№ 2103
гр. Варна, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20213100502375 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:12 часа се явиха:
след спазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК
Въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ООД , редовно
призован, не се представлява.
Въззиваемият АН. ЦВ. Б., не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 23551 от 17.11.2021 г. от адвокат А. –
пълномощник на въззиваемата, в която не се възразява за даване ход на
делото в отсъствието им.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3511 от 05.10.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е с правно основание чл.259 ГПК. Образувано е по ВЖ
вх.№20933/21.07.2021Г. на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, София, чрез ю.к.М. срещу решение №818/08.07.2021г.,
постановено по ГД №10610/2020г. по описа на РС –Варна, 50 състав, с което
1
въззивното дружество е осъдено да заплати на АН. ЦВ. Б. обезщетение за
имуществени вреди по застраховка Каско на МПС, в размер на 2 383.68 лева
/частичен от 3 171.84 лева/ за застрахователно събитие от 27.07.20г. ведно с
лихва върху главницата, считано от 28.08.20г. до изплащане на задължението
и разноски в размер на 725.53 лева. С жалбата се прави оплакване, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната на
решението и вместо това отхвърляне на исковете ведно със законните
последици от това.
В жалбата се излага, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
релевантните към иска факти и обстоятелства, не е оборено основанието на
застрахователя за отказ от изплащане на застр.обезщетение съгласно т.15.1 от
Общите условия. Твърди се, че съдът е кредитирал изцяло показанията на
водения от ищеца заинтересован свидетел, който не е имал преки впечатления
от изложените положителни факти, а е преразказал получените от
застраховател указания. Твърди се, че съдът е придал основно тежест на
заключението на САТЕ при липса на доказателства относно механизма за
настъпване на вредите. Твърди се, че това е необичайно събитие, което е
предизвикано от поведението на ищеца. Твърди се, че по делото не е
установено кумулативното действие на други причини, които да доведат до
такова увреждане на автомобила, че същият да не може да се придвижва на
собствен ход.
В жалбата се прави оплакване и за неправилно определяне размера на
обезщетението. Счита, че базата за оценка на щетите, възприета от
първоинстанционния съд не отговаря на възрастта на автомобила, а и съдът не
е отчел уговорките на страните в подписания от тях договор. Неправилно
съдът е извършил преценка за нищожност на клаузи от договора, без да
отчете свободната воля на застрахования и обстоятелството, че последният
действително е бил запознат с условията по подписаната застр.полица. За
процесното МПС липсват каквито и да са документи, вкл. ищцата не е
спазила изискването на т.15.1 от ОУ за представяне на документ за ПТП,
въпреки че е могла да се снабди с такъв от КАТ. Твърди се, че тази клауза не е
нищожна, тъй като представлява пряко доказване на застр.събитие и неговия
механизъм, съотв. връзката с настъпилите вреди /в случа МПС не е било в
движение/. Съдът не е отчел клаузата на т.58 от ОУ, т.е. не е съобразил
2
предвиденото при обезщетяване с оглед възрастта на автомобила. /на 10
години към настъпване на ПТП/ Валидността на обсъдените като нищожни
клаузи на т.15 и т.58 от ОУ на застрахователя е неправилно мотивирана от
съда като не е отчетен доброволния характер на застраховката. Изборът за
сключване на договора е информиран и доброволен като последващо
отмятане от клаузите му противоречи на добрите нрави и доброволния
характер на правоотношението. Прави се довод за допустимост и валидност
на клаузите, които освобождават или ограничават отговорността на
застрахователя. Поддържа се, че приетите за нищожни клаузи от договора и
ОУ, са били уговорени в интерес и на двете страни. Поддържат искане за
отмяна на решението изцяло. Претендират присъждане на разноски и
ю.к.възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна А.Б.
чрез пълномощника адв.Й.А., за неоснователност на жалбата. Твърди се
доказване на всички релевантни факти по делото както и недоказване от
страна на ответника правоизключващите му възражения. Твърди се, че
ответникът не е съумял да докаже основанията за отказ от изплащане на
застр.обезщетение. Не е установен от него друг начин за настъпване на
щетите, при др.обстоятелства и на друго място. Твърди се, че основанията за
отказ на застрахователя са изчерпателно посочени в чл.408 КЗ като не е
установено нито едно от тях.Напротив, страната се позовава на
добросъвестно изпълнение от водача на МПС на всички действия,
непосредствено след инцидента, за сигнализиране на КАТ и на
застрахователя. Отказът на застрахователя да заплати обезщетение е напълно
необоснован. По отношение определения от съда размер на обезщетението се
поддържа, че същият отговаря на изискванията на чл.386 и чл.400 КЗ. В тази
връзка е била ангажирана и САТЕ, която ясно е посочила размер на
стойността за възстановяване на автомобила от 2 426.36 лева. Неоснователно
е оплакването във ВЖ, че обезщетението следва да се определи съгласно т.57,
т.58.3 и т.58, т.4 от ОУ. Поддържат се възраженията за неравноправност на
тези клаузи от ОУ съгласно чл.143, ал.2, т.3 и т.13 ЗЗП, тъй като не са
индивидуално договорени. Прави се довод, че тези разпоредби допускат
едностранно определяне размера на обезщетението по методика на самия
застраховател, без информиране на застрахования за системата за определяне
на обезщетенията и при значително ограничаване на пазарните аналози.
3
Изложени са съображения във връзка с преценката неравноправния характер
на клаузите от застр.договор. Според въззиваемата страна, преценката на
съда за неравноправност на клаузи от договора се прави въз основа правилата
на добросъвестността, равновесието в правата и задълженията на страните в
правоотношението. От друга страна, поставяне изискване за представяне на
документ за ПТП води до злепоставяне на застрахованото лице, когато
компетентните органи са отказали съставянето на такъв и до
неравнопоставеност в договорната връзка. Твърди се, че уговорките в ОУ са
сключени в ущърб на застрахованото лице, което противоречи на принципа
на добросъвестност. Поддържа се определеният от съда размер на
обезщетението като съответен на изискването за покриване действителната
стойност на увреденото имущество, в случая частичните вреди по МПС.
Обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, а
не въз основа на прилагана от застрахователя експертна оценка. Поради това
и клаузите от ОУ, които предвиждат ограничаване при определяне размера на
обезщетението, са нищожни като противоречащи на императивни законови
разпоредби от КЗ. Претендират се сторените в производството разноски за
въззивна инстанция.
СЪДЪТ констатира, че страните не са правили доказателствени
искания. Такива не се правят и в докладваната молба на адвокат А..
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4