№ 7772
гр. С., 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110137681 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 193711/06.07.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 243964/31.08.2023г. на СРС, подадена от Р. К. Т. и К. М. Т. срещу
П. Г. Н. и Д. М. Н..
Ищците Р. К. Т. и К. М. Т. чрез адв. Г. Ч. – АК-С., са предявили срещу ответниците
П. Г. Н. и Д. М. Н. искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва:
П. Г. Н. да бъде осъдена да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди –
засягане на честта и достойнството, последица от нанесена обида чрез изпратено на
21.03.2023г. в 16,01 ч. съобщение в група в приложението „Вайбър“ с текст „С две
думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години са изтеглени на каса от
домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от банковата
сметка. Уважаеми съседи собственици, ако всички вие сте съгласни общите ни пари
да са в личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша
работа. Ние не сме.“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане;
Д. М. Н. да бъде осъден да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди –
засягане на честта и достойнството, последица от нанесена ù публично на 10.05.2023г.
от ответника по време на провеждане на общо събрание на блока обида с думите
„Домоуправителката Р. разбивала чужда собственост в блока.“ , ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù
изплащане;
Д. М. Н. да бъде осъден да заплати на К. М. Т. сумата от 3500,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – засягане
на честта и достойнството, последица от нанесена му публично в коридора на блока
обида на 28.05.2023г. с думите: „Какво гледаш бе, вампир? Вампир такъв!“, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù
1
изплащане.
В исковата молба се твърди, че от 2019г. ищцата Т. била избрана за домоуправителка
на блока, където живеели страните, в град С., ж.к. „******“. Етажната собственост отдавала
помещения под наем, като парите постъпвали по банкова сметка с титуляри ищцата и
касиера на входа И.. Парите се отчитали и разходвали надлежно, за което били извършвани
и съответни ревизии. На 21.03.2023г. ответницата Н., запознавайки се с движението на
парите по сметката, написала в общата група на етажната собственост в приложението
„Вайбър“ съобщение с текст „С две думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години са
изтеглени на каса от домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от
банковата сметка. Уважаеми съседи собственици, ако всички вие сте съгласни общите ни
пари да са в личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша
работа. Ние не сме.“. Прочитайки го, ищцата се почувствала изключително унизена пред
всички живущи във входа. На следващо място се сочи, че на 10.05.2023г. било проведено
общо събрание на етажната собственост. На същото, удостоверено в протокола, ответникът
Н. обвинил ищцата, че е нарушила обща собственост на ЕС, чупи катинари и влиза в мазето
на Н., с което тя отново се почувствала много засрамена пред всички. По този въпрос
изтъква, че става дума за смяна на водопроводни щрангове в мазето на сградата, всички
знаели за това и трябвало да осигурят достъп, като такъв не осигурили единствено
ответниците. След като ги чакали много време, от фирмата изпълнител счупили катинара и
започнали работа. Когато в крайна сметка Н. дошъл, той бил много подразнен и нападнал
вербално ищцата. На 28.05.2023г. касиерката И. минавала да събира месечни такси по
апартаментите. Когато стигнала до апартамента на ответниците, Н. започнал пререкания с
нея на висок тон. Тъй като разправията се чувала, наизлезли съседи, сред които и ищцата, а
зад нея бил съпругът ù К. Т.. Т. попитала „Каква е тази агресия? Какво искате?“, а съпругът
ù не казал нищо. Тогава Н. се нахвърлил срещу Т. и започнал да го обижда с думите „Какво
гледаш бе, вампир? Вампир такъв!“. От изречените думи Т. се почувствал много засрамен и
обиден пред съседите си. Почувствал се зле и се прибрал в апартамента, още повече, че бил
и със сърдечна операция. За случилото се била подадена жалба в 09 РУ на СДВР. Изтъква
се, че ответниците дължали суми на етажната собственост. За тях било образувано
заповедно производство и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците
възразили. Етажната собственост решила да не продължава производството и заповедта
била обезсилена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Г. Н. и Д. М. Н. са подали Отговор на
исковата молба, вх. № 290290/17.10.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове
като неоснователни. По отношение на първия предявен иск заявяват, че съобщението в
групата във „Вайбър“ не съдържало никакви обидни думи и квалификации, нито оценъчни
или клеветнически твърдения. Самото съобщение било отговор на друго такова, изпратено
от Т., именно което съдържало обидни спрямо ответниците изрази. По отношение на втория
иск се възразява, че подобно обвинение не е отправяно от ответника. Дори и да било
направено, то не съдържало обидни, унизителни или клеветнически твърдения. Самата
ищца признавала за разбиването на катинара в мазето, като по този начин било накърнено
правото на собственост на Н. в присъствието и с позволението на ищцата. По отношение на
третия иск се оспорва Н. да е отправял описаните в исковата молба думи спрямо ищеца Т..
Дори и думата „вампир“ да била употребена, то тя по никакъв начин не била адресирана
спрямо Т., към когото нито е имал видимост, нито го е забелязал, нито го познавал лично.
Думата „вампир“ не била обида, а можела да се разглежда само като негативно оценъчно
съждение, поради което и не можела да повлече след себе си възникването на деликтна
отговорност. При условията на евентуалност предявените искове се оспорват по размер като
прекомерно завишени.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответниците Д. М. Н. и П. Г. Н. чрез адв. В. П. – АК-С.,
2
са предявили срещу ищцата Р. К. Т. насрещни искове с правно основание по чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждането ù да заплати на всеки от тях по 1750,00 лева /частично от 3500,00
лева/, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди – унижение,
болки и страдания, последица от нанесена им от ответницата Т. обида чрез изпратено на
21.03.2023г. в 10:22ч. във „Вайбър“-групата на етажната собственост съобщение, в което
заявила „Кои отново са длъжници на входа?? Н.!!! Паразити живеещи на гърба на всички,
включително на гърба на децата и на болен, и социално слаб съсед…“, „Тежка
комплексарщина и драпане на его! Това е! Нагло, нахално и арогантно поведение!
Поведението им е проява на агресия над всички нас! ИЗВИНИ СЕ Н.!!! ИЗВИНИ СЕ НА
ВСИЧКИ, КОИТО ВИ ПЛАЩАМЕ СМЕТКИТЕ, за това, че 8-9 месеца се правеше на
домоуправител и ни овъртоли в лъжите ти, превърна ни в заложници на твоите лични
проблеми. Умишлено съботираше това, което ние всички искахме да направим за входа!...“,
„Първият признак на човешката глупост е пълното отсъствие на СРАМ“ – Зигмунд
Фройд! НЯМАТЕ СРАМ Н.И, НЯМАТЕ!!! “, ведно със законната лихва от датата на
деликта (21.03.2023г.) до окончателното изплащане на сумите. Основателността на исковете
си обосновават с обстоятелството, че с тези думи били поставени в унизително положение
пред съседите си, а авторитетът им бил засегнат по груб и арогантен начин. Написаното
било публикувано целенасочено, за да бъдат обидени и уязвени, както и да бъдат
дискредитирани като почтени хора и съседи. Били наречени с обидни думи – „длъжници“,
„паразити“, а те нямали никакви задължения към етажната собственост: издадената заповед
за изпълнение срещу тях била обезсилена от съда.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещните искове Р.
К. Т. чрез адв. Г. Ч. – АК-С., е подала Отговор, вх. № 355914/11.12.2023г. на СРС, с който ги
оспорва като недопустими и неоснователни. Исковете били недопустими, тъй като се искало
едно и също лице да бъде осъдено два пъти за едно и също нещо, което просто било „нон
сенс“ и не подлежало на коментар, тъй като не било допустимо нито в гражданското, нито в
наказателното, нито в административното право. Правело впечатление, че при
предявяването на насрещния иск бил заимстван институтът на реторсията, който бил
приложим в наказателното, а не в гражданското право. Нямало как и не било възможно на
практика ответник по предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да определя размера на причинените
му вреди в същия размер, както ищецът. Така използваният подход принизявал
сериозността на гражданския процес и предявеният насрещен иск се възприемал по-скоро
като участие в някакво водевилно представление. Написаното от Т. в съобщението по
„Вайбър“ било истина и в него нямало нищо притеснително. Тъй като ищците по насрещния
иск не били заплащали с години задълженията си към етажната собственост, било
образувано заповедно производство /ч.гр.д. 17020/2022г. на СРС/, по което била издадена
заповед за изпълнение. Срещу тази заповед ищците по насрещния иск били възразили като
длъжници. След като било налице възражение, съдът бил длъжен да образува исково
производство, като етажната собственост е била длъжна да предяви иск. Етажната
собственост решила да не продължава да води дела и съдът напълно правилно прекратил
производството. За ищците по насрещния иск нямало нито морална, нито законова причина
да смятат себе си за изрядни платци, съответно да се чувстват обидени от написаните от Т.
реални факти.
В насрочените по делото публични съдебни заседания лично се явява ищцата Р. Т., а
ищецът К. Т. не се явява, като се представляват от адв. Ч.. Предявените искове се
поддържат, съответно се оспорват насрещните такива, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита.
Ответникът и ищец по насрещния иск Д. Н. се явява лично в насрочените по делото
заседания, а П. Н. не се явява или се явява лично. Представляват се от адв. В. П. и адв. В. П..
Предявените искове се оспорват, съответно се поддържат насрещните такива, включително в
хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. №
3
123390/15.04.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове, становището на ответниците, предявените насрещни
искове и становището на ответницата по тях, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Първоначалната искова молба е подадена от надлежно легитимирани страни при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими
и следва да бъдат разгледан по същество. Предявените насрещни искове също са заявени от
надлежно легитимирани страни и при наличие на правен интерес от производството, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Неоснователни са
възраженията от ответницата по насрещните искове относно тяхната недопустимост.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищците по тях. Същите следва при условията на
пълно и главно доказване да установят извършено от ответника деяние, неговия
противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него
вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на
ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на
обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по
справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г., справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане
съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия
в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване (арг. р.214/08.01.2019г.-
гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
По предявения от Р. Т. срещу П. Н. иск за осъждането ù да заплати на ищцата
обезщетение за публикацията ù във „вайбър“ групата от 21.03.2023г.:
Видно от представените на л. 11 и 39 разпечатки, в общата за етажната собственост
чат-група на мобилното приложение „Вайбър“ е публикувано съобщение с текст „С две
думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години са изтеглени на каса от
домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от банковата сметка.
Уважаеми съседи собственици, ако всички вие сте съгласни общите ни пари да са в
личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша работа. Ние не
сме.“ Страните обективно не отричат, че то е написано от П. Н. по адрес на управата на
етажната собственост, в частност домоуправителката Р. Т..
Така заявеното съобщение не съдържа нито клевета, нито обида, както твърди
ищцата, като същото по естеството си не е израз на неправомерно поведение. По смисъл,
дори в цялостния контекст на кореспонденцията и изявлението на ответницата, от което е
извадено, същото представлява негативно мнение и несъгласие с установената практика за
4
съхранение, разходване и отчитане на средствата на етажната собственост, възможността за
изразяване на което е гарантирана от Конституцията и редица международни актове. На още
по-силно основание съсобствениците в етажната собственост могат да изразяват критично
отношение към действията и практиките на лицата, упражняващи функциите на органите на
управление/контрол на етажната собственост. Тази оценка е изказана премерено и с изразни
средства, които не надхвърлят границите на уместното и добрите нрави, не съдържа
вулгарно-цинични думи и квалификации, нито езикови конструкции, които да имат обиден
характер. Не се съдържат твърдения за престъпни деяние или позорящо поведение /не се
твърди домоуправителят и касиерът да са присвоили, откраднали парите/. Негативното
мнение и оценка, стига да не са изказани по унизителен и вулгарно-циничен начин и с груби
думи, не могат да бъдат противоправни, а оттам и да ангажират деликтната отговорност на
изреклия ги.
Само това е достатъчно предявеният иск да бъде отхвърлен, поради което
обсъждането на останалите събрани в тази връзка доказателства и заявени доводи на
страните се явява безпредметно.
По предявения от Р. Т. срещу Д. Н. иск за присъждане на обезщетение за отправеното
обвинение, че разбива чужда собственост в блока:
Видно от представения на л. 14 от делото Протокол от заседание на ОС на ЕС на
сградата от 10.05.2023г., на заседанието домоуправителят (Р. Т.) е била обвинена от Н., че е
нарушила обща собственост на ЕС, чупи катинари и влиза в мазето му. Това обстоятелство
се потвърждава от показанията на св. Р. И.. Тя заявява, че на заседанието Н.и обиждали Т.
(без да посочва с какви точно думи) и са я обвинили, че повиканите за ремонт на щранговете
работници отворили мазето им, което не било вярно. Р. Т. била при отварянето на мазето:
работниците имали график, който трябвало да спазват, и отворили мазето. Свидетелят Д. Н.,
син на ответника, също посочва, че в присъствието на Р. Т. е разбито мазето, но не знае дали
тя лично го е разбила.
Следва да се има предвид, че ищцата, включително след указания на съда, изрично е
заявила, че сочените в исковата молба действия, включая обвинението, че чупи катинари и
разбива мазета, са били унизителни за честта и достойнството ù, т.е. се касае за иск за
обезщетение за нанесена обида. По естеството си обидата съставлява казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие
/арг. чл. 146, ал. 1 НК/. Заявяването по отношение на ищцата, че разбива чужда собственост,
нито е доказано да е заявено по вулгарно-циничен начин или с думи, обидни по своя
характер, нито пък е сторено с действия, които биха имали подобно значение. Касае се за
твърдение за факт, който може да се възприеме като приписване на престъпление или
разгласяване на позорящо деяние, т.е. клевета /арг. чл. 147, ал. 1 НК/. Тъй като обаче искът е
предявен на фактическо основание нанасяне на обида, а не на клевета, а изменение на иска
досежно това обстоятелство по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК не е заявено, то липсват
материални и процесуални предпоставки той да бъде уважен. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен в цялост.
По отношение на предявения от К. Т. срещу Д. Н. иск за присъждане на обезщетение
за нанесена обида:
Ищецът твърди, че ответникът на 28.05.2023г. му е нанесъл обида с думите „Какво
гледаш бе, вампир? Вампир такъв!“ отправени публично в коридора на блока. По делото
обаче не бяха събрани доказателства за извършването на подобно деяние от стана на
ответника. Действително показания на свидетелката А. Д. установяват наличие на
пререкания на 28.05.2023г. в коридора на входа на стълбищната площадка. Свидетелката
обаче категорично и на няколко пъти заявява, че Т. е бил наречен „плъх“, а не „вампир“ –
„Ти какво гледаш като плъх, бе, какво стоиш там, бе?“, „А ти какво се показваш като плъх
зад жена ти?“. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото се определя от страните по
5
него, съответно фактическото основание на иска се посочва от ищеца в исковата му молба.
При предявен иск за овъзмездяване на нанесени неимуществени вреди чрез обида,
индивидуализацията на предявения конкретен иск се определя от личността на ищеца и
ответника, търсената парична сума и обидните думи/действия, които се твърди е
изрекъл/осъществил ответникът. Тъй като не се установява ответникът да е изрекъл
обидните думи, заявени от ищеца, нито по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е заявено изменение на
основанието на иска, то същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявените насрещни искове:
От представените на л. 58-59 разпечатки от кореспонденция от 21.03.2023г. в чат-
приложението „Вайбър“, неоспорени по делото, включително досежно авторството на
изявленията /арг. л. 68/, се установява, че ответницата Р. Т., означена там като „Рени-
комшийката“, е заявила по адрес на ищците: „Кои отново са длъжници на входа?? Н.!!!
Паразити живеещи на гърба на всички, включително на гърба на децата и на болен, и
социално слаб съсед…“, „Тежка комплексарщина и драпане на его! Това е! Нагло, нахално и
арогантно поведение! Поведението им е проява на агресия над всички нас! ИЗВИНИ СЕ
Н.!!! ИЗВИНИ СЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО ВИ ПЛАЩАМЕ СМЕТКИТЕ, за това, че 8-9 месеца
се правеше на домоуправител и ни овъртоли в лъжите ти, превърна ни в заложници на
твоите лични проблеми. Умишлено съботираше това, което ние всички искахме да
направим за входа!...“, „Първият признак на човешката глупост е пълното отсъствие на
СРАМ“ – Зигмунд Фройд! НЯМАТЕ СРАМ Н.И, НЯМАТЕ!!! “. Факт е, че това изявление
също е израз на неодобрение и критика към поведението на ищците по насрещните искове,
преценено от ответницата по тях съобразно собствената и считана за правилна според нея
гледна точка. Принципно в позицията ù, че ответниците са некоректни съсобственици, които
според нея не заплащат дължимите към входа суми, за което намират непрекъснати
оправдания и при безконечни увъртания, не би имало нищо противоправно – и тя, както
всеки, има право да изрази мнение, в това число критично и неодобрително, по важните за
нея, съответно за общността – етажна собственост, въпроси. Тази оценка обаче следва да
бъде изказана по такъв начин, че да не оронва достойнството и честта на лицето/лицата,
спрямо които е насочена, т.е. да не прекрачва границите на закона и житейски и морално
допустимото, включително при отчитане на емоционално наситената атмосфера на
напрегнатите междусъседски отношения.
В тази връзка, при изказване на негативното си отношение спрямо Н.и, Р. Т. е
изразила позицията си по начин, който надхвърля тези предели. Н.и са наречени „паразити“.
Според Речника на българския език, поддържан онлайн от Института за български език при
Българската академия на науките, думата „паразит“ има две значения: първото е на
организъм, който живее по повърхността или във вътрешността на друг организъм и се
храни от него, а второто, в преносен смисъл, е човек, който живее за сметка на чужд труд,
тунеядец, търтей
(https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82/).
Употребата на тази дума по отношение на другиго демонстрира пренебрежително и
унижаващо отношение, доколкото го оприличава на организъм – обикновено отблъскващ и
нелицеприятен по природа и външен вид, а в преносен смисъл охарактеризира адресата като
мързелив и използващ околните за своя изгода. Наличието или липсата на установени
задължения към етажната собственост не обуславя допустимост те да бъдат назовавани с
подобни епитети. Останалите изявления в публикацията, макар и изказани с по-остри
изразни средства, не излизат от рамките на законово допустимото и морално и житейски
приемливото изказване на крайно негативна оценка в рамките на подобни изострени
отношения. Затова и съдът намира, че единствено изявлението на Т., че Н.и са паразити,
следва да доведе до отговорност за овъзмездяване от нейна страна за нанесени на Н.и
неимуществени вреди.
6
От показанията на свидетеля Д. Н., които съдът кредитира, ако и той да е син на
ищците по насрещните искове, тъй като са вътрешно непротиворечиви, без данни да са
дадени целенасочено пристрастно и без да на налице други доказателства, които да ги
оборват, става ясно, че Н.и са се почувствали оскърбени от изказването на Т. по техен адрес.
Свидетелят съобщава, че са били във влошено емоционално състояния, а майка му била със
силно главоболие, треперела. От страна на съседи свидетелят е чувал подмятания по
отношение на родителите си, от типа на „ето ги паразитите“, което започнало след
изявлението на Т.. Оскърблението им е видно и от продължението на разговора в чата /л.
59/, където в съобщение-отговор няколко пъти от името на Н.и се акцентира върху това, че
те са наречени и разпознавани като паразити, думата се изписва с главни букви, т.е. те явно
не са останали безразлични от оприличаването им на такива.
И най-неемоционалният би изпитал неприятно себеусещане в ситуация на публично
насочена срещу него обида. В тази връзка съдът приема за установено, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се от една страна в засягане на техните чест и
достойнство, а от друга – неприятни психо-емоционални и социални изживявания, които са
в пряка причинно-следствена връзка с осъществения спрямо тях деликт. Не се установява
обаче тези негативни последици да са трайни и/или да са се задълбочили или
интензифицирали. При това положение съдът приема, че реално претърпените
неимуществени вреди съответстват на сумата от 1500,00 лева за всеки ищец, която е
достатъчна адекватно да овъзмезди същите, като размерът отговаря на критерия на
справедливостта по чл. 52 ЗЗД. За горницата над 1500,00 лева до пълния си предявен размер
от 1750,00 /частично от 3500,00 лева/ лева исковете са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Останалите доводи на страните, съответно събрани по делото доказателства,
включително свидетелски показания, не са в състояние да разколебаят горните изводи
досежно основателността/неоснователността на предявените по делото искове, поради което
е безпредметно да бъдат нарочно обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни. Доколкото всички предявени от първоначалните ищци искове се отхвърлят, то
в тяхна полза не следва да се присъждат разноски за държавни такси. И ищците, и
ответниците са заявили претенции за разноски, като са представени и списъци по чл. 80
ГПК. Доколкото предявеният от К. М. Т. иск е отхвърлен изцяло, съответно спрямо него не е
предявен насрещен иск, в негова полза разноски не следва да се присъждат.
Съобразно изхода от спора в полза на Р. К. Т. следва да се присъдят разноски по
делото в размер на 85,71 лева, като П. Н. и Д. Н. платят по половината от тази сума.
Съобразно изхода от спора в полза на П. Г. Н. и Д. М. Н. следва да се присъдят разноски по
делото в размер на 746,57 лева, като Р. Т. и К. Т. платят по половината от тази сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Т. , ЕГН **********, от град С., срещу П. Г. Н.,
ЕГН **********, от град С., иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на П.
Г. Н. да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството,
последица от нанесена обида чрез изпратено на 21.03.2023г. в 16,01 ч. съобщение в група в
приложението „Вайбър“ с текст „С две думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години
7
са изтеглени на каса от домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от
банковата сметка. Уважаеми съседи собственици, ако всички вие сте съгласни общите ни
пари да са в личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша
работа. Ние не сме.“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Т. , ЕГН **********, от град С., срещу Д. М. Н.,
ЕГН **********, от град С., иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Д.
М. Н. да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството,
последица от нанесена ù публично на 10.05.2023г. от ответника по време на провеждане на
общо събрание на блока обида с думите „Домоуправителката Р. разбивала чужда
собственост в блока.“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Т. , ЕГН **********, от град С., срещу Д. М. Н.,
ЕГН **********, от град С., иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Д.
М. Н. да заплати на К. М. Т. сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството, последица
от нанесена му публично в коридора на блока обида на 28.05.2023г. с думите: „Какво
гледаш бе, вампир? Вампир такъв!“, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Р. К. Т. , ЕГН **********, от град С., да заплати на П. Г. Н., ЕГН
**********, от град С., и Д. М. Н., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД, по 1500,00 лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени
вреди – унижение, болки и страдания, последица от нанесена им от ответницата Т. обида
чрез изпратено на 21.03.2023г. в 10:22ч. във вайбър-групата на етажната собственост
съобщение с текст „Н.!!! Паразити живеещи на гърба на всички, включително на гърба на
децата и на болен, и социално слаб съсед…“, ведно със законната лихва от датата на
деликта (21.03.2023г.) до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 1500,00 лева до пълния им предявен размер от по
1750,00 лева (частично от 3500,00 лева) и за останалите посочени в насрещната искова
молба изявления.
ОСЪЖДА Р. К. Т., ЕГН **********, от град С., и К. М. Т., ЕГН **********, от град
С., да заплатят на П. Г. Н., ЕГН **********, от град С., и Д. М. Н., ЕГН **********, от
град С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 746,57 лева, представляващи
разноски по делото на първа инстанция (гр.д. 37681/2023г.), като всеки от тях заплати по
половината от тази сума.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, от град С., и Д. М. Н., ЕГН **********, от
град С., да заплатят на Р. К. Т., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК, сумата от 85,71 лева, представляващи разноски по делото на първа инстанция (гр.д.
37681/2023г.), като всеки от тях заплати по половината от тази сума.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8