Определение по дело №142/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 399
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20221200500142
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500142 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Теленор
България“, ЕАД против разпореждане № 80/01.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д. 113/22 по описа на РС-Разлог, в частта, в която е отхвърлено
заявлението му за присъждане на неустойки съотв. в размер на 52,47 лв. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********, в размер на
37,37 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*******, в
размер на 119,276 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* и в размер на 95,39 лв. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*******.
Жалбоподателят сочи, че РС неправилно и незаконосъобразно е
отхвърлил заявлението му за претендираните неустойки. В неустоечните
клаузи – т. 11, б. „а“ от договорите изрично е предвидено, че „максималния
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти“. Постановеното от РС е в разрез със съдебната практика, която
приемала, че неустоечна клауза, която предвижда неустойката да не
надвишава три месечни абонаментни такси, не е неравноправна и не
противоречи на Закона за защита на потребителите.
Изтъква, че от обвързването размера на неустойката с размера на
месечната абонаментна такса, не следва да се тълкува, както е посочил РС, че
1
потребителят ще плати цената на услугата без такава да е предоставена, в
подкрепа на което се цитират определения на окръжни и районни съдилища,
в които е застъпено, че така определения размер кореспондира с характера на
неустойката отнапред да определи обезщетение за вреди, които не трябва да
се доказват и не може да се тълкува като израз на несъответствие с присъщите
й функции.
Счита за неправилна преценката на РС, според която чрез вземането
за неустойка мобилният оператор ще получи цена за услуга, която не
предоставя, изтъквайки, че това би било форма на изпълнение на договорни
задължения от длъжника, докато неустойка се дължи при неизпълнение на
договорно задължение. Акцентира, че обвързаността с размера на
абонаментните такси е за да се гарантира, че размерът й не излиза извън
присъщите на неустойката функции и не е прекомерна, като не надхвърля
размера на вреди под формата на претърпяна загуба и пропуснати ползи.
Загубата се изразявала вследствие необходимостта технически да осигури
достъп на длъжника до републиканската далекосъобщителна мрежа за целия
срок на действия на договора, а загубата под формата на пропуснати ползи се
изразява в неполучени абонаментни такси от началото на неизпълнението до
края на срока на договорите.
Жалбата по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК, БлОС счита за
допустима- подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
За преценка основателността на частната жалба, БлОС съобрази
следното:
Видно е, РС-Разлог с разпореждане № 80/01.2.2022 г. в
атакуваната му част е отхвърлил подаденото по чл. 410 ГПК заявление от
„Теленор България“, ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Й. Г. М. за сумите за неустойка съотв. от 52,47 лв., от 37,37 лв., от
119,27 лв. и от 95,39 лв. по сключени 4 отделни договора за мобилни номера
с предпочетен номер съотв. с № +359********, № +359*********, №
+359******* и № +359*******.
За да отхвърли заявлението за неустойки като неоснователно, РС е
приел, че мобилният оператор, според представените договори за мобилни
услуги – има възможност едностранно да прекрати договора, когато другата
2
страна не изпълнява свое задължения, като с подобна възможност за
развалянето им въз основа на закона разполага и потребителя.
Но ако в такава хипотеза в договорите е предвидено за мобилният
оператор неустойка – в размер на абонаментните вноски до края на срока на
договора, но не повече от три вноски, то при разваляне договора от
потребителя такава клауза за неустойка в негова полза за вреди - няма.
Именно защото няма уговорка за неустойка в случай че потребителя се
възползва от възможността да прекрати/развали едностранно договора при
виновно неизпълнение на задължения на мобилния оператор, РС е счел, че се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
с тези потребителя на мобилната услуга, поради което е и приел, че клаузите
за неустойка в процесните договори са с неравноправен характер. Мобилният
оператор се е възползвал от положението си на икономически по-силната
страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията,
които всеки един от договарящите ще поеме. Затова при съобразяване на чл.
143 ЗЗП, от който следва, че неравноправни са онези клаузи ,които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите нрави и посредством
тях се създава значително неравновесие/неравнопоставеност/ между
търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя –
икономически по-слабата страна, РС е отхвърлил заявлението.
Така изразеното становище от РС, БлОС споделя изцяло,
намирайки го за съобразено със Закона за защита на потребителите.
Изложените във въззивната жалба съображения на „Теленор
България“, ЕАД нямат отношение към изложеното, застъпено становище от
РС. Видно е, че доводите на жалбоподателя се отнасят до размера на
договорената неустойка да не надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти т.е. че не е прекомерен и че с така уговорения размер не се
излиза извън присъщата функция на неустойката, което обаче РС е посочил в
допълнение като самостоятелно основание в подкрепа на вече направения от
него извод, въз основа на други факти - за неравноправие на клаузата за
неустойка. Именно затова дори и да се споделят доводите в жалбата относно
законосъобразно договорения размер на неустойката, то това няма да има за
последица отмяна на атакуваното разпореждане, именно защото е налице
друго самостоятелно основание за неравноправието й, което се споделя от
3
настоящия състав и срещу което няма доводи в жалбата - липса на уговаряне
на такава в полза на потребителя при разваляне на договора в случай, че
мобилния оператор виновно не изпълнява поети договорни задължения.
Ето защо макар и да е без значение за пълнота ще следва да се
отбележи, че БлОС намира за основателни доводите във жалбата и не
споделя основанието за неравноправие на неустойката, обосновано от РС с
размера й, посочено от него в допълнение като самостоятелно основание.
БлОС счита, че уговарянето й в размер до трикратния размер, не води до
каквото и да било неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, нито до необосновано висок размер, предвид характера на
неустойката. Това обаче не се отразява върху крайния резултат на атакувания
акт за отхвърляне на претенциите за неустойки.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № 80/01.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.
113/22 по описа на РС-Разлог, в частта, в която е отхвърлено подаденото по
чл. 410 ГПК заявление от „Теленор България“, ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й. Г. М. за неустойки съотв. в размер на
52,47 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********, в
размер на 37,37 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********, в размер на 119,276 лв. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359******* и в размер на 95,39 лв. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*******.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4