Р Е Ш Е Н И Е
№ 261349 19.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18277 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.3 СК
– за определяне на по-голям дял.
В исковата молба от Х.Г.Д. против И.Н.Д. се твърди, че страните сключили граждански брак на ***, който бил прекратен с решение № ***/***г. по гр.дело № *** по описа на ПРС за **г. По време на брака – на ** ищецът получил като дарение от баща си ½ ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** в с.*** по КККР, одобрени със заповед № **/**, на ул. „**“ № **, с площ 650 кв.м., при описани съседи. Със строително разрешение № * от ***г., ищецът осъществил еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 59 кв.м. Твърди се, че съпругата му работила като *** и получавала значително по-малки доходи от ищеца като ***. Същевременно сградата била осъществявана изцяло с личния му труд след работа и в почивните му дни, като разчитал на помощта на близки и роднини, както и наемал работници. С негови средства закупувал материали и плащал възнаграждения. Друга част от средствата му оставали за издръжката на семейството. По този начин сградата била осъществена до етап „груб строеж“, с поставени инсталации и дограма. Твърди, че довършителните работи и всички подобрения в имота осъществил изцяло с негови лични средства, тъй като към датата на извършването им – ***г. страните живеели в условията на фактическа раздяла – тя обитавала жилище, придобито от ищеца преди брака, в гр.***. Двамата не живеели в едно домакинство, тя не била участвала със средства или личен труд. Фактическата раздяла продължила до постановяване на съдебното решение за развод, като двамата не възстановили съвместното си съжителство. На ** ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том **, дело № ***/**г. по описа на АВ, с който бил признат за собственик на жилищната сграда. На *** била извършена поправка на цитирания нотариален акт с нотариален акт № **, том **, дело № ***/**г., като за собственик на постройката се признавала и И.Д.. В акта било посочено, че се извършва по молба на ищеца, но той твърди, че не се е явявал в канцеларията на нотариуса, напротив и тогава и сега твърдял, че сграда е извършена лично от него, с лично участие с труд, с лични средства и довършена по време на фактическата раздяла между страните. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се установи, че ищецът има значително по-голям принос в придобиването на описания недвижим имот – в съотношение ¾ към ¼ ид.ч. Направено е и искане при уважаване на иска да се отмени съставения нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт за собственост № ***, том **, дело № ***/***г.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от И.Д., със становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че ищецът има много по-малък трудов стаж от ответницата, доходите му също били много по-малки от нейните. Посочено е, че същата сама е плащала вноски по кредит на апартамент в гр.***, лична собственост на ищеца, с което демонстрирала приноса си в семейството и за неговото общо благо. Не било вярно твърдението, че от ***г. страните окончателно били във фактическа раздяла – съпрузите се
събирали и разделяли, Д. и след тази година ходила в имота в ***. Не било вярно и твърдението, че довършителните работи били извършвани през ***г., напротив още през ***г. къщата била готова и завършена, а и след ***г. ответницата влагала средства в поддръжката й. Освен това, от момента на раждането на дъщерята на страните Г. Д. до пълнолетието й, майката се е грижила за детето, основно тя го издържала и осигурила образованието му. Тя се грижила и за домакинството. Освен това детето се нуждаело от специални грижи, поради наличието на вродена аномалия – ***, не можела да се храни и това водило до допълнителни грижи и трудности за майката по нейното отглеждане. Поради това се оспорва искът.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том *, дело № *** от ***г. на *** при ПРС, по силата на който Г. Х. Д. със съгласието на съпругата си Е. П. Д. е дарил на сина си Х.Г.Д. ½ ид.ч. от дворно място от 342 кв.м., имот пл.№ *** от кв.** в с.***, за който е отреден парцел *** по плана на селото.
Представен е констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, н.д. № *** от ***г. на *** при ПРС, по силата на който Х.Г.Д. е признат за собственик на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с пълен идентификатор *** със застроена площ от 59 кв.м., попадаща в поземлен имот с пълен идентификатор *** по КККР на с.***, Община ***, целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване.
Представена е скица на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 650 кв.м., видно от която в имота попадат сгради *** ЗП 28 кв.м. – жилищна сграда – еднофамилна и *** ЗП 59 кв.м. – жилищна сграда – еднофамилна.
Приложен е нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт № **, том ***, рег.№ ***, н.д. № ***/***г. от ***, с който е поправен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, н.д. № *** от ***г., като за собственици на описаната в последния жилищна сграда са признати Х.Г.Д. и съпругата му И.Н.Д..
С решение № *** от ***г. по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е прекратен гражданският брак между Х.Г.Д. и И.Н.Д., сключен на **, като решението е влязло в законна сила на ***, видно от извършеното отбелязване.
С договор за дарение по нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, н.д. № ** от ***г. И.Д. дарява на дъщеря си Г. Х. Д. ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на с.**.
Представена е диплома за висше образование, резултат от рентгенологично изследване, епикриза на Г. Д..
По делото е приложено н.д. № **/***г. на ***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.С. и Д.. Св.С. изяснява, че имотът е в с.***, наследствен двор, разделен на три. Х. имал 1/3, а майката на свидетеля и сестрата на ищеца имали по 1/3. Имало две нови сгради. Къщата на бабата на свидетеля била кирпичена, а неговата била от ***-***г. Х. бил ***. Долната част на къщата бил сервизът, а отгоре жилищна част. Свидетелят помагал при строежа. Х. цял ден работил, вечерта качвал тухли, за да може майсторът да работи. Х. лично участвал в наливане на плочите. Той ангажирал майсторите и се разплащал с тях. Бившата му съпруга идвала като на визитация с дъщеря си, не помагала, не я бил виждал да чисти и да носи пари на майсторите. И. и Х. се разделили към ***г. Към този момент къщата била в груб строеж. Той живеел долу на един дюшек и продължил да я прави. След като се разделили били извършени довършителните работи. Бил много търсен тенекеджия. Не може да каже какви му били доходите. Г., дъщеря им, живеела с майка си. Имала проблем с ***. Не му било известно за нея да се полагали специални грижи. Не присъствал на плащанията, но знаел, че ищецът се разплаща с майсторите. Присъствал бил на закупуване на дървена дограма. Към момента на изграждане на къщата И. ***.
Св.Д. изяснява, че баща й
е ***, който не винаги има работа, а майка й е ***. Баща й се случвало да моли
нея и майка й за пари. Майка й купила всички материали за къщата в ***, защото
през цялото време работила. Свидетелката била родена със ***, като през цялото
време майка й се грижила за нея, без помощ. когато живеели в апартамента, който
се водил на баща й, майка й плащала всички данъци, такси, ток, вода. Майка й я
изучила сама. Баща й даже не я бил водил на разходки. Баща й нямал доходи. За къщата
в *** майка й купила материалите, платила на майсторите. Къщата почнала да се
строи преди ***г. Майка й готвела храна за майсторите. Работила и в ***, била
непрекъснато заета, работила и като *** на морето. Родителите й се разделили
през ***г. След като се разделили майка й ходила в ***, ходила да плаща
данъците за тази къща. Свидетелката дала на баща си 1000 лв. през ***г. Майка й
отгледала свидетелката с нейни доходи. До ***г. те живеели в едно домакинство.
Свидетелката в съботите и неделите пребивавала и в ***, а иначе живеела с майка
си в ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 СК предвижда, че при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал.2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. В теорията и практиката се приема, че формите на приноса могат да бъдат различни – не само преки – напр. парични средства за придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – напр. полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и на труд в домакинството, създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, като преценката се прави чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. В съдебната практика се подчертава, че простата разлика в доходите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи.
С определението от закрито заседание съдът е указал на ищеца да посочи всички вещи или вещни права, попадащи в обхвата на прекратената СИО, тъй като искът следва да бъде предявен за цялата общност, а не за конкретно посочена от общността вещ. Такова уточнение от ищеца не е направено, поради което и с оглед твърденията му съдът намира, че процесният недвижим имот изчерпва прекратената СИО.
За преценка основателността на предявения иск по чл. 29, ал.3 СК е необходимо да бъдат съпоставени от една страна, придобитото по време на брака имущество и неговата стойност, а от друга приносът на съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за децата. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест с определението от закрито заседание от 27.11.2019г. съдът намира, че предявеният иск е недоказан. По делото не се ангажираха от ищеца никакви доказателства във връзка с подлежащите на доказване от негова страна факти. Няма събрани доказателства относно стойността на процесната жилищна сграда, нито относно получаваното от ищеца трудово възнаграждение, нито за полагани от негова страна грижи за отглеждането, възпитанието, издръжката на детето, както и полаган труд в домакинството. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля, воден от ответната страна – дъщеря на страните, които съдът възприема като обективно дадени, се установява, че ищецът не е имал постоянни доходи, а ответницата, която е ***, е било трудово ангажирана постоянно, включително работила и на повече от едно място. Установява се също, че дъщерята на страните е била родена със ***, като основно грижите за нея са били полагани именно от нейната майка. Последната се е грижила и за образованието на детето, както и е полагала труд в домакинството. Участвала е и при закупуването на материалите за строежа на къщата, плащала е текущите разходи за апартамента в гр.***, в който е живяла заедно с дъщеря си. При тези данни съдът намира, че не се доказа наличие на несъответствие в приноса, още по-малко наличието на значително несъответствие, поради което според настоящия състав предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От ответната страна са претендирани разноски, но няма доказателства такива да са направени, поради което независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат.
По изложените съображения съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.Д., ЕГН ********** *** против И.Н.Д.,
ЕГН ********** *** иск за определяне на по-голям дял, в размер на 3/4 ид. части от придобитото
по време на
брака в режим на съпружеската имуществена общност имущество.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.