РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1992
Град Пловдив, 27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1727 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Г.А.М.,***, против решение № 555 от 07.05.2021 г. по анд № 182/
2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия
К № 3768176/29.06.2020 г., издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на касатора
е наложено административно наказание на
основание чл.189, ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер от 100 /сто/
лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Изразява
несъгласие с изводите на съда, тъй като той не е автор на вмененото му във вина
деяние, поради това, че към момента на
извършването му е бил на работа. Посочва, че не знае кое лице действително е
управлявало автомобила, доколкото последният се ползва и от други членове на
семейството му – съпругата и синът му. Не споделя изводите на съда за
приложение на чл.188 ЗДвП. Счита, че посочените от съда решения не били
идентични на настоящия случай, поради което позоваването на тяхе необосновано и
е направено единствено с цел придаване на тежестна иначе неправилното решение.
Претендира отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.
Ответната страна
– ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно
и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
жалбоподателят е санкциониран с електронен фиш за това, че на 29.06.2020 г. в
11:29 часа на път II-64, км 31 неустановено по делото лице управлявало лекия
автомобил „Ровър 618 И“ с рег. № ****, собственост на касатора М., със скорост
на движение от 86 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26. Движението на автомобила с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 89 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 86 км/ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26
км/ч., за което деяние на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП бил издаден електронен фиш серия К № 3768176 против касатора, с който
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Настоящата касационна
инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Районният съд е
извършил пълна и всестранна проверка на издаденият ел.фиш и събраните по делото
доказателства, възприел установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се споделя и от настоящия съд.
Първостепенният съд
е приел, че на датата, отразена по електронния фиш, посоченият автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и поради това е налице извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът извършил обстойна преценка и е
анализирал всички събрани доказателства,
както и направените от жалбоподателя възражения, като е приел, че няма основание за отпадане на наказуемостта за извършеното нарушение. Приел е, че от събраните по делото
доказателства се установява,
че към времето на извършване на нарушението жалбоподателят се е намирал на различно място от това, посочено в ЕФ.
Посочил
е обаче, че наказанието е наложено на жалбоподателя М. в качеството му на собственик на
лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, тъй
като същият не е посочил фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. Съдът е визирал съдържанието на електронния фиш, в който изрично е разяснено правото на собственика, против
когото изначално се съставя ЕФ, да предостави
писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие, като е намерил,
че по този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Позовал се е на законовата презумпция
относно субекта на отговорността в чл. 188 от ЗДвП, а именно собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното
превозно средство. Съдът е посочил, че не са представени
доказателства за упражненото от жалбоподателя право по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да обори презумпцията, в случай че друго лице е извършило нарушението. Приел е, че като не се е възползвал от предвидената в закона възможност за посочване на самоличността на
водача, то
законосъобразно е ангажирана отговорността му като
собственик на
превозното средство. Посочил е също, че незнанието от кое
конкретно лице е ползван автомобилът, чийто собственик е жалбоподателят, не е
основание за отпадане на отговорността при доказано извършване на нарушението,
нито за черпене на права.
Според настоящия
съдебен състав на Административен съд -Пловдив изводите на съда за
законосъобразност на електронния фиш се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Не се установи нарушение на материалния или процесуалния закон
по отношение на постановеното решение. Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил изключително подробно. Фактическите констатации и
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.
В конкретния случай,
оспореният фиш е съставен съобразно правилото, възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа
данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Относно
възраженията в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи, че Законът
за движението по пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на
административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на
когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с
него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване
на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП,
които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да
бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да
се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които
да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а той е
водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В
съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е
съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи
пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за управление на МПС. Това право не е било надлежно
упражнено от страна на касатора, който е имал възможност към датата на узнаване
на неговото съставяне да подаде съответната декларация. Действително, по делото
са представени доказателства, че касаторът М. е бил обективно препятстван в
този ден и час, тъй като е бил на работа, съответно не е имало възможност да
шофира автомобила си, но предвид твърденията, същият е могъл да подаде
декларация в четиринадесет дневния срок, в която да посочи действителния водач
на МПС, при което издаденият ЕФ би бил анулиран и издаден такъв на нарушителя.
От касатора се
твърди, че не знае кой е управлявал автомобила в момента на нарушението, тъй
като правоспособни лица били съпругата му и синът му, а и той самият не си
спомня кой е шофирал през този участък същия ден. Съдът намира, че при всяко
положение собственикът на МПС, следва да знае кое е лицето, на което е
предоставил правото да управлява автомобила за времето на неговото отсъствие,
което задължение е вложеният от законодателя смисъл в разпоредбите на чл. 188,
ал.1 от ЗДвП, доколкото последния ред е приложим и за нарушения, които не се
документират технически с водач в автомобила (например такива свързани с
неправилно паркиране на МПС). Друг е въпросът до колко посочените трети лица действително
са се възползвали от възможността фактически да го управляват.
След като не се е
възползвал от тази възможност – да представи декларация, в която да посочи
лицето, което е управлявало автомобила с копие на СУМПС на това лице, а е подал
жалба, то правилно е била зачетена законовата презумпция на чл.188 ЗДвП. Именно
записаното в националната система за регистрация на МПС и приложено по делото
извлечение е формирало извода на АНО, че касаторът е управлявал МПС към посочените
дата и час на заснемане на нарушението.
Предвид изложеното
постановеното първоинстанционно решение е правилно и при отсъствие на касационни
основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 555 от 07.05.2021 г. по анд № 182/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.