Решение по дело №721/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………/06.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

При участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело №721/2016г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 32 от ГПК, Търговски спорове.

Предявен са обективно и субективно евентуално съединени искове от Д.К.П., ЕГН **********,***, чрез адв.А.А. за осъждане на ответника ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, С. и Д.Х.С., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумите 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 27.05.2015г. в гр.В., 2 554.29 лева мораторна лихва за периода от 27.05.15г. до 13.05.2016г. ведно със законна лихва върху обезщетението от предявяване на иска до окончателното изплащане както и два вида имуществени вреди, както следва: 3 875.26 лева –разноски по лечението след претърпените от ПТП травматични увреди ведно със законната лихва върху това обезщетение от завеждане на иска на 14.05.2016г. до окончателното изплащане както и сумата от 2 119.94 лева – представляващи разлика в получените доходи поради увреждането, пряк резултат от ПТП ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до изплащане на задължението. Твърдят се конкретните обстоятелства по претърпените увреждания, които ангажират отговорността на посочения  по главния иск ответник, вкл. за същите суми евентуален осъдителен иск срещу деликвента Д.С., управлявал процесното МПС «Ивеко» с рег.№В 5532 СН. Претендират се и сторените по делото разноски.

            Видно от приложенията към исковата молба, налице е осъдително решение на РС - В., което признава обвиняемият Д.Х.С. за виновен, че на 27.05.15г. нарушил правилата за движение като причинил ПТП – престъпление по чл.343 и чл.342 от НК, за което същия е освободен от наказателна отговорност като му е наложено адм.наказание – глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен период.

Съдът е приел, че ищецът по спора не дължи заплащане на държавна такса върху претендираните суми, на основание чл.83, т.4 от ГПК и т.15 от т.р.№6/2013г. по т.дело №6/2012г.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.А. поддържа исковете. Поддържа се искане за присъждане на сторените разноски.

С отговора на исковата молба ответникът деликвент чрез адв.П.Н. оспорва основателността на иска. Твърди се, че към датата на ПТП ответникът е изпълнявал трудовите си задължения като е управлявал автомобил, собственост на работодателя му БЕЛЛА ООД. И трите увредени лица, каквито се явяват ищеца, водачът на МПС и неговият работодател могат да претендират обезщетението направо от застрахователя. Удовлетворяването на увреденото лице по прекия иск погасява правото му на деликтно основание срещу застрахования.

В съдебно заседание ответникът С. се представлява от адв.Н., който поддържа отговора на исковата молба и не възразява по доклада на спора. В съдебно заседание е уточнил, че отговорността по ЗЗД е на работодателя на ответника, а не лично негова.

С отговор, в срока по чл.367 ГПК, застрахователят оспорва иска по основание и размер. С отговора се упражнява и отвод за неспазване на местната подсъдност на основание чл.119, ал.3 ГПК, по който съдът се е произнесъл с определение №2734/17.08.2016г. като е оставил без уважение. Възразява се, че предявените искове са завишени по размер. Твърди се, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП като се излага, че съставеният на място констативен протокол няма доказателствена стойност в тази част. От исковата молба не се установява положението на всеки от участниците в ПТП. Оспорва се вината на застрахованото лице Д.С.. Оспорва се твърдението за настъпилите в резултат от ПТП вреди за ищеца както и тяхната продължителност. Оспорва се причинно - следствената връзка между ПТП и вредите. Твърди се висока степен на съпричиняване от ищеца тъй като същия е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се огледа, движил се е на необозначено място и по начин, че пресичането му не е било безопасно. Оспорват се исковете по основание и размер – твърди се, че същите са недоказани. Липсват доказателства, че изобщо е следвало да се закупуват съответните лекарства и медикаменти. Оспорва се претенцията за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение. Оспорва се началната дата на претенцията за законна лихва върху главницата като се твърди, че същата се следва от поканата досежно иска за имуществени вреди. Претендира се отхвърляне на исковете спрямо застрахователя, а евентуално да бъдат уважени с редукция на претендираните обезщетения, вкл. при съобразяване на направеното възражение за съпричиняване.

С допълнително становище /ДИМ/ на ищеца се изразява становище по отговора на ответника – деликвент. Иска се намаляване на претендираното от него адв.възнаграждение до минимума по Наредбата.

В съдебно заседание не се явява представител на застрахователя, но с писмено становище от 10.10.2016г. същия оспорва исковете, поддържа отговора на исковата молба и направените доказателствени искания. Претендира разноски за ю.к.възнаграждение както и другите разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв.възнаграждение.

Съдът, въз основа доводите и възраженията на страните, събраните писмени и гласни доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение №606/24.03.2016г. по НАХД №1224/2016г. на XXXVIII наказателен състав на ВРС, съдът е признал обвиняемия Д.Х.С., ЕГН **********, за виновен за това, че на 27.05.2015г. в гр.В. при управление на товарен автомобил Имеко с ДК № В 55 32 СН, нарушил правилата за движение чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116, чл.119 от същия и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.К.П.,***, а именно счупване на лява подбедрица – тибия и фибула – обусловила трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за повече от 4 месеца. Виновният е наказан с административна санкция глоба като е освободен от наказателна отговорност.

Съгласно чл.300 ГПК, а също и задължителната практика на съда, обективирана в решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК, влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че фактите, имащи отношение към гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняването на вредоносния резултат, извън тези, отнасящи се до извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с доказателствени средства в рамките на производство по разглеждане на гражданските претенции, произтичащи от същото това деяние, с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. Съдът не може да изхожда от събраните в наказателното производство доказателства, а още по-малко от направените в решението по наказателното дело интерпретации на факти и обстоятелства. /Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о., ТК, чл.290 ГПК/ Щом подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК отм./

 чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008 г./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта / спр. ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Въз основа на горното съдът намира установени предпоставките на чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД. Незивисимо от режима на деликтната отговорност, дали по чл.45 ЗЗД или по чл.49 ЗЗД, поради безспорното обстоятелство, че ПТП е причено от ответника при управление на служебно МПС, собственост на трето лице работодател, това е без значение за отговорността на застрахователя.

От приложеното свидетелство за регистрация, част първа, е видно, че товарният автомобил Ивеко Дейли с ДК №В 5532 СН е собственост на БЕЛЛА ООД. Тези обстоятелства са отразени в удостоверение за техническа изправност на същото МПС.  Съгласно приложената застрахователна полица №BG/23/115001330963, същата е сключена в полза на Белла ООД, за товарен автомобил Ивеко Дейли с посочени спецификации, вкл. държавен контролен номер, със срок на действие от 19.05.2015г. до 18.05.2016г., т.е. и за срока на настъпване на ПТП на 27.05.2016г. Това обстоятелство се установява и от приложените документи относно трудовото правоотношение на ищеца /л.85/ Всички те имат отношение към произнасяне по предявеният в евентуалност осъдителен иск срещу деликвента, не и спрямо застрахователя – ответник по главния иск.

От разпита на водените от ищеца свидетели се установява, че ищецът претърпял през м.май 2015г. ПТП, коато бил блъснат от бус на пешеходна петъка до Окръжна болница. След катастрофата ищецът бил със счупен крак, поради което се наложил престой в болница. Бил много уплашен и притеснен, държал се неадекватно, плачел и страдал от силни болки. Свидетеля Д. казва, че го познава като весел, умен и свестен човек, който имал приятно чувство за хумор. След инцидента настъпила драстична промяна в психическото му състояние – загубил чувството си за хумор и изпитвал страх да излезе навън без придружител, а такъ също и да шофира. Според втората св.К., която живее на съпружески начала с ищеца и чиито показания съдът цени при условията на чл.176 ГПК, Д. пострадал най-вече психически при катастрофата. Непосредствено след инцидента свидетелката го намерила в спешния център на Окръжна болница – той плачел, бил много разстроен. Още на следващия ден му направили операция за фиксиране на костта на левия крак. Престоял девет дена в болницата. Освен фиксатора, имал и голяма открита рана на крака. След изписването от болницата, ищцата сочи, че в Митко била настъпила коренна промяна – избягвал да говори, бил тревожен и уплашен. Наложило са пълно обслужване от близките у дома, а по –късно и наемане на медицинска сестра тъй като свидетелката работела. Сестрата се грижила за ищеца до края на юли като извършвала смяна на превръзките на крака, а след това тези действия се извършвали от свидетелката. Тръгнали по рехабилитации – един месец в клиника Нова. До момента на катастрофата Д. шофирал, но след това се наложило свидетелката да го вози тъй като първоначално не можел, а след това се страхувал. Дълго време ходел с патерици и бастун. До ден днешен ищецът се страхува да пресича улиците. Ищецът бил на легло два месеца до края на юли 2015г.като през това време не можел да се обслужва сам, а единствено с помощта на приятелката си/свидетелката/. Чак септември започнал да прави по-дълги преходи – до магазина, в двора на къщата като се наложило ищецът да смени местоживеенето си при родителите на свидетелката, за да се грижат за него. През януари бил михнат фиксатора на крака, но му бил поставен друг помощен материал „ботуш”, който да държи крака. В продължение на един месец ищецът бил с ботуша, но не можел да стъпва върху него и поради това ползвал патерици. Така продължило до месец май, когато ищецът тръгнал на работа. През цялото време докато бил на легло, свидетелката поддържала изцяло личната му хигиена.

Състоянието на ищеца след ПТП се установява и от изслушаната по делото Съдебно-медицинска експертиза /л.144/, в която вещото лице д-р Р.М. сочи, че на 25.10.2016г. е проведен личен преглед на увреденото лице. Установени са ясно видими белези по външната и вътрешна повърхност на лява подбедрица, нормална конфигурация на подбедрицата както и нормално движение на колянната става. Констатира се леко ограничена дорзална фрексия в лява глезенна става – 15гр.при норма 20 гр. Констатира се и лека хипертрофия на левия долен крайник, но също така и възстановяване на походката без накуцване. Според вещото лице  в резултат от ПТП на 27.05.2016г. ищецът е получил открито счупване на ляма подбедрица, обусловило трайно затруднения в движението на левия долен крайник за повече от 6 месеца. Налице е очевидна връзка на увредите с процесното ПТП. Според т.3 от заключението на вещото лице, оздравяването е приключило за около 6-8 месеца като костта е зарастнала и движенията са възстановени. Останало е лекостепенно ограничаване на движенията на лява глезенна става, които не пречат на нормалната походка. Това състояние би оказало негативно влияние при бягане, не и при нормално ходене. Металът, съединяващ счупването на малкия пищял не е отстранен и предстои операция по отстраняването му. В устните си обяснения вещото лице е доуточнило, че ищецът не може да направи поради травмата пълен клек без да вдигне петата, което представлява вид остатъчно ограничение. Според вещото лице тези ограничения могат да бъдат преодолени с времето. Възможно е травмата да способства по-бързо развитие на артрозни промени в глезенната става и други. Според вещото лице е препоръчително за ищеца отстраняването на метала от костта. Като обобщение съдът намира, че не се установява пълно възстановяване на ищеца след получените травматични увреди – това е така тъй като от една страна има известни ограничения в обема и темпа на движения, а от друга страна предстои и е препоръчителна интервенция по изваждане на метала от костта.

Според устните обяснения на вещото лице д-р М., от приложените медицински документи се установява извършване на разходите във връзка с получените травми и провежданото лечение и рехабилитация на ищеца.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че се установяват всички предпоставки на деликтната отговорност като предпоставка за ангажиране договорната /функционално обусловена/ отговорност на застрахователя – предпочитан ответник по иска. Не се установява направеното от последния възражение за съпричиняване на вредите от самия пострадал. Съдът е разпределил доказателствената тежест в тази насока като е указал и тежестта на ответника за доказване на възражението му. Както бе отразено по-горе, фактите и обстоятелствата относно наличието на съпричиняване не се обхващат от обективните предели на влязлото в сила решение по наказателното административен характер дело. Според твърденията в отговора на исковата молба, застрахователят възразява, че са налице основания за намаляване на отговорността по размер тъй като пострадалия е навлязал внезапно на пътното платно без да се огледа като се е движил на необозначено място и не по безопасен начин. Според твърденията, пешеходецът е причина за настъпилото ПТП.

Ответникът не е провел доказване на това твърдение, поради което възражението е неоснователно. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражението за съпричиняване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. В настоящия случай ответното застрахователно дружество не е провело пълно главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото лице: ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи пресичане от страна на пострадалото лице не необозначено място и по небезопасен начин. От показанията на свидетеля Ст.С., поискани от евентуалния ответник – деликвент, се установява напротив, че пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека. Съдът не цени показанията в частта, в която същия сочи, че свидетеля се блъснал в буса тъй като същите са противоречиви и не съответсват на житейската и установена по делото логика и механизъм на произшествието. Свидетелят сочи, че видял пешеходеца след като минали с буса, а същевременно сочи, че същия гледал нагоре и в обратна на идващите автомобили посока. Сочи, че процесния бус бил в лява лента в посока от Червения площад към Пикадили, малко преди входа за Окръжна болница, а в дясната имало спрели автомобили както и друг бял бус. Поради това е твърде недостоверно е сведението му относно начина, по който е пресичал пешеходеца както и това, че ударът е бил в задната част на процесния товарен автомобил, в който в дясно до шофьора се возил свидетеля.

От изслушаната САТЕ се установява, че ударът между автомобила и пешеходецът е настъпил на пешеходната пътека в зоната на лявата пътна лента на дясното пътно платно на бул.***, до МБАЛ Св.Анна, посока ул.Пирин/Битоля. На пешеходната пътека от двете страни са били поставени обозначителни табели №А18. Ударът е настъпил в дясната част на автомобила. Пешеходецът е пресичал от дясно на ляво, пред бял бус, който му е предоставил път. Автомобилът се е движил с разрешена скорост, но тъй като няма спирачни следи, се прави заключение, че изобщо не е възприел преминаващия пешеходец. Според заключението, пешеходецът не е могъл пресичайки пред дясно спрелия бял микробус, да възприеме приближаващия се в лявата лента друг микробус. Пешеходецът е бил ударен веднага след преминаването си пред белия бус и поради това не е могъл да предприеме действия по предотвратяване на удара. Напротив, шофьорът на буса е могъл да предотврати удара тъй като е приближавал пешеходна пътека „Зебра”, обозначена и с пътна табела като освен това е могъл и е възприел спрелият в дясно от него пред пътеката бус. Според заключението пешеходецът е пресила направо, а не по диагонал, след дадено му предимство от спрял друг автомобил. В устните си обяснения вещото лице поддържа даденото становище, че никой от участниците в ПТП, не е възприел другия, поради което се е стигнало до катарстрофата. В тази насока съдът цени и приложения протокол за оглед на местропроизшествието от 27.05-2015г. по отношение заварената пътна обстановка след инцидента. В същия протокол изрично е вписано, че местопроизшествието не е запазено. Схемата, посочена от вещото лице Д., съвпада с направената скица в протокола за ПТП, изготвен от полицай при ОД на МВР на място.

По отношение на получените травматични увреди съдът цени представениия болничен лист от 27.05.2015г. за разрешен отпуск от 39 календарни дни, до 04.07.2015г., в който са описани множество счупвания на подбедрицата, открито. Впоследствие е издаден втори болничен от МЦ Белослав, за допълнително 30 дни, до 03.08.2015г. както и следващ до 02.09.2015г. Всъщност, от приложените няколко болнични листа, издадени на Д.К.П., се установява, че от 27.05.2015г. до 22.03.2016г. същия е бил в отпуск по болест поради получените счупвания на крайника. Съобразно епикриза на МБАЛ Св.Анна АД, В., на л.55 по делото, след инцидента се диагностицират открита фрактура в областа на лява подбедрица с патологична деформация и крепитация; диафизрна фрактура на тибия и фибула в дистална трета с дислокация. Въз основа на това е извършена под спинална анестезия открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация  с 1/3 семитубуларна плака на фибулата и външен фиксатор на тибиятаВ приложен амбулаторен лист е обективирано подобрение на пациента и придвижването му с една патерица. Проведено е било физикално лечение през м.август 2015г. На 08.02.2016г. е направена екстракция на фиксатор под обща анестезия, т.е. отстраняване от костта на имплантирани уреди – тибиа и фибула; предвидено е ходене с ортеза 30 дни. /епикриза на л.59 по делото/ През февруари – март 2016г. е проведена нова рехабилитация.

Обезщетението, което се определя от съда в рамките на претендираното по иска следва да отговаря на изискването в чл.52 ЗЗД за справедливост. Поради това обезщетението за възмездяване претърпените от деликта морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП, но същевременно не млада възраст на 60 години, стреса и последвалото дълго и болезнено възстановяване, намира че претендирания от ищеца размер на морална обезвреда е напълно съобразен с посочения по –горе критерий за справедливост. Поради това съдът намира, че ищецът следва да бъде обезщетен в пълен размер с претендираната стойност от 26 000 лева за претърпените от него неимуществени болки и страдания.

С оглед на горното, основателен се явява и иска за присъждане на законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта до окончателното му изплащане, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД.

Съобразно разпореденото в чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетението обхваща както неимуществените, така и претърпените имуществени вреди във връзка с увреждането. От приложените писмени доказателства и изслушаната СМЕ, в частта устни обяснения на вещото лице Д-р М., неоспорени от страните, се установява, че всички претендирани разходи са направени във връзка с получените травми при ПТП на 27.05.2015г. Всички представени разходооправдателни документи на л.37 – 54вкл. сочат на основанието на съответния разход и заплащането му от увреденото лице, т.е. реализиране на загуба/имуществена вреда/ в този размер. Поради това искът следва да бъде уважен в претендирания с исковата молба размер от 3 875.26 лева.

С исковата молба ищецът претендира и още една сума като обезщетение за понесени имуществени вреди, представляващи разликата в получените доходи ако не бе настъпило ПТП и получените реално доходи по време на отпуска по болест, които са в по-нисък размер. От представените писмени доказателства – болнични листи, неоспорени от насрещната страна, се установява че от датата на ПТП до 22.03.2016г. ищецът е бил в отпуск по болест. Представено е допълнително споразумение №132/03.05.2016г. към трудов договор №14/15.02.1995г. с Пристанище В. ЕАД, от което е видно, че ищецът е работил в дружеството като „организатор експлоатация” и с процесното споразумение е преназначен на същата длъжност в друг отдел „Оперативна експлоатация”, при пълно работно време и основно трудово възнаграждение от 627 лева. Представени са удостоверение изх.№3579 от 03.05.2016г. от Пристанище В. ЕАД за получените от Д.К.П. доходи от труд за периода от юни 2015г. до март 2016г. както и удостоверение изх.№3691/09.05.2016г. за период от юни 2014г. до май 2015г.  Представено е извлечение от разплащателната банкова сметка ***, БО –гр.Белослав, за периода от май 2015г. до април 2016г.вкл. От тази разпечатка е видно превеждане по сметка на ищеца на суми по НОИ /обезщетения/ в общ размер от 6 789.89 лева, които следва да бъдат приспаднати от разликата между доходите за двата периода, чийто граничен момент е датата на ПТП. Съгласно приложимото ППВС №4/1968г., т.1 и т.2, когато в резултат на увреждането на здравето на работник или служител той е станал временно нетрудоспособен и поради това има правото да получи обезщетение по КТ размерът на това обезщетение следва да се спадне от размера на имуществените вреди, които той понася с лишаването му от възможността да получава трудовото си възнаграждение. Разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност представлява действителния размер на понесените имуществени щети от пострадалия във връзка с трудовото му възнаграждение. Под "действително получавано трудово възнаграждение" трябва да се разбира възнаграждението, получено от пострадалия след спадане на законно установените удръжки. От представените удостоверения се установява сума дори в по-голям размер от претендирания, което прави иска основателен изцяло за сумата от 2 119.94 лева.

С оглед обстоятелството, че съдът уважава главния пряк иск срещу застрахователя по имуществената застраховка ГО, не е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на предявения в евентуалност иск срещу деликвента Д.Х.С., поради което съдът не дължи произнасяне спрямо този ответник.

С оглед резултата от съдебното производство съдът намира, че следва да бъдат разпределени разноските между страните. Поради уважаване на исковете изцяло, в полза на ищеца се следват сторените от него разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК, в размер на 2 000 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. От представения договор за правна помощ се установява реалното заплащане в брой на договореното възнаграждение съгласно изискванията на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради направено възражение за прекомерност от застрахователя /в молба на л.142 по делото/, съдът дължи произнасяне по чл.78, ал.5 ГПК. При съответно изчисления по Наредба №1/2004г., чл.7, т.4 от същата, съдът намира че възнаграждението е в размер над 1 565 лева. Поради това, договореното и изплатено възнаграждение в размер на 2 000 лева не е прекомерно и се дължи в този размер.

Дължимата за производството държавна такса, следва да се заплати от ответното дружество, на осн.чл.78, ал.6 ГПК. Поради това, застрахователят дължи сумите: 155.01 лева по иска за имуществени вреди /разходи за лечение и лекарства/; сумата от 84.79 лева по иска за имуществени вреди /разлика в получаваните доходи/ и сумата от 1 040 лева по иска за неимуществени вреди, представляващи дължимите държавни такси върху уважените размери на исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, С., да заплати на Д.К.П., ЕГН **********,***, сумата от 26 000 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди –болки и страдания от ПТП, настъпило на 27.05.2015г., когато товарен автомобил Ивеко с ДК №В 55 32 СН, управляват от Д.Х.С., причинил на ищеца като пешеходец счупване на лява подбедрица в долна трета с разместване на фрагменти, ведно със законната лихва от датата на деликта до изплащане на задължението, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.84, ал.3 ЗЗД; сумата от 3 875.26 лева, представляващи имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти ведно със законната лихва от датата на исковата молба на 13.05.2016г. до окончателното изплащане на дълга както и сумата от 2119.94 лева, представляващи понесени имуществени вреди поради разлика в получаваните доходи от труд за времето на временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата молба на 13.05.2016г. до окончателното изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, чл.51 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, С., да заплати на Д.К.П., ЕГН **********,***, сумата от 2000 лева, представляващи сторените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА  ЗАД ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, С., да заплати по сметка на ВОС дължимите държавни такси за производството в размер на: 155.01 лева по иска за имуществени вреди /разходи за лечение и лекарства/; сумата от 84.79 лева по иска за имуществени вреди /разлика в получаваните доходи/ и сумата от 1 040 лева по иска за неимуществени вреди, или общо сумата от 1279.79 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –В..

Преписи от решението да се връчат на страните съгл.чл.7, ал.2 ГПК.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: