РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав в закрито заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Маджев ч. гр. д. № 13473/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.
на ЧСИ № 7745/11.11.2020 г., подадена от длъжника по изпълнението - Г.Г.Ж., с
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адвокат И., срещу постановено
разпореждане от 04.03.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
прогласи прекратяването на изп. д. № 20158390400135 образувано по описа на ЧСИ И.М.-К.,
с рег. № 839, и с район на действие Софойски градски съд, във връзка с молба на
длъжика от 25.02.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат подробни
съображения срещу обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника Г.Г.Ж., като се желае неговата отмяна. На
първо място жалбоподателят посочва, че молбата за образуване на изпълнителното
производство е нередовна, тъй като в същата не се съдържа искане на взискателя
за прилагане на конкретен изпълнителен способ. Счита, че нередовността на
молбата по чл. 426 ГПК води до недопустимост на изпълнителното производство,
поради което същото следва да бъде прекратено. На следващо място жалбоподателят
посочва, че след образуването на изпълнителното производство, съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- Ж.,
получено от неговия работодател на 19.03.2015 г., след което в продължение на
повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия. Предивд изложеното жалбоподателят счита, че по отношение на него
изпълнителното производство е било прекратено още към 19.03.2017 г., като
отказът на органа по изпълнението да
констатира настъпилото по силата на закона прекратяване се явява
незаконосъобразно действие, което подлежи на отмяна.
В приложените към жалбата
мотиви частният съдебен изпълнител излага доводи в посока неоснователност на
упражнената жалба, като развива подробни съображения за няколкократното
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите
на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район на действие
Софийски градски съд, е образувано по молба с вх. № 2408 от 17.03.2015 г. на
взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от
20.02.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
4642/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав, срещу
длъжниците М.И.Д.и Г.Г.Ж., солидарно осъдени да заплатят на взискателя сумата
от 294,51 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2015 г.
до окончателното ѝ погасяване, сумата от 20,35 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 05.12.2010 г. до 04.08.2011 г., 307,28 лв. – наказателна
лихва за периода от 05.01.2010 г. до 27.01.2015 г., както разноски за
заповедното производство в общ размер на сумата от 125 лв., от които 25 лв. –
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С молбата по чл. 426 ГПК взискателят е поискал след образуване на изпълнително дело за вземанията по
изпълнителния лист от 20.02.2015 г. същите да бъдат присъединени за
удовлетворяване по предходно образувано въз основа на изпълнителен лист от
12.07.2013 г. пред същия съдебен изпълнител и между същите страни изп. д. №
20138390400479, като е възложил на съдебния изпълнител да предприеме действия
по чл. 18 ЗЧСИ, като проучва имущественото състояние на длъжника, прави
справки, набавя документи, книжа и други, да определи начина на изпълнението,
както и да бъде пазач на описаното имущество.
На 19.03.2017 г. на М.И.Д.,
в качеството ѝ на длъжник по изп. д. № 20158390400135, е връчена покана
за доброволно изпълнение изх. № 2798/19.03.2015 г., с която ѝ е съобщено
за наложен запор върху трудовото ѝ възнаграждение, получавано от „М.**“
ООД. От представената по делото разписка за връчване на запорно съобщение изх.
№ 2800/19.03.2015 г. се установява, че последното е връчено на „М.**“ ООД на
23.04.2015 г.
На 25.04.2015 г. съдебният
изпълнител е връчил на Г.Г.Ж. покана за доброволно изпълнение изх. №
2790/19.03.2015 г., с която на длъжника е съобщено налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение, получавано от „М.-М-2008“ ЕООД. От представеното
по делото запорно съобщение изх. № 2795/18.03.2015 г. се установява, че същото
е получено от „М.-М-2008“ ЕООД на 19.03.2015 г.
С молба вх. № 10109 от
07.12.2015 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало на основание чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде
конституирано като взискател по изп. д. № 20138390400479 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
рег. № 839, с район на действие Софийски градски съд, на мястото на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на основание настъпило по силата на договор за
цесия от 10.15.2015 г. частно правоприемство.
На 06.04.2016 г. по изпълнителното
дело е постъпила молба вх. № 2771, с която „ЕОС М.“ ЕООД, в качеството на
взискател по изп. д. № 20138390400479, е поискало от съдебния изпълнител, след
като проучви имущественото състояние на длъжниците, да насочи принудителното
изпълнение върху тяхното недвижимо имущество, съответно да пристъпи към
налагането на запор върху движимото им имущество и вземанията на длъжниците за
трудово възнаграждение, както и по открити на тяхно име банкови сметки.
С молба вх. № 3373 от
13.04.2017 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало от съдебния изпълнител да насочи
принудителното изпълнение върху недвижим имот, собственост на Г.Ж., а именно –
самостоятелен обект в сграда с площ от 47.770 кв. м., находящ се в гр. София,
Овач Купел 2,*********.
С молба вх. № 4487 от
25.05.2017 г. „КРЕДИТ КОНТРОЛ“ ООД е поискало на основание чл. 429, ал. 1 ГПК
да бъде конституирано като взискател по изп. д № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
рег. № 839, с район на действие Софийски градски съд, на мястото на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД. Към молбата са представени доказателства за настъпилото
правоприемство, като в същата се съдържа изрично изявление на „КРЕДИТ КОНТРОЛ“
ООД за оттегляне на извършеното от предходния взискател възлагане на съдебния
изпълнител да предприема действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане на
съдебния изпълнител от 25.05.2017 г. „КРЕДИТ КОНТРОЛ“ ООД е конституирано като
взискател по изп. д № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район
на действие Софийски градски съд, на мястото на досегашния такъв –
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
С молба вх. № 4491 от 25.05.2017 г. „КРЕДИТ КОНТРОЛ“ ООД, в
качествтото му на взискател по изп. д. № 20158390400135, е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка за наличието на трудови правоотношения на длъжника М.И.Д., като в
случай, че такива бъдат установени наложи запор върху получаваните от нея
трудовите възнаграждения. В молбата не се съдържа искане за проучване на
имущественото състояние, съответно за предприемане на изпълнителни действия по
отношение на длъжника Г.Г.Ж..
С постановление изх. №
6149/29.06.2017 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствения на
длъжника Г.Г.Ж. недвижим имот, а именно – самостоятелен обект в сграда с площ
от 47.770 кв. м., находящ се в гр. София, Овач Купел 2, ******.
С молба вх. № 2648 от
19.04.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало на основание чл.
429, ал. 1 ГПК да бъде конституирано като взискател по изп. д № 20158390400135
по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район на действие Софийски градски съд,
на мястото на „КРЕДИТ КОНТРОЛ“ ООД. Към молбата са представени доказателства за
настъпилото правоприемство, като в същата се съдържа и искане за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжниците.
С молба вх. № 7405 от 05.11.2019
г. „ЕОС М.“ ЕООД, в качеството на взискател по изп. д. № 20138390400479, е
поискало от съдебния изпълнител да насочи принудителното изпълнение върху
недвижим имот, собственост на Г.Ж., а именно – самостоятелен обект в сграда с
площ от 47.770 кв. м., находящ се в гр. София, Овач Купел 2, ******, като
длъжникът е уведомен за насрочения опис със съобщение изх. № 366 от 10.01.2020
г., връчено му на 13.01.2020 г.
На 25.02.2020 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 1688, с която длъжникът Г.Ж. е
поискал от съдебния изпълнител да постанови прекратяване спрямо него на
производството по изп. д. № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. №
839, с район на действие Софойски градски съд, поради настъпила перемция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съдебният изпълнител се е произнесъл по
молбата на длъжника за прекратяване на производството по изп. д. № 20158390400135
с разпореждане от 04.03.2020 г., като е оставил същата без уважение.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва
по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния
изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при
осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Движението
на изпълнителното производство е в зависимост от поведението на взискателя, от
това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от
съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите
и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на
неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на
взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на
определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от
законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното
производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
това дали е налице искане на взискателя за извършването на определено
изпълнително дейстие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил
към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което обстоятелство
е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната давност
относно вземането, но не и за обсъжданото прекратително основание.
Видно от материалите,
съдържащи се в приложеното от съдебния изпълнител копие на изп. д. №
20138390400479 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район на действие
Софийски градски съд, същото е образувано на 23.07.2013 г. по молба вх. №
6147/23.07.2013 г. на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 12.07.2013 г. издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 10544/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53-ти състав срещу
длъжниците М.И.Д.и Г.Г.Ж.. Впоследствие с молба вх. № 2408/17.03.2015 г. „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е поискало от ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 да образува изпълнително
дело въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 20.02.2015 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4642/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав срещу длъжниците - М.И.Д.и Г.Г.Ж., както
и на основание чл. 456 ГПК да присъедини вземанията по изпълнителен лист от
20.02.2015 г. за удовлетворяване в производството по изп. д. № 20138390400479
по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район на действие Софийски градски съд.
В случая следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 456 от ГПК не предвижда възможност за
обединяване или присъединяване на изпълнителни дела под общ номер, а единствено
възможност като взискатели по вече образувано изпълнително производство да
бъдат присъединени кредитори на същия длъжник, без значение дали за
удовлетворяване на техните вземания е образувано отделно самостоятелно
протичащо изпълнително производство, като в последния случай вместо
изпълнителния лист кредиторът прилага удостоверение от съдебния изпълнител, че
листът е приложен към друго изпълнително дело. На общо основание по
изпълнителното дело могат да бъдат присъединени и вземания на първоначалния
взискател, стига длъжник по тях да е лицето, по отношение на което е образувано
изпълнителното производство, по което се иска да бъде извършено
присъединяването. В хипотезата на присъединяване на вземания, за които вече има
образувано изпълнително производство, последното не се прекратява, а двете
изпълнителни дела продължават да съществуват самостоятелно и паралелно, като
доколкото се отнася до производството, по което е настъпило присъединяването
присъединилият се взискател разполага със същите права, каквито има и
първоначалният, като извършените до присъединяването изпълнителни действия
ползват и присъединилия се взискател.
В разглеждания случай след
образуване на производството по изп. д. № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
с рег. № 839, с район на действие Софойски градски съд, въз основа на
съдържащото се в молбата по чл. 426 ГПК искане на взискателя, на основание чл.
456 ГПК съдебният изпълнител е присъединил вземанията на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД по изпълнителен лист от 20.02.2015 г. за удовлетворяване по
предходно образуваното под негов опис изп. д. № 20138390400479, образувано срещу
същите длъжници въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2013 г. Двете
изпълнителни дела съществуват независимо едно от друго, като с оглед на
присъединяването на вземанията „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по изпълнителн
лист от 20.03.2015 г. по изп. д. № 20138390400479, същите подлежат на
принудително удовлетворяване във всяко от двете производства. Именно поради
това, че изпълнителните дела съществуват паралелно и независимо едно от друго,
същото се отнася и за основанията за тяхното приключване и прекратяване.
В случая се установява, че
след образуване на производството по изп. д. № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
с рег. № 839, въз основа на съдържащото се в молбата по чл. 426 ГПК
оправомощаване за извършване на действията по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител
е насочил принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на Г.Г.Ж.,
като съобщението за наложения запор е получено от работодателя на длъжника на
19.03.2015 г. Така предприетото изпълнително действие е довело до прекъсване на
срока по чл. 433, ал., т. 8 ГПК, като новият срок е започнал да тече на
20.03.2015 г. и е изтекъл на 20.03.2017 г.
След като на 07.12.2015 г.
„ЕОС М.“ ЕООД встъпва като взискател по изп. д. № 20138390400479 на мястото на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД относно вземанията по изпълнителния лист от 12.07.2013 г., с
молба вх. № 2771 от 06.04.2016 г. това дружество е поискало от съдебния
изпълнител, по повод осъществено проучване на имущественото състояние на
длъжниците, да насочи принудителното изпълнение върху тяхното недвижимо
имущество, съответно да пристъпи към налагането на запор върху движимото им
имущество и вземанията на длъжниците за трудово възнаграждение, както и по
открити на тяхно име банкови сметки. Доколкото в молбата на „ЕОС М.“ ЕООД се
съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия същата води до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но това се отнася единствено
до производството по изп. д. № 20138390400479. Същото се отнася и до молба вх.
№ 3773 от 13.04.2017 г., с която „ЕОС М.“ ЕООД е поискало изпълнението да бъде
насочено върху недвижим имот на длъжника – същата прекъсва срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, но единствено по отношение на производството по изп. д. № 20138390400479.
Кредиторът на вземанията по изпълнителния лист от 20.02.2015 г., съответно
взискател по изп. д. № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, на
този етап остава „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като единствено процесуалното
поведение на банката и това на съдебния изпълнител, при това предприети в
рамките на посоченото изпълнително дело, са от значение за прекъсване на срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следващото искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия по изп. д. № 20158390400135 по
описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, датира от 25.05.2017 г., когато, след като
е било конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с молба вх. № 4491/25.05.2017 г „КРЕДИТ КОНТРОЛ“ ООД е поискал
от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовите възнаграждение на
длъжниците. Доколкото обаче към тази дата е изминал период от повече от две
години, през които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия по отношение на позвалия се на пермиране длъжник - Г.Г.Ж., то двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл, като по отношение на посочения
длъжник по изпълнението производството пообразуваното изп. д. № 20158390400135
по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, е било прекратено поради настъпила
перемпция, считано от 21.03.2017 г.
Предвид изложеното съдът
намира, че в случая по отношение на длъжника Г.Г.Ж. са налице предпоставките на
визираното в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното
производство, на което се прави позоваване в молбата за прекратяване от
25.02.2020 г., респеткивно в жалбата. Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност
на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прогласи прекратяването на
изпълнителното производство, с оглед на което подадената срещу него жалба на
длъжника по изпълнението следва да бъде уважена, като по отношение на Г.
Григовор Ж. трябва да бъде прогласено прекратяване на производството по изп. д.
№ 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839.
Предвид позитивният изход на
производството по упражнената жалба от длъжника по изпълнението - Г. Григовор Ж.
и изричното му искане за присъждане на направени разноски в производство, съдът
намира, че такива му се следват на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същите съставляват
73, 00 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и такси за
администрирането й, както и 200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Разноските следва да се
възложат за плащане на актуалният взискател по и.д. № 20158390400135, а именно -
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. на ЧСИ № 7745/11.11.2020
г., подадена от длъжника по изпълнението - Г.Г.Ж., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител – адвокат И. разпореждане от 04.03.2020 г. на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район на
действие Софойски градски съд, постановено по изп. д. № 20158390400135, с което
е оставена без уважение молба с вх. № 1688/25.02.2020 г. на длъжника по
изпълнението - Г.Г.Ж. за прекратяване
на изпълнителното производство по отношение на него на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
ПРОГЛАСЯВА настъпило по силата на закона прекратяване на
изпълнително дело № 20158390400135 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район
на действие Софойски градски съд, считано от
21.03.2017 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, провеждано в
частта му спрямо длъжника по изпълнението - Г.Г.Ж., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА С. НА В.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Д-р *****, офис сграда – Лабиринт, ет.
2, оф. 4, да заплати в полза на Г.Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 273,00 лв. – съдебни разноски
направени във връзка с развилото се производство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.