Решение по адм. дело №1536/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Д. Ч., действащ чрез адв. Г. Г., срещу отказ за снемане на полицейска регистрация по Заявление вх. № 272000-13226/08.07.2025 г., обективиран в писмо рег. № 328600-53389/18.08.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП).

Жалбоподателят твърди, че с обжалвания отказ неправомерно било отказано снемането на неговите полицейски регистрации № 4337/23.03.2009 г. и № 5279/21.09.2010 г., извършени в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково. Посочва, че административният орган се позовал на предходно искане по същия предмет и на издадена по него Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г., без да отчете настъпилите промени във фактическата обстановка и изминалия значителен период от време. Сочи, че при разглеждане на заявлението за снемане на полицейските регистрации ВПД Директорът на ГДНП се мотивирал с липсата на основанията, лимитативно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, и приел, че макар жалбоподателят да е реабилитиран по право, това не представлява основание за заличаване на регистрациите. Жалбоподателят сочи, че административният орган не е преценил обективно настъпилите обстоятелства, тъй като към момента липсвала необходимост от продължаване съхранението на данните по двете регистрации. Подчертава, че личността му не представлява риск за обществото, че демонстрира трайно зачитане на правовия ред и че съхраняването на тези данни вече не служи на целите, за които били създадени - противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочва, че макар настъпилата реабилитация сама по себе си да не води автоматично до заличаване, тя била индикация, че жалбоподателят не представлява риск за целите на наказателната политика. Аргументира се, че предвид изминалия период от над десет години след настъпилата през 2013 г. реабилитация, липсата на нови престъпни прояви и повдигнати обвинения, жалбоподателят не е лице с обществена опасност, оправдаваща по-нататъшното съхранение на данните. Твърди, че продължаването на обработването на тези лични данни нарушава принципа на пропорционалност и правото на изтриване, доколкото данните вече били неактуални и несъразмерни за целите на тяхното събиране. Позовава се на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680, според който личните данни се съхраняват само за минимален период, необходим за целите на обработването, както и на чл. 4, предвиждащ задължение за точност и актуалност. Подчертава, че данните за осъждания отпреди повече от петнадесет години вече не отразяват реалния му социален статус и че поддържането им противоречи на принципите на пропорционалност и минимално задържане на данни. Жалбоподателят се позовава и на Решение по дело С-118/2022 г. на Съда на Европейския съюз, в което се подчертава, че след изтичане на значителен период от време след осъждането липсата на легитимна цел оправдава искането за заличаване на личните данни, тъй като тяхното продължаващо съхранение става несъразмерно и накърнява правото на личен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Навежда доводи, че поддържането на полицейските регистрации ограничава възможностите му за нормален социален и професионален живот, поради което отказът за заличаване е немотивиран и постановен в противоречие с материалния закон и целта му. Жалбоподателят сочи и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган се произнесъл, без да вземе предвид всички относими факти и доказателства, което довело до непълно изясняване на случая и до неправилен извод за липса на основания за заличаване на регистрациите. С оглед на така изложеното, счита, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и правото на Европейския съюз, поради което моли съдът да го отмени изцяло и да върне преписката за ново произнасяне, както и да му присъди направените по делото съдебни разноски.

В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност на отказа. С оглед на всички събрани по делото доказателства, както и характеристичните данни на жалбоподателя, прави искане съдът да приеме, че жалбата е основателна и да я уважи. Моли съдът да отмени оспорения отказ и да даде на административния орган необходимите указания по прилагането на закона. Поддържа искането ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски съгласно представения списък.

Ответникът по жалбата - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, в представено по делото писмено становище, твърди, че подаденото от жалбоподателя заявление за снемане на полицейска регистрация представлява повторно искане със същия предмет и страни. Административният орган вече се произнесъл с мотивиран отказ, който бил предмет на съдебен контрол. С Решение № 6471/16.06.2025 г. по адм. дело № 601/2025 г. Върховният административен съд оставил в сила отказа на директора на ГД „Национална полиция“, което, според ответника, изключвало възможността за ново разглеждане при липса на нови факти и обстоятелства. Позовава се на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК относно недопустимостта на производството. Твърди, че в случая не били налице нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на постановения отказ. Сочи Решение на Съда на ЕС от 30.01.2024 г. по дело C-118/22, според което реабилитацията не води до задължение за задължително снемане на полицейската регистрация. Поради това счита, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено.

Алтернативно, ако съдът намери жалбата за допустима, ответникът поддържа, че тя е неоснователна. Подчертава, че полицейската регистрация представлява обработване на лични данни за целите на националната сигурност и противодействието на престъпността. Нормативната реабилитация не заличавала автоматично необходимостта от съхранение на данните. Според органа, извършеното от жалбоподателя престъпление по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК следвало да се преценява с оглед естеството и тежестта му, начина на извършване и риска за обществения ред. Посочва, че срокът за съхранение на данни от полицейска регистрация трябва да бъде „подходящ“, като се вземе предвид Директива (ЕС) 2016/680 и транспонираните разпоредби в ЗЗЛД и ЗМВР. Позовава се и на Инструкция № Iз-8121-1280/07.10.2021 г., според която за лицата, извършили умишлени престъпления и представляващи повишен риск, данните се съхраняват до периодичен преглед от администратора. Твърди, че при проверка в настоящия случай било установено, че все още е налице необходимост от съхранение на данните, поради което отказът за снемане бил законосъобразен. Счита, че интересът на обществото от защита на обществения ред в случая надделява над индивидуалния интерес на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 145/29.06.2009 г., постановена по НОХД № 326/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград (л. 57) П. Д. Ч. е признат за виновен в това, че на 07.03.2009 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, буква б, вр. чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК предвиденото за така извършеното престъпление наказание „лишаване от свобода“ е заменено и на Ч. е наложено наказание „пробация“. Присъдата е влязла в законна сила на 14.07.2009 г. За така наложеното му наказание жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от 21.10.2013 г. Във връзка с деянието на жалбоподателя е извършена полицейска регистрация № 4337/23.03.2009 г. по описа на РУ - Свиленград

С. С. № 547/03.12.2010 г. по НОХД № 998/2010 г. по описа на Районен съд – Свиленград (л. 50) П. Д. Ч. е признат за виновен в това, че на 23.06.2010 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние – престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За така извършеното престъпление му е наложено наказание „пробация“. Споразумението е влязло в законна сила на 03.12.2010 г. Наказанието е изтърпяно на 20.10.2011 г. За така наложеното му наказание жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от 21.10.2013 г. Във връзка с деянието на жалбоподателя е извършена полицейска регистрация № 5279/21.09.2010 г. по описа на РУ - Свиленград.

С Искане вх.№ 272000-5646/15.03.2024 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, адресирано до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, подадено чрез Директора на ОД на МВР – Хасково (л. 34), П. Д. Ч. е поискал издаването на заповед за снемане на извършените две полицейски регистрации за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за издаване на разпореждане личните му данни да бъдат изтрити от информационните фондове на МВР.

При извършена справка в автоматизираните информационни фондове на МВР за П. Д. Ч. е установено, че за същия се обработват следните данни: „извършител” по заявителски материал (ЗМ) № 88/07.03.2009 г., регистриран в РУ - Свиленград, за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, по полицейска регистрация № 4337/23.09.2009 г. на РУ - Свиленград; „извършител” по ЗМ № 692/13.08.2010 г., регистриран в РУ - Свиленград, за деяние по чл. 343в от НК, по полицейска регистрация № 5279/21.09.2010 г. на РУ - Свиленград; наказателно производство: „ефективно наказание“ по съдебно дело № 326/2009 г. на PC - Свиленград за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, наложено наказание - „пробация“ за срок от 6 месеца; наказателно производство: „споразумение - ефективно наказание“ по съдебно дело № 998/2010 г. на PC - Свиленград за деяние по чл. 343в от НК, наложено наказание - „пробация“ за срок от 10 месеца; “задържане на лице - уличен”, задържан със Заповед peг. № 1276А/25.05.2012 г. по описа на РУ - Котел за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. От извършена проверка в АИС АНД, П. Д. Ч. бил установен като нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 8 бр. АУАН, 6 бр. наказателни постановления по тях и 7 фиша по ЗДвП за различни по вид и тежест нарушения (вкл. причиняване на ПТП), с наложени различни по размер глоби/санкции, както и наложена принудителна административна мярка.

Със Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (л. 93), е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 4337 от 23.03.2009 г. по описа на РУ - Свиленград - ОДМВР - Хасково и полицейска регистрация peг. № 5279 от 21.09.2010 г. по описа на РУ - Свиленград - ОДМВР - Хасково, извършени на П. Д. Ч., [ЕГН]. В заповедта е отбелязано, че настъпилата реабилитация не води автоматично до снемане на полицейската регистрация, а представлява само индикация за по-нисък риск. Административният орган е приел, че двете престъпления по полицейските регистрации са еднородни, осъществени умишлено при пряк умисъл, и че последователността им сочи трайно незачитане на правовия ред и рецидив на престъпно поведение. Налице е позоваване на задържане за срок до 24 часа за деяние по чл. 270, ал. 1 НК, издадени осем акта за установяване на административни нарушения, шест наказателни постановления, седем фиша и една заповед за прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, които, според органа, навеждат на извода за трайно незачитане на правовия ред, поради което личността на Ч. е определена като рискова от гледна точка на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.

Тази заповед е обжалвана от лицето пред Административен съд – Хасково, като с Решение № 6471/16.06.2025 г., постановено по административно дело № 601/2025 г. (л. 72), Върховният административен съд на Република България е отменил Решение № 4613 от 08.11.2024 г. по адм. дело № 683/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково (л. 62), и е отхвърлил жалбата на П. Д. Ч. против Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция". Съдът е приел, че в случая административният орган е събрал и анализирал наличната информация относно заявителя, не само от гледна точка на предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1- т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и предвид по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта - естеството и тежестта на престъпленията (наличието на рецидив), контекста, в който са извършени тези престъпления, профила на осъденото лице, и други обстоятелства, свързани с поведението на лицето след датата на полицейските регистрации, показващо манифестиране на безнаказаност и незачитане на обществения ред при управление от това лице на МПС, което несъмнено създавало опасност с висока степен по отношение на другите членове на обществото. Извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, обосновавала необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация. Така постановеното съдебно решение е влязло в законна сила на 16.06.2025 г.

С Искане вх.№ 272000-13226/08.07.2025 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, адресирано до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, подадено чрез Директора на ОД на МВР – Хасково (л. 26), П. Д. Ч. отново е поискал издаването на заповед за снемане на извършените две полицейски регистрации за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Във връзка с това искане е постановен оспореният в настоящото производство отказ, обективиран в писмо рег. № 328600-53389/18.08.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (л. 20). В същия се посочва, че при проверката по искането е установено, че не са настъпили промени във фактите и обстоятелствата, на чието основание е постановена Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г. Заявено е, че заповедта е издадена в установената форма по смисъла на АПК и във вр. с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили за нейното издаване. Заповедта била оспорена в указания преклузивен срок, и след като със съдебно решение жалбата срещу нея била отхвърлена, същата следвало да се счита за влязъл в сила индивидуален административен акт на оправомощен орган за произнасяне по искания за снемане/отказ за снемане на полицейска регистрация. В тази връзка е прието, че случаят попада в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

Оспореният отказ е връчен на адв. Г. Г. на 20.08.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 24). Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, е депозирана в Административен съд – Хасково на 25.08.2025 г. и заведена с входящ № 10492/25.08.2025 г. по описа на съда (л. 2).

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Й. Т. Ч. - съпруга на жалбоподателя. Същата заяви, че с П. се познават от 2012 г., а през 2017 г. сключили граждански брак. През 2024 г. се родила дъщеря им, за която дълго време съпрузите мечтаели. Двамата преминали през множество трудности, включително загубата на четири бебета, но през всички тези години той никога не я бил упреквал и винаги бил до нея. Подчертава, че П. никога не е употребявал алкохол или наркотици, не пушел, и че тя никога не е видяла от него лошо отношение. Преди две-три години обсъдили той да започне работа в полицията, КАТ или гранична полиция, тъй като обмисляли инвитро процедури и искали да има по-стабилна професия. П. подал документи, но бил отхвърлен и тогава й споделил, че в младостта си бил хванат да управлява автомобил след употреба на алкохол. Свидетелката не можела да повярва, тъй като откакто го познавала, П. не пиел. Той ѝ обяснил, че именно този стар случай продължавал да му създава проблеми, въпреки че бил реабилитиран преди повече от 10 години. Свидетелката заявява, че за всичките петнадесет години, през които го познава, П. никога не се е занимавал с нищо незаконно. Работел във фермата на нейния баща, помагал и на свой приятел, който имал автосервиз. Разбирал от автомобили, както и от ремонти – сам направил целия ремонт на дома им, за да спестят средства покрай опитите за инвитро. Тя никога не била чувала негативен коментар за него. Нямал конфликти със съседи или хора от селото. Напротив – хората често ѝ казвали, че е „попаднала на мъж“. Свидетелката уточнява, че живеят в Момково и нямат друго жилище. П. не бил родом от селото, но по стечение на обстоятелствата се установили в къщата на нейните родители. По думите ѝ намирането на работа в селото било трудно, а гранична полиция била най-подходящата възможност за района. П. мечтаел отдавна за подобна работа, но старото му провинение се оказало пречка.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

На първо място и във връзка с наведеното от ответника възражение за недопустимост на производството, следва да бъде отбелязано, че независимо, че в оспорения акт се сочи, че „случаят попада в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни“ (Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г.), съдът приема, че оспореното писмо обективира произнасяне по същество с постановяване на отказ за снемане на полицейска регистрация по подаденото от П. Д. Ч. З. вх. № 272000-13226/08.07.2025 г. по описа на ОДМВР – Хасково. Този извод е обусловен, на първо място, от факта, че в обжалваното писмо липсва разпоредителна част за оставяне на искането на жалбоподателя без разглеждане като недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. За да е налице оставяне без разглеждане, е необходимо органът да упражни правомощието си по чл. 27 АПК чрез постановяване на изрично формулиран диспозитив, който да не оставя съмнение относно волята му. Липсата на подобен диспозитив придава на писмото характер на произнасяне по същество. На второ място, изрично в обжалваното писмо е посочено, че същото следва „да се счита за отговор на ГДНП по заявление вх. № 272000-13226/08.07.2025 г. по описа на ОДМВР - Хасково“. В този смисъл и предвид наличието на изложени съображения за липса на предвидените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейските регистрации и на посоченото за липса на установени нововъзникнали факти и обстоятелства, разглеждането на които би било относимо към снемане на извършената на жалбоподателя полицейска регистрация, съдът приема, че жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, следва да бъде разгледана по същество.

Освен това оспорването е направено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за снемане на полицейски регистрации и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. В този смисъл същото е процесуално допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 7 от ЗМВР, редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Съответно в чл. 21, ал. 1 от приложимата към настоящия момент Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е предвидено, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 109), с която същият е делегирал на Директора и Заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" правомощието да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Видно от Удостоверение рег. № 328600-59985 от 16.09.2025 г. на Началник сектор "Човешки ресурси" при ГД "Национална полиция" (л. 117) към 18.08.2025 г. (датата на издаване на оспорения акт) издателят на акта е бил временно преназначен на длъжността Директор на ГД "Национална полиция". С оглед на това, оспореният отказ за снемане на полицейска регистрация на Директора на ГД „Национална полиция“ в МВР се явява постановен от материално компетентен орган, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия.

По своята правна същност полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Между страните няма спор относно осъществените от оспорващия престъпления по чл. 343б, ал. 1 и чл. 343в, ал. 2 от НК, както и че във връзка със същите спрямо жалбоподателя са били извършени две полицейски регистрации - peг. № 4337 от 23.03.2009 г. по описа на РУ - Свиленград и peг. № 5279 от 21.09.2010 г. по описа на РУ - Свиленград. Не е спорно, че двете наказателни производства са приключили с влезли в сила съдебни актове (присъда и споразумение), като и че за двете осъждания оспорващият е бил реабилитиран по право към момента на подаване на заявлението за снемане на полицейските регистрации (считано от 21.10.2013 г.). Безспорно е установен и фактът, че е налице влязъл в сила на 16.06.2025 г. (след оспорване по съдебен ред) отказ за снемане на извършените на жалбоподателя полицейски регистрации със Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

В тази връзка и с оглед посоченото в обжалвания акт, че „случаят попада в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК поради наличието на влязъл в сила акт със същия предмет и страни“, от гледна точка на дължимата служебна преценка за съблюдаването на административнопроизводствените правила и спазване на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК актът да съдържа фактически и правни основания за своето постановяване, следва да се отбележи следното:

Предвид даденото с Решение на СЕС от 30 януари 2024 година по дело C-118/22 тълкуване относно задължението на администратора периодично да извършва проверка за необходимостта от продължаващо съхранение и обработване на лични данни, не може да бъде отречено правото на субекта на данни да отправя искане за извършване на такава периодична проверка, чрез сезиращо органа искане за снемане на полицейска регистрация, включително и при наличието на постановен и влязъл в сила отказ по предходно подадено такова искане. Влизането в сила на неблагоприятния за заявителя административен акт по предходно негово искане не преклудира правото му да подаде ново искане, за нова преценка на обстоятелствата, свързани с регистрацията и наличие на условията за заличаването й, включително за извършване на преценка от гледна точка на необходимостта за по-нататъшното съхраняване на данните за целите, за които са били обработвани. По новото заявление компетентният административен орган дължи издаване на акт по същество за наличие, респективно за липса на предпоставките за заличаване на регистрацията. С оглед признатото право на субекта на данни на изтриване/заличаване на съхраняваната за него информация (чл. 16 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година), същият има правото да изисква, а полицейският орган – администратор на лични данни има задължението да извършва периодична проверка за необходимостта от съхранение на тези лични данни в информационните масиви на МВР. В този смисъл сезиращото органа заявление на П. Д. Ч. от 08.07.2025 г. нито сочи наличието на предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, нито представлява искане за възобновяване по реда на чл. 99 и сл. от АПК на административното производство. Настоящата инстанция приема, че всяко ново заявление поражда задължение за нова, самостоятелна и пълна оценка на наличието/липсата на предпоставките за заличаване на регистрацията и не предполага механичен препис на предходни мотиви. Обратното би лишило субекта на данни от реално и ефективно упражняване на правото по чл. 16 от Директивата. Тоест проверката, която решаващият орган следва да извърши, не се свързва с преценка за законосъобразността на предходно издадената и влязла в сила заповед (каквито мотиви на практика са изложени в обжалвания акт), а с извършването на нова преценка за необходимостта от продължаване съхраняването на данните за целите, за които те са били обработвани.

Задължението на администратора на лични данни периодично да преценява необходимостта от продължаващото съхранение на данните произтича от основния принцип, че личните данни се съхраняват само за минимален период, необходим за целите на обработването (чл. 4, параграф 1, буква д от Директива 2016/680). Периодичната преценка не е формалност или процедурна стъпка, а съществено задължение, което цели да гарантира, че обработването на лични данни остава в границите на необходимото и пропорционалното. В тази връзка съдът счита за необходимо да подчертае, че изискването за периодична преценка не означава, че администраторът може да се ограничи с констатацията, че не са настъпили промени в обстоятелствата. Напротив, периодичната преценка изисква активна и задълбочена оценка на всички релевантни обстоятелства, включително на изминалия период. Позоваването на предходна заповед, постановена една година и три месеца преди новото заявление, и на потвърдилото я съдебно решение, не освобождава административния орган от задължението да извърши нова преценка. Обстоятелството, че ВАС е потвърдил законосъобразността на Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 година към момента на нейното издаване, не означава, че изводите в тази заповед са валидни и след изтичането на допълнителен период. Преценката за необходимост от съхранение на лични данни е динамична и подлежи на актуализация.

В случая констатацията, че при проверката е установено, че „не са настъпили промени във фактите и обстоятелствата, на чието основание е постановена предходната заповед“ е напълно бланкетна. Същата навежда на извод за възприет формалистичен подход на извършената в хода на административното производство проверка, без да е направен какъвто и да е било нов анализ и оценка на релевантните факти и обстоятелства и съответно без преценка дали съхранението на данните е все още необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими съхраняваните данни към тези цели и дали толкова продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на лицето. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана, при посочване на целта по чл. 27 от ЗМВР, за постигането на която е необходимо продължаване на обработката (за защита националната сигурност, противодействие на престъпността или опазване на обществения ред) или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета. В случая посочената липса на промени във фактите и обстоятелствата не представлява такава преценка и не отговаря на изискванията на чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, както и за спазване на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че при издаването на оспорения отказ за снемане на полицейска регистрация, решаващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания акт, като незаконосъобразен.

За пълнота на изложението и ако възпроизвеждането на мотивите, обусловили издаването на предходната заповед, се приеме за относимо и към отказа, касаещ последващото заявление за снемане на полицейски регистрации, следва да бъде отбелязано, че при постановяване на отказ за снемане на полицейска регистрация административният орган е длъжен да извърши актуален и детайлен анализ на конкретните факти, а не да се ограничава с абстрактни формулировки относно обществения интерес от противодействие на престъпността. В тази връзка следва да бъде отчетено естеството на извършените от жалбоподателя престъпления - в случая се касае за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК (управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда) и чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство в едногодишен срок от наказването по административен ред за същото деяние). Това са престъпления от категорията на пътнотранспортните деяния, които, макар и действително социално значими с оглед необходимостта от осигуряване на безопасност на движението по пътищата, се характеризират с по-ниска обществена опасност в сравнение с тежките умишлени престъпления. За извършените престъпления на жалбоподателя е наложено наказание „пробация“, което наказание отразява преценката на съда за степента на обществена опасност на деянията и на дееца. Следва да се вземе предвид и факта, че от момента на извършване на първото престъпление на 07.03.2009 година до настоящия момент са изминали повече от петнадесет години. От момента на настъпване на реабилитацията на 21.10.2013 година до подаване на настоящото заявление за снемане на регистрациите на 08.07.2025 година са изминали дванадесет години. Този продължителен период от време, през който жалбоподателят не е извършил нови престъпления и не е бил обект на наказателно преследване, представлява обективна индикация, че рискът от бъдещи престъпни прояви е съществено намалял, ако не и отпаднал изцяло. Изтичането на толкова дълъг период без нови престъпления обективно променя оценката на риска и налага преразглеждане на първоначалните основания за регистрацията. В този контекст съдът счита за необходимо да подчертае, че съгласно задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз в Решение от 30.01.2024 година по дело C-118/22, след изтичане на значителен период от време след осъждането, липсата на легитимна и актуална цел, която да оправдава продължаващото съхранение на личните данни, налага заличаването им, тъй като тяхното поддържане става несъразмерно и накърнява правото на личен живот. Съдът на ЕС изрично посочва, че когато обработването на лични данни вече не е необходимо за целите, за които е било извършено, субектът на данни има право да поиска изтриване на тези данни. В точка 67 от същото решение е подчертано, че задължението за съхраняване на личните данни само за минимален период, необходим за целите на обработването, е фундаментален принцип на защитата на данните. При конкретното приложение на тези принципи в настоящия случай, административният орган е следвало да прецени дали след изтичането на дванадесет години от реабилитацията продължаващото съхранение на данните все още е необходимо за постигане на целите по чл. 27 от ЗМВР - защита на националната сигурност, противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Такава преценка липсва в обжалвания акт. Административният орган е следвало да вземе предвид и липсата на нови престъпни прояви след 2010 година. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е извършвал нови престъпления в продължение на петнадесет години. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като отразява устойчива промяна в поведението на лицето и демонстрира трайно зачитане на правовия ред. Позоваването в предходната заповед на задържане по чл. 270, ал. 1 от НК от 25.05.2012 година не може да обоснове противоположен извод, доколкото не са представени данни за образувано наказателно производство или постановено осъждане във връзка с това задържане. Що се отнася до позоваването на административни нарушения по Закона за движението по пътищата, съдът счита, че административният орган е следвало да извърши конкретна преценка на давността, тежестта и релевантността на тези нарушения към момента на новото заявление. Наличието на административни нарушения, извършени преди години, без конкретна преценка дали същите имат връзка с регистрираните престъпления и дали отразяват актуален профил на риск на лицето, не може автоматично да обоснове продължаващата необходимост от съхранение на данните.

Следва да бъде отбелязано още, че от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Й. Т. Ч. се установява, че жалбоподателят води напълно нормален начин на живот, има семейство, новородено дете, работи, не употребява алкохол, няма данни за участие в каквито и да било конфликти, ползва се с добро име в обществото. Тези обстоятелства, макар и да не представляват самостоятелно основание за снемане на регистрациите по смисъла на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, са релевантни за преценката на актуалния риск от престъпни прояви и за балансирането между обществения интерес и индивидуалните права на лицето. От показанията на свидетелката се установява също, че жалбоподателят е пожелал да започне работа в правоохранителни органи (гранична полиция, полиция или КАТ), но е бил отхвърлен именно поради наличието на полицейските регистрации. Тоест наличието на регистрациите в случая засяга пряко правото му на труд и професионална реализация. В тази връзка съдът счита за необходимо да подчертае, че жалбоподателят живее в малко населено място, където възможностите за работа са ограничени, и службата в гранична полиция например представлява една от малкото подходящи възможности за професионална реализация в региона. При преценка на пропорционалността на ограничението този факт има съществено значение, тъй като ограничението не е теоретично, а реално и трайно засяга икономическото благосъстояние и сигурност на лицето и неговото семейство. Когато ограничението на правата на лицето има толкова сериозни и дългосрочни последици, то трябва да бъде обосновано с наистина сериозни и актуални съображения за обществен интерес, които да превишават тежестта на ограничението. Изложени съображения в този смисъл обаче не се съдържат в обжалвания акт.

При съвкупната преценка на всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че административният орган не е извършил следващата се конкретна и индивидуализирана оценка на баланса между обществения интерес от продължаващо съхранение на данните и правата на жалбоподателя, като вземе предвид естеството и тежестта на извършените престъпления, изтеклия значителен период от време, липсата на нови престъпни прояви, промяната в личното и семейно положение на лицето и конкретните последици от регистрациите. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният отказ за снемане на полицейска регистрация по Заявление вх.№ 272000-13226/08.07.2025 г., обективиран в писмо рег. № 328600-53389/18.08.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и в противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от П. Ч. искане за снемане на полицейски регистрации, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, както и задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2024 година по дело C-118/22.

Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР следва да бъде възложено заплащането на сумата от 1 010 лева, представляваща 10 лева - внесена държавна такса и 1 000 лева - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2025 г. (л. 4). Заявеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, проявената от пълномощника на страната процесуална активност и обема на предоставената правна защита.

Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ за снемане на полицейска регистрация по подадено от П. Д. Ч. Заявление вх.№ 272000-13226/08.07.2025 г., обективиран в писмо рег. № 328600-53389/18.08.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“.

ВРЪЩА преписката на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне по Заявление вх.№ 272000-13226/08.07.2025 г, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална Полиция“ при МВР да заплати на П. Д. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Хасково, [улица], разноски по адм.дело № 1536/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.