НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 20.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №18176 по
описа за 2019
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на
чл. 238 ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявени от Р.Ц.К.,
ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законен представител на Й.К.К.,
ЕГН **********, двете с адрес ***, срещу
„Б.Е.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ***, А.С. иск с правно основание чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 да бъде осъден ответникът да заплати на всяка от
ищците сумата от по 400 евро,
представляваща обезщетение вследствие закъснение на полет FB 431, за дата 30.08.2019г. от София до Париж, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 04.11.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Първо по делото
заседание е проведено на 13.02.2020 год., като редовно призованият ответник не
се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищците
са заявили, че на 12.02.2020г. са получили плащане от ответника на
претендираните главници, поради което са оттеглили исковете за заплащане на
главница и са направили искане за постановяване на неприсъствено решение по
претенцията им за заплащане на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 04.11.2019г. до датата, предхождаща датата на плащането –
11.02.2020г.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищците основават исковите си претенции на следните
фактически твърдения: за периода 30.08.2019г. до 03.09.2019г. ищците били на
организирана екскурзия в Париж. Програмата била предварително планирана, като
чрез туристическа агенция „Р.Т.“ закупили билети за отиване и връщане с полети
на „Б.Е.от София. Явили се на летището в 05:30 часа в очакване на предвидения
част на излитане – 07:10. Полетът закъснял с близо четири часа и реално
самолетът кацнал в 12:50 часа. Това объркало плановете им за деня и създало
неудобства предвид престоя от ранни зори на летището. Съкратил се престоят им в
Париж, при което пропуснали един от обектите за посещение. Излага се, че
полетът е с разстояние над 1500 км., което поражда правата на ищците на обезщетения
в претендираните размери. Сочи се, че ищците предявили претенциите си директно
пред превозвача, но до момента на завеждане на делото нямат отговор.
Ответникът не е оспорил
тези твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията ищците са представили писмени доказателства, които съответстват на
твърденията им. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
Предвид факта,
че плащането е настъпило в хода на производството /12.02.2020г./, съдът намира,
че са налице основания за присъждане на законната лихва върху всяка от
главниците от по 400 евро за периода от 04.11.2019г. до 11.02.2020г., чийто
размер възлиза на 11.11 евро върху всяка главница от 400 евро, изчислен с
програмен продукт Апис – финанси, или общо лихва в размер от 22.22 евро.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенциите
за законна лихва следва да се
уважат по този ред.
Доколкото е
извършено плащане в хода на процеса, ответникът не е погасил носимите си
парични задължения преди завеждане на делото, съобразно изхода на спора,
направеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Претендира се от
ищците заплащане на разноски за държавна такса от 100лв., които следва да бъдат
присъдени в полза на родителя. Претендират се от ищците и разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото
по делото адвокатът на ищците е осъществил безплатна адвокатска помощ, което е
обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният
представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в размер не по - нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и материалният интерес по делото, ответникът следва да заплати
на процесуалния представител на ищците сумата от 339.53лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление ***, А.С. да заплати на Р.Ц.К., ЕГН ********** и Й.К.К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Р.Ц.К., ЕГН **********, двете
с адрес ***, сумата от 22.22 евро /двадесет
и две евро и двадесет и два евроцента/, представляваща законната лихва върху претендираната от тях главница в общ размер
от 800 евро, за периода от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2019г.
до окончателното изплащане на задълженията – 11.02.2020г.
ОСЪЖДА
„Б.Е.“ АД, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление ***, А.С. да заплати
на Р.Ц.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 100лв.
/сто лева/, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна
такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Б.Е.“ АД, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление ***, А.С. да заплати
на адв. Й. Ц.Ц.
от АК- Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Д.” №.., ет.3, офис 11, сумата от 339.53лв. /триста тридесет и девет лева
и петдесет и три стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2
ЗАдв.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: