№ 71
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000082 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, предявена от „К.“ ЕООД ЕИК
********* против определение № 145/18.11.2021 г., постановено по т.д. №
110/21 г. по описа на ОС Пазарджик, в частта му, с която съдът оставя без
разглеждане „искането на ищеца „К.“ ЕООД, съдържащо се в становище
вх.№ 3778/1.11.21 г. за допълване на крайния съдебен акт в частта му
разноските като недопустимо.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което се осъди ответното дружество „А.“
ЕООД ЕИК ********* да му заплати направени разноски по делото по
списък.
Постъпил е отговор от „А.“ ЕООД, в който частната жалба се
оспорва като неоснователна и се иска обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания, намира за установено следното:
1
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск, предявен от „К.“
ЕООД против „А.“ ЕООД, за заплащане на сумата 175 000 лв. – главница –
дължима цена по договор за доставка на царевица, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, като е предявена и претенция за присъждане на разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
18.10.21 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че не поддържа
исковата молба за сумата 175 000 лв. и законната лихва върху нея, тъй като в
процедурата по размяна на книжа са представени доказателства, от които е
видно, че тази сума е вече заплатена от ответника. Заявено е оттегляне на
исковата молба поради липса на интерес, като е поддържано твърдение, че
плащането е след завеждане на делото, поради което ищецът има право на
разноски.
Във връзка със заявеното оттегляне на иска съдът ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения иск за сумата 175 000 лв. и законната
лихва върху сумата, считана от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
С така постановеното определение е прекратено производството
по целия предмет на спора, въведен с исковата молба, депозирана от ищеца,
като съдът не се е произнесъл единствено по искането за присъждане на
разноски. След постановяване на прекратителното определение съдебното
заседание продължава с редица процесуални действия на страните и съда,
включително излагане на обстойни становища основно върху въпроса за
разноските във връзка с момента, в който е осъществено плащането, като
искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. Даден е ход
по същество, като съдът е обявил устните състезания за приключили и е
уведомил страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
На 01.11.21 г. е представено становище вх. № 3778 от ищеца
„К.“ ЕООД, с което се поддържа искането за присъждане на разноски в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
С определение № 145/18.11.21 г. първоинстанционният съд е
2
посочил, че доколкото прекратителното определение се отнася до целия
заявен от ищеца петитум, в т.ч. главница и законна лихва, по-нататъшното
развитие на производството по съществото на спора е станало безпредметно.
Направен е извод, че след като съдът е бил десезиран от разглеждане на
спора, то погрешно е дал ход на делото по същество, тъй като единственият
неразрешен въпрос между страните, останал след прекратяването на
производството е този за разноските. Предвид посоченото е отменил
определението за даване ход на устните състезания.
Същевременно е приел, че искането на ищеца „К.“ ЕООД, за
присъждане на разноски, съдържащо се в становище вх. № 3778/01.11.2021 г.,
има характер на молба за допълване на крайния съдебен акт в частта за
разноските по чл. 248 от ГПК, като тази молба е просрочена, тъй като не е
подадена в срока за обжалване на определението за прекратяване, изтекъл на
25.10.21 г. Поради това искането е оставено без разглеждане.
Настоящият състав на ПАС намира определението в
обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно.
След постановяване на прекратителното определение в
откритото съдебно заседание на 18.10.21 г. пълномощникът на ищеца адв.
Т. е заявил отново искането си за присъждане на разноски, като в
протокола са обективирани няколко негови изказвания в тази насока, с които
искането са аргументира. Именно това искане следва да се квалифицира като
такова по чл. 248 от ГПК, тъй като е последващо спрямо прекратителния
съдебен акт, в който съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските. Т.е.
искането по чл. 248 от ГПК на практика е направено веднага след
постановяването на крайния съдебен акт, при което не може да се говори за
негова просроченост и недопустимост. В откритото съдебно заседание съдът
не се е произнесъл за разноските, като е обявил, че ще се произнесе със
съдебен акт в законоустановения срок, след като е изслушал пространни
изложения на страните, свързани именно с този единствен останал висящ
въпрос.
Налага се извод, че съдът е сезиран от ищеца с редовно
3
искане по чл. 248 от ГПК, направено още на 18.10.21 г., веднага след
постановяване на прекратителното определение, като същото е обективирано
в съставения протокол от същата дата. При това положение подаденото
становище вх. № 3778/1.11.21 г. има характер само на писмени бележки по
въпроса за разноските във връзка с развилите се дебати между страните и
отложеното произнасяне на съда, който е обявил на страните, че ще се
произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.
С оглед посоченото съставът на ПАС намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искане по чл. 248 от ГПК
едва със становището от 1.11.21 г. Обжалваното определение се явява
незаконосъобразно, при което следва да отменено, като делото се върне на
ОС Пазарджик за произнасяне по същество по искането за присъждане на
разноски, направено от „К.“ ЕООД, обективирано в протокола от съдебно
заседание от 18.10.21 г. , поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 145/18.11.2021 г., постановено по т.д. №
110/21 г. по описа на ОС Пазарджик, в частта му, с която съдът оставя „без
разглеждане искането на ищеца „К.“ ЕООД, съдържащо се в становище вх.№
3778/1.11.21 г. за допълване на крайния съдебен акт в частта му разноските
като недопустимо“.
ВРЪЩА делото на ОС – Пазарджик за произнасяне по същество по
искането за присъждане на разноски, направено от „К.“ ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4