Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Провадия, 02.11.2018 г.
Провадийският районен съд, ІІІ-ти състав, в открито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Димитър
Михайлов
при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 135 от СК.
Ищеца е предявил иск с правно основание чл. 135 от СК, като баща и законен
представител на децата И. Х. М., ЕГН: ********** и Х. Х. М., ЕГН **********,
всички с адрес *** срещу М.А.К., с ЕГН: **********,***, за изменение режима на
лични контакти, определен с Определение № 162/22.2.2017 г., по постигната спогодба между страните, влязло
в сила, по гр. дело № 958/2016 г. по описа на ПРС, чрез определяне на следния
режим на личен контакт: майката да взема децата при бебе си всяка първа и трета
седмица от месеца в събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. на същия ден без преспиване,
през лятото – два пъти по една седмица, когато бащата не е в платен годишен
отпуск.
В молбата се твърди, че от момента на
определяне на режим на личен контакт, ответницата се е преместила да живее в
гр. *****, където съжителствала на семейни начала с друг мъж. Децата
категорично отказвали да ходят при майка си. Връщали се почти винаги гладни,
болни или с някакъв друг проблем и силно изнервени. Случвало се е майката да
взема децата насила от дома на бащата, като вдигала скандали пред децата.
Излага се, че след престоя при майка си децата започвали да употребяват цинични
думи и правят неприлични жестове с ръце. Иска се определяне на следния режим на
личен контакт: майката да взема децата при бебе си всяка първа и трета седмица
от месеца в събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. на същия ден без преспиване, през
лятото – два пъти по една седмица, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК, в който заявява, че предявения иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Оспорва всички наведени твърдения в исковата молба. Заявява, че
искания режим е изключително стеснен и недопустим, като с него се цели ищеца да
отдалечи децата от майка им и да прекъсне връзката им на любов и
разбирателство. Твърди се, че между бащата и децата липсва доверие.
В съдебното производство ищецът участва лично и с адвокат К.М. ***.
Същата излага доводи, че са налице всички основания за изменение на
постановения режим между майката и децата. В техен интерес било, да се ограничи
контакта, защото те живеели в нездрава среда при нея. Най-вече това, че децата
се връщали много късно в неделя, с неподготвени уроци и неизмити и съответно
имали много малко време за това да бъдат обгрижени от бащата и да бъдат
приготвени за следващия ден, за училище и за детска градина.
Моли съда, при разрешаване на
правния спор да кредитира свидетелските показанията на разпитаните по искане на
молителя свидетели като достоверни и съвпадащи си с писмените доказателства по
делото. Що се отнася до свидетелствата на св. С. П. и св.З. С., моли същите да
бъдат ценени като недостоверни, поради явните противоречия между сведенията,
които двамата потвърждават по релевантни за спора факти, а и поради
противоречията между тях и сведенията, дадени от св. М. и Й..
Счита за безспорно установено по
делото, че:
-
ответницата живее в гр. ***** съвместно друго
лице от мъжки пол;
-
децата не се отглеждат и възпитават добре и
правилно при пребиваването им при майката, връщат се от дома й не на време,
след установения час по режима за лични контакти, без дрехите, с които са били
взети от нея и без лекарства, когато имат нужда от лечение.
-
децата не се възпитават правилно в дома на
майката, където се толерира упортебата на неприлични изрази и жестове;
-
майката не плаща издръжка на децата си, за
което има образувано нак. производство от общ характер поп повдигнато срещу нея
обвинение.
-
определеният режим на лични контакти от съда
възпрепятства подготовката за училище на детето И..
Счита за доказана твърдяната от
ищеца промяна в обстоятелствата, при които е била постигната спогодба между
страните при развода относно режима на лични контакти на майката с децата.
Поради това, моли режимът на
лични контакти на децата с майката да бъде ограничен до времето, посочено в
молбата, а именно - всяка първа и трета събота от 10.00 часа до 18.00 часа, без
преспиване, а през лятото - два пъти по една седмица, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
Ответникът оспорва иска.
В съдебното производство участва лично и с адвокат И.В. от Варненска АК.
Същата излага доводи, че предявеният с основание чл. 135 от СК иск е недопустим.
Счита за неоснователни и
недоказани твърденията на ищеца, че ответницата не се грижи за децата си,
оставя ги некъпани, мръсни и болни.
Счита за неоснователни и
твърденията на процесуалния представител на ищеца, че доказателство за
незаинтересоваността на майка се доказва и от неплащането на издръжка.
Изтъква, че според изготвения социален доклад от ДСП — *****, се
установява, че майката живее в прекрасно жилище, осигурила е необходимата среда
на децата си, да се чувстват щастливи. Децата имали собствена стая, дрешки и
играчки. Изрично в социалния доклад било записано, че на този етап е необходимо
децата да имат личен контакт със своята майка и не следвало този режим да бъде
стесняван. Не са били налице отрицателни фактори, които да допринасят за
ограничаване на режима на лични отношения. Счита, че условията, които
ответницата предоставяла на собствените си деца били по- добри от тези, в които
ищецът ги отглежда. Децата били щастливи при своята майка и непрекъснато искали
да са с нея. Там усещали необходимата сигурност, опора и защитеност.
Моли при постановяване на своето
решение съдът да вземете в предвид следните обстоятелства, а именно че: при
ищеца децата нямат собствена стая, живеят и спят в една стая с баща си, докато
при своята майка имали отделна стая, всеки си имал играчки и компютър. При
организиране на рождените дни децата получавали нужното внимание и всеотдайност
при своята майка. Докато когато са при баща си, рождените им дни не се
празнували, не се организирало празненство с деца и не се купувала торта, която
да отбележи повода.
Посоченият от ищеца режим на
лични отношения бил изключително стеснен и недопустим, като с нега се целяло
единствено и само ищецът да отдалечи децата от тяхната майка и да прекъсне
създадена връзка на любов и разбирателство. Искането на ищеца режима на лични
отношения да се осъществява без приспиване способствал за отдалечаване на
децата от тяхната майка и създаването на напрежение.
C оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли подадената искова
молба като неоснователна.
Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът се позовава на писмени и гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
По делото е изготвен
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Провадия от заключението
на който е видно, че упражняването на родителските
права по отношение на децата И. и Х. е било предоставено на бащата Х.М.. На
майката М.К. е бил определен режим на лични отношения с децата. След раздялата
на своите родители децата общували, както с баща си, така и с майка си. Между
децата и родителите им имало изградена емоционална връзка. Бащата Х.М.
разполагал с родителски качества, подходящи битови условия, финансови
възможности и получавал подкрепа от своите родители в отглеждането и
възпитанието на децата. По отношение на майката М.К. информацията за нейните
възпитателски качества, полаганите грижи за децата, както и социалното й
обкръжение и материалните й възможности е била представена в социално
проучване, извършено от ДСП - *****, според което М.А.К., ЕГН ********** е създала стабилна семейна среда заедно със
семейния си партньор г-н З. С., в която неизменно се включвали и двете й деца И.
Х. М. ЕГН ********** и Х. Х. М. ЕГН **********. В дома на г-жа К. с адрес ***, ж. к. ***********************
с обзаведена самостоятелна детска стая отговаряща на нуждите и потребностите на
децата според тяхната възраст. Г-жа К. имала подкрепата на разширения семеен
кръг, както от нейна страна, така и от страна на партньора й. Разполагала с
необходимите доходи да задоволяване на основните потребности на своите деца.
Социалното
проучване не констатирало основателна причина налагаща промяна на вече
определения режим на лични контакти между майката М.А.К. и децата И. Х. М. и Х.
Х. М..
В хода на
делото до разпит бяха допуснати свидетелите А. Ж. М., А. П. Й., С. А. П. и З. Г.
С..
Видно от
показанията на св.М.-майка на ищеца същата живеела заедно със сина в къща в с. *****, с
двете му деца, с мъжа й и свекъра си. Според решението на съда, майката идвала
да си вземе децата първа, втора и четвърта седмица от месеца, всеки петък в
18:00 ч. и трябвало да ги върне в неделя в 18:00 ч., но не ги връщала винаги
навреме. Когато ги връщала се е случвало да ги остави и на улицата. Не се
обаждала никога, че ги връща. Случвало се да ги остави на улицата и си отивала.
Това не ставало често, но се е случвало няколко пъти. Когато връщала децата
невинаги те били чисти, но често били гладни. Последния път И. бил с въшки.
Това се случило през великденската ваканция. Когато ги върнала, майката не дала
медикаменти за почистване и не казала, че детето е с въшки. Случвало се децата
да бъдат връщани болни. Това се случвало ако не е през седмица, на месеца
веднъж. Случвало се било децата да отиват при майката болни и с лекарства, като
понякога са се връщали болни без лекарства и без дори да им се каже, че са
болни. Последния път когато майката върнала децата, голямото дете И. още същата
вечер започнал да повръща, като на следващия ден го завели в болница и останали
там четири дена. Майката невинаги връщала децата изпрани и в добър външен вид.
По-често децата се връщали мърляви.
Последно време след като децата се връщали от
майка си започнали да използват неприлични думи, като на баба си казвали, че е „кукумицин“,
„дърта“, „грозна“, „черна“ и други. Като ги питала, откъде ги чуват тези думи, те
казвали, че ги чували от майка си или други хора които са около нея.
М. заявява, че настоящият мъж на ответницата
заплашвал ишеца, че ще го пребива и, че ще го убива. Срещу нея също имало заплахи
по телефона, когато излизала от вкъщи се оглеждала, да не й посегне някой. Заявява,
че миналата година малкия Х. попитал баща си, той ли му е баща или оня батко/ З./.
Твърди, че синът й не настройвал децата срещу майка им, нито тя, нито който и
да е от тяхното семейство. Случвало се било, когато децата са при майката Х. да
ги търси, но не можел да се свърже с тях. Това се случвало почни винаги. Х. не
знаел адреса на майката във *****. Връзката между децата и Х. била много силна,
като М. помагала на Х. при отглеждането на децата. Когато децата били болни и
са при тях, майката не се интересувала от развитието на заболяването. Също не
се интересувала и от учебния процес. Говорила била с възпитателките в детската
градина и с класната на И., като от тях знаела, че майката никога не се е
обаждала да пита за децата. Според нея продължителният престой на децата при
майката не се отразявал добре за тях. Децата се връщали много разконцентрирани
от там. Те се връщали в неделя, а И. бил на училище в понеделник, а той има
домашни, които трябвало да бъдат подготвени. Тепърва започвали да се пишат
домашните и да се приготвя за първия учебен ден от седмицата, тъй като той
винаги се връщал с ненаписани домашни.
В хода на делото показания даде и А. П. Й.,
съседка на ищеца и неговата майка, която заявява в съдебно заседание, че
познавала добре ищеца и децата му. Твърди, че баба им ги гледала и се грижила
за тях. Познавала и майката на децата. Същата ги вземала в петък и в неделя в
шест часа трябвало да ги върне. Последния път ги върнала в осем часа. Това било
на 28.08.2018 г. Майката ги оставила на улицата. В момента бабата и дядото ги
нямало у дома и децата сами влезли в къщата. Й. започнала да звъни на телефона,
че децата са си дошли. Според нея децата имали силна връзка с бащата и го
обичали. Редовно го виждали с децата, когато са при баба си и дядо си.
Последния път, в петъка, на двадесет и осми като ги довела майката и на другия
ден научила, че детето е в болницата с баба си.
Нейните наблюдения са, че след като се върнат от пребиваването при
майката, децата са психически напрегнати. Държали се по-различно от нормалното.
Като са при баща си, преди да отидат при майката, някак си били по - спокойни,
а като се върнели имала чувството, че са навивани против бащата. Повечето ги
виждала с баба си. Чувала, че като се върнат децата обиждат баба си и баща си и
употребяват неприлични жестове. Като се върнели, странно се държали, обиждали.
Съдът кредитира показанията на тези две
свидетели, тъй като същите са имали непосредствени впечатления от децата и
тяхното поведение. Едната се е грижила за тях, а другата е живеела в близост до
семейството и е имала впечатления от тях, най-вече от ищеца, майка му и децата.
В хода на делото до разпит бе допусната и
свидетелката С. А. П.-братовчедка на ответницата, която заявява в съдебно
заседание, че същата предлага много добри грижи на своите деца. Тя се грижила
за тях, и децата никога не са се
оплаквали. Първа, втора и четвърта седмица децата ходели при нея, но бащата не
винаги спазвал режима. Последния такъв случай бил наскоро, когато М. се обадила
на децата дали искат да дойдат, и децата казали, че искат, обаче бащата им
забранил да идват. Не се осъществил режима на лични отношения. Случвало се
децата да идват при майка си с кашлица, но не е било да се връщат болни при
баща си.
Не била чувала майката или децата да
употребяват оскърбителни думи и жестове. Вземането на децата от бащата било
затруднено. Рождените дни на децата се организирали при майката, като тя
събирала около дванадесет, тринадесет деца, докато при бащата, това не ставало.
Той не организирал рождени дни. Знаела, че децата искат да ходят при своята
майка, защото при майка си се чувствали много добре. Тя им купувала дрехи и
обувки и всичко от което те имали нужда. Те се чувствали щастливи при своята
майка. Знаела, че бащата отглежда децата в къща, и че нямали собствена стая а
спели в една стая с баща си.
Заявява, че с ответницата са много близки
/братовчедки/ и всяка седмица се събирали заедно.
М. вземала децата почти всяка седмица –
първа, втора и четвърта събота и неделя в месеца. Вземала ги в петък, около
18.00 часа и ги връщала в неделя, около 17.00 часа. М. ***, във ********** с
приятеля си, който се казвал З..
По отношение на подготвеността на И. за
училище, заявява, че винаги детето се е подготвяло при майка си докато е било
при нея.
Децата имали дрехи при майката. Не идвали с
друг багаж, освен учебниците. Тя им купувала подаръци, дрехи и обувки. Преди да
ги върнела на баща им ги изкъпвала и нахранвала всеки път.
В същия дух са и показанията на св.З. С., който живеел с
ответницата и от връзката си с която имали дете.
Съдът кредитира показанията и на тези двама
свидетел, тъй като същите също имат преки впечатления от децата и отношението
към тях.
По допустимостта
Искът е допустим - между надлежни страни – родители на малолетните
деца и при наличие на правен интерес за ищеца предвид твърдените в исковата
молба обстоятелства.
По основателността
За да постанови изменение на постановената от друг състав на съда
през 2017 г. мярка относно упражняването на родителските права съдът съгласно
т. V от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС
следва да установи действително ли е настъпило "изменение на
обстоятелствата" - нови обстоятелства, които влошават положението на децата
при родителя, при когото те са оставени за отглеждане и възпитание и
обстоятелства, с които би се подобрило положението им при ново разрешение, като
на обсъждане следва да се постави въпроса как изменението на тези обстоятелства
се отразява върху положението на децата и на ефикасността на по - рано взетите
мерки.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите А. М., А. Й., С. П. и З. С. и социален доклад съдът
прие, че не са събрани в хода на процеса доказателства налагащи съдът да измени
мерките относно упражняването на родителските права над децата И. Х. М. и Х. Х.
М..
Установи се от показанията
на свидетелите и от социалния доклад, че битовите условия, които могат да
предоставят двамата родители са еднакви – жилищата, които обитават не са тяхна
собственост и се състоят от приблизително еднакъв брой стаи със сходни условия,
като в домът на ответницата има обособена и детска стая.
Установи се от същите показания, че при отглеждането на децата майката
е била подпомаган всякак от близкия си кръг родственици – приятел и братовчедка.
Децата били отглеждани с любов и грижа, не били лишавани от най-необходимото
във връзка с израстването си. Осигурена била на децата среда, която е
съдействала и съдейства, за да може децата да развиват своя потенциал.
Установи се от доказателствата по делото, че майката няма средства
да издържа децата си, но същата до себе си има човек, който й помага в това
отношение.
Не се установи в хода на съдебното дирене твърдението, че майката
не е грижовен родител. Единствено в тази насока е изложеното от свидетелките А.
М. и А. Й..
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника независимо
от близката родствена, поради липсата на други оборващи ги такива от една
страна. От друга страна показанията на свидетелите не си противоречат,
последователни са и взаимно се допълват.
Съдът възприе и констатациите в социалните доклади, които дават на
съда ясна представа за условията при които са отглеждани децата, както и за
тяхното физическо и емоционално състояние.
Анализът на горните доказателства не обоснова извод за лоши
родителски качества на майката отразяващи се зле върху възпитанието на децата и
формирането им, като личност.
При анализа на доказателствата по делото съдът не установи
наличието както на нови обстоятелства влошаващи положението на децата при
ответника, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението им при
ново разрешение – в случай, че бъде променен режима на лични контакти между
ответницата и децата към вземането им от майката при всяка първа и трета
седмица от месеца в събота от 10,00 часа до 18,00 часа на същия ден, без
преспиване, а през лятото-два пъти по една седмица, когато ищеца не е в платен
годишен отпуск.
При така установеното съдът прие, че не е налице съществено
изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна на режима на лични
контакти между ответницата и децата, към тяхно намаляване.
Съдът счита, че в интерес на децата е, да продължат да се виждат с
майка си при така определения до настоящия момент режим на лични контакти, като
счита, че тези контакти ще спомогнат за правилното, нормално и хармонично
развитие на тях.
С оглед липсата на релевантни към фактическия състав на правната
норма на чл. 59, ал.9 от СК изменения, предявеният в настоящото
производство иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
и направените в производството разноски за адвокат съобразно представения
договор за правна помощ в размер на 300,00 лева.
При горните доводи съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от Х.И.М. с ЕГН
********** против М.А.К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 135 от СК.
Осъжда Х.И.М. с ЕГН ********** да заплати на М.А.К. с ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокат в размер на 300,00/триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: