№ 5668
гр. С., 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно
дело № 20231110206877 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Й. Ц. И. от гр. С. срещу наказателно постановление
(НП) №23-4332-006603/19.04.2023 г. на началник сектор към Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“)
при СДВР, с което му е наложено следното административно наказание: на
основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба излага, че наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и при
противоречие със съставения акт за установяване на административно
нарушение, оспорил последният, но възражението му не е обсъдено в НП,
както и по направените доказателствени искания, твърди се разминаване в
квалификацията на извършеното нарушение. Моли се за отмяна на НП.
За жалбоподателя се явява упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
атакуваното НП по изложените в жалбата съображения, Претендират се
разноски, за което се представя списък.
1
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 26.03.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 17:39 часа
в гр. С. по бул. „*************“ с посока от ул. „*************“ към ул.
„***********“ управлява лек автомобил, с ДК № ********* като
приближава, навлиза и преминава на червен сигнал, при работеща в нормален
режим светофарна уредба.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К. твърди, че не си
спомня за случая, както и къде са стояли.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице С. Г. К. -
полицай при 04 РУ – СДВР. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата
на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателят е вписал като възражение, че не е
извършил описаното нарушение. Депозирал е възражение и в писмена форма.
Изготвена е докладна записка от С. К. относно възражението.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена
е заповед №8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с
която Д. Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.
Поради липса на спомен показанията на свидетеля К. не допринасят за
изясняване на фактите по делото.
Кредитират се писмени доказателства, а именно докладна записка и два
броя заповеди за компетентност.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената
от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че
началникът на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е оправомощен по
надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната
материална компетентност да издава наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.II от ЗАНН, а НП е
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано словесно.
Но от образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението.
В НП за разлика от АУАН не се сочи точната правна квалификация на
твърдяното като осъществено административно нарушение. Посочената е
нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като същата има три хипотези. Това е така,
доколкото състава на чл.6, т.1 от ЗДвП, редакцията към датата на
нарушението, предвижда, че участниците в движението: „съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
3
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Както в АУАН, така и в
НП липсва посочване на марка и модел на МПС-то, за което се твърди, че е
било управлявано от жалбоподателя.
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти,
които реализират хипотезата на нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Съгласно същата: участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, в случая на светофарната уредба за
регулиране.
От събраните и кредитирани доказателства не се установи
осъществяването на административното нарушение по сочената правна
норма. От събраните по делото доказателства не се установи фактическата
обстановка описаната в АУАН и наказателното постановление. Свидетелят
К. твърди, че не си спомня.
Предвид което същото се явява недоказано от обективна и субективна
страна.
Ето защо не са налице предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява частично основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000
лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв.
И. в размер на 600 лв. с ДДС или 500 лв. без ДДС, се явява над границите,
определени в Наредбата и нейния размер е прекомерен, поради което следва
да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в размер от 400 лв.
без ДДС или 480 лв. с ДДС за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция по делото, още повече, че делото не представлява
фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Като следва да се посочи, че претендираният размер е завишен и несъобразен
с горното, независимо, че не е налице възражение за прекомерност от другата
страна. Ето защо до пълния предявен размер от 600 лв. искането следва да се
остави без уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-006603/19.04.2023 г.
на началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.
„********* I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на Й. Ц. И., с ЕГН
********** от гр. С., ул. „********“№****, вх. „Г“, ет.2, ап.2 сумата в размер
на 480 (четиристотин и осемдесет лева) лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част до пълния
предявен размер от 600 лв. като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5