№ 3031
гр. С, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110129145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от “Т С” ЕАД срещу Д. Й. В (с предишно фамилно
име И.), В. Й. И., М. Й. И. и С М. И. с искане да бъде признато за установено по отношение
на ищеца, че ответниците дължат при условията на разделност сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 12.12.2023г. по гр.д. №66389/2023г. по
описа на Софийски районен съд,113 състав, както следва:
1. от Д. Й. В - 1/4 част от общо начислените вземания, а именно: 531,76 лв. - главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.05.2022г., ведно със законна
лихва от 01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 92,40 лв.- мораторна
лихва за периода 15.09.2021г. до 03.11.2023г., а за дялово разпределение – 7,36 лв. -
главница за периода от м.10.2020г. до м.05.2022г., ведно със законна лихва от
01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 1,79лв. - мораторна лихва за
периода от 16.12.2020г. до 03.11.2023г.;
2. от В. Й. И. – 1/4 част от общо начислените вземания, а именно: 531,76 лв. - главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.05.2022г., ведно със законна
лихва от 01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 92,40 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2021г. до 03.11.2023г., а за дялово разпределение – 7,36 лв. -
главница за периода от м.10.2020г. до м.05.2022г., ведно със законна лихва от
01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 1,79лв. мораторна лихва за
периода от 16.12.2020г. до 03.11.2023г.;
3. от М. Й. И. – 1/4 част от общо начислените вземания, а именно: 531,76 лв. - главница
1
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.05.2022г., ведно със
законна лихва от 01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 92,40 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 03.11.2023г., а за дялово разпределение –
7,36 лв. - главница за периода от м.10.2020г. до м.05.2022г., ведно със законна лихва от
01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 1,79лв. мораторна лихва за
периода от 16.12.2020г. до 03.11.2023г.;
4. от С. М. И. – 1/4 част от общо начислените вземания, а именно: 531,76 лв. - главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.05.2022г., ведно със
законна лихва от 01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 92,40 лв.-
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 03.11.2023г., а за дялово разпределение –
7,36 лв. - главница за периода от м.10.2020г. до м.05.2022г., ведно със законна лихва от
01.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 1,79лв. - мораторна лихва за
периода от 16.12.2020г. до 03.11.2023г.;
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия
доставил за процесния период топлинна енергия, за което не получил дължимата се цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение.
Със срочно подаден отговор на исковата молба Д. Й. И., В. Й. И. и С. М. И. оспорват
иска с възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът М. Й. И. не е подал отговор на исковата молба в срока за това. С
възражението срещу заповедта за изпълнение заявява, че не следва да отговаря за съдебно
предявените вземания, тъй като от 08.02.2022г. не бил собственик на същия. С молба с вх.
№ 406575/13.12.2024г. прави правопогасяващо задължение за плащане.
В предоставения му срок за становище ищецът признава, че получил частично
плащaне от М. Й. И., което отнесъл в погашение на вземанията за главници и обезщетения
за забава по заповедта за изпълнене. Поддържа, че след плащането останали непогасени
вземанията му за законната лихва и разноските по делото, които претендира.
Третото лице-помагач „Т с“ ЕООД, конституирано с определение от 21.11.2024г.
взема становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено в съда на 01.12.2023г. от ищеца „Т С“ ЕАД заявление срещу
ответниците Д. Й. В (с предишно фамилно име И.), В. Й. И., М. Й. И. и С М. И. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч. гр. д.№ 66380/2023 г. на СРС, 113 състав.
Заповедта е връчена на четиримата длъжници, като след депозирани в срок
възражение по реда на чл. 414 ГПК от всеки от тях са предявени процесните исковете за
2
установяване съществуването на вземанията по същата.
При наличието на идентитет между съдебно предявените вземания в исковото и
заповедното производство и след констатация за спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
съдът достига до извод за процесуалната допустимост на производството по делото.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на
посочената стойност, при което за всеки от двамата ответници е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, че е била извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да
заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По възражението на ответниците Д. К В, В. Й. И. и С. М. И. за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на давностния срок.
С оглед становището на ответниците по предявените искове, както и предвид
частично погасяване на част от вземанията с плащането им от страна на ответника М. И.,
което съдържа имплицитно признание за съществуването им, съдът приема, че всички
обстоятелства, включени във фактическите състави за възникване на процесните вземания за
главници, са безспорни и ненуждаещи се от доказване. Оттук, безспорно е, че: 1) през
исковия период всеки от ответниците е имал качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот в качеството му на съсобственик, притежаващ ¼ идеална
част от правото на собственост; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия на цена в размер на исковата сума; 4) за исковия период
е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на
исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за
мораторна лихва в предявения размер.
Във връзка с релевираното във възражението от ответника М. И. оспорване
качеството му на собственик на топлоснабдения имот съдът намира за необходимо да
посочи, че видно от постановлението от 08.02.2022г. за възлагането му на трето за спора
лице, същото е влязло в сила на 03.06.2022г., поради което и с оглед на постановеното между
страните решение от 30.12.2015г. по гр.д. № 46285/2014г. по описа на СРС, 70-състав / на л.
3
24 от делото/ съдът приема за установено, че до този момент между четиримата ответници е
била налице съсобственост върху имота с адрес гр. С при равни квоти. От тук следва извод,
че за целия исков период от м. 05.2020 г. до м. 05.2022г. пасивно материално легитимирани
да отговарят за стойността на доставената топлинна енергия до жилището са именно
ответниците, а възражението на ответника М. И. е неоснователно.
От гореизложеното се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания
срещу ответниците за стойността на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея
и цената на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в размер на исковите суми.
По отношение на исковете срещу ответника М. И.
По делото е безспорно и от представените общо 5 бр. платежни нареждания се
установява, че в погашение на съдебно предявените вземания същият е заплатил сумата от
101,55 лв. на 30.07.2024г., сумата от 132,94 лв. на 29.08.2024г., сумата от 132,94 лв. на
30.09.2024г., сумата от 132,94 лв. на 31.10.2024г. и сумата от 132,94 лв. на 29.11.2024г., или
общо платеното е в размер на 633,31 лв., което коресподнира и с констатациите на вещото
лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и общият размер на вземанята за
главници и обезщетения за забава срещу този ответник. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът е длъжен да съобрази погасяването на съдебно предявените вземания с плащането им
в хода на процеса, поради което исковете срещу М. И. ще се отхвърлят като неоснователни.
В полза на ищеца ще се признае единствено съществуването на вземането за законна лихва
върху сбора на главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.12.2023г., до
окончателното погасяване – на 29.11.2024г., което изчислено от съда на основание чл. 162
ГПК с помощта на онлайн калкулатор възлиза на сумата от 74,71 лв.
По исковете, предявени срещу ответниците Д. Й. В, В. Й. И. и С М. И.
Съдът намира възражението за погасяване на вземанията поради изтекла
погасителна давност е частично основателно със следните съображения:
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД (Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011 г., ОСГТК).
По отношение на процесните задължения за главници е приложимо правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
4
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от
2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок от периода, за който се отнасят.
В този смисъл съдът приема, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или
5
равни/ възникват след изтичането на 45-дневният срок от съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ.
задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение –01.12.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – в
случая от тази дата давността е прекъсната. Не се установява основание за спиране
течението на давностния срок. Ето защо съдът намира, че вземанията за главница за периода
от м.05.2020г. до м. 10.2020г. са погасени по давност. Изискуемостта на вземането за м. 11.
2020г. е настъпила на 15.01.2021г., поради което тригодишният давностен срок за същото не
е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Съгласно кредитираната ССчЕ стойността на общата фактура за периода от м.
05.2020г. до м.04.2021г. след корекцията, отчитаща намалението в цената на газта, е 904,13
лв., или средно по 75,34 лв. на месец, от където вземането за погасения по давност период от
пет месеца от м. 05.2020г. до м. 10.2020г. е на стойност 376,72 лв., а за периода извън
погасителната давност – 527,41 лв. От тук искът за главница срещу всеки от тримата
ответници е неоснователен като погасен по давност за по ¼ от тази сума, или за сумата от
131,85 лв. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 162 ГПК съдът достига до краен
извод, че исковете за главница за цената на доставената топлинна енергия са частично
основателни и следва да се уважат до сумата от 399,91 лв. и за периода от м. 11.2020г. до м.
05.2022г., като същите следва да се отхвърлят за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 531,76 лв. и за периода от м. 05.2020г. до м. 10.2020г..
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
6
дължимата такса дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно –
общо 29,44 лв. за периода м.10.2020г. до м.05.2022 г., което се установява от приложените
писмени доказателства. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 10.2020 г. е
започнала да тече от 01.11.2020 г., и срокът й е изтекъл преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу
всеки от ответниците е основателна до сумата от 6,91 лв. и за периода от м. 11.2020г. до
м.05.22г. и неоснователна за разликата до пълния предявен размер от 7,36 лв. и за м.10.2020г.
Върху уважения размер на двете главници се дължи законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Т С" начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно приетия размер на непогасената по давност част от вземането за главница
за топлинна енергия (399,91 лв.) и на основания чл. 162 ГПК с помощта на онлайн
калкулатор съдът изчисли, че дължимата се мораторна лихва за исковия период от
15.09.2021г. до 03.11.2023г. е в размер на 93,87 лв..Ето защо и с оглед на принципа на
диспозитивното начало в просеца предявеният иск за сумата от 92,40 лв. спрямо всеки от
тримата ответници ще се уважи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
7
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 1,79 лв. за
периода 16.12.2020 г. до 03.11.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Исковете срещу ответника М. И. се отхвърлят изцяло поради погасяване на
вземанията с плащането им в хода на процеса, поради което съдът намира, че същият е
станал повод за завеждане на делото и няма право на разноски, но дължи на ищеца
сторените от него разноски в размер на 12,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 12,50
лв. за държавна такса, или общо 25,16 лв. за заповедното производство, както и 12,66 лв. за
държавна такса, 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 87,50 лв. от депозита на вещото
лице по ССчЕ, или общо 125,16 лв. за исковото производство.
При съобразяване с уважената част от исковете срещу останалите трима ответници
съдът намира, че всеки от тях дължи на ищеца по 19,83 лв. от сторените разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и по 98,53
лв. за разноските за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лв., и възнаграждение за вещо лице в исковото производство.
В полза на ответниците Д. В, В. И. и С. И. се следват по 84,60 лв. от сторените
разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „Т С” ЕАД с
ЕИК ***** от М. Й. И. с ЕГН ********** за сумата от 74,71 лв. за законна лихва за периода
от 01.12.2023г. до 29.11.2024г. върху главниците от 531,76 лв. за цената на доставената
топлинна енергия и 7,36 лв. за стойността на услугата дялово разпределение по заповед за
8
изпълнение на парично задължение от 12.12.2023г. по гр.д. №66389/2023г. по описа на
Софийски районен съд,113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за съответната /1/4
част/ от цената за доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С за
периода от м.05.2020г. до м.05.2022г. за сумата от 531,76 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
92,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 03.11.2023г.,
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,36 лв., представляваща главница за цената на услугата
дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до м.05.2022г., и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 1,79лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 03.11.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Й. В с ЕГН ********** дължи на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от
399,91 лв. главница, представляваща съответна част /1/4/ от стойността на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес ж.к. „М 2“, бл. ***** с аб. № *** за
периода за периода 01.11.2020 г. – 31.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.12.2023 г. до
окончателното погасяване, сумата от 92,40 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., както и сумата от 6,91 лв.
главница, представляваща съответна част /1/4/ от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2020г. до 31.05.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66380/2023 г. по описа на СРС, 113
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 531,76 лв. и за периода от м. 05. 2020 г. до м. 10. 2020 г.
вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за дялово разпределение за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 7,36 лв. и за м.10.2020г. и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за сумата от 1,79 лв. за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода ор 16.12.2020г. до 03.11.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Й И. с ЕГН ********** дължи на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от
399,91 лв. главница, представляваща съответна част /1/4/ от стойността на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес ж.к. „М 2“, бл. ***** с аб. № *** за
периода 01.11.2020 г. – 31.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.12.2023 г. до окончателното
погасяване, сумата от 92,40 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., както и сумата от 6,91 лв. главница,
представляваща съответна част /1/4/ от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2020г. до 31.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 66380/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 531,76 лв. и за периода от м. 05. 2020 г. до м. 10. 2020 г. вкл.,
9
както и ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за дялово разпределение за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 7,36 лв. и за м.10.2020г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
сумата от 1,79 лв. за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода ор 16.12.2020г. до 03.11.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. И. с ЕГН ********** дължи на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от
399,91 лв. главница, представляваща съответна част /1/4/ от стойността на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес ж.к. „М 2“, бл. ***** с аб. № *** за
периода 01.11.2020 г. – 31.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.12.2023 г. до окончателното
погасяване, сумата от 92,40 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., както и сумата от 6,91 лв. главница,
представляваща съответна част /1/4/ от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2020г. до 31.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 66380/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 531,76 лв. и за периода от м. 05. 2020 г. до м. 10. 2020 г. вкл.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за дялово разпределение за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 7,36 лв. и за м.10.2020г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
сумата от 1,79 лв. за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода ор 16.12.2020г. до 03.11.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Й. И. с ЕГН ********** да заплати
на „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** сумите
от 25,16 лв. за разноски за в заповедното производство и 125,16 лв. за разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Й. В с ЕГН ********** да заплати на
„Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** сумите от
19,83 лв. за разноски за в заповедното производство и 98,53 лв. за разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Й И. с ЕГН ********** да заплати
на „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** сумите
от 19,83 лв. за разноски за в заповедното производство и 98,53 лв. за разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. И. с ЕГН ********** да заплати
на „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** сумите
от 19,83 лв. за разноски за в заповедното производство и 98,53 лв. за разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище
10
и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** да заплати на Д. Й. В с ЕГН ********** сумата от
84, 60 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** да заплати на В. Й И. с ЕГН ********** сумата от
84, 60 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр. С, ул. „Я“ *** да заплати на С. М. И. с ЕГН ********** сумата
от 84, 60 лв. за разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т с“ ЕООД с ЕИК *** като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11