Р Е Ш
Е Н И Е
№ 54
гр.Бяла, 13.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при
секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 381 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Караилиеви“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. И.И. против „Билегама“
ООД, ЕИК ***,
с правно основание чл.21, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 1048,77лв.,
съизмеримо с наемната цена за неправомерно заградената от ответника част от имот
с идентификатор 57354.36.31 по КККР на гр.Полски Тръмбеш, с площ от 3
818,25кв.м. платена на собственика на поземления имот, представляваща сумата
879,20лв. наемна цена за четирите стопански години 2014/2015г., 2015/2016г.,
2016/2017г., 2017/2018г. и сумата 169,57лв. мораторна лихва от момента на възникване
на задължението за всяка стопанска година до момента на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на претенцията.
В исковата молба и
уточняващата такава, ищецът твърди, че по силата на договор за наем на поземлен
имот – Нива с идентификатор 57354.36.31 с площ от 8,296 дка по КККР на
гр.Полски Тръмбеш в местност „При гробищата“, за периода от 2014г. до
настоящият момент е изплатил на собствениците на земята наем в общ размер от 1
908,08лв. Впоследствие ищецът разбрал от собствениците на съседни имоти, че ответникът
е изградил в наетия имот масивна ограда, с която заградил лозовите си насаждения,
като по този начин възпрепятствал спокойното ползване на имота от ищеца. По
искане на ищеца, собственикът на имота възложил на специалист – геодезист да
изготви геодезическа снимка на имота, като при извършената проверка на място се
констатирало, че част от имота – 3 818,25кв.м., попадал в терена заграден от
ответника. За да изготви геодезическото заснемане, геодезистът се снабдил със
скица № 15-19768 от 13.01.2019г. на АГКК за имот с идентификатор 57384.36.31,
от която се виждало, че не е нанесена ограда преминаваща през имота. Ищецът
счита, че е налице недобросъвестно поведение от ръководството на дружеството
ответник, като е допуснал изграждането на ограда, разделяща имота на две части.
Твърди се, че ищецът е заплатил наем за имота в пълен размер, без да може
реално да го ползва в пълен обем, като предвид заградената част с площ от 3
818,25кв.м. счита, че е платил в повече както следва:
- за
стопанската 2014/2015г. по силата на договор за наем на земеделска земя № 64 от
31.07.2014г. дружеството е заплатило сумата 414,80лв. за целия имот с площ 8,
296 дка, като с оглед неизползваемата част от имота, платеното в повече се
явява сумата 191,91лв.
- за
стопанската 2015/2016г. по силата на договор за наем на земеделска земя № 62 от
10.07.2015г. дружеството е заплатило сумата 497,76лв. за целия имот с площ 8,
296 дка, като с оглед неизползваемата част от имота, платеното в повече се
явява сумата 229,09лв.
- за
стопанската 2016/2017г. по силата на договор за наем на земеделска земя № 48 от
01.07.2016г. дружеството е заплатило сумата 497,76лв. за целия имот с площ 8,
296 дка, като с оглед неизползваемата част от имота, платеното в повече се
явява сумата 229,09лв.
- за
стопанската 2017/2018г. по силата на договор за наем на земеделска земя № 43 от 14.06.2017г. дружеството е заплатило сумата
497,76лв. за целия имот с площ 8, 296 дка, като с оглед неизползваемата част от
имота, платеното в повече се явява сумата 229,09лв.
Ищецът твърди също така,
че от момента на възникване на задължението до подаването на исковата молба
ответникът дължи и мораторна лихва върху размера на платения наем в размер на
169,57лв., както следва: за 2014/2015г. – 67,30лв. за периода 30.10.2015г. –
18.04.2019г.; за 2015/2016г. – 57,30лв. за периода 01.10.2016г. – 18.04.2019г.;
за 2016/2017г. – 34,09лв. за периода 01.10.2017г. – 18.04.2019г.; и за
2017/2018г. – 10,88лв. за периода 01.10.2018г. – 18.04.2019г. Претендират се и
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от „Билегама“ ООД, в който се възразява срещу така
предявеният иск, като допустим, но неоснователен. Счита, че твърденията на
ищеца не обосновават отговорност на ответника за непозволено увреждане и ако ищецът
е претърпял вреди, то те се дължат на неизпълнено от собственика на земята
задължение по договор за наем да предостави на наемателя за ползване цялата
вещ. Следователно наемодателят е този, който по силата на наемното им
правоотношение следва да му заплати обезщетение за претърпените вреди или да му
възстанови неоснователно получената наемна цена. Сочи, че на ищеца е доказателствената
тежест да установи всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, като доказателства в тази насока не са представени. Ответникът твърди,
че действително имотът е заграден с масивна ограда, която съществува в имота от
2005г. Нейното изграждане не представлява недобросъвестно действие или
поведение от страна на дружеството ответник, а същата е изградена въз основа на
издадени строителни книжа и трасирането ѝ на място от компетентните
органи, като на 25.11.2005г. било издадено разрешение за ползване. Ответникът
оспорва, че между собственика на имот с идентификатор 57354.36.31 и ищцовото
дружество е имало сключени договори за наем за посочените четири стопански
години и че същите са породили правно действие между страните, тъй като твърди,
че същите нямат достоверна дата и са съставени за нуждите на процеса. Оспорва
се твърдението, че ищецът е ползвал под наем за земеделски нужди част от имот
57354.36.31, както и че е заплащал на собственика наемна цена, тъй като липсват
доказателства за извършеното плащане. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, както и размера на мораторната лихва. Оспорва се приложената към
исковата молба геодезическа снимка, която представлявала частен документ, а не
официално изготвена от компетентните органи скица и счита, че не представлява
надлежно доказателство в процеса. Оспорва се приложената служебна бележка за
изплатена рента от „Караилиеви“ ЕООД на З.Ю.К., като ненадлежно доказателство
за установяване на вписаните в нея обстоятелства. Оспорват се приложените
справки „калкулатор“ за изчисляване на мораторна лихва, тъй като видно от вписаните
данни, се касае за „данъци, такси и др. държавни вземания“.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
С постановление за
възлагане на недвижим имот № 23642/2001/113274 от 14.06.2004г. на публичен
изпълнител при Регионална дирекция – Русе на Агенцията за държавни вземания на
ЕТ „Билегама – Б.Б.“ е възложен недвижим имот – дворно място с площ
27 480кв.м., находящ се в гр.Полски Тръмбеш, ул.“Александър Стамболийски“
№ 117, в Парцел I,
кв.4, с граници: изток – главен път Е85, запад – земеделски земи, север –
земеделски земи, юг – гробищен парк, принадлежал на длъжника „Винарна Лясковец“
АД.
От разрешение за строеж
№ СА-01-07-21 от 20.06.2005г. на Дирекция „УТ и ОС“ Община – Полски Тръмбеш се
установява, че на ЕТ „Билегама – Б.Б.“ е издадено разрешение да извърши строеж
шеста категория на плътна масивна ограда, съгласно одобрен на 15.06.2005г. технически
проект и конструктивно становище в урегулиран поземлен имот I-за „Винпром“, стр. кв.4 по ПУП на
гр. Полски Тръмбеш. По делото е представен протокол за извършено трасиране от
19.05.2005г.
Съгласно констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 25.11.2005г. строителните
работи били изпълнени с много добро качество и било издадено разрешение за
ползване № КО1_0699 от 25.11.2005г.
От представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1533, том 8, рег.№
11471, дело № 1272 от 20.12.2011г. се установява, че П.Б.С., Д.Б.С., Г.И.П. и С.И.М.
са прехвърлили собствеността на поземлен имот – Нива с идентификатор 57354.36.31
с площ от 8,296 дка по КККР на гр.Полски Тръмбеш в местност „При гробищата“, с
трайно предназначение на територията – земеделска, категория на имота –
четвърта, номер по предходен план 036031, при граници по Скица № 9023 от
09.12.2011г., СГКК – В. Търново – 57354.36.32, 57354.36.33, 57354.36.34,
57354.36.35, 57354.36.37, 57354.36.30.
По делото е изискана
справка от ОСЗ – гр.Полски Тръмбеш справка за имот с идентификатор 57354.36.31
за наличието на вписани договори за наем или аренда за периода 2014-2018г., от
която се установява, че процесния имот е нает от „Караилиеви“ ЕООД. Представени
са следните договори за наем, сключени между З.Ю.К. и „Караилиеви“ ЕООД: договор
№ 64 от 31.07.2014г., за срок от една година считано от 01.10.2014г. до
01.10.2015г. и наемна цена от 50лв. за декар; договор за наем № 62 от
10.07.2015г., за срок от една година считано от 01.10.2015г. до 30.09.2016г. и
наемна цена от 60лв. за декар; договор за наем № 48 от 01.07.2016г., за срок от
една година считано от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. и наемна цена от 60лв. за
декар, и договор за наем № 43 от 14.06.2017г., за срок от една година считано
от 01.10.2017г. до 01.10.2018г. и наемна цена от 60лв. за декар.
Изготвена е
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че
общият размер на наема платен от „Караилиеви“ ЕООД е в размер на 1 908,08лв.
Размерът на законната лихва върху главницата е изчислен на 368,35лв. Изслушана
в съдебно заседание вещото лице сочи, че наема е сметнат върху 8,296 дка,
респективно законната лихва също е изчислена върху целия размер.
Приета по делото е и
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в
имот с идентификатор 57354.36.31 по КККР на гр.Полски Тръмбеш, в местност „При
гробищата“, има изградена ограда, която преминава през него. Оградата разделя
имота на две части с площи, съгласно геодезическото заснемане, от 3 818.25
кв.м., върху които е създадено лозово насаждение и са заградени от „Билегама“
ООД и от 4 477,48 кв.м., оставащи извън оградата, с начин на трайно
ползване – нива. От приложената по експертизата справка за имота се установява,
че от 20.12.2011г. същият е записан на името на Захари Юлиянов Караилиев. От
приложените по делото Разрешение за строеж № СА-01-07-21 от 20.06.2005г. на
Община – Полски Тръмбеш и Разрешение за ползване на строеж № К01_0699 от
25.11.2005г. на „Масивна ограда 940м. и площадка 15дка“, строителството на
оградата е осъществено през 2005г.
От разпита на св. М.А.Д.
се установява, че придобития от „Билегама“ ООД имот, представлявал бившия
винпром към Винзавод Лясковец. Той бил държавен, като целият район бил ограден
с телена ограда. След продажбата му през 2004г., управителят на „Билегама“ ООД
изградил масивна ограда през 2005г., която минавала по трасето на старата
телена ограда. В следващата година били засадени и лозови насаждения, които били
обработвани от работниците във винпрома. Св. Дечева посочва, че не ѝ е
известно да е имало спорове за собственост със собствениците на съседни имоти.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
приема следното от правна страна:
Предявен е иск по чл.21,
ал.2 от ЗЗД, в който установен специален деликтен състав за отговорност за
вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на
договор. Като проява на извъндоговорна отговорност, той включва всички нейни
елементи – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, но с
особености, отграничаващи състава на чл.21, ал.2 от ЗЗД от общия деликт по
чл.45 от ЗЗД. За проявлението на квалифицирания състав е необходимо
съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се
явява трето лице, чуждо на облигационната връзка, спрямо което договорът няма
действие. С поведението си третото лице – делинквент, следва противоправно да
възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора. Предизвиканото
от деянието неизпълнение на задължение по договора може да бъде във всичките му
проявни форми – пълно неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено,
количествено или срочно отношение/. Вредите могат да бъдат неимуществени или
имуществени /под формата на загуба или пропусната полза/. Те следва да са
последица от поведението на третото лице, като причинно – следствената връзка е
усложнена: възпрепятстващо противоправно действие - неизпълнение на договора -
вреда. Увредено лице се явява кредиторът или/и длъжникът по съществуващо договорно
правоотношение. Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи
на умисъл като форма на вината, поради което вината не се презюмира. Съобразно
изложеното, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е
указал на ищеца, че следва да установи всички елементи на квалифицирания състав
на непозволеното увреждане.
Установява се, че ответникът
е придобил с постановление за възлагане на недвижим имот № 23642/2001/113274 от
14.06.2004г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция – Русе на Агенцията
за държавни вземания недвижим имот принадлежал на длъжника „Винарна Лясковец“
АД. С Разрешение за строеж № *** от 20.06.2005г. на Община – Полски Тръмбеш и
Разрешение за ползване на строеж № *** от 25.11.2005г. била изградена „Масивна
ограда 940м. и площадка 15дка“, като строителството на оградата било
осъществено през 2005г. От показанията на св. Д. се установи, че изградената
масивна ограда е построена на мястото на съществуваща преди това телена ограда,
а след строежа било насадено и лозе, което обработвали. Свидетелката сочи, че е
работила там от 1981г. до 2018г., което води на извод, че има преки впечатления
относно изграждането на оградата и статута на имотите. Разпитаната свидетелка
не може да се счита заинтересована от изхода на делото, тъй като същата вече не
е служителка на ответника, поради което и съдът кредитира показанията ѝ.
Съдът намира, че ищецът
не доказа наличието на предпоставките на чл.21, ал.2 от ЗЗД, като недоказан
остана правопораждащия спорното право факт, а именно противоправно деяние от
страна на трето за облигационната връзка лице. Както се посочи по-горе, за да е
налице състава на чл.21, ал.2 от ЗЗД, е необходимо съществуването на договор,
спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице и то с
поведението си да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по
договора. Категорично в настоящото производство се установи, че действията на
ответника датират много назад във времето, не само преди сключването на
договорите за наем, но и преди придобиване на недвижимия имот от наемодателя на
ищеца. Следователно не е налице неоснователна намеса в облигационната връзка,
тъй като тя се явява последваща спрямо действията на ответника. Още по-малко те
могат да бъдат квалифицирани като противоправни, предвид представените по
делото писмени доказателства – разрешение за строеж и разрешение за ползване.
Всъщност, в хода на производството, ищецът релевира твърдения относно незаконността
на изградената през 2005г. ограда и обема на изпълнения строеж, което обаче не
се явява предмет на делото, а и сочат на друг евентуален спор между
собствениците на имотите, какъвто ищецът-наемател не е легитимиран да води.
По изложените съображения
съдът намира, че предявената претенция за заплащане на обезщетение следва да се
отхвърли. Като акцесорна следва да бъде отхвърлена и претенцията за мораторна
лихва.
Съобразно с правилото на
чл.78 от ГПК на ответника се дължат сторените разноски за производството, които
съобразно представения списък възлизат на 300лв.
Предвид
изложеното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Караилиеви“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, бл.59, ап.16 против „Билегама“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Бяла, ул.“Хан Крум“ № 12 искове с правно основание чл.21, ал.2
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер
на 1048,77лв., съизмеримо с наемната
цена за неправомерно заградената от ответника част от имот с идентификатор
57354.36.31 по КККР на гр.Полски Тръмбеш, с площ от 3 818,25кв.м. платена на
собственика на поземления имот, представляваща сумата 879,20лв. наемна цена за четирите стопански години 2014/2015г.,
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и сумата 169,57лв. мораторна лихва от момента на възникване на задължението
за всяка стопанска година до момента на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
претенцията.
ОСЪЖДА „Караилиеви“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл.59,
ап.16 да заплати на „Билегама“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Бяла, ул.“Хан Крум“ № 12 сумата 300лв.
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/