№ 22093
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110141968 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 153 ЗЕ . Производството по
делото е образувано след проведедено заповедно производство- гр.д.№ 16848/2024г на СРС,
125- ти състав, по което СРС е издал заповед по чл.410 ГПК за : 459,06 лева ,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 51,24 лева ,, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 06.02.2024 г., 38,64лева ,представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,38 лева
,представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 06.02.2024 г., в срока за
възражение е наведено твърдение за плащане, ищецът е подал молба, с която сочи, че
признава плащането на 5.6.2024т., с което е погасено цялото вземане, с изключение 39,50
лева главница за ТЕ, за които съдът е дал указания и за която сума е предявен искът.
В срока за отговор, ответната страна сочи, че макар плащането да не е разнесено
правилно от ищеца, вземането по заповедта е било дължимо. Сочи се, че след получаване на
исковата молба, ответникът е заплатил изцяло вземането, като се твърди, че ищецът няма
интерес да води дело. Прави се довод, че ответникът не е станал повод за завеждане на
делото, и искане да не бъде осъждан да плати разноски, в случай, че бъде осъден, същите да
са в минимален размер. В о.с.з., е представено доказателство, че на 27.9.2024г., ответникът е
заплатил в полза на ищеца и сумата 42 лева – обстоятелство, отделено за безспорно по
делото.
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел, че безспорни са
всички факти по делото, с изключение на: с плащането на сумата 555,32 лева, на 5.6.2024г.
кои вземания са били погасени – приложението на чл.76 ЗЗД.
Ответната страна, с молба от 12.6.2024г. по заповедното производство, е представила
доказателства, че на 5.6.2024г. е извършила плащане на сумана 555,32 лева по сметка на
ищеца, като в становище от 18.6.2024г., ищецът заявител е признал плащането, но е посочил,
че непогасена остава сумата 39,50 лева главница за ТЕ.
Видно от представеното платежно нареждане от 5.6.2024г., в него е посочен номер на
инсталация.
Ищецът, видно от молба от 16.10.2024г., с плащането на сумата 42 лева, е погасил
останалата неплатена сума от главницата от 39,50 лева, законна лихва върху нея, както и
част от платената държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл.76, ЗЗД, предвижда следното: Този, който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Към датата на плащането по заповедното производство- 5.6.2024г., ответникът има
задължение в размер: 459,06 лева , представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, която към 5.6.2024г. възлиза на
13,84 лева, сумата 51,24 лева ,, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г.
до 06.02.2024 г., 38,64лева ,представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, която към 5.6.2024г. възлиза на 1,14 лева, сумата
6,38 лева ,представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 06.02.2024 г.,
вземане по заповедта 570,30 лева . Плащането на сумата 555,32 лева е недостатъчно да
покрие цялото вземане 570,30 лева. Ето защо, при липса на направено със самото плащане
изявление на длъжника по заповедта, кои вземания погасява, приложима е разпоредбата на
чл.76,ал.2 ЗЗД. Следователно, ищецът е имал основание да погаси първо сторените разноски
, всички лихви – определени със заповедта, както и изцяло главницата за дялово
разпределение. На основание чл.175 ГПК следва да се зачете изявлението на ищеца, че
погасена е главница за ТЕ в размер 419,86 лева. Ето защо, към предявяване на иска в съда,
ищецът е имал вземане за сумата 39,50 лева – главница, предявено пред СРС и непогасено от
ответника. Към датата на плащането от 27.9.2024г.., ищецът е сторил разноски от 25 лева за
държавна такса. Върху останалата непогасена главница, се следва и обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва, която, до плащането, възлиза на 2,85 лева и следва също да се
счита погасена, предвид изявлението на ищеца.
Ето защо, на ищеца се следва остатъкът от претендираната с молба от 16.10.2024г.
държавна такса и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е
искането на ответната страна за неприсъждането на разноски на ищеца. Цялостното
плащане на вземането е извършено на 27.9.2024г, в рамките на исковото производство и в
рамките на срока за отговор. Отговорността за разноски е обективна и безвиновна – същата
се носи, в частност, за неоснователно оспорен правен спор.
Същото, съгласно НЗПП, в в минимален размер възлиза на 100 лева / чл.25,ал.2 от
Наредбата/. Цитираната разпоредба пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на
СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400
лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води
до предотвратяване на злоупотребата с право. Същото тълкуване, при приравняване на
статута на адвокат и юрисконсулт, съгласно българското законодателство, следва да намери
приложение и в настоящия случай
При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против А. В. Г. с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск за установяване на вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по гр.д.№ 16848/2024г., за: сумата 39,20 лева, остатък от неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г..
ОСЪЖДА А. В. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК ********* сторените по делото разноски от 24,24 лева за държавна такса
и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№41968/2024г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от връчването му за
страните.
Ответната страна може да заплати доброволно сумите по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4