протоколи за
временна
организация на движението, които се сочи, че са действали през процесния
период.
През февруари ****
г. са изготвени проекти за временна организация на движението по улиците ул. „****“,
ул. „***“ и ул. „****“, като съгласно тези проекти, които са съгласувани март
месец *** г. В протокол за девети етап е
предвидена бариера след кръстовището ул. „***“
и ул. „***“ посока ул. „****“ и
покриване на знака „***“ на кръстовището
на ул. „****“ и ул. „*****“.
В протокол за единадесети етап е предвидено е
предвидено покриване на знака „**“ на кръстовището на ул. „***“ и ул. „****“ и поставяне на бариера. В етап
дванадесети липсват данни за бариера на
това кръстовище, но е предвидено поставяне на сигнална предпазна ограда на
кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“,
както и покриване на знака „***“ на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ и знака „**“ на кръстовището на
„***“ и ул. „****“
В констативен
протокол от *** г., с който не се
установява точно кой етап от временната сигнализация касае, доколкото видно от
трите приети протокола, то същите касаят различни етапи, подписан от инж. **** – ръководител проект
„Интегриран проект за водите на гр. П.“, инж. Г. Д. от ПП-КАТ, Г.К. и инж. ****
– технически ръководител на ДЗЗД ПАРТНЬОРИ ВИК ПРОЕКТ ПЛОВДИВ е отразен
извършен оглед на монтирана временна сигнализация за организация на движението.
Със Заповед от ****
г., издадена от кмета на Община Пловдив е наредено да се въведе временна
организация на движението със спиране на движението, съгласно одобрено и
съгласуван проект по ул. „****“ от
кръстовището с ул. „*****“ до кръстовището с ул. „****“ на етапи от ***. до ***
г., като срокът на тази заповед е удължен до **** г. с последваща такава.
Приета е като
писмено доказателство Докладна записка от ***** г., изготвена от ****, който
към датата на изготвяне работна длъжност „Организатор, ремонт и поддръжка“, в
която са приложени и снимки, които обаче не установяват с категоричност нито
датата на изготвянето им, нито тяхното местоположение. Относно изложените в
докладната обяснения, те по своя характер представляват писмени свидетелски
показания, които обаче не са годно
доказателство по нашия процесуален кодекс, приложим в отношенията между
страните.
Прието е като писмено доказателство и писмо до
Община Пловдив от изпълнителя по сключения договор за обществена поръчка, с
което се уведомява общината за резултата от извършената проверка и съответно
изводите на база дадената докладна записка.
Относно размера на
неимуществените вреди в частта, касаещи физическите болки е прието заключение
на съдебно – медицинската експертиза, от което се установява, че при инцидента
на ищеца е причинено контузия на дясна лакътна става и контузия на дясна
колянна става, които по отделно и по съвкупност са причинили на ищеца болка и
страдание, без разстройство на здравето. Непосредствено след инцидента
пострадалият Й.Ч. е изпитвал леки по интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, без настъпването на
усложнения в него, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците
на делото. Вещото лице посочва, че напълно възможно е пострадалият Ч. да е
изпитвал безпокойство, отпадналост, тревожност и безсъние след инцидента.
При изслушването в
съдебно заседание – д-р Б. изготвил приетото по делото заключение, заявява, че
е напълно възможно по този начин при пропадане на колата, да се получи удар на коленните
стави. Относно възстановителния процес посочва, че е около * седмици, като е
възможно и по – бързо да се възстанови. Относно симптома за болки, посочва, че
е субективен фактор и зависи много от типа на една система, като болката при
движение пречи на човек да е пълноценен при извършване на някои функции. Относно
обстоятелството дали поставянето на колан, би възпрепятствало получаване на
тази травма, вещото лице посочва, че коланът не ограничава двигателността на
крака в областта на коляното и пострадалият спокойно може да се удари в
арматурата, която е отдолу. Лакътната става може спокойно да се удари във
волана и в някакви други интериорни елементи, като е категоричен, че крайниците
остават подвижни, независимо от колана, като той фиксира тялото, не толкова
крайниците.
По делото е
допусната и е прието заключение по допусната допълнителна СМЕ, от което се
установява, че ищецът е посетил личния си лекар – д-р М. А., АИППМП в с. К. на ****
г. в *** часа, като при прегледа е съобщил, че преди два дни е претърпял ПТП-
колата паднала в дупка, уплашен..“, като медикаменти не са му предписвани, но
му е извършен обстоен преглед. След справка при личния лекар се установява, че
ищецът не е имал стари травми или съпътстващи заболявания. Липсват данни за назначено медикаментозно лечение
вследствие на инцидента.
Относно размера на
неимуществените вреди и наличието на
сигнализация на процесната дата са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Константин И. и И. Б.
От разпита на св. К.
И., който е приятел на ищеца, се установява, че същият работи в Тейк Ауей и има
непосредствени впечатления от състоянието на пътищата в града и в квартал ****.
Относно процесната дата си спомня, че ищецът му се обадил. Било тъмно около ***
часа, като колата била само на няма и метър и се виждала задницата отзад, като била
паднала в дупката, като Й. бил излязъл от колата. Св. И. е категоричен, че
нямало обозначителни знаци за дупката, нямало светлини, ленти и прегради, като
дупката се намирала на самото кръстовище на ул. „***“ и ул. „****“, като това
обстоятелство е констатирано и в приетия като писмено доказателство Протокол за
ПТП. Св. И. *** и завил надясно по ул. „*****“, като знакът забраненото
влизането (знак ***) бил закрит с черен
найлон. Св. И. е възприел непосредствено и размерите на дупката, като сочи, че
същата била * метра дълбока и * метра широка. Относно състоянието на ищеца, св.
И. посочва, че той бил пребледнял, изплашен, като казал, че от дясната страна
си е ударил ръката и кракът го боли, като малко накуцвал. Пътна полиция дошла
след *** минути, като взела документите на ищеца за проверка за алкохол, като
той нямал алкохол и му издали протокол за ПТП. Св. И. посочва, че пътните
полицаи не са питали дали е видял да е забранена улица и че има ремонт. На
следващия ден свидетелят минал през мястото и дупката вече била оградена и
имало метална ограда, лампи, знаци. Св. И. посочва, че ищецът му казал, че
предният ден ходил при приятелката си, която живее на ул. „***“, но входът е
откъм ул. „****“, но тази дупка не е била там. Свидетелят посочва, че
процесната улица е еднопосочна, но доколкото е бил закрит знака, то за да си
достигнат хората до дома е била въведена организация, като е можело да се влезе
там.
От разпита на св. Б.,
който е баща на приятелката на ищеца, при която същият е отивал и живее на ул.
„*****“ в кооперацията, чийто вход е
откъм ул. „***“, посочва, че действително предишният ден
дупката я е нямало, като същата вечер, когато ищецът попаднал в нея нямало
никакви обозначения. Относно въведената временна организация на движение
потвърждава показанията на св. И., които съответстват и на приетите като
писмени доказателства планове за временна организация, че знакът „**“ за към
ул. „****“ е бил закрит с черен найлон. Относно състоянието на ищеца, посочва, че е
бил стресиран и притеснен, като казал,
че го боли дясната ръка и леко накуцвал с десния крак. Не е чул полицаите да
правят коментар извън протокола, като го тествали за алкохол и не установили
такъв. Свидетелят посочва, че е шофьор
от 20 години и тази дупка и той би могъл да не успее да я избегне, тъй като
улицата не е била осветена.
Относно
изпълнението на проекта и временната организация на движение са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. П.Г. – инженер „Инвеститорски контрол “ в Звеното за изпълнение на проекта към Община Пловдив.
От показанията на св. Г. се
установява, че същият е пристигнал на мястото на ПТП, след като всичко е било
приключило – автомобилът е бил изваден и на мястото е имало багер около ****
часа след като разбрал за инцидента от медиите и фейсбук.
Св. Г. посочва, че най – вероятно
изкопът е направен същият ден, което потвърждава показанията на свидетелите на
ищеца, като към момента на идване на свидетеля изкопът бил ограден и нямало
други действия.
Свидетеля Г. дава показания за
обичайната практика, като сочи, че преди да се започне да се строи всяка улица си има т.нар. ВОД (Временна
организация на движението), който за всяка улица се прави индивидуално. Съдът не кредитира показанията му в частта, с
която се твърди, че в случая е имало поставен знак, че се забранява влизането в
улицата, доколкото в тази част същите противоречат както на останалите събрани
по делото гласни доказателства, така и от представените и приети като писмени
доказателства планове за ВОД, така и с
последващите показания на същия свидетел, който посочва „Това е улица и няма
как да бъде заградена, тъй като предпоставката е да могат влизат камиони,
багери по всяко едно време. Няма ленти, преграждения и т.н. по самите улици,
защото влизат и излизат камиони. Няма знак „Път в ремонт”“. Още повече, че свидетелят Г. не твърди
въпросната дупка да е била оградена със специални съоръжения преди инцидента,
като сочи, че в договора е вписано, че изпълнителят сам организира и сам
поставя знаците за временната организация. Свидетелят посочва, че указателна
табела, че се извършва ремонтна дейност не е имало, но точно там на входа на
улицата е бил знакът, който е за водния цикъл, интегриран проект по водите и
друга такава информация. Свидетелят Г. потвърждава показанията и на св. Б., че
е било тъмно.
За установяване на фактическата
обстановка предвид възраженията на ответника за неправомерно поведение от
страна на ищеца при ПТП-то е разпитан като свидетел – Х.П., който е съставил
приетия като писмено доказателство Протокол за ПТП.
Св. П. заявява, че си спомня
случая, като го нарича „фрапиращ“, като при идването на място, пред него
изникнала само една задна част на автомобил, а другата част била в огромен ров-
огромна дупка. Направили тест на водача, направили снимки и съставили
протокол. В по-късен етап от самата
фирма, извършваща ремонт на пътя, вдигнали автомобила от дупката, след което
обезопасили мястото и всичко приключило. Строителите го обезопасили. Сложили
обезопасителни метални платна, които ги нямало при пристигането на свидетеля и
колегата му. Св. П. посочва, че дупката била огромна, като е описана в
протокола, като е категоричен, че в дупката не е имало никакви заградителни или
светлоотразителни ленти – „както си вървиш, падаш в дупката, нищо не виждаш“.
Посочва, че улицата не е била добре осветена, като времето е било сухо. В
дупката не е имало никакви повлечени ленти, което сочи, че би трябвало да е
отразено в снимките. Посочва, че след като извадили автомобила, го качили на
платформа. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, като същите са последователни, безпротиворечиви и
обективни. Св. П. е очевидец на местоположението на процесния автомобил преди
изваждането му от дупката, както и наличието на допълнителни елементи в този
момент, поради и което съдът приема, че неговите показания напълно
безпристрастно и обективно отразяват фактическата обстановка непосредствено
след настъпване на ПТП-то и преди отстраняване на последиците от него.
Във връзка с възраженията на
третото лице помагач и на ответника за наличието на временна организация на
движението, която не е спазена от ищеца, което е допринесло изцяло за
настъпването на ПТП- то е разпитан свидетеля Н. С.- организатор от преди *** години
в Европейски пътища АД. Свидетелят С.
заявява, че са приключили изкопните дейности на кръстовището на улица „***” и ул. „***” около ** часа, а изкопът
е бил обезопасен някъде до към *** часа – сложени били знаци, сигнална лента,
оранжева полиетиленова ограда и бализа. Към *** часа си
тръгнали и строителният техник, и той, и работниците, прибрали се и някъде
около *** часа му се обадила охраната,
че има инцидент. В рамките на **-на
минути св. С. твърди, че отишъл на
обекта, видял автомобила, веднага потърсил собственика на автомобила да се
информира как е, има ли нещо чисто
здравословно. Отдръпнал се настрани, за
да извика машинист с нужните колани и
куки, за да може да се изтегли машината. В това време момчето дошло с още един
по – възрастен човек и момиче да говори с него.
Свидетелят посочва, че те искали пари от него – около 10 000 лева,
като той прекратил разговорите.
Св. С. твърди,
че улицата, в която момчето е влязло е
обозначена и е забранена за влизане с временна сигнализация, като посочва, че
не само влиза в забранена улица, но и завива надясно в улица, която и преди
ремонта и по време на ремонта си е с постоянна сигнализация, че е забранена
улицата да се влиза от тази страна, като твърди, че се влиза се от другата
страна, от страната на булеварда.
Свидетелят
посочва, че щетите по колата са били съвсем минимални - колата се е
приплъзнала, като имала леко в десния праг и леко дясната врата притиснато.
След изтеглянето момчето се качило на колата, запалило я и се оттеглило от
обекта. В тази част относно щетите по автомобила показанията на свидетеля
оборват възраженията на ответника за наличие на съпричиняване, изразяващо се в
шофиране с несъобразена скорост.
Св. С.
посочва, че останали с машиниста лично да дообезопасят вече „разкъсаните
ограждения“. Свидетелят посочва, че „полипропиленовата
ограда е била разкъсана“, като взели нова „полипропиленова лента“, като сутринта всичко
било обезопасено с метални огради.
От
показанията на св. С. се установява, че същият е пристигнал на инцидента след
полицаите, поради и което съдът кредитира показанията на св. П. в частта,
касаеща липсата на обезопасяване на
мястото на инцидента.
Св. С.
изказва предположения, че инцидентът е причинен от разсеяност на шофьора, като
обвинява същият и в „инсценировка“, като съдът счита, че не следва да обсъжда
показанията в тази част, доколкото мненията на свидетелите представляват
доказателство.
Св. С.
посочва, че е имало бализа, но от показанията му се установява, че същата не е била бутната, тъй като е била на такова разстояние от хидранта, че е можело да
мине кола, от което следва, че същата дори да е била там не е могла да
предотврати попадането в дупката,
каквото се твърди да е било предназначението й.
Относно
знаците, поставени на процесното кръстовище и непосредствено преди него,
свидетелят не е напълно категоричен, като посочва, че постоянните значи са били
паднали, защото махали бордюри, като сочи, че е ръководител на проекта, а не технически
ръководител, като е възможно нещо да не е
в компетенцията му. Свидетеля посочва на
плана на л. *** с химикал местонахождението на дупката, като сочи, че същата
станала по – голяма, отколкото трябвало да бъде и затова той предложил бализата
да се сложи пред дупката, като посочва, че е трябвало тази бализа да е там, но
дали е била не може да каже с категоричност.
От разпита
на св. В. И. се установява, че същият работи като организатор Охрана и
охраняване на обектите на Европейски пътища АД, като работи към СОТ
„Саламандър“. Вечерта на процесната дата му звъннал охранителя на обекта и
съответно св. И. се обадил на Н. С. Посочва, че същият ден е видял дупката и
поставената бализа. Знае, че е било забранено влизането към ул. ***, но не си
спомня дали знаците са били покрити с черен найлон.
От приетите
по делото заключения на САТЕ – основно и допълнителни се установява, че според
извадка от Приложение * на временна организация и безопасност на движението при
изпълнение на СМР, на мястото на настъпилото произшествие – кръстовището на ул.
„***“ и ул. „***“ следва да се поставят допълнителни знаци, сигнализиращи за
наличието на ремонтни дейности в участъка. В източния и западния край на ул. „***“
е следвало да се поставят бариера -
оцветена с успоредни червени и бели ивици, насочени перпендикулярно към
платното за движение и табела с текст „Премини на отсрещния тротоар“, както и
знак „** – забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“ и
знак „***“ – участък от пътя в ремонт. От снимковия материал към Докладна записка от
Н. С., който не може да се установи, както е посочено по – горе в кой момент е
направен, доколкото от разпита се установява, че св. С. е пристигнал след
полицията, се вижда наличието на част от описаните и предвиден пътни знаци и
сигнализации, а именно: бариера -
оцветена с успоредни червени и бели ивици, насочени перпендикулярно към
платното за движение и знак „***“ – участък от пътя в ремонт. Между тези знаци на приложената снимка не се
вижда обаче предвидения знак „*** – забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки“ и предвидената сигнална лампа.
Относно
видимите знаци, съгласно приложените снимки, вещото лице посочва, че същите са
преносими и не са поставени така, че да са видими по направлението на
автомобила, а са в ляво на предходната траектория на пропадналия в негативната
неравност автомобил.
След анализ на материалите по делото, вещото лице
установява, че еднозначно и категорично, че пътните знаци, които се виждат на
представените от св. Стоянов снимки не са поставени така, че да са видими по
направлението на автомобила, а са вляво на предходната траектория на
пропадналия в негативната неравност автомобил.
Съдът
напълно споделя изводите на вещото лице С., изготвило заключенията на
САТЕ, че са противоречиви както момента
поставяне на металния парапет (бализа) с установени пътни знаци в зоната на
произшествието, така и наличието на останалите пътни знаци в плана за временна
организация и безопасност на движението при изпълнение на СМР. Доколкото
водачът възприема конкретната пътно – климатична обстановка и съобразява
реакциите и действията си с нея, то няма как да следва пътните знаци и
маркировка, които са описани в плана за ВОП, ако те не са били поставени и/или
са били преместени или са били невидими за него.
Вещото лице С.
установява, че непосредствено преди настъпване на произшествието скоростта на
автомобила е била до ** км/ч, като водачът е имал техническа възможност да
започне да възприема негативната неравност, след като е предприел маневрата за
отклоняване на автомобила – завой надясно – на около * м от неравността. При
движение на автомобила с ** км/ч не е имал техническа възможност да възприеме,
съответно да спре преди да попадне в дупката. Вещото лице установява, че водачът би имал
техническа възможност да избегне негативната неравност, която не се установява
да е била сигнализирана и обезопасена, ако се е движил със скорост под ***
км/ч., но доколкото липсва ограничение на скоростта до такива параметри в
населеното място и съответно в процесния участък, то съдът счита, че не се
установява наличие на съпричиняване от страна на водача, изразяващо се в
управление на автомобила с несъобразена скорост.
Прието е
заключение на САТЕ установяващо снетото съдържание на представения по делото
диск от „Трафик нюз“ – медията, отразила непосредствено ПТП-то. Вещото лице
констатира,че в приложения файл се вижда изкоп на платното за движение и лек
автомобил с предната си долна част, пропаднал в него, зад автомобила има
метален парапет (бализа) с поставени пътни знаци: С3.1 „Бариера“ – оцветена е с
успоредни червени и бели ивици, насочени перпендикулярно към платното за
движение“, и А23 „Участък от пътя в ремонт“. Пътните знаци са насочени към
задната част на автомобила. В горния ляв ъгъл се вижда поставен на метален
стълб пътен знак „В1- забранено е влизането на пътни превозни средства“. В
горния десен ъгъл на следващата снимка се вижда освен това и задната част на
спрял товарен автомобил. На третия файл освен вече посоченото се вижда, че
пътните знаци са насочени към задната част на автомобила и отстоят на
разстояние от негативната неравност 1-2 метра. Относно осветлението на
следващия файл се вижда, че уличното осветление на пътя работи, като най –
близкият стълб е в обхвата на дясно отстоящата жилищна постройка, а в дясно на
пропадналия автомобил се вижда паркирано МПС с предната си част по посока на
автомобила и успоредно на уличното осветление.
В последния файл, изследван от вещото лице, се констатира от него, че в изкопа
на платното за движение не се установяват паднали разкъсани сигнални ленти и
мрежи, така както се вижда на снимковия материал на св. Н. С. от докладната му
записка.
С оглед на така установената по делото
фактическа обстановка, съдът счита, че в
случая са налице предпоставките за ангажиране
на гаранционнно-обезпечителната отговорност на ответната Община по чл. 49 от ЗЗД.
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и изслушаните
заключения на САТЕ, които съдът кредитира изцяло се установява, че на
процесната дата ищецът е попаднал в необезопасена дупка (ров) на пътното
платно, като вследствие на това са му причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в понесени физически болки, поради нараняване на дясно коляно и лакът и изживян стрес от случилото
се.
В хода на делото не се установи, нито ответната община, нито лицата,
осъществяващи по сключения договор за обществена поръчка СМР на процесния
участък да са взели необходимите мерки за предотвратяване на настъпването на
инцидента. Приетите като писмени доказателства проекти за създаване на ВОД
макар и съгласувани с общината не се установява с категоричност да са били
изпълнени. Същите касаят различни етапи от дейностите осъществявани от
изпълнителя по договора за обществена поръчка, като разпитания св. Стоянов сам
посочва, че всеки етап налага индивидуални ВОД, а констативния протокол
отразява състоянието на монтираната временна сигнализация към **** г., без да
отчита тази етапност и без да става ясно точно кой етап от дейността е
констатирана от комисията и дали е била налице именно твърдяната от третото
лице помагач временна организация на движението на процесния участък. Така
приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол не
представлява годно доказателство установяващо приложението на предвидените
мерки, тъй като същият е с дата **** г., а от събраните гласни доказателства
безпротиворечиво се установява, че процесната дупка е изкопана в деня, в който
е настъпило ПТП и е изисквала предприемане на съответните мерки през именно
този ден. Още повече, че св. Стоянов посочва, че дупката е станала по – голяма
от очакваното, което предполага и съответно прилагане на извънредни мерки за
обезопасяване. Поставянето на бализа, която се установява, че не е имало как да
се е възприеме от водача, не представлява мярка, която да предотврати както
попадането на автомобил в тази дупка, така и настъпването на инцидент с
пешеходец в зоната на това необезопасено препятствие.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от НАРЕДБА № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
предупредителните пътни знаци за опасност се поставят преди опасния участък на
разстояние от *** до ** m - в населени
места и селищни образувания. В случая от
събраните в хода на делото доказателства се установява, че бализата, който се
твърди, че е следвало да се възприеме от ищеца и да предотврати настъпването на
ПТП-то се е намирала на разстояние ** метра след дупката.
В случая се установява, че единствено и само бездействието на отговорните лица от ответната община лично чрез
осъществяване на надзор или чрез изпълнителите по сключения договор за
обществена поръчка за изпълнение на
задълженията, които произтичат от закона и изразяващи се в необезопасяване на
процесната дупка, е в причинно – следствена
връзка с настъпилия инцидент.
Не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат или да освобождава от отговорност
ответната община.
Предвид гореизложеното съдът счита, че така предявения иск се явява доказан
по основание.
По отношение на размера на претенцията, то следва да се посочи, че съгласно
съдебната практика на основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
В настоящия случай се установява, че
ищецът – на ** г. към датата на ПТП не е имал никакви здравословни проблеми,
като вследствие на същото е изпитал физически болки с непродължителен период на
възстановяване и психически такива, изразяващи се в уплаха и стрес. От
показанията свидетелите се установява състоянието на ищеца към датата на ПТП,
като същото следва и от характера на случилото се, което обичайно би
предизвикало у всеки човек силна уплаха и негативни психични преживявания.
Предвид гореизложеното и доколкото от датата на инцидента до настоящия
момент е изминал дълъг период от време и промяна в социално – икономическите
условия, които също представляващ важен фактор при определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС, то претендираните размери
от 1500 лв. общо или по 500 лв. за всяка от физическите травми и психическата
такава, са напълно справедливи и претенциите следва да се уважат изцяло.
Като законна последица ще се присъди и законната лихва от датата на
инцидента – 31.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в настоящото производство, като с оглед липсата на списък по чл. 80 ГПК, то
съдът ще съобрази представените по делото доказателства за направени разноски.
Ищецът претендира разноски за такси и адвокатско възнаграждение, като от
представените доказателства се установява, че са направени следните разноски:
60 лв.- заплатена държавна такса, 400 лв.- адвокатско възнаграждение, 200 лв. –
депозит за СМЕ, 250 лв.- депозит допълнителна САТЕ, 20 лв. – депозити
свидетели. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от общо 930
лв.- общ размер на разноските.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл.
“Стефан Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Ч., ЕГН: **********,*** СУМАТА от общо 1500 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на *** г.
около ** ч. в гр. П. на кръстовището на улиците „***“ и „***“ лек автомобил „****“
,с регистрационен номер **** и идентификационен номер ***** , който е бил
управляван от ищеца, е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка /яма/
на пътното платно с размери *** м – ** м дължина и * м – * м дълбочина , при
което ищецът е ударил десния си крак и дясната си ръка и е изпитал силен стрес, разпределени както
следва: по 500 лв. за физически болки и страдания от увреждане на дясна ръка и
от увреждане на десния крак и 500 лв. за причинения стрес, ведно със законна
лихва върху присъдената главница, считано от **** г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 930 лв.- разноски по делото, включваща държавна такса,
депозити и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Г.Й.