О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260748 /19,03,2021 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
гр. състав, в закрито съдебно заседание на 19,03,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдията в. гр. д. № 3217 по описа на съда за 2020
г. и взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба (в
кориците на приложеното в. гр. д. № 1706/2020 г.), уточнена с постъпила по
настоящото молба вх. № 265320/12,02,2021 г., от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
– гр. София, ЕИК *********; против
решение № 911/12,03,2020 г., постановено по гр. д. № 6538/2019 г. на РС
Пловдив. В жалбата и уточняващата молба се сочи, че решението се обжалва в частта относно разноските, както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за присъждане на законна
лихва върху главница от 959,96 евро за периода от предявяване на исковата
молба – 22,04,2019 г., до 15,08,2019 г. Съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение се излагат само досежно частта за разноските като се
оспорва извода за недължимост на същите. По същество от въззивния съд се иска
да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваните му
части и вместо това да присъди на дружеството-жалбоподател (ищец пред РС)
претендираната законна лихва, както и претендираните деловодни разноски за
производството.
С оглед обжалване решението в частта за разноските, с
определение № 1326/12,08,2020 г., постановено по гр. д. 1706/2020 на ПОС, е прието, че в тази част жалбата има
характер на искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта
за разноските, което следва да се разгледа от съда, постановил решението.
Поради това производството е прекратено и делото е изпратено на РС с указания
да разгледа молбата по чл. 248 от ГПК.
Това е сторено с определение
№ 261854/12,10,2020 г., постановено по гр. д. № 6538/2019 г., и искането за
изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. Срещу
това определение е постъпила частна
жалба вх. № 275201/28,10,2020 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София,
ЕИК *********; с оплакване за незаконосъобразност на същото от въззивния съд се
иска да го отмени и вместо това да присъди на ищеца сторените за производството
деловодни разноски, които му се дължат, тъй като въпреки признанието на
исковете, ответниците са дали повод за завеждане на делото.
Ответниците Г.С.К., с ЕГН **********; и М.К.К. с ЕГН **********;
заявяват становище за неоснователност на жалбите. Сочат, че исковете (за
установяване дължимост на вземания по заповед за изпълнение) и претенцията за
разноски са отхвърлени поради извършено в хода на производството и признато от
ищеца плащане на всички дължими суми, включително и на претендираните деловодни
разноски за заповедното и за исковото производство.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
1/ Досежно предявената от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
– гр. София, ЕИК *********; въззивна жалба против решение № 911/12,03,2020 г., постановено
по гр. д. № 6538/2019 г. на РС Пловдив:
С жалбата и уточняващата я молба от 12,02,2021 г. се
сочи, че решението се обжалва в частта относно разноските, както и в частта, с която
е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху главница от
959,96 евро за периода от предявяване на исковата молба – 22,04,2019 г., до
15,08,2019 г.
Самостоятелно обжалване на решението в частта относно разноските
е недопустимо. Оплакванията против изводите за дължимост на разноски и за
техния размер страната би могла да релевира в молба за изменение или допълване
на решението по реда на чл. 248 от ГПК (което в случая е сторено) и се
разглеждат от съда, постановил решението (което също е сторено и постановеното
в това производство определение на РС е предмет на обжалване с частната жалба в
настоящото производство). Поради това въззивната жалба против
първоинстанционното решение в частта за разноските е недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
Недопустима за разглеждане е въззивната жалба и в
останалата й част, тъй като й липсва предмет. Жалбоподателят поддържа, че
обжалва решението на РС в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане
на законна лихва върху главница от 959,96 евро за периода от предявяване на исковата
молба – 22,04,2019 г., до 15,08,2019 г. Решение в този смисъл обаче не е
постановено, РС не се е произнасял по претенция за присъждане на законна лихва
върху посочената главница за посочения период.
По тези съображения въззивната жалба против решение №
911/12,03,2020 г., постановено по гр. д. № 6538/2019 г. на РС Пловдив в частите относно разноските и относно законната лихва,
следва да се остави без разглеждане и образуваното по нея производство да се
прекрати.
2/ Досежно предявената от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
– гр. София, ЕИК *********; против постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение
№ 261854/12,10,2020 г. по гр. д. № 6538/2019 г.:
Производството по гр. д. № 6538/2019 г. на РС Пловдив е
образувано по искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК
*********; против Г.С.К., с ЕГН **********; и М.К.К. с ЕГН **********. С
постановеното по делото решение на РС предявените искове са отхвърлени поради
извършено в хода на производството плащане на претендираните вземания. Разноски
на ищеца не са присъдени поради обстоятелството, че претендираните такива също
са заплатени от ответниците.
С първоначално предявената въззивна жалба против
решението ищецът е предявил искане за изменение на решението в частта относно
разноските като такива му се присъдят, тъй като ответниците били дали повод за
образуване на делото и дължали разноски на ищеца. С обжалваното определение искането
е оставено без уважение като отново е констатирано, че претендираните от ищеца
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, са вече заплатени от
ответниците и поради това не следва да се присъждат.
С разглежданата частна жалба се иска отмяна на това
определение по съображения, които са неотносими към повдигнатия по делото спор
и затова настоящата инстанция няма да обсъжда. Като пространно аргументира
тезата, че ответниците, дали повод за завеждане на делото, дължат разноски
въпреки плащането на спорните вземания, частният жалбоподател претендира отново
присъждането им, без да взема предвид признатото от самия него обстоятелство,
че всички деловодни разноски - както за заповедното, така и за исковото
производство, вкл. претендираните юрисконсултски възнаграждения, са заплатени
от ответниците.
Налага се извода за неоснователност на частната жалба –
претендираните от ищеца разноски са му вече заплатени, поради което правилно не
са присъдени от РС. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
За производството по частната жалба ответниците Г.С.К., с
ЕГН **********; и М.К.К. с ЕГН **********; имат право да им се присъдят
разноски, но претенция за това не са предявили.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
въззивна жалба вх. № 29838/05,06,2020 г., уточнена с молба вх. №
265320/12,02,2021 г., от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК
*********; против решение № 911/12,03,2020 г., постановено по гр. д. № 6538/2019
г. на РС Пловдив и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по жалбата.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщението до
жалбоподателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261854/12,10,2020 г., постановено по гр. д.
№ 6538/2019 г., на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; за изменение на
постановеното по делото решение №
911/12,03,2020 г. в частта за разноските.
В последната част определението е окончателно.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: