№ 44
гр. ЛЕВСКИ, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20244410200041 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство
по постъпила жалба от Л. А. Г., ЕГН**********, с адрес: ***** срещу
наказателно постановление №24-0293-000028, издадено на 12.02.2024г. от
началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от правоуправление за срок от 12 месеца, на основание чл. 175А, ал.1 пр.3 от
ЗДвП. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва
издаденото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, издадено при изцяло неизяснена фактическа обстановка.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
окомплектованата жалба, искането е съдът да остави без уважение жалбата
като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
1
АУАН на 22.01.2024г. срещу жалбоподателя, затова че на същата дата, в 21:45
часа в гр.Б. в района на бензиностанция *****, находяща се на ул. *****,
управлява собствения си лек автомобил ***** с рег. №*****, като използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Посочено
е, че потегляйки от място по преднамерен и демонстративен начин форсира
двигателя на автомобила, довеждайки до загуба на сцепление на предните му
задвижващи колела.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 12.02.2024г. обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели П. К. П. и К.
С. К..
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие,
актосъставителят твърди, че в изпълнение на служебните задължения с
колегата си преминавайки покрай бензиностанция *****, забелязали, че на
бензиностанцията има спрели автомобили. В момента, в който преминали
покрай входа на бензиностанцията, видели и чули как водач започнал да
форсира двигателя и да превърта гуми на място, и по същия начин потеглил.
Останалите лица, намиращи се на бензиностанцията едва ли не са го
аплодирали за извършваните от водача действия. Актосъставителят, който
управлявал служебния автомобил ускорил, за да го спре и извърши проверка.
При извършена проверка и след установяване на лицето, бил съставен
АУАН. Актосъставителят е категоричен, че е възприел форсиране и
превъртане на гуми слухово и визуално, като аплодисментите, шумът от
двигателя и превъртането на гумите изострило вниманието на контролните
органи.
Свидетелят К. С. К. разказва, че при преминаване покрай
бензиностанция ***** и на изхода от бензиностанцията чули звук от силно
въртене на гуми от водача Г., впоследствие съставен АУАН на водача.
Показанията на свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са
логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както на
писмените доказателства, така и помежду си, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като изпълнявали служебните си задължения и липсват каквито е
да е данни за тяхна лична заинтересованост от изхода на делото.
По изложените съображения съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни.
По искане от страна на жалбоподателя са разпитани свидетели М.Д. Д.А.
и Г.Л..
2
Свидетелите в показанията си посочват, че жалбоподателят не е излязъл
извън района на бензиностанцията, когато полицаите го спрели за извършване
на проверка, както и че Л. не е подавал рязко газ. И тримата са категорични, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя е снабден със система Тракшън
контрол, което означавало, че когато гумите приплъзнат, спира подаването на
гориво, връща педала на газта и не позволява форсиране на двигателя.
Тракшън контролът, според достъпната информация регулира
сцеплението на гумите с пътната настилка и увеличава сигурността при
движение по хлъзгави пътища. Спомага за овладяване на подхлъзването на
гумите при лошо сцепление или лоши настилки, като съществува и опция за
изключване на системата. В конкретния случай не се установи пътищата да са
заледени или мокри, още повече, че както се установи, управляваният от
жалбоподателят автомобил се е намирал в района на бензиностанцията – под
„козирката“ на бензиноколоните. В този смисъл е и изготвената докладна
записка относно съставен АУАН на жалбоподателя Л. А. Г..
Тримата свидетели са в приятелски отношения с жалбоподателя, като
съдът прецени възможната им заинтересованост от изхода на делото.
От страна на жалбоподателя се възразява, че автомобилът, управляван
от Г. не се е намирал на път отворен за обществено ползване, а на територията
на ПИ с посочен идентификатор, с доказан начин на трайно ползване – „за
бензиностанция, газостанция и метанстанция“, поради което нормите на чл.
104Б и чл. 175А ЗДвП са неприложими за ПИ извън изрично посочените –
пътища, отворени за обществено ползване за превоз на хора и товари. Съдът
не споделя възражението.
Понятието за път има своята легална дефиниция. Съгласно разпоредбата
на §6, т.1 от ЗДвП, по смисъла на този закон „Път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците“. Предвид горното, „път“ по смисъла на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП е всяко
едно място, което е предназначено или дори само обикновено се използва за
движение на пътни превозни средства. Ето защо бензиностанцията е „път“ по
смисъла на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. В този смисъл без всякакво значение е чия
собственост е бензиностанцията или в чий имот се намира, след като
представлява земна площ, предназначена и използвана за движение на пътни
превозни средства, в който смисъл възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи,
чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко
подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на
ръчната спирачка или по друг начин.
3
Съдът приема, че в процесния случай вмененото на жалбоподателя
нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства. В случая
актът за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т.3 и т. 4 и по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени процесуалните права
на жалбоподателя. Същите съдържат описание на нарушението по чл. 104б т.
2 във връзка с чл. 175а ал. 1 предл. второ от ЗДвП, за което са наложени и
предвидените в чл. 175а ал. 1 предл. второ от ЗДвП кумулативни
административни наказания.
Съгласно разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба
3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Установява се по безспорен начин по делото, че жалбоподателят е
извършил вмененото му с акта и наказателното постановление нарушение, а
именно: че същият на 12.01.2024 г. е управлявал собствения си лек автомобил,
като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение. Потегляйки от място, по
преднамерен и демонстративен начин форсира двигателя на автомобила,
довеждайки до загуба на сцепление на задните задвижващи колела.
Нарушението е доказано по несъмнен начин.
В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата
на чл. 175а ал. 1 предл. 3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя предвидените
кумулативни наказания "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца" за извършеното нарушение.
Размерите на наложените наказания са фиксирани в чл. 175а ал. 1 от
ЗДвП, поради което не подлежат на промяна.
Предвид на изложените съображения, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат отмяната му като
незаконосъобразно.
При този изход на делото следва на жалбоподателя да бъдат възложени
направените деловодни разноски в размер на 15,21 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0293-
4
000028/12.02.2024г. на началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на
Л. А. Г., ЕГН**********, с адрес: ***** на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на три хиляди
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца, за
извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати в полза
на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на 15,21 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5