№ 129
гр. София, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20221800900079 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от „Ф.Д. 22” ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност. Твърди се в молбата, че
дружеството има изискуеми публичноправни задължения, свързани с търговската му
дейност, които не е в състояние да изпълни – ДДС в общ размер от 50691.24 лв. и лихва в
размер на 3.94 лв. към 03.05.2022 г. В уточняваща молба, постъпила във връзка с дадени от
съда указания за отстраняване на нередовности на първоначалната молба, се допълват
фактическите твърдения на молителя – твърди се, че част задълженията са с настъпил на
30.03.2022 г. падеж, а друга част – на 30.04.2022 г., дружеството не притежава активи, не
разполага с никакво имущество, вкл. такова, достатъчно за покриване на началните разноски
в производството по несъстоятелност, от 01.05.2022 г. не извършва търговска дейност и
няма приходи, като няма възможност да продължи търговската си дейност, поради което не
се очакват приходи в бъдеще, затрудненията му не са временни. Съответно се поддържа
искането за обявяване на неплатежоспособността на дружеството, но в уточняващата молба
се прави и съединено при условията на евентуално обективно съединяване искане за
обявяване на свръхзадължеността на дружеството. На 13.05.2022 г. е депозирана молба с
почти идентично с уточняващата молба съдържание, в която обаче се твърди, че
дружеството не извършва търговска дейност от 01.04.2022 г.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на длъжника, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда са
1
следните:
Представена е по делото справка от НАП за задълженията на молителя към 02.05.2022
г. От нея се установява, че молителят има задължения за ДДС за периода 01.01.2022 г. –
31.03.2022 г. в общ размер от 50691.24 лв. и лихва в общ размер от 3.94 лв.
Представени са и отчет за приходите и разходите и баланс на дружеството към датата
на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, от които обаче
не може да се установи действителното финансово състояние на молителя. Съдът намира, че
само въз основа на тези счетоводни документи не може да се направи обоснован извод за
наличие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството, тъй като те са частни свидетелстващи документи. Общият принцип в
гражданския процес е, че частните свидетелстващи документи се ползват с доказателствена
сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти, а в случая предвид
крайната последица от евентуалното уважаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност – погасяване /без реално удовлетворяване/ на публичноправно задължение
към държавата в голям размер, не може да се приеме, че с тези документи, установяващи,
според молителя, влошено до степен на неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост, финансово състояние се удостоверяват неизгодни за търговеца факти,
доколкото именно тези факти биха били предпоставка той да се освободи от задължението
си без реално да е удовлетворил кредитора. От горепосочения общ принцип на гражданския
процес чл. 55, ал. 1 ТЗ въвежда едно изключение в полза на търговците – редовно водените
търговски книги /терминът „търговски книги“, използван в ТЗ, е еднозначен с термина
„счетоводни документи“, използван в ЗСч/ и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки между тях /и съответно
според ал. 2 на чл. 55 ТЗ водените в нарушение на изискванията на ТЗ и на ЗСч търговски
книги не могат да служат в полза на лицето, задължено да ги води/. Съгласно чл. 182 ГПК
вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед
другите обстоятелства по делото и те могат да служат като доказателство на лицето, което е
ги е водило. Съобразно гореизложеното доказателствената сила на търговските книги не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи
документи, а се преценява от съда по вътрешно убеждение и въз основа на всички
обстоятелства по делото. Освен това тяхната доказателствена сила е производна – за да имат
доказателствена сила, търговските книги следва да са редовни, т. е. всяко едно вписване в
тях да е надлежно съставено в съответствие с изискванията на ЗСч и въз основа на
документ, който ги оправдава. Затова нередовно водените търговски книги нямат
доказателствена сила в полза на съставителя им. При това редовността на търговските книги
не се предполага, а трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тези търговски
книги. По делото не бе доказана редовността на търговските книги на молителя. Не са
представени първичните счетоводни документи, с които отчетът и балансът да бъдат
съпоставени, за да се прецени дали счетоводството на молителя е водено в съответствие с
изискванията на ЗСч /т. е. дали представените счетоводни документи отразяват пълно и
2
вярно изменението на имущественото състояние на молителя в резултат на синхронизирано
осъществяване на хронологичното и систематичното счетоводно отчитане/. Не бе изслушано
и заключение на вещо лице – счетоводител /което е обичайният способ за събиране на
доказателства относно редовността на търговските книги/ поради невнасяне на депозита от
молителя /същият е депозирал молба по делото, с която уведомява, че не разполага със
средства за плащането му, макар депозитът да е бил определен от съда в размер на 300 лв., а
според представения от молителя баланс дружеството е генерирало печалба /1000 лв.
неразпределена печалба от предходната година и 1000 лв. текуща печалба – наистина
неголяма печалба, но достатъчна за плащане на депозита за вещото лице/, с помощта на
което заключение биха се изяснили релевантни за преценката относно действителното
финансово състояние на молителя факти, вкл. /но не единствено/ като този какво
представляват отбелязаните в раздел Г от пасива по баланса на дружеството разходи за
бъдещи периоди.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че само въз основа на представените от
молителя писмени доказателства не се установи по делото по безспорен и категоричен
начин наличието на материално-правните предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ или по чл. 742,
ал. 1 ТЗ, за да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника.
Не се установи дали молителят действително е спрял плащанията /в уточняващата
молба се твърди, че молителят имал сключени договори за разнос на храна, но не се
уточнява има ли той задължения към съконтрагентите си по тези договори и ако има -
извършва ли плащания по тях, това не се установява и от представените доказателства,
същевременно се твърди, че задължението към държавата е станало причина да изпадне в
затруднено финансово състояние, като не се установява по делото, нито се твърди от
молителя, въпреки дадените му от съда указания, кои конкретни обстоятелства са довели до
финансово затруднение при отчитане на факта, че задължението към държавата е за ДДС, т.
е. то е възникнало в резултат на осъществени търговски сделки, които могат да бъдат или да
не бъдат рентабилни за търговското предприятие, като очевидно молителят с представените
счетоводни документи се домогва да докаже именно нерентабилност на тези сделки, но с
оглед изложеното относно доказателствената стойност на тези документи, преценена и във
връзка с всички обстоятелства по делото, съдът не ги кредитира/. Горното от своя страна
води до извод, че в случая не може да се приложи презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, а като
се има предвид и краткия период от възникването на дружеството /м. август 2021 г./ до
подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност неприложима е и
презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ. Не се установи дали евентуалните затруднения на
молителя са трайни и водят до невъзможност да изпълни задължението си. Не се установи и
че имуществото на молителя е недостатъчно за покриване на задълженията му /съответно не
се установи и към кой момент евентуално е станало това/. Неустановеността на горните
факти води до невъзможност да се определи надлежно и действителната начална дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността на молителя /в случай, че
неплатежоспособност/свръхзадълженост все пак е налице/.
3
В обобщение: За да бъде постановено от съда решение, с което да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да се установи по делото наличието на твърдените
материално-правни предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ или по чл. 742, ал. 1 ТЗ. В случая
молителят /длъжник/ следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
исканията си – следва да установи, че не е в състояние да изпълни изискуемо
публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, и че
затрудненията му не са временни, евентуално - че не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му. Молителят обаче не установи наличието на тези
материално-правни предпоставки. Установи се категорично единствено, че молителят има
изискуемо публично-правно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност,
но не се установи той наистина да не е в състояние да изпълни това задължение и
затрудненията му да не са временни, евентуално, да не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му. Като цяло не се установи по безспорен и категоричен
начин, че общото финансово състояние на молителя е именно твърдяното от него влошено
такова до степен да е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен и то към определен,
установен по делото, момент.
Воден от горното и на основание чл. 631 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ф.Д. 22” ЕООД с ЕИК ********* за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на длъжника.
Препис от решението да се връчи на длъжника.
Преписи от решението и от материалите по делото да се изпратят на СОП за
преценка налице ли са данни за престъпление по глава VI от особената част на НК,
раздел 1а – „Престъпления против кредиторите“.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4