№ 16705
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110151998 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Е. Г. П., с която
е предявила срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от
1250 лв., представляваща главница, за която сума е издаден изпълнителен лист
от 01.03.2016 г. по гр. д. № 7935/2014 г. по описа на СРС, 60 състав, поради
погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 01.03.2016
г. по гр. д. № 7935/2014 г. по описа на СРС, 60 състав. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1242/2016 г. по
описа на ЧСИ Б.Б.. Поддържа, че последното валидно действие по
изпълнителното дело било извършено преди повече от пет години, поради
което вземането било погасено по давност. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че вземането било прехвърлено на ЮЛ, поради което на страната й
липсвала пасивна процесуална легитимация. Излага твърдения, че ответникът
не е ставал причина за отлагане на делото. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЮЛ изразява
становище, като счита предявения иск за недопустим и неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу Е. Г. П. е издаден изпълнителен лист от 01.03.2016
г. по гр. д. № 7935/2014 г. по описа на СРС, 60 състав.
В случая на първо място следва да се прецени наличието на надлежна
процесуална легитимация на страните, което е положителна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за
която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като
предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е
обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени
в исковата му молба /определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375 /
2020 г. на ВКС, III г. о./ В случая предвид наведените в исковата молба
твърдения, следва да се приеме, че ответникът е надлежно процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск, въпреки че обичайно надлежен
ответник по иск по чл. 439 ГПК при извършена цесия с предмет вземането,
подлежащо на принудително изпълнение, е цесионерът в качеството му на
частен правоприемник на взискателя и носител на материалното право.
Същевременно правният интерес на ищеца по иска с правна квалификация чл.
439 ГПК следва да се преценява с оглед твърденията му в исковата молба /в
този смисъл отново определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375 /
2020 г. на ВКС, III г. о. /
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 29.03.2010 г., сключен между ЮЛ в качеството му на цедент и ЮЛ в
качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава
на цесионера портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица,
които вземания са описани в приложение № 1 което представлявала
неразделна част от договора. Представено е и приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
29.03.2010 г. сключен между ЮЛ и ЮЛ, от което е видно, че са посочени
вземания по договор № 308091 от 27.08.2009 г. с длъжник Е. Г. П..
Настоящият състав намира, че частните правоприемници на взискателя,
изведено от нормата на чл. 429 от ГПК, също могат да упражнят придобитото
право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист, като при частно
правоприемство /каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/
в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл. 226 ГПК, чиято
специфична цел се свързва само с исковото производство.
Материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса
за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото
и кой е носител на правното задължение. Предпоставка за основателност на
иска е да се установи, че ответникът е титуляр на правоотношението. В случая
видно от представените договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 29.03.2010 г., сключен между ЮЛ в качеството му на цедент и ЮЛ
като цесионер и приложение № 1 се установява, че вземането по договор №
308091 от 27.08.2009 г., което всъщност е предмет на издадения
изпълнителния лист от 01.03.2016 г. по гр. д. № 7935/2014 г. по описа на СРС,
60 състав /доколкото в същия изрично е посочен договор № 308091 от
27.08.2009 г./, е прехвърлено на ЮЛ. В случая осъществена промяна на
субектите на носители на материалното право, посредством договора между
2
цедента и цесионера, води до преминаване на правото от едно лице към друго
в отношенията между тях и по правило това е моментът на сключване на
договора за прехвърляне на вземането. С оглед на извършената промяна в
субектите на договора за прехвърляне на вземания, ответникът не е
материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Предвид
посоченото не следва да се изследва въпросът по същество дали процесното
вземане е погасено по давност. Искът не е насочен срещу материално-правно
легитимираната страна, поради което е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК ответникът има право
на разноски, като съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, определя сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, чрез адв. Р. Р., срещу ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че Е. Г. П. не дължи на ЮЛ сумата от 1250 лв., представляваща главница, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 01.03.2016 г. по гр. д. № 7935/2014
г. по описа на СРС, 60 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.
Р., да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - ЮЛ, ЕИК ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3