Р
Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Силистра, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Силистра, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при секретаря А. А., разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 283/ 2020г. по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка
с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
И.И.Д. ***, ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № **/06.04.2020г. на началника на група, сектор ПП при ОД на
МВР-Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 2 020 / две хиляди и двадесет / лева общо за извършени нарушения по
чл.174, ал.3 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при
издаването на акта и НП.
Ответникът
– ОД на МВР - гр. Силистра, надлежно уведомен, явява се представител- Й. Д.
Д.- началник група МПСАД при ОДМВР-Силистра.
Актосъставител- Г.Й.Г., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи
като доказателства по същото.
Свидетел- П.Т.Р., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
Свидетел- И.Г.И., нередовно призован, не се явява.
Свидетел- Н.И.М., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
Свидетел- М. А. Х., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
РП-Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Жалбоподателят Д., редовно призован, явява се лично
във второто по ред съдебно заседание и с адв.Н.Димов
при САК. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно
и излага доводи в тази насока.
С депозирането на жалбата от страна на
жалбоподателя Д. бяха направени искания за допускане до разпит на трима, сочени
от него свидетели. Съда счете искането за допустимо и своевременно направено и
призова на указаните в жалбата адреси за призоваване исканите от страна на
жалбоподателя три лица- И.Г.И., Н.И.М. и М. Айдън Х.. Лицата Н.М. и М.Х. се
явиха лично и дадоха своите показания, а лицето И.И.
не беше установен на указания в жалбата адрес. По искане на проц.представител
на жалбоподателя, съда изиска справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009г. за
постоянен и настоящ адрес на лицето, като същия беше призован отново на
установените адреси. Въпреки повторното призоваване призовката относно лицето И.И. се върна в цялост, че лицето не живее на установените
адреси и въпреки отправеното искане от страна на проц.представител
за предоставяне на срок в който да уточнят адрес на който лицето би могло да
бъде призовано, съда счете искането за неоснователно, тъй като установи, че
неговия разпит не би могъл да промени фактическата обстановка по делото и
отхвърли искането като неоснователно с мотивирано протоколно определение.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО беше депозирано искане за
допускане до разпит в качеството на свидетел служител на МВР-Силистра, който е
присъствал по време на извършената проверка на жалбоподателя, което съда счете
за допустимо и своевременно направено, и с оглед предмета на делото допусна и
разпита в качеството на свидетел Д.Р.К.. Същият даде показанията си
добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.
От страна на проц.представител
на жалбоподателя беше депозирано и ново писмено доказателство- копие от възражение
против АУАН № */ 09.04.2020г. на собственика на л.а. „Мицубиши
Паджеро“ с рег.№ ** и копие от акта, което съда счете
за допустимо и своевременно предявено, поради което и с мотивирано протоколно
определение ги прие към доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено
следното:
На 21.03.2020г. св.К. заедно със св.Р.-*** били наряд на КПП РПС в посока
гр.Д.. Около 23,00 часа св.К. *** да се насочва лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. ** и тъй
като достъпът до града е бил ограничен по това време заради пандемията от COVID-19, св.К. подал сигнал за спиране на водача със
стоп-палка. След като водачът на автомобила спрял, отворил прозореца си и св.К.
го попитал накъде се е насочил. Водачът на автомобила му казал, че отивал към
града, но тъй като при разговора с него св.К. усетил силен мирис на алкохол от
водача, му разпоредил да отбие в дясно автомобила и да изгаси двигателя. Първоначално
водачът не бил съгласен с разпорежданията на служителя на реда и поискал да го
пусне да се върне обратно, но св.К. му разпоредил повторно да отбие автомобила
и да го изгаси. След повторната покана, водача на автомобила отбил в дясно от
пътя и изгасил автомобила. Тогава св.К. му поискал документи за самоличност и
СУМПС, но водачът заявил, че няма в себе си. Тогава св.К. поискал съдействие от
екип на пътен контрол.
Докато чакали идването на пътния контрол, по показания на св.К. и Р., който
малко след спирането на автомобила се приближил също към него и станал свидетел
на голяма част от случая, водача на автомобила, който бил във видимо нетрезво
състояние започнал да обижда и отправя закани спрямо служителите на реда. След
като екип на пътен контрол в лицето на св.Г. дошъл на место също поискал
документите на водача, но той заявил, че не носи в себе си такива. Поради това била
направена справка относно самоличността на водача, като от нея било установено,
че водач на автомобила бил жалбоподателя Д., който не притежавал СУМПС, тъй
като същото му е било отнето заради отнети всички контролни точки. Също така
чрез справката св.Г. установил, че водача- жалбоподателя Д. имал незаплатени
глоба по ЗДвП. С оглед на усетения мирис на алкохол от водача- жалбоподателя Д.,
същия бил поканен от страна на св.Г. да изпробване за алкохол чрез техническо
средство. Водача- жалбоподателя Д. категорично отказал да бъде изпробван за
наличието на алкохол с техническо средство, поради което на същия бил издаден
талон за медицинско изследване с цел същия да даде кръвна проба от която да
бъде установено наличието на алкохол у него. Бил определен срок за явяване в
ЦСМП от 45 минути, но от материалите по делото е видно, че жалбоподателя Д. не
се е явил в ЦСМП за вземане на кръвна проба.
След като установили тези обстоятелства, св.Г. съставил АУАН на водача-
жалбоподателя Д. и попитали дали някой от лицата, които били с друг автомобил,
но заявили, че са заедно с жалбоподателя Д. не е консумирал алкохол и може да
прибере автомобила, управляван от жалбоподателя Д..
Имайки предвид констатираното от св.Г., Р. и К. на жалбоподателя бил съставен
и връчен акт за установяване на административно наказание № */21.03.2020г.
поради извършени от него нарушения на чл. 174, ал.3 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, като му бил съставен и талон за медицинско изследване № **, който
жалбоподателя Д. категорично отказал да му бъде връчен и да го подпише.
Свидетел на отказа му бил св.К., който потвърди изцяло установеното по-горе.
Съобразно показанията на допуснатите до разпит свидетели Н.М. и М.Х. /
приятели и колеги на жалбоподателя Д. / изложената по-горе фактическа
обстановка е различна. Според тях на 21.03.2020г. четирима души- св.Х. с
неговия лек автомобил „Мерцедес“ и св.М., жалбоподателя Д. и И.И. с управляван от лицето И. джип „Мицубиши
Паджеро“ тръгнали от гр.Дулово за гр.Силистра. На
входа на града били спрени от патрул на МВР-Силистра и им била извършена
проверка на документите. По време на същата установили, че жалбоподателя Д.
нямал СУМПС и тъй като бил установен на мястото на водача на джипа бил поканен
да даде проба за алкохол с техническо средство, но същия категорично отказал,
като заявил, че не е шофирал той, а лицето И.И.. По
показания на двамата свидетели И.И. се качил да
шофира джипа, жалбоподателя Д. бил до него на предната дясна седалка, а св.М.
бил отзад.
По обяснения на жалбоподателя Д. на 21.03.2020г. тръгнали от гр.Дулово за
гр.Силистра, за да си купят цигари, като били с две коли- джип „Мицубиши Паджеро“ и „Мерцедес“,
като джипа бил шофиран от лицето И.Г.И., а другия лек автомобил от св.Х..
Жалбоподателя Д. бил в джипа на предната дясна седалка, а отзад бил св.Н.М..
Действително били спрени от патрул на МВР на КПП на входа на гр.Силистра, като
при спирането им водача излязъл навън, а жалбоподателя Д. се преместил на
неговото място, защото вратата от неговата страна не работела. И точно в този
момент органите на реда го установили на местото на водача и му поискали
документите, била му извършена проверка и същия бил поканен да даде проба за
алкохол с техническо средство, но категорично отказал, тъй като според него не
бил той водача. Жалбоподателя Д. не отрича, че е консумирал алкохол и към
момента на проверката е бил повлиян от неговата консумация.
Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на
жалбоподателя обжалваното от него наказателно постановление № **/ 06.04.2020г.
за извършени от него нарушения на чл. 174, ал.3 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № **1/ 21.03.2020г. и обжалваното НП са
издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянията за които е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са били
квалифицирани по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП, за това, че на 21.03.2020г. в 23,00 часа в гр. Силистра по
ул.”Добрич”, на КПП РПС в посока центъра, като водач на МПС- лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег.№ ** го
управлява като при извършване на полицейска проверка се установило, че водачът
не е изпълнил задълженията си по чл.157, ал.8 от ЗДвП- имал незаплатени глоби и
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Издаден
му е бил талон за медицинско изследване № 0060886- не е изпълнил предписанията.
Съобразно нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е видно, че
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв”. Това изискване на
закона явно не е било изпълнено от водача- жалбоподателя И.Д..
С разпоредбата на чл.174 ал.3 от Закона за движение
по пътищата законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния, но не и два
различни състава на административно нарушение– отказ на водач да бъде изпробван
с техническо средство за установяване употреба на алкохол и неизпълнение на
водач на предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в
кръвта. Наред с това разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП инкорпорира в себе си
както състави на административно нарушение, така и вида и размера на административната
санкция при осъществяване съставите на това нарушение. В настоящия случай, като
е посочил в наказателното постановление като нарушена нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, без да конкретизира коя от двете хипотези е нарушена, наказващия орган е
приел, че водача е реализирал и двете хипотези от състава на нарушението, което
съответства и на посочените в акта и постановлението фактически основания.
Следователно, за да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е необходимо и достатъчно да се установи по
делото, че същият е осъществил поне един от двата състава на административно
нарушение, визирано в чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Конкретното административно нарушение по чл.174 ал.
3 от ЗДвП може да се осъществи, както с открито заявяване на водача, че не
желае да му бъде извършвана проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол, така и с бездействие, като водача позволи да бъде
изпробван с техническо средство, но съзнателно не вкарва в измервателния уред
минимално необходимото количество издишан въздух или не вкарва този въздух
необходимото време, така че да бъде направен съответния анализ и се установи
посредством техническото средство дали същият управлява автомобила си след
употреба на алкохол и ако – да, каква е концентрацията на алкохол в кръвта му.
В този смисъл, макар формално водачът да не отказва да бъде изпробван дали
управлява автомобила си след употреба на алкохол, фактически, чрез действията
си, осъществява такъв отказ.
Безспорно в конкретния случай от разпита на
свидетелите при проверката- актосъставителя и
свидетелите Р., К., М. и Х. е, че жалбоподателя категорично е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, с оглед на което му е
издаден талон за медицинско изследване, за да му се вземе кръвна проба, който
той отказал да подпише и получи по надлежния ред. Липсват данни водача да е бил
болен или към момента на проверката да е бил в състояние, което да не му е
позволявало да бъде изпробван с техническото средство.
Доказа се по делото, че с деянието си водачът е
осъществил и другия състав на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП-
неизпълнение предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, изразено под формата на отказ да даде кръвна проба,
съобразно отказа му да подпише и получи талон за изпращане на медицинско
изследване. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е била налице
сериозна здравословна пречка за изпълнение на задължението на водача да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, което би обусловило липсата на виновно поведение, а оттам и липсата на състав
на нарушение по чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП, то
безспорно доказаното нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е достатъчно, за да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по тази норма. И това е така,
тъй като отказа на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и
нежеланието на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване не са
две различни нарушения. Това са два различни способа, чрез които се установява
наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В случая на разпоредбата на
чл.174 ал.3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращия орган следва да предостави на проверявания
водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или
без концентрация на алкохол в кръвта. Ако водача беше отказал само медицинското
изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо
средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП, защото
след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда вкл. и ако се установи наличие на алкохол в тези
параметри, то нарушението следва да се квалифицира по чл.174 ал.1 от ЗДвП, а
ако не се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0,5 на хиляда
деянието не би било съставомерно, независимо от
факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване.
Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверявания водач
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да
изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на
методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или
упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на
административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо
се в това, че водача на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие
на алкохол в кръвта, независимо по кой метод.
Казано другояче, след като по делото се
установява, че жалбоподателя И.Д. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство, то лицето е било длъжно да изпълни даденото му предписание за
медицинско изследване. Този извод се подкрепя пряко от нормата на чл.3 ал.2 от
Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, предвиждаща, че „Установяването
на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или
невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест“. Ето защо,
съображенията на жалбоподателя за недоказаност на процесното
противоправно деяние нито почиват на установените по делото факти, нито на
приложимия закон.
От субективна страна деянието е извършено виновно
при форма на вина– пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата,
които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това
умишлено е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването
действителното количество алкохол в кръвта, с което е управлявал МПС или
установяване липсата му. Нарушението е формално като законът не изисква да са
настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват
причините за извършването му.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице
безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
В конкретния случая се санкционира поведението на
водача, представляващо отказ да се окаже необходимото съдействие на контролните
органи при извършване на проверки на водачите за управление на МПС след
употреба на алкохол чрез отказ от проверка с техническо средство и отказ за явяване
в медицинското заведение в срок за даване на кръвна проба. Всичко това дава
основание на настоящата инстанция да счете, че са налице доказателства, въз
основа на които по безспорен начин се установява, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДвП, за което е и наказан. В наказателното постановление се съдържа
подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено. Констатираното в Наказателното постановление деяние безспорно
осъществява състава на визираното в чл.174 ал.3 от ЗДвП административно
нарушение от обективна и субективна страна и правилно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното
лице.
Съобразно нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП „Наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване“. Неизпълнението на това задължение,
безспорно установено по делото от приложените писмени доказателства се
санкционира от нормата на чл.185 от ЗДвП, съобразно който „За нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв“. Съобразно приложената детайлна справка за нарушителя Д.
е видно, че същия е имал влезли в законна сила наложени наказания глоба, които
същия не е заплатил в изискуемия от закона срок и съответно подлежи на санкция,
съобразно нормата на чл.185 от ЗДвП.
На първо място горните обстоятелства се установяват
от презумптивната доказателствена сила на АУАН
въведена по изключение с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния
случай фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив -
подкрепят се и от събраните гласни доказателства- показанията като свидетели на
служителите на РУ на МВР- Силистра Г., Р. и К., чиито показаният съдът
кредитира изцяло като логични и
последователни и кореспондиращи изцяло с приложените по делото писмени
доказателства. В преценката си дали да издаде наказателното постановление, АНО
се основава на фактическите констатации по акта за установяване на
административното нарушение, които в производството по чл.189, ал. 2 от ЗДвП в
рамките по налагане на административното наказание се считат за верни до
доказване на противното. От друга
страна, по силата на НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и
затова съдът разпореди събирането на гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, установяващи
нарушението, които са и очевидци на това нарушение. Тези доказателствени
средства са и допустими от закона относно извършването на нарушението и
обстоятелството при които е извършено. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание
оспори констатациите в акта, но при анализа на
доказателствата по делото, съдът намира, че в процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт
за установяване на административно нарушение. В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на
жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Безспорно
от разпита на свидетелите- актосъставител и
свидетелите при проверката е, че жалбоподателя И.Д. категорично е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, с оглед на което
му е издаден талон за медицинско изследване, за да му се вземе кръвна проба. Но
жалбоподателят И.Д. е отказал както да го подпише, така и да го получи, който
негов отказ е удостоверен с подписа и показанията на св. К.. Поради това му е и
съставен актът за административно
нарушение.
Видно от разпита на служителите на полицията в
съдебно заседание, свидетелите излагат доводи, че водачът е миришел на алкохол
и имал неадекватно поведение. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя
Д., който в обясненията си заяви, че действително е бил консумирал и повлиян от
алкохола към момента на проверката. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят и свидетелите по акта– Г.,
Р. и К. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от посочените свидетели са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са
годни да обосноват изводите на настоящият състав относно установената от тях
фактическа обстановка.
Показанията на другите двама разпитани свидетели- Н.М.
и М.Х. са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото,
поради което и не следва да се ценят в тяхната взаимовръзка като достоверни.
Следва да се вземе предвид и факта, че тези свидетели се намират в приятелска и
колегиална връзка с жалбоподателя Д., което прави техните показания косвено
заинтересувани от изхода на делото. Показанията на тези двама свидетели са
освен изложеното по-горе, и противоречиви както един на друг, така и на
останалия доказателствен материал по делото. Видно от показанията на св.Н.М. е,
че жалбоподателя Д. още преди да потеглят от гр.Дулово за гр.Силистра се е
качил в джипа, „управляван“ от лицето И.И. на предна
дясна седалка, като е влязъл през предната дясна врата. По според обясненията
на жалбоподателя Д. той се е качил от лявата врата на джипа / тази на водача /,
тъй като дясната врата не е работела. Също според обясненията на жалбоподателя Д.
въпреки, че е бил на предна дясна седалка се е изместил точно когато лицето И.И. е слязъл от джипа, но с какво намерение е направил това
не е ясно, тъй като никой не го е поканил да слиза. Според показанията на
втория свидетел М.Х. пък, той се е движел със своя автомобил след автомобила на
жалбоподателя Д. и след като са го спрели полицаите на КПП на входа на гр.Силистра,
той също спрял. Документите му били проверени и му било разпоредено
да остане в автомобила си. На практика св.Х. не дава достоверна и категорична информация
относно съществени елементи от оспорваното от страна на жалбоподателя Д. нарушение.
Според обясненията на жалбоподателя Д. пък той се е
качил в джипа от вратата на водача, т.е. от предна лява врата, тъй като дясната
врата не работела. Седял е на мястото до водача, а джипа се е управлявал от И.И., като зад него е бил св.М.. Зад джипа се движел с
неговата лека кола св.Х., който бил сам в автомобила си. Според изложеното от
жалбоподателя Д. в неговите обяснения още при потеглянето им от гр.Дулово за
гр.Силистра той се е качил през лявата, шофьорска врата в джипа и веднага след
като са ги спрели за проверка и е излязъл И.И. се е
прехвърлил на неговото място, за да излезе и да види какво става- абсолютно
нелогични и в противоречие с останалия доказателствен материал по делото
обяснения от страна на жалбоподателя Д., тъй като следвайки законосъобразното
поведение е следвало да остане в автомобила и да изчака идването на органите на
реда при него. В тази връзка следва да се ценят показанията на св.Р. и К.-
очевидци на нарушението, които заявиха категорично, че в управлявания джип не е
имало никой друг освен жалбоподателя Д., който е бил и негов водач. След него
действително е имало друг лек автомобил с двама души, които са именно св.Х. и
св.Н.М., чиито документи също били проверени, но не били установени нередности,
поради което им е било разпоредено да изчакат до
автомобила, тъй като същите са заявили, че са заедно с жалбоподателя Д.. Техните
показания се потвърждават и от показанията на св.Г.- актосъставител,
който също при идването си е установил описаната от горните двама свидетели
фактическа обстановка.
И именно поради изложените по-горе съображения, съда
счете искането на проц.представител на жалбоподателя Д.
за предоставяне на допълнително време с оглед депозиране на адрес на който би
могъл да бъде призовано за разпит лицето И.И. като
неоснователно, тъй като неговите показания не могат да променят с нищо
изяснената фактическа обстановка. Същия както стана ясно се намира също в
приятелски отношения с жалбоподателя Д. и би могъл да даде недостоверни
показания с оглед положителен изход на делото за жалбоподателя Д., но същите
биха били в противоречие с останалия доказателствен материал по делото и
настоящия съдебен състав би ги ценил от плоскостта им на ангажирани свидетели,
каквито се явяват и посочените от страна на жалбоподателя Д. други двама- св.Н.М.
и св.М.Х..
Относно приетите като доказателства по делото,
депозирани от страна на проц.представител на
жалбоподателя- копие от възражение против АУАН № **/ 09.04.2020г. и копие от
самия АУАН, настоящия съдебен състав ги счита за ирелевантни
спрямо предмета на делото, тъй като същите се отнасят за друго
административно-наказателно производство, а възраженията против АУАН лесно биха
могли да бъдат оборени в него, тъй като същите не се ползват с категорична
доказателствена стойност, каквато има АУАН-ът
съобразно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Установи се по категоричен начин, както от писмените
доказателства по делото, така и от гласните такива събрани в съдебно заседание
чрез разпит на актосъставителя и свидетелите по акта,
че автомобила е бил управляван именно от жалбоподателя И.Д., обстоятелство
потвърдено с категоричност както от св.К. спрял за проверка процесния джип,
управляван от жалбоподателя Д., но и тези на св.Р., който малко след това се
приближил към проверявания автомобил и също с категоричност потвърди, че други
лица освен жалбоподателя Д., който е управлявал джипа не са били установени с
този автомобил. Противно на доводите на проц.представител
на жалбоподателя, показанията на водените от него свидетели страдат от
разпокъсаност, непоследователност и липсата на взаимовръзка с останалия
доказателствен материал по делото.
Не е налице и приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. наличието на „маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, просто извършване и
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на
същия вид нарушение. В случая не би
могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото
разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение, за което разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въздига
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова
на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо / и не е възможно / да се
установява във всеки отделен случай. Съобразно
доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За да направи този извод, съдът взе предвид и тежестта на настъпилия съставомерен резултат и личността на дееца, който е с
обилни наказания, наложени за различни по вид нарушения на ЗДвП, видно от
приложената по делото справка за жалбоподателя Д., поради което и счита, че
неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения не е
незначително, респективно, че случаят не е маловажен.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 и
чл.185 от ЗДвП са без предвиден минимален и максимален размер, като размера на
наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на „глоба в размер на
2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години” за
нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв
за нарушението по чл.190,ал.3 от ЗДвП. Следователно, при установяване на
всички елементи от хипотезата на
правната норма, административно наказващия орган правилно е наложил посоченото
наказание в законно установения му фиксиран размер и същия не би могъл да бъде
коригиран от съда. Кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ не е било приложено от АНО, тъй като видно
от справката, приложена по делото жалбоподателя И.Д. не е правоспособен водач.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат задължителните за същите
реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци, които да водят до тяхната
незаконосъобразност и са направени правилните правни изводи въз основа на
правилно възприетата фактическа обстановка. Наказателното постановление е издадено в
съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят И.Д. е
осъществил състава на адм. нарушение по чл.174,
ал.3 и чл.190, ал.3 от
ЗДвП.
Предвид така изложените съображения съдът намира, че
жалбата е допустима и неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло като
такава.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № **/ 06.04.2020г. на началника
на група, сектор ПП при ОД на МВР- Силистра, издадено въз основа на АУАН № **/
21.03.2020г. с което на основание чл.174, ал.3 и чл.185 от ЗДвП на И.И.Д. ***, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 2 020 / две хиляди и двадесет / лева общо за
извършени от него нарушения по чл.174, ал.3 и чл.190, ал.3 от ЗДвП като законосъобразно,
доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата
на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /