Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1199 16.09.2009 год. гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, Наказателно отделение, ХІV състав,
на
петнадесети септември , две хиляди и девета година,
В
открито съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
секретар: Райна Жекова
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Диана Ганева
НАХД № 2046 по описа за 2009
година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С.А.А. ***,
с ЕГН **********, против Наказателно постановление № НП-2703/14.04.2009г. на З.
К. на О. Б., упълномощен със Заповед №154/24.01.2008г. на К. на О. Б., с което
НП административно-наказващият орган за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от
НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, вр. чл.53,
вр. чл.27 ЗАНН, е наложил глоба в размер
на 150 лв.
Недоволен от Наказателното постановление,
жалбоподателят го обжалва, като моли за намаляне размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата, не сочи доказателства.
За административно-наказващият орган, редовно
призовани-представител не се явява.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства
намира, жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и
депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността
й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид
възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа
страна следното :
От АУАН № **********/14.02.2009г. на Г.И., на
длъжност старши специалист при О. Б., както и от разпита му в открито съдебно
заседание, се установява, че на същата дата, в 15 часа, в гр.Б., на тротоара срещу
Т. б. жалбоподателят е паркирал
автомобила си марка „О.” , с рег.№ ..., който е извън определените от общинска
администрация гр.Б. места за паркиране.
Така констатираното административно нарушение
било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ.
Въз основа на акта от 14.02.2009г. и след
преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП №
2703/14.04.2009г. на З. К. на О. Б., с което на основание чл.16, ал.1 и чл.17,
ал.2 от НООРТОБ, вр. чл.53 и чл.27 ЗАНН, за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от същата
наредба, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 150 лв.
Така установената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя в депозираната пред БРС жалба, не се сочат и
доказателства, оборващи констатираното. В същото време то се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В тази връзка съдът възприема констатираното в АУАН за надлежно доказано.
Актът
е съставен от компетентен съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата орган, според която актовете по нея се
съставят и от служители на О. Б., в каквото качество безспорно е действал актосъставителят
в този момент. Съставеният от него АУАН не страда от съществени пороци, които
да се явяват основание за отмяна на НП.
При правилно изяснена и надлежно установена фактическа
обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган, че като е паркирала на тротоара на ул...гр. Б. с
идентифицирания по-горе автомобил, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.8, ал.1, т1. НООРТОБ, забраняваща паркирането,
преминаването и движението на пътни превозни средства по тротоари , алеи , паркове и градини .
Безспорно и ясно при преценката на НП е и
процесното нарушение. Същото е описано обстоятелствено и пълно. За точност на
изложението съдът намира за необходимо да посочи, че с едно и също деяние е
възможно нарушаването на няколко различни нормативни разпоредби и по този начин
допускането на няколко адм. нарушения в хипотезата на идеална съвкупност.
Именно такъв е настоящият случай. С едно и също свое противоправно поведние
жалбоподателя е нарушил, както правила от ЗДвП, така и разпоредби на НООРТОБ.
Единият нормативен акт охранява реда и сигурността на движението по пътищата, а
другият има за свой предмет опазването на общественият ред и спокойствие на
територията на О. Б. Несанкционирането на нарушението на жалбоподателя по ЗДвП
не го оневинява и за нарушаването от негова страна на обществения ред по
НООРТОБ.
БРС
преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като С.А. е осъзнавал, както обстоятелството, че е паркирала
автомобила на пешеходна зона в гр. Б., така и това, че поведението му е
обществено вредно и укоримо, че чрез деянието нарушава установения ред на
държавно управление и въпреки това се е
стремил към този резултат.
Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното
на нарушителя наказание – глоба в размер на двеста лева, като несправедливо и
необосновано. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал.1 от НООРТОБ, предвидената в
този случай санкция е в размер до 5000лв., като липсва долна граница на
предвиденото наказание. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства
представителят на АНО е посочил липсата на предишни нарушения на този нормативен
акт от страна на жалбоподателя. В същото време, същият не е съобразил това, че
с деянието си А. не е причинил
материални щети, както и обстоятелството, че към настоящия момент има
семейство и две деца,за които се грижи,
съобразно твърденията му в съдебно заседание.
Всички тези причини създават у БРС в настоящия му състав
убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл
претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието
“глоба” се споделя изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
случай налагането на наказание “глоба” в размер на петдесет лева би било
справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо
въздействие.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
НП –2703/14.04.2009г. на З. К. на О. Б., като намалява наложеното с него на С.А.А.
***, с ЕГН **********, за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, на
основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, наказание “глоба” от 150/сто
и петдесет /лв. на 50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: Диана Ганева
Вярно с оригинала:
Райна Жекова
Неоснователен е доводът на повереника на жалбоподателя относно недостоверността на датата, на която е издадено наказателното постановление. Действително в наказателното постановление е вписана за дата на неговото издаване датата 9.06.2000 г.
Видно от представените по делото протокол за констатиране с техническа грешка от 2.11.2000 г. и копие от дневника на наказателните постановления за м. юни 2000 г. на ДКЦК, действителната дата на издаване на наказателното постановление е 29.06.2000 г. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата е съществен реквизит на наказателното постановление, доколкото от нея зависят редица процесуални срокове. Съдът намира, че в конкретни случай вписването на погрешна дата в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като то не е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Със съставянето на наказателното постановление на по-късната дата - 29.06.2000 г. - не е нарушено изискването на чл. 34, ал. З от ЗАНН, според което наказателното постановление следва да се издаде в шестмесечен срок от съставянето на акта.