Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1515 / 28.08.2023
г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
юни, две хиляди двадесет и трета гоД. в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря Петя Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2837, по описа на
съда за 2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК. С Определение № 637/19.01.2023г. по адм.д.
№ 11960/2022г. Върховен административен съд е отменил първоинстанционното Определение №
1862/21.11.2022г. по настоящото дело и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Производството
е образувано по искова молба и нейно уточнение/направено след връщане на
делото/, подадена от „Д. К.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ул.****, представлявано от управителя К. Х. М., против кмета на
Община Асеновград, заради бездействие и неизпълнение на задължение на кмета на
Община Асеновград за маркиране и ограждане на СОЗ, учредени със Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите, съгласно Наредба №
3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване
и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и
съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на
минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
Сочат се факти и обстоятелства, свързани с инвестиционните намерения на
дружеството, изграждане на външен водопровод от сондаж № 6 от дружеството,
учредяване на санитарно-охранителни зони от Министъра на околната среда и
водите, одобрен ПУП от кмет на община за хотелски комплекс, издадено разрешение
за водовземане на минерална вода и невъзможност да го ползва, поради
неизпълнение на задълженията от кмета съгласно чл. 46 от Наредба №
3/16.10.2000г. Ищецът представя писмени доказателства. Искането от съда е да се
осъди кметът на община Асеновград да маркира и огради най-вътрешния пояс І на СОЗ, учредени със Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите,
санитарно-охранителните зони около експлоатационните сондажи № 1, № 3 и № 6,
разкриващи минерални води от находище „Асеновград“гр. Асеновград, което
задължение за маркиране и ограждане е съгласно изискванията на чл. 46 от
Наредба № 3/16.10.2000г.(л.78). В съдебно заседание
оспорващият се явява представлява от адвокат Р., който поддържа доводите и
твърденията си, заявени в жалбата, като ангажира писмени доказателства и
съдебно-техническа експертиза за основателност на иска си. Претендират се
разноски за производството.
Ответникът
по иска – кмет на Община Асеновград, се представлява от служител с юридическо
образование - М. У. (началник отдел „Правно-нормативно обсулжване и обществени
поръчки“), която оспорва исковата молба като неоснователна и счита, че не е
налице бездействие на кмета на Община Асеновград. Сочи, че трите сондажа са
общинска собственост, като за два от тях - № 1 и № 6, са изпълнени изискванията
на Наредба № 3/16.10.2000г. Относно сондаж № 3 поради отчуждително производство, за което представя
съдебно решение, и оспорено решение на Общински съвет Асеновград относно проект
за изменение на ПУП и висящо дело пред ВАС, процедурата не е изпълнена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 256, ал.1 от АПК, бездействието на административния орган
по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове.
В
настоящият случай се оспорва бездействие на кмета на Община Асеновград, който
не е предприел действия да маркира и огради най-вътрешния пояс І на СОЗ, учредени със Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите,
санитарно-охранителните зони около експлоатационните сондажи № 1, № 3 и № 6,
разкриващи минерални води от находище „Асеновград“гр. Асеновград, което
задължение за маркиране и ограждане е съгласно изискванията на чл. 46 от
Наредба № 3/16.10.2000г.
Съдът
е сезиран с допустим иск срещу бездействие на административен орган - кмет на
Община Асеновград, за извършването на конкретни действия, посочени в исковата
молба, като произтичащи пряко от нормативен акт - изискванията на чл. 46 от
Наредба № 3/16.10.2000г. Така е и по указанията, дадени в Определение №
637/19.01.2023г. по адм.д. № 11960/2022г. на Върховен административен съд, с
което е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Исковата
молба е подадена от лице, имащо процесуална легитимация за иск по чл. 256, ал.
1 от АПК, срещу ответник с процесуално правна легитимация.
При
разглеждане по същество, съдът намира искът за неоснователен.
Съгласно
чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове.
Фактическият
състав на чл. 256, ал. 1 от АПК включва наличие на задължение за
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган - неизвършването на тези
действия. Бездействието е липса на изява на действие, което следва да се
извърши по силата на нормативен акт.
В
случая предмет на оспорване в настоящото производство е твърдяното от ищеца
незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Асеновград да изпълни
задължението си, да маркира и огради най-вътрешния пояс І на СОЗ, учредени със
Заповед № РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите,
санитарно-охранителните зони около експлоатационните сондажи № 1, № 3 и № 6,
разкриващи минерални води от находище „Асеновград“гр. Асеновград, което
задължение за маркиране и ограждане е съгласно изискванията на чл. 46 от
Наредба № 3/16.10.2000г.
От
писмените доказателства, ангажирани от ищеца, се установява, че „Д. К.“ ООД е
подало заявление с вх. № 14-00-1545/08.08.2008г. пред кмета на Община
Асеновград за инвестиционно намерение за откриване на процедура за концесия на
минерална вода – сондаж термален водоизточник № 6, находящ се в имот пл. № 238,
кв. 7 по плана на ПЗ Север Асеновград(л.10). На дружеството е било издадено
Разрешение за строеж на обект „3 категория“ № 250/07.11.2013г. от главен
архитект да построи „Аквапарк и ресторантски комплекс“ в УПИ І-109(ПИ
99087.19.109 по КК) по план на кв. Горни Воден гр. Асеновград(л.18), допълнено
със Заповед № 32/26.07.2016г. на главен архитект на Община Асеновград. Общински
съвет Асеновград е взел Решение № 1276/29.01.2014г., с което е дал
предварително съгласие за прокарване на външен водопровод за минерална вода и
водопровод за поливни нужди до границата на имот УПИ І-109(ПИ 99087.19.109 по
КК) по план на кв. Горни Воден гр. Асеновград, през имоти публична общинска
собственост. По молба на дружеството от 25.03.2014г. е издадена Заповед №
А-852/01.04.2014г. на кмет на Община Асеновград, с която е одобрен проект за
изменение на ПУП ПРЗ за УПИ І-109 за хотелски комплекс. Издадено е разрешение
за строеж на обект „4 категория“ № 306/27.11.2014г. от главен архитект на
Община Асеновград за уличен водопровод за захранване на обект „Аквапарк и
ресторантски комплекс“ в УПИ І-109(ПИ 99087.19.109 по КК) по план на кв. Горни
Воден гр. Асеновград. Разрешението за строеж е допълнено със Заповед №
12/08.04.2015г. на главен архитект, като то е вече за водопровод за напълване
на басейни от находище „Асеновград-сондаж № 6 и водопровод за поливни нужди от
собствен водоизточник в УПИ VI-410,
кв.9 до резервоарите в „Аквапарк и ресторантски комплекс“. Издадено е
Разрешително за водовземане от минерална вода № 1/08.06.2015г. от кмет на
Община Асеновград на „Д. К.“ООД с цел на водовземането – пълнена на басейн в
Аквапарк и ресторантски комплекс и място на водовземането – сондаж № 6. По
данни от документите се установява, че дружеството е получило писмо от началник
на ДНСК Пловдив с изх. № СТ-04-1420-03-580/31.08.2017г., с което се информира,
че не може да бъде назначена Държавна приемателна комисия за строеж „Аквапарк и
ресторантски комплекс“ в имот УПИ І-109(ПИ 99087.19.109 по КК) по план на кв.
Горни Воден гр. Асеновград, поради липса на изпълнени предписания на техническа
експертна комисия, свързани със укрепване на свлачище в района, както и за
учредена санитарно-охранителна зона по Закона за водите. Издадено е Разрешение
за ползване № СТ-05-716/20.06.2018г. от началник ДНСК София(л.31), с което е
разрешено ползването на строеж „Аквапарк и ресторантски комплекс" и пътна
връзка за УПИ I-19.161 за хотелски комплекс(ПИ 99087.19.109 по КК) по план на
кв. Горни Воден гр. Асеновград с общински път IV, и Водопровод за
напъване на басейни и за поливни нужди от собствен водоизточник в УПИ VI-410, кв.9 до
резервоарите в „Аквапарк и ресторантски комплекс“, и уличен водопровод за
захранване на обект „Аквапарк и ресторантски комплекс“.
Видно
от представените от кмета на Община Асеновград документи Акт за публична
общинска собственост № 7190/30.11.2020г. ПИ с идентификатор 00702.506.191 от
123 кв.м. е публична общинска собственост(л.91). Имотът е с трайно
предназначение: за извор за минерална вода сондаж № 6 от находище на минерална
вода Асеновград и сградата в имота с идентификатор 00702.506.191.1 със
застроена площ от 7 кв.м. с предназначение промишлена сграда. За имота е
отреден УПИ ХХ – 506.181, сондаж № 6, пояс I-ви, кв. 7 по ПУП ПЗ
Север гр. Асеновград/санитарно-охранителна зона/.За имота е издадена скица №
15-929475-09-10.2020г.
Съгласно
Акт за публична общинска собственост № 7194/21.12.2020г. ПИ с идентификатор
00702.510.230 от 110 кв.м. е публична общинска собственост(л.93). Имотът е с
трайно предназначение: за извор за минерална вода сондаж № 3 от находище на
минерална вода Асеновград. За имота е отреден УПИ ХVI – 510.230, сондаж № 3,
пояс I-ви, кв. 17 по ПУП ПЗ Север гр. Асеновград/санитарно-охранителна зона/.За
имота е издадена скица № 15-1447682-14-12.2022г.
Съгласно
Акт за публична общинска собственост № 6781/14.02.2019г. ПИ с идентификатор
00702.527.220 от 168 кв.м. е публична общинска собственост(л.95). Имотът е с
трайно предназначение: за извор за минерална вода от находище на минерална вода
Асеновград. За имота е отреден УПИ VII – 527.220, сондаж № 1. За имота е
издадена скица № 15-317899-23-03.2023г.
От
приетите доказателства по делото се установи, че е издадена Заповед № РД-708/24.07.2007г.
от министър на ОСВ, с която е утвърдено за срок от 20 години експлоатационните
ресурси за находище „Асеновград“ гр. Асеновград.
Издадена е Заповед № РД-508/23.07.2009г. от
министъра на околната среда и водите/ОСВ/(л.46), с която на основание чл. 119,
ал. 3, т. 2 от Закона за водите и чл. 37, т. 2 от Наредба № 3/16.10.2000г. са
определени санитарно-охранителните зони около експлоатационни сондажи № 1,
сондаж № 3 и сондаж № 6, разкриващи минерални води от находище „Асеновград“ гр.
Асеновград, ЕКТТА 00702, община Асеновград, публична общинска собственост, като
са определени координатите на I-ви
пояс за сондажи № 1, 3 и 6. Определени са пояс II и пояс III, на сондажи № 1, 3 и 6
като общи пояси на находището. В т. 3 от заповедта се посочва, че Община
Асеновград следва да изпълни проекта за санитарно-охранителна зона, съгласно
представения календарен план-график и уведоми директор на Басейнова дирекция
Източнобеломорски район, гр. Пловдив за изпълнението. В т. 4 от заповедта е
определя, че директорът на БДИБР Пловдив следва да назначи комисия за приемане
изпълнението на СОЗ. В т. 5 се посочва, че експлоатацията на СОЗ се осъществява
от Община Асеновград. В т. 6 се разписва, че контролът за експлоатацията на СОЗ
се възлага на директор на БДИБР Пловдив при МОСВ.
Ответникът
е представил Договор от 19.04.2017г. между Община Асеновград и
„Запрянови-03“ООД, който е с предмет „Изграждане на СОЗ пояс I-ви около сондаж 1 и
сондаж 6, разкриващи минерални води от находище Асеновград гр. Асеновград.“
Зам.-кметът
на Община Асеновград е изпратил до министъра на околната среда и водите писмо с
изх. № 04-00-403/25.11.2022г.(л.108), с което го уведомява, за обстоятелства и
факти във връзка с издадена Заповед № РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ
за учредяване на СОЗ около експлоатационни сондажи № 1, 3 и 6, разкриващи
минерали извори от находище „Асеновград“. На министъра се посочва, че за сондаж
№ 3 е издадена заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП, която се
обжалва пред Административен съд, като СОЗ на сондаж № 3 се намира в частен
имот. Моли се сондаж № 3 да бъде изключен от Заповед № РД-508/23.07.2009г. на
министъра на ОСВ, а сондаж № 1 и № 6 да бъдат включени в нова заповед за
учредяване на СОЗ.
По
делото е приложено Решение № 1611/11.09.2020 г. по адм.д. № 1781/2020г. на
Административен съд Пловдив. Предмет на производството е била заповед за
отчуждаване на имот, собственост на „Д. и Н. Пловдив“ООД, като с решението се
изменя размерът на обезщетението и касае проектен имот със 110 квм площ,
образуващ сондаж № 3.
Решение
№ 1927/01.11.2022г. по адм. д. № 1809/2020г. е постановено по жалба на „Д. и Н.“
ООД срещу Решението на Общински съвет Асеновград № 1501/11.07.2018г., с което е
одобрен проектът за изменение на ПУП, касаещ сондаж № 3. Жалбата е отхвърлена,
като касационната инстанция ВАС е оставила в сила съдебния акт.
По
уважено доказателствено искане на ищеца е допусната съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице К. е посочила, че Пояс I от СОЗ е различен за
всеки един от сондажите № 1, 3 и 6. Обозначила е координатните точки на всеки
един сондаж. Посочено е, че техническите изисквания за маркировка,
експлоатация, охрана и контрол на ЗОС е в Глава Пета, раздел I на Наредба №
3/16.10.2000г. Съгласно заключението за сондаж № 1 и № 6 са изпълнени
изискванията на Наредба № 3/16.10.2000г. относно Пояс I от СОЗ съгласно чл.
46, ал. 1, ал. 4 и 5, а за сондаж № 3 изискванията на Наредба № 3/16.10.2000г.
не са изпълнени.
Ищецът
е представил документи, свързани с изграждане на водопровод към сондаж № 6,
отразяващи счетоводни операции по сметка за ДМА и разходите за извършването им.
Въз
основа на така установеното съдът прави следните изводи:
Разпоредбата
на чл. 256 от АПК регламентира бездействието по задължение на административен
орган, произтичащо пряко от нормативен акт. Защитата срещу неоснователни
бездействия не е производство по оспорване на индивидуален административен акт,
а исково производство, в което се иска съдът да осъди органа да извърши
действието. Ищецът е сезирал съда с иск по чл. 256, ал. 1 от АПК, който има
елементи на осъдителен иск. Твърди се пред съда, че е налице бездействие на
административен орган – бездействие и неизпълнение на задължение на кмета на
Община Асеновград за маркиране и ограждане на СОЗ, учредени със Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите, съгласно Наредба №
3/16.10.2000г. Иска се от съда да осъди кмета на Община Асеновград с решението
да изпълни задължението си. Това е искането посочено в първоначалната искова
молба(л.7), както и в нейното уточнение, след връщане на делото с указания от
ВАС, което е на л. 78. АПК в чл. 256 предполага бездействие на административен
орган, за което има предписани задължения от императивна правна норма.
Разпоредбата на чл. 256 от АПК не определя вида на нормативния акт, вменяващ
задължение за определено действие на административния орган или длъжностно
лице, като задължението за определено действие може да произтича от закон,
кодекс, подзаконов нормативен акт.
Релевантните
за възникване на правото на защита по чл. 256, ал. 1 от АПК в казуса са
установяване на дължимо по закон действие
и неизвършване на същото от административния орган. Видно от
съдържанието на тази разпоредба, задължението за извършване на дължимото
действие на административния орган следва да произтича пряко от нормативния
акт.
В
случая следва да бъде установено дали Наредба № 3/16.10.2000г., в текстовете си
и конкетно в твърденията за чл. 46, вменява задължение на кмета да извърши
действия по маркиране и ограждане на Пояс І от СОЗ, учредени със Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ, и дали е налице бездействие.
Съгласно
чл. 46 от Наредба № 3/16.10.2000г. в глава Пета, раздел Първи:
(1)
Най-вътрешният пояс I от СОЗ се огражда с трайна ограда с височина не по-малка
от 1,40 м, която се сигнализира с предупредителни надписи върху табели,
поставени на добре видимо разстояние една от друга, изработени съгласно
приложение № 3 (фиг. 1).
(2) При водовземания от реки и язовири, освен
оградата по ал. 1, се допуска и ограда от жив плет от бодливи храсти.
(3) Когато най-вътрешният пояс I се намира в
чертите на населено място, курорт или в близост до магистрални пътища и
архитектурни ансамбли, оградата се съобразява с местните условия и архитектурни
изисквания, като се изпълнява по индивидуален проект.
(4) Табелите по ал. 1 са с размери 300/400 мм,
а надписите - с червен цвят върху жълт фосфоресциращ фон.
(5) Вратите на оградата трябва да се заключват
и да бъдат с размери, позволяващи свободно обслужване на съоръженията.
(6) На входа и на колове, на 2 м от оградата,
на видимо разстояние една от друга се поставят табели на височина не по-малка от
1,5 м от терена до долния ръб на табелата.
(7) Границата на пояс I по акваторията се
сигнализира с ярко оцветени шамандури с жълти и червени вертикални ивици с
надпис "Внимание! Санитарно-охранителна зона пояс I. Влизането строго
забранено", като надводната част трябва да е с височина не по-малка от 400
мм.
(8) Когато пояс I е разположен в близост до
обект на международния туризъм или в близост с път, водещ до такъв обект,
надписите се правят и на английски език, като се поставя знакът съгласно
приложение № 3 (фиг. 2), който трябва да е с диаметър 200 мм и се поставя над
табелите по ал. 1.
На
първо място, соченият текст на чл. 46 от Наредба № 3/16.10.2000г. не вменява в
тежест на кмета на общината задължение за извършване на действия по искане с
предмет, съответен на искането на дружеството. Формулировките в тази разпоредба
на чл. 46 от Наредба № 3/16.10.2000г. разписва техническите изисквания за
маркировката на санитарно-охранителните зони.
С
Наредба № 3/16.10.2000г. съгласно нейния чл. 1 се определят условията и редът
за проучване, проектиране, учредяване, утвърждаване и експлоатация на
санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за: 1.
питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води; 2. питейно-битово
водоснабдяване от подземни води;
Съгласно
чл. 37, т. 2 от Наредба № 3/2000г. санитарно-охранителните зони се учредяват
със заповед на министъра на околната среда и водите за санитарно-охранителните
зони на минералните води и когато СОЗ е разположена на територията на повече от
един район за басейново управление на водите. В случая СОЗ са определени със
Заповед № РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ(л.46).
Раздел
II от Наредба № 3/2000 г. регламентира проучването и проектирането на СОЗ около
водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточниците
на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни
нужди. В изпълнение на разпоредбите от този раздел министърът на ОСВ в т. 3 от
своята Заповед № РД-508/23.07.2009г., съобразявайки чл. 33, ал. 1, т. 16 от
Наредба № 3/2000г., е възложил Община Асеновград да изпълни проекта за СОЗ,
съгласно представения календарен план-график и да уведоми директор на БДИБР за
изпълнението му.
Видно
от защитата по чл. 256, задължението за извършване на действието на
административния орган следва да произтича пряко от нормативния акт, т.е.
съответната правна норма да разписва задължение за органа за извършване на
действие. В процесния случай исковата претенция е да бъде задължен кмета на
община Асеновград да изпълни задължение, което му обаче е разпоредено със
Заповед № РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ.
От
това следва, че редът по чл.256, ал.1 от АПК в случая е неприложим, защото
исканите действия за маркиране и ограждане на СОЗ съгласно изискванията на чл.
46 от Наредба № 3/2000г. са опосредени от допълнително волеизявление на друг
орган - Заповед № РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ. Поисканото от кмета
на община Асеновград да изпълни соченото задължение за маркиране и ограждане на
СОЗ не може да бъде реализирано пряко по силата на цитираната правна норма чл.
46 от Наредба № 3/2000. Тази дейност е свързана и възложена със Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите. Действието, което
се иска кметът да бъде задължен да извърши, следва да произтича пряко от
нормативен акт, т. е. същото да е предписано директно от правна норма с адресат
кмета на общината, а не от волеизявление на друг административен орган.
Аргумент
в тази насока е и писмо с изх. № 04-00-403/25.11.2022г. на зам.-кмета на Община
Асеновград до министъра на ОСВ, което е във връзка с Заповед №
РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ и цели преразглеждане на учредените СОЗ
за сондаж № 1, 3 и 6. Разпоредбата на чл. 46 от Наредба № 3/2000 г. не вменява
задължение на кмета на Община Асеновград, а разписва изискванията към
маркировката на санитарно-охранителните зони, която е определена от министъра
на ОСВ(тъй като се касае за минерални извори). Министърът е изготвил и утвърдил
проект за СОЗ и календарен график за изпълнението му, от което произтича задължение
на Община Асеновград(кмета на Община Асеновград за маркиране и ограждане на СОЗ
около сондаж № 1,3 и 6.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице пряко
произтичащо от закона действие, което кметът на общината да е задължен да
извърши. Следователно, не е налице твърдяното бездействие от страна на кмета на
Община Асеновград, произтичащо пряко от нормативен акт, за което се иска
осъждане за извършване в исковата молба на „Дани К.“ООД.
В
производството по чл. 256 от АПК оспорващият трябва да докаже че е налице
законово задължение на административния орган, което не е изпълнено. След като
не се установява бездействие на кмета на Община Асеновград по Наредба №
3/2000г. съгласно изискванията на чл. 46, то исковата молба е неоснователна и
съгласно чл. 256, ал. 3 от АПК искането следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати
направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, който е съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от горното и на основание 256, ал. 3 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Д. К.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. ****, представлявано от управителя К. Х. М., против кмета на
Община Асеновград да изпълни задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 46
от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди.
ОСЪЖДА
„Д. К.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. ****,
представлявано от управителя К. Х. М. да заплати на Община Асеновград разноски
по делото в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: