Присъда по дело №543/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 70
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20223100200543
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 70
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниГалина Д. Парчева

заседатели:Нели Ив. Танчева
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора С. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20223100200543 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият И. В. М., ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 11.09.2020 г. в гр. Варна, движейки се по бул. „Ген. Колев" в посока
към и на кръстовището с бул. „Цар Освободител", при управление на МПС -
автобус „Фолксваген Крафтер" с рег.№ В 8241 РН, нарушил чл.20 ал.2 от
ЗДвП и чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП, като при избиране скоростта на
движението си не се съобразил със състоянието на превозното средство, с
конкретните условия на видимост и навлязъл при червен забранителен сигнал
на светофарната уредба, в условията на независимо съпричиняване със С. П.
Д. като водач на л.а. „Пежо 508 SWC" с рег.№ В 9937 НН по непредпазливост
причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на 23.11.2020 г., като след деянието
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл.343а, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б."в" вр.
чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НК признава за невинен подсъдимия М. по
1
същото време и място, при управление на МПС да е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП
и ГО ОПРАВДАВА по това му обвинение, както и по повдигнатото
обвинение по чл.343 ал.1 б.“в“ НК.

На основание чл.343 г от НК налага на подсъдимия М. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА.


ПРИЗНАВА подсъдимият С. П. Д., ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 11.09.2020 г. в гр. Варна, движейки се по бул. „Цар Освободител" в
посока към и на кръстовището с бул. „Ген. Колев", при управление на МПС -
л.а. „Пежо 508 SWC" с рег.№ В 9937 НН", нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП, като при избиране скоростта на движението си не
се съобразил с конкретните условия на видимост, не спрял и навлязъл при
жълт сигнал на светофарната уредба, в условията на независимо
съпричиняване с И. В. М. като водач на автобус „Фолксваген Крафтер" с рег.
№ В 8241 РН, по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на
23.11.2020 г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б."в" вр. чл. 342,
ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НК признава за невинен подсъдимия Д. по
същото време и място, при управление на МПС да е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП
и ГО ОПРАВДАВА по това му обвинение.

На основание чл.343 г от НК налага на подсъдимия Д. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.


ОСЪЖДА подсъдимите И. В. М. и С. П. Д. да заплатят направените по
делото разноски в полза на държавата в размер на по 687,84 лева /шестстотин
осемдесет и седем лева и 84 ст./ за всеки един от двамата по сметка на
Областна дирекция на МВР – Варна, както и в размер на по 412,23 лева
/четири стотин и дванадесет лева и 23 ст./ за всеки един от двамата в полза на
държавата по сметка на Варненски окръжен съд.

Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна
в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД 543/2022г по описа на Окръжен съд
Варна
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в
Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу:
ИВ. В. М. от гр.Варна за това , че на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ген. Колев“, движейки се по
ул. „Ген. Колев“ в посока към кръстовището, при управление на МПС -
автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ В xxxx РН, нарушил правилата за
движение по пътищата-чл. 20 ал.1 и ал.2 , чл. 47 от ЗДвП и чл.31, ал.7 т.4 от
ППЗДвП и в условията на независимо съпричиняване със С. П. Д. като водач
на л.а. „Пежо 508 SWC” с рег.№ В XXXX НН по непредпазливост причинил
смъртта на В. Г. П.. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от
НК.
С. П. Д. от гр.Варна за това , че на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ген. Колев“, движейки се по
бул. „Цар Освободител“ в посока към кръстовището, при управление на МПС
- л.а. „Пежо 508 SWC” с рег.№ В XXXX НН“, нарушил правилата за
движение по пътищата чл. 20 ал.1 и ал.2 , чл. 47 ЗДвП и чл.31, ал.7 т.2 от
ППЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с ИВ. В. М. като водач
на автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ В xxxx РН по непредпазливост
причинил смъртта на В. Г. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342,
ал.1 от НК.
По делото в качеството на частни обвинители бяха конституирани
лицата Л. Д. П., Г. В. П., Д. Г. П., К. Г. Д., Г. А. Х., представлявани от
поверениците си адв. Н.Д. и адв. Н.Х. от АК София.
След приключване на съдебното следствие по реда на чл.287,ал.1,пр.1
НПК бе предявено ново обвинение при установени от прокурора за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, както
следва:
по отношение на ИВ. В. М. за това , че на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ген. Колев“, движейки се по
ул. „Ген. Колев“ в посока към кръстовището, при управление на МПС -
автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ В xxxx РН, нарушил правилата за
движение по пътищата- чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.31, ал.7 т.1 от ППЗДвП и
в условията на независимо съпричиняване със С. П. Д. като водач на л.а.
„Пежо 508 SWC” с рег.№ В XXXX НН по непредпазливост причинил смъртта
на В. Г. П.. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
по отношение на С. П. Д. за това , че на 11.09.2020 г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ген. Колев“, движейки се по
бул. „Цар Освободител“ в посока към кръстовището, при управление на МПС
- л.а. „Пежо 508 SWC” с рег.№ В XXXX НН“, нарушил правилата за
движение по пътищата чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.31, ал.7 т.4 от ППЗДвП
1
и в условията на независимо съпричиняване с ИВ. В. М. като водач на автобус
„Фолксваген Крафтер“ с рег.№ В xxxx РН по непредпазливост причинил
смъртта на В. Г. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от
НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа изцяло
посоченото обвинение и го намира за доказано. Навежда доводи, че от
гласните показания и допълнителната САТ експертиза се доказва, че
подсъдимия М., управлявайки микробус „Фолксваген“ с № Вxxxx е навлязъл
в кръстовището на бул. „Ген. Колев“ и бул. „Цар Освободител“ при
забранителен червен сигнал, след смяната му последователно от жълт и зелен
със скорост около 57,6 км/ч. По същото време л.а. „Пежо“ с рег. №
ВXXXXНН, управляван от подсъдимия Д. набирайки скорост навлязъл в
същото кръстовище по бул. „Цар Освободител“ на жълт сигнал на светофара
след смяната му със зелен и достигайки около 41 км/ч се ударил в микробуса
„Фолксваген“ . С това си поведение и двамата водачи са нарушили
съответните разпоредби на ЗДвП и на ППЗДвП, и са довели до настъпването
на ПТП и до смъртта на пострадалата П., обуславящо съпричиняване на
вредоносния резултат. Предлага и двамата подсъдими да бъдат признати за
виновни по предявените им обвинения, за които законът предвижда
наказание лишаване от свобода от 2 до 6 години. По отношение на
подсъдимия М. счита, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото съдебно минало, оказана финансова помощ при лечението на
пострадалата от негова страна и от страна на дружеството работодател, при
отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства. За подсъдимия Д.
отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало към момента
на деянието, а като отегчаващо отговорността обстоятелство са множеството
нарушения по ЗДвП. С оглед на това обосновава наказания над минималния и
под средния размер и за двамата с приложението на чл.66 от НК с подходящ
изпитателен срок. На основание чл.343г от НК предлага и двамата подсъдими
да бъдат лишени от прово да управляват МПС за срок от около година.
Частните обвинители и техните повереници, редовно призовани не се явяват, като в
писмена молба изявяват становище, че поддържат възведеното по отношение на
подсъдимите обвинения, молят да бъдат признати за виновни и предлагат да им бъде
наложено наказание съгласно закона.
Защитата на подс. С.Д. в лицето на адв. Ш. от АК Варана намира, че в
хода на производството не се установяват факти и обстоятелства, които да
докажат обвинението по категоричен и безспорен начин. Според тяхната теза
вината е на водачът на „Фолксваген Крафтер“ – подсъдимият М., в какъвто
аспект са гласните доказателства от очевидеца И.Д. и от св. Й.Ц. - пътник в
микробуса. Поддържа се виждането, че неговия подзащитен е минал на зелен
сигнал на светофара, а подс. М. - на червен. В тази връзка се моли за
оправдателна присъда.
Подсъдимият Д. в своя лична защита твърди, че се е движил в лявата
лента на пътното платно, като дясната била заета от друго ППС , който
2
навлязъл в кръстовището, възприел е микробуса и успял да спре, което обаче
му попречило да възприеме другия участник в ПТП. Преценил, че със
скорост около 30-40 км няма как да спре.
Защитника на подс. М. – адв. Д. от АК Варна също намира обвинението
за недоказано и то въз основа на изготвената допълнителна САТ експертиза,
която се възприема за непълна и неточна, т.к. по делото не са разгледани
всички варианти на позиции на автомобила преди ПТП. За него е останало
необяснимо защо вещото лице е променило становището си, че подс. М. е
преминал от това на жълт сигнал на светофара в това на червен.
Анализирайки виновното и противоправното поведение на участниците в
пътнотранспортното произшествие цитира известна съдебна практика
свързани с чл.20 ал.1 от ЗДвП. От се извежда и извода, че в случая, следвало
да се възприеме от държавното обвинение, „несъобразена скорост“,
конкретизирана единствено със сигналите на светофарната уредба, което
обаче е поставено под съмнение действително реализираната от подс. М. като
водач на автобус скорост е била „несъобразена“, особено при възприетата
постановка в обстоятелствената част на обвинителния акт ,че в района на
кръстовището в момента на ПТП пътната настилка била суха и равна, без
препятствие и ограничения на видимостта в самото кръстовище. Акцент се
поставя, че подс. М. е преминал на жълт сигнал, възприет, след изгасването на
разрешения сигнал за преминаване на светофара. С това се обосновава,
правомерното му навлизане в кръстовището въпреки нормата на чл.31 ал.7
т.4, чиято забрана не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението, давайки пример за падане на пътник в автобуса при рязка
употреба на спирачки. Коментира се и постановката в нормата, че при
подаване на жълт сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се
намират в него, са длъжни да го освободят. В този смисъл цитирайки
конкретна съдебна практика се обосновава, че вината на на водача се
изключва, когато от една страна той е действал съобразно предписанията за
безопасно и правилно управление и движение на МПС, а от друга страна,
когато са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредни последствия. Прави се и извод, че при установените обстоятелства от
свидетелски показания и САТекспертиза, че подс.С.Д. е навлязъл в
кръстовището на жълт сигнал, светнал веднага след неразрешаващия червен
сигнал на светофарната уредба, в нарушение на чл.31 ал.7 т. 4 от ППЗДвП то
по безспорен и категоричен начин се установява единствено негова вина за
настъпилото ПТП, изключвайки наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат. Алтернативно се моли ,ако подс. М. бъде признат за виновен да му
се наложи наказание „Лишаване от свобода“ под предвидения минимум
определен от законодателя, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК със съответния изпитателен срок. Такава
3
хипотеза се обосновава, със наличието на смекчаващите вината обстоятелства
– семейно положение, непредпазлива форма на вината , съдействие при
разследването и оказване на помощ на пътниците
Подсъдимият М. в своя лична защита поддържа становището на
адвоката си.
В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните факти:
Подс. ИВ. В. М. е роден на xx.xx.xxxx г. в гр. Варна. Постоянният и
настоящия адрес му е гр. Варна. Същият е български гражданин и има
завършено средно образование. Женен, работи като шофьор в Д 67 ЕООД и
не е осъждан. Притежава ЕГН **********
И.М. е водач на МПС от 1994г, като притежава свидетелство за
управление МПС №: ххххххххх валидно до 17.01.2024 г., категория „С, В, D,
M, AM, TKT, B1, C1, D1 „. Наказван по административен ред чрез НП за
нарушения на ЗДвП четири пъти /2005-2008г три пъти и през 2019г/, като са
му налагани наказания глоба и към момента на деянието е бил с налични 39
контролни точки.
Подс. С. П. Д. е роден на хх.хх.хххх г. в гр. Варна, с постоянен и
настоящ адрес в гр. Варна. Същият е български гражданин и има средно
образование. Работи като продавач консултант в К... 2 ЕООД Не е женен и не
е осъждан към мамонта на деянието. Притежава ЕГН **********
С.Д. е водач на МПС, като притежава свидетелство за управление МПС
от 2019г №: ********* валидно до 09.07.2029 г., категория „В 1, ВM „
Наказван по административен ред чрез НП за нарушения на ЗДвП седем пъти,
като са му налагани наказания глоби и с фишове, в това число му е отнемана
и СУМПС. Към момента на деянието е бил с 12 отнети контролни точки, при
възможните 39.
Към началото на септември 2020г. ИВ. В. М. работел като шофьор към
дружеството „КЛЕА" ЕООД. Същото осъществявало с туристически превоз и
такъв на персонал от хотели на к.к. „Златни пясъци" гр. Варна. За дейността
на дружеството подс. М. управлявал служебен пътнически автобус /микробус/
Фолксваген „Крафтер" с д.к. № В 82 41 РН.
На 11.09.2020г. около 00,20 часа М. отпътувал с посочения микробус от
к.к. „Златни пясъци" към гр. Варна, с част от персонала на хотел
„Интернационал". Пътниците били около десет човека, между които и св.
Иордан Ц., Ю.С. и пострадалата В. Г. П.. В гр. Варна, няколко от пътниците
слезли на различни спирки, като микробусът продължил движението си по
бул. „Ген. Колев", в посока към бул. „Сливница". Към този момент в него се
намирали посочените по горе свидетели Ц. и С., както и пострадалата П..
Свид. Иордан Ц. седял в микробуса от страната на водача, в ляво, в средната
4
част на микробуса, до прозореца. Свид. Ю.С. седял също зад водача - вляво,
до прозореца. Организацията на движението по бул. „Ген. Колев" било
организирано като еднопосочно и се осъществявало в две ленти за движение.
Подс. М. управлявал в дясната лента със скорост по –ниска от 40 км/ч. На
около 40-50м преди кръстовището преминал през изкуствена неравност –
т.нар. легнал полицай след което започнал да ускорява, тъй като виждал, че
на светофарната уредба на кръстовището образувано между бул.Ген.Колев и
бул. „Цар Освободител“ светел „зелен“ сигнал. Когато микробуса се намирал
на около 20м. от кръстовището „зеления“ сигнал на светофарната уредба в
посоката на движение се сменил с „жълт“ . Подсъдимият М. още ускорил
скоростта си на движение, като и двете обстоятелства били възприети от св.
Й.Ц., в това число и светлините на приближаващо се МПС Преминавайки
през „стоп“ линията на платното за движение за подс. М. сигнала на
светофарната уредба от „жълт“ цвят се сменил на червен. В този момент като
пешеходец на посочената светофарна уредба изчаквал да пресече св. И.Д..
Последният възприемайки, че микробуса няма да спре на забранителния
сигнал, решил да изчака неговото преминаване, въпреки, че за него вече била
светнала „зелена“ разрешаваща светлина за пресичане. М. продължил
управлението на МПС-то, навлизайки във вътрешността на кръстовището и
достигайки скорост до около 57,6 км/ч. Междувременно по същото време по
бул. „Цар Освободител" в посока МБАЛ „Св. Анна" се движел лек автомобил
„Пежо 508" с д.к. № В хххх НН, управляван от подс. С.Д.. Организацията на
движението по бул. „Цар Освободител“ в посока МБАЛ „Св. Анна" /бул.
Ген.Колев/ се осъществявало в две ленти за движение, като Д. се движел в
лявата лента по посоката си на движение. Наближавайки кръстовището с бул.
„Ген. Колев" за него светел забранителен червен сигнал. От дясната му
страна се движел друг автомобил, неустановен в хода на разследването.
Подсъдимия решил да изчака смяната на светлините сигнали в „движение“ ,
като управлявал автомобила с равномерна скорост. На около 20 метра преди
стоп линията на пътното платно преди кръстовището с бул. „Ген. Колев" за
лекия автомобил светещият сигнал на светофарната уредба се сменил от
червен на жълт и Д. увеличил скоростта на автомобила, достигайки до около
41 км/ч, като същевременно навлязъл в кръстовището. От вниманието му
убегнало , че от дясната страна навлизал в кръстовището микробус, който
поради своите габарити / най вече височина/ бил видим дори при наличието
на движещото се попътно ППС. Д. възприел, че попътното ППС спира, но той
продължил движението си и последвал удар между управляваните от двамата
подсъдими превозни средства. За лекия автомобил ударът бил централен в
зоната на предната му част, а за микробуса бил в лявата странична част на
каросерията в зоната след централната му ос до задната лява гума.
Вследствие на него и поради по-високото разположение на масовия център на
пътническия микробус, след удара той се преобърнал на дясната си страна,
плъзгайки се по пътното платно и със задната си горна част се ударил в пътен
знак, находящ се на десния бордюр на бул. „Ген. Колев", след което се ударил
5
в стълб от уличното осветление, завъртайки се по посока на часовниковата
стрелка спрял. Лекия автомобил се завъртял по посока обратна на
часовниковата стрелка и спрял в кръстовището. След ПТП подс. М. и св.
Иордан Ц. и Ю.С. успели самостоятелно да излязат от автобуса. Вътре
останала само пострадалата В. Г. П., която им казала, че не може да излезе и
не може да се движи. Въпреки направените опити от страна на М. и
свидетелите, те не успели да й помогнат. На место пристигнал екип на
Гражданска защита, който премахнал част от тавана на микробуса, за да
извадят пострадалата П.. След това тя, заедно със свидетелите Ц. и С. с екипи
на Спешна помощ били откарани в МБАЛ „Св. Анна" Варна. На място на
произшествието пристигнали и свидетелите С.Г. и Р.К. -младши
автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция" Варна. Те изпробвали за алкохол
двамата обвиняеми с техническо средство „Дрегер", което отчело 0.00
промила алкохол в кръвта. В резултат на извършените прегледи и
изследвания на пострадалата В. П. били установени счупвания на гръбначни
прешлени и развитие на парализа на долните крайници. Същата била
настанена за лечение в клиниката по неврохирургия в МБАЛ „Св. Анна -
Варна". По късно на мястото на произшествието бил извършен оглед, при
който чрез описване и фотографиране били фиксирани широчината на
пътното платно, на отделните ленти за движение, състоянието на пътя,
наличните следи в резултат от удара на двата автомобила, тяхното техническо
състояние и отстоянието им от приетите по време на огледа ориентири.
Междувременно полицейския екип установил свидетелите, които са се
намирали в района на ПТП по време на сблъсъка на двете МПС-та - И.Д.,
Д.Д., Н.И. ,С.Г. и С.А.. Всички те имали различни възприятия с оглед
местонахождението си. Както бе посочено св.И. Д., прибирайки се пеш към
квартирата си /в посока „Червения площад"/, изчаквал с намерението да
пресече бул. „Ген. Колев". Светофарът за пешеходци светел червено и свид.
Д. бил застанал пред самата пешеходна пътека. Той възприемал и светлините
на приближаващия микробус, управляван от М.. Когато светофарът за
пешеходци светнал зелено Д. видял, че микробусът навлиза в кръстовището и
няма да спре, за да го пропусне, поради което изчакал същият да премине.
Няколко секунди след като микробусът преминал покрай него, чул силен
удар. Св. Д.Д. вървяла заедно със св. Н.И. от „Червения площад" в посока -
МБАЛ „Св. Анна" по десния тротоар. На кръстовището се спрели да
поговорят. В един момент Д. видяла, че в нейната посока светлината на
светофара е „зелен“ и предприела пресичане на бул. „Цар Освободител"
/посока „Нептун"/, а И. продължил по бул. „Ген. Колев" посока „Чаталджа".
Когато И. се отдалечил на разстояние по негова преценка 30-40м., а св. Д.
била почти стигнала на отсрещния тротоар и двамата зад гърба си чули удар
между автомобили. И двамата се върнали на мястото на произшествието, като
двамата звъннали на тел.112. Св. С.Г. вървял по десния тротоар на бул. „Ген.
Колев" /в посока „Нептун"/ и достигайки кръстовище с „Цар Освободител",
светофарът за пешеходци светел зелено, поради което и той пресякъл по
6
пешеходната пътека. След кръстовището пресякъл по диагонал бул. „Ген.
Колев", и преминал на левия тротоар. След като пресякъл, продължил да
върви в посока „Нептун" и малко след това чул зад гърба си силен шум.
Объръщайки се видял, че в кръстовището се е обърнал микробус, който се
плъзга по пътя в негова посока. По време на ПТП св. С.А., живущ на бул.
„Ген. Колев" № 50, се намирал в дома си. Той не видял самото произшествие,
но чул силен удар. Погледнал през прозореца, видял двете МПС в
състоянието след сблъсъка и слязъл, за да види дали някой има нужда от
помощ.
Подс. М. и неговия работодател заплатили разходите по провежданото
болнично лечение на пострадалата П., която на 25.09.2020г. била изписана от
лечебното заведение и била насочена за последващо физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение в санаториални условия. На 02.11.2020г. П.
постъпила по спешност в УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД гр. Варна, клиника по
нефрология, в тежко увредено общо състояние и висока температура, като на
23.11.2020г. тя починала.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно медицинска експертиза № 1-122/2020г. /т.2, л.3-13/ от
заключението на която е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на В. Г.
П., както и от предоставената медицинска документация, се установило:
генерализиран възпалителен процес със засягане на белите дробове и
дихателните пътища, бъбреците и пикочния мехур; оток на мозъка и белите
дробове; тежка декубитална рана /рана от залежаване/ в поясно-седалищната
област с признаци на некроза и възпаление; ограничени декубитални рани по
двете ходила с белези на започнало възстановяване; състояние след травма на
гръбначния стълб - счупване на телата, дъгите и израстъците на 3-ти и 4-ти
гръден прешлен с увреждане на гръбначния мозък на същото ниво; състояние
след оперативна интервенция на гръбначния стълб -метална остеосинтеза,
фиксирана по задната повърхност на гръбначния стълб на нивото между
първи и шести гръден прешлен; открит гръбначномозъчен канал на нивото
на трети и четвърти гръден прешлен към задната повърхност с поставено
мекотъканно платно /изкуствена твърда мозъчна обвивка/, покриващо
гръбначния мозък; линеен оперативен цикатрикс по срединната линия в
горната част на гърба; морфологични признаци за хронична сърдечна
недостатъчност и др.
Като причината за смъртта на П. е посочен тежък генерализиран
възпалителен процес, засягащ жизнено важни органи с развитие на
полиорганна недостатъчност.
Развитието на възпалителни процеси при П. е било благоприятствано от
ограничението в нейната подвижност и общо намалените съпротивителни
сили на организма поради тежката травма на гръбначният стълб със засягане
на гръбначния мозък и развитие на неврологичен дефицит - обездвижване на
долните крайници. Направен е извод, че е налице причинно-следствена
7
връзка между претърпяното ПТП на 11.09.2020г. и настъпилата смърт от
генерализиран възпалителен процес на 23.11.2020г.
В съдебно заседание заключението се поддържа.
Съдебно медицинска експертиза № 26а/2021г. /т.2, л.21-26/ която дава
заключение, че вследствие на описаното ПТП на 11.09.2020 г. на Ю.С. били
причинени травматични увреждания, обуславящи разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му/.
Съдебни физико химически експертизи /т.1, л.112-117/ от заключенията
на които е видно, че и при двамата подсъдими не е установено наличие на
етилов алкохол в кръвта.
Съдебно авто - техническа експертиза /т.2, л.30-49/, която дава
заключение, че в момента на ПТП микробусът се е движел със скорост от
около 57,6 км/ч, а лекия автомобил - със скорост от около 41 км/ч. Преди
ПТП двете превозни средства са се движели с по - ниска от посочената
скорост, но малко преди настъпването на ПТП водачите и на двете МПС-та са
увеличили скоростта им на движение. В момента на достигане на стоп-
линията на кръстовището от микробуса, управляван от М., сигналът на
светофарната уредба се е сменял от жълт към червен, а в момент на достигане
на стоп - линията на кръстовището от лекия автомобил, управляван от обв. Д.,
светофарната уредба е светела с жълт сигнал. Като причина за настъпването
на ПТП от техническа гледна точка е решението на подс.М. да продължи
движението на управлявания от него пътнически микробус, наближавайки
кръстовището, въпреки сигнализацията на светофарната уредба, както и
решението на подс. Д. да ускори движението на управлявания от него лек
автомобил при светването на жълт сигнал на светофарната уредба.
В съдебно заседание заключението се поддържа. С оглед изявлението на
вещото лице, че му е било възложено да изготви експертизата вземайки
предвид показанията на свидетелите в това число и произтичащи от лицата ,
които в последствие са придобили качеството на обвиняеми, съдът назначи
допълнителна САТ експертиза, след изслушване на обясненията на двамата
подсъдими.
Допълнителна САТ експертиза , от заключението на която е видно, че:
- мястото на удара - по дължина на платното за движение на около
15,16м преди ориентира, по ширина на платното за движение на около 5,88м
в ляво от ръба на десния бордюр на ул. Ген. Колев от страната на ориентира.
- не е възможно да се определи скоростта на движение на автомобилите
към момента на навлизането им в кръстовището. Скоростите им в момента на
удара са:
Скоростта на микробуса непосредствено преди произшествието и в
момента на удара е била около 16,0 м/с (57,6 км/ч).
Скоростта на л.а. Пежо непосредствено преди произшествието и в
8
момента на удара е била около 11,4 м/с (41,0 км/ч).
В конкретната пътна ситуация и обстановка, най-вероятно при
навлизане в кръстовището и двата автомобила са се движили с по-ниска от
изчислената скорост, като достигайки кръстовището и двете МПС са
увеличили скоростта си (в процес на ускоряване).
- видимостта на водача на микробуса към навлизащия в кръстовището
лек автомобил се е открила, когато предната му част се е намирал на около
23,6м преди мястото на удара. За водача на лекия автомобил е било възможно
да забележи микробуса, когато предната част на автомобила се е намирала на
около 15,9м преди мястото на ПТП. Не са намерени данни в материалите по
делото за ограничаване или намаляване на видимостта и на двамата водачи
към светофарната уредба.
- информация за разположение на някой от автомобилите съпоставено с
времето и светването на сигнал от светофарната уредба има единствено в
показанията на свидетел И. Д.. В момента когато предната част на микробуса
пресича стоп линията, светофара за него е светел червен сигнал, 1сек. след
смяната му от жълт. В момента когато лекия автомобил е пресичал с предната
си част стоп линията, светофарната секция е сменяла светлината си от жълта
в зелена.
В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице
отговоря на допълнителни въпроси, отговорите от които съдът намери от
значение и взе предвид при постановяване на настоящия съдебен акт са
следните:
- точното позициониране за микробуса по отношение мястото на удара
и по-скоро там, където са намерени находките на мястото на удара, от там се
получават позициите на движение на двата автомобила. Лекият автомобил не
може да се е движил в дясната лента, т.к. ако се е движил там, ударът би бил
по-вдясно от описаното място в огледния протокол и няма да съответстват
данните. Ползван е огледния протокол и описаното в него. Спрямо лентата за
движение се приема движение в средата, т.к. тогава се получава най-малка
грешка от изместването на автомобила вляво или вдясно. Ако се изместят
автомобилите в различни ленти няма да се промени времето за навлизане в
кръстовището, а видимостта един към друг
- в експертизата се приема, че определената скорост е тази в момента на
удара. Реално това е максимално възможната скорост на движение и времето,
необходимо да навлязат е най-малко. Освен този вариант има и други, но
няма достоверни данни, за да може да се преценят.
- Не са разглеждани други варианти за преминаване на автомобилите
през кръстовището. При различните варианти времената за преминаване през
кръстовището са еднакви, т.е. времената от момента на преминаване на стоп-
линията до мястото на удара ще се запазят. Ще се промени единствено
видимостта и съответно мястото на удара, ако автомобилът се е движил в
9
друга лента. Но, ако се промени мястото на удара, съответно ще се промени и
крайното положение на автомобилите, ако са били примерно в дясна лента и
тогава при изчислението на скоростта, тя ще стане по-висока, поради
изместването на автомобила след удара. Изчислението е по- благоприятно за
подсъдимия /М. б.м./ и съответства на обясненията на подсъдимия. Ако
приеме, че автомобилът е бил в дясна лента, като се вземат размерите на
всяка лента - 3,10 м лявата лента и 3,40 м дясната лента, както и дължината на
микробуса, удара вероятно ще е в задната част, но да се разминат е малко
вероятно. Ако се промени местоположението на микробуса да е в лява лента,
въпреки че няма такива то се променя и тяхното крайно положение.
- след като ударът е малко след средата на автобуса може да счита, че
автобусът е навлязъл преди лекия автомобил в кръстовището. За навлизане на
кръстовището е прието преминаването на стоп-линията. Това означава, че в
този момент в 3/10 от секундата микробусът по-рано пресича стоп-линията.
- при изчисленията са съобразени показанията на свидетелката Д.Д.. На
база нейните показания и тези на свидетеля И.Д. е пресметнато светлината на
светофара и положението на автомобилите, т.к. приятелят на свидетелката Д.
се движи в друга посока и тези 40 метра, които той съобщава са субективни.
- в момента, когато предната част на микробуса пресича стоп-линията за
него е бил червен светофарният сигнал една секунда след смяната му с
жълтия сигнал. А в момента, когато лекият автомобил е пресичал стоп-
линията светофарната секция е сменяла светлината си от жълт на зелен цвят.
- от момента на пресичането на стоп-линията до началната точка, когато
водачът на микробусът е имал видимост към лекия автомобил, разстоянието е
9,4 метра. Със скоростта, с която се е движил - 16 м/сек, това е половин
секунда по-рано, т.е. светофарът тогава, когато е имал видимост или е бил в
момента, когато се е сменил от жълт в червен цвят или е било около половин
секунда, след като е светнал червен сигнал.
- Зеленият сигнал е с продължителност 37 секунди, като се вземе
декларираната скорост на микробуса и ако го върнем назад, той ще се намира
около изхода на болницата.
- безопасната скорост на микробуса, за да спре на края на жълтия
сигнал, без да навлезе в кръстовището, т.е. на стоп-линията, би била около 40-
45 км/ч.
- когато се е сменял светофара от червен на жълт сигнал, автомобилът
се е намирал на около 20 метра преди стоп-линията. За да спре на стоп-
линията от тези 20 метра, скоростта му би трябвало да бъде около 40-42 км/ч.
Разстоянието е по-малко от това на микробуса, но ефективността на спиране
на лекия автомобил е по-висока, отколкото на микробуса. За това се получава
тази разлика.
- ако лекият автомобил бе спрял на стоп-линията и тръгне на зелен
сигнал не би достигнал скоростта, която е в момента на удара и нямаше да
10
има произшествие. Ако бе спрял на стоп-линията и тръгне на зелен сигнал до
мястото на удара би достигнал скорост най-много около 30 км/ч, т.к. тази
скорост е възможно да я достигне, ако преди това се е движил.
- според представената схема този светофар няма режим, при който
свети едновременно жълта и червена светлина.
- реално разликата в това, което предходната експертиза констатира, е
разликата във времената около секунда, т.е. конкретно са много близки
времената в двата варианта. В допълнителната експертиза се уточнява, че
сигналът на светофара за микробуса е светел в червен сигнал, когато е бил на
стоп-линията, то е със секунда разлика от предходното заключение. На база
на данните, с които работя поддържа заключението, което дава към момента.
А относно лекия автомобил изводът е, че е минал стоп-линията при режим на
светофара в жълт режим, момент преди да се смени на зелен сигнал, около
секунда преди да се смени.
- сигналът на светофара не би се променил, ако изчисленията са
насочени в насока лекият автомобил да се е движил в дясна лента. Той се е
движил праволинейно и дали е бил в лява или в дясна лента се движи в права
линия, съответно ще се промени мястото на удара, ако е бил в другата лента.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал - изцяло от обясненията на подсъдимите, от
показанията на свидетелите дадени на съдебното производство Н.З.; С.Г.;
Р.К.; С.А.; Д.Д.; Н.И.; С.Г. И.Д. и частично от онези показания дадени от
посочените свидетели пред орган на досъдебното производство приобщени по
надлежния процесуален ред, изцяло от показанията на Й.Ц. и Ю.С. дадени в
хода на досъдебното производство приобщени по надлежния ред в НПК
писмените доказателства и заключенията на съдебните медицинска,
химическа и допълнителната автотехническа експертиза изготвена в хода на
съдебното производство.
Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и
взаимно допълващи се показанията на свидетелите Н.З.; С.Г.; Р.К.; С.А.; Д.Д.;
С.Г.; И.Д.; Й.Ц. и Ю.С.. Съдът кредитира показанията на С.Г. и И.Д. в
приобщените им части, дадени пред органа на досъдебното производство, тъй
като те са давани по време близки до датата на деянието.
Показанията на Н.И. се кредитират в изключително голяма част,
изключая обстоятелството, какво разстояние е изминал свидетеля по бул.
„Ген. Колев“ тъй като за него няма достоверна информация извън
възприятията на самия свидетел
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията по посочените по горе експертизи, като изключи изводите на
САТЕ изготвена в хода на досъдебното производство, тъй като същата е
ползвала показания на лица ,придобили качеството на обвиняеми, вместо
обясненията им, но не и установените с нея параметри на МПС участвали в
11
инкримираното ПТП.
Подс. М. дава обяснения по делото, които съдът намери за правдиви. За
това същите бяха кредитирани с доверие, изключая единствено твърденията
му, че е преминал край светофарната уредба /линията на светофара/ в момент
когато светлинният му сигнал се е сменял от „зелен в „жълт“ То се
опровергава от свидетелските показания на Й.Ц. и И.Д., както и от
заключението на доп. САТекспертиза. По тази причини в тази им част съдът
ги възприе, като защитна теза, на която той има неизменно право, но не ги
кредитира.
Подс. Д. дава обяснения по делото, които съдът намери за правдиви. За
това същите бяха кредитирани с доверие, изключая единствено твърденията
му, че е преминал стоп линията на „зелен сигнал на светофара То се
опровергава от свидетелските показания на Д.Д., както и от заключението на
доп. САТекспертиза. По тази причини в тази им част съдът ги възприе, като
защитна теза, на която той има неизменно право, но не ги кредитира,
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и
заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка, съдът направи
безспорен от фактическа страна извод, че:
Подс.М. управлявал микробус марка „Фолксваген Крафтер“ със
значителни - собствена маса; дължина и височина на купето, като превозвал
и пътници /товар/
- подс. М. приближавайки кръстовището между бул. „Ген Колев“ и бул.
„Цар Освободител“ урегулирано със светофарна уредба е осъществявал
движение с постоянна скорост /равноускорително/ не по висока от 45 км./ч.
Без да има ограничение във видимостта към светофарната уредба същият е
възприемал светещия „зелен“ /разрешаващ преминаването/ сигнал в посоката
му на движение в продължение на 35 сек. На около 20 м. преди стоп линията
той увеличил скоростта си в момент, в който на светофарната уредба
„зеленият сигнал се сменил на „жълт“. Пресякъл стоп-линията на бул. „Ген
Колев“ на „червен“ сигнал на светофарната уредба по време от 1 сек, след
смяната му от „жълт“, достигайки скорост от около 57 км в час.
- Подс. М. се е движел в свободна в неговата посока дясна лента, при
ограничена видимост от лявата му страна в резултат на намиращата се на
кръстовището сграда.
- При смяната на светофара от „зелен“ в „жълт“ сигнал , ако подс.М. се
е движел със скорост не по-голяма от 45 км./ч е имал възможност да спре
преди навлизането му в кръстовището.
- По същото подс. Д. се движел в лява лента по бул. Цар Освободител
приближавайки кръстовището с бул. „Ген Колев“ с постоянна скорост
/равноускорително/ от около 20 км./ч. Без да има ограничение във
12
видимостта към светофарната уредба същият е възприемал светещия
„червен“ /забраняващ преминаването/ сигнал. Когато е бил на около 20м
преди стоп-линията, сигнала на светофарната уредба се сменил на „жълт“
при което Д. увеличил скоростта си, навлизайки в кръстовището ,където тя
достигнал около 41км./ч. С посочената скорост се блъснал в преминаващия
през кръстовището микробус управляван от подс. М..
- При смяната на сигнала на светофара от „червен“ на „жълт“ , подс. Д. е
имал възможността да спре на стоп линията ако се е движел със скорост не по
голяма от 42км/ч. Ако подсъдимия е спрял на стоп линията е нямало да
достигне скоростта от 41 км./ч. и да последва удар между двете МПС.
- подс. Д. е можел да възприеме МПС управлявано от подс. М., когато ,
когато е бил на около 15,9 м. преди мястото на удара независимо дали дясната
пътна лента е била заета от друг участник в движението. / т.е. автомобила се е
намирал преди стоп линията/ Подс. М. е имал възможност да възприеме
автомобила управляван от подс.Д. , когато е бил на 23,6 м. от мястото на
удара / също преди стоп линията/

От обективна страна безспорно се установява, че:
Подс. М. е нарушил умишлено правилата за движение по пътищата, а
именно:
чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение не се
съобразил с конкретните условия на видимост – ограничена от лявата му
страна в района на приближаваното от него кръстовище, като я увеличил с
приближаването и навлизането на кръстовището; не се съобразил и със
състоянието на превозното средство, че то самото е голям тонаж и габарити,
превозващо пътници. Без да има ограничение във видимостта към
светофарната уредба същият е възприемал светещия „зелен“ сигнал
разрешаващ преминаването в посоката му на движение в продължение на 35
сек. На около 20 м. преди стоп линията той увеличил скоростта си в момент, в
който на светофарната уредба „зеленият сигнал се сменил на „жълт“.
Пресякъл стоп-линията на бул. „Ген Колев“ на „червен“ сигнал на
светофарната уредба по време от 1 сек, след смяната му от „жълт“,
достигайки скорост от около 57 км в час. Ако при смяната на светофара от
„зелен“ в „жълт“ сигнал , ако подс.М. се е движел със скорост не по-голяма
от 45 км./ч той е имал възможност да спре преди да навлезе в кръстовището;
в нарушение на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП той навлязъл в кръстовището
на червен сигнал на светофара. Както бе посочено може да бъде игнорирана
нормата на чл.31 ал.7 т.4 от ПЗДвП, но само в случаите на навлизане в
кръстовището в момент на подаване на жълт сигнал, след като е било
разрешено преминаването, и управляваното МПС от М. е било толкова близо
до светофара, че не може да спре, без да създаде опасност за движението.
Случаят обаче не е такъв, защото той е имал възможност да спр,е ако беше
13
запазил скоростта си на движение. Противно на това той я увеличил, без да
прави каквито да и опити да спре.
Подс. Д. е нарушил умишлено за движение по пътищата, а именно:
чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение не се
съобразил с конкретните условия на видимост – ограничена от дясната му
страна в района на приближаваното от него кръстовище, като я увеличил с
приближаването и навлизането на кръстовището. Без да има ограничение във
видимостта към светофарната уредба същият е възприемал светещия
първоначално „червен“ сигнал забраняващ преминаването в посоката му на
движение. На около 20 м. преди стоп линията при смяната на сигнала той
увеличил скоростта си до около 21,6 км./ч и я пресякъл.
В нарушение на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП не спрял на стоп линията при жълт
сигнал на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището , в момент, в който
на светофарната уредба „жълтият сигнал се сменил на „зелен“, при
достигната скорост от около 41,6 км в час. По горе бе упоменато в кой случай
може да бъде игнорирана разглежданата норма. В случая Д. не е навлязал в
кръстовището след смяната на разрешаващ преминаването сигнал на
светофара. Освен, че е имал задължението да спре на стоп линията при
светещ „жълт“ сигнал, то с скоростта която е било възможно спирането, е под
нужната от от 42км/ч. Не на последно място, ако подсъдимият е спрял на
стоп линията е нямало да достигне скоростта от 41 км./ч. и да последва удар
между двете МПС.
От обективна страна са налице нарушаване правилата за движение,
визирани в цитираните по-горе разпоредби на ЗДвП, които нарушения са в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
Съдът намери, че и двамата водачи не са нарушили разпоредбата на
чл.20,ал.1 от ЗДвП, поради което ги намери за невинни и ги оправда по това
им обвинение.
Подсъдимите, като вменяеми субекти на престъплението по
предявеното обвинение и при управление на МПС са допуснал нарушение на
правилата за движение и с това виновно са причинили съставомерни
последици по причиняване на смърт по непредпазливост.
Смъртта на пострадалата е настъпила в резултат на причинени тежки,
несъвместими с живота увреждания получени от предизвиканото ПТП.
Безспорно обаче е доказано, че след деянието подсъдимия М. е оказал помощ
на пострадалата, още преди настъпването на смъртта и.
От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност „несъзнавана
непредпазливост-небрежност“ , тъй като подсъдимите не са предвиждали настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед движението им наближавайки кръстовище
урегулирано със светофарна уредба, както и при наличния, стаж като водачи на МПС, са
били длъжни и са могли да ги предвидят.
От така събраните доказателства съдът направи единствено възможният
14
и категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна ,че
подсъдимите :
ИВ. В. М. е осъществил състава на престъпление по чл.343а, б.“б“ вр.
чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, НК и го призна за виновен в това, че:
На 11.09.2020 г. в гр. Варна, движейки се по бул. „Ген. Колев" в посока
към и на кръстовището с бул. „Цар Освободител", при управление на МПС -
автобус „Фолксваген Крафтер" с рег.No В xxxx РН, нарушил чл.20 ал.2 от
ЗДвП и чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП, като при избиране скоростта на
движението си не се съобразил със състоянието на превозното средство, с
конкретните условия на видимост и навлязъл при червен забранителен сигнал
на светофарната уредба, в условията на независимо съпричиняване със С. П.
Д. като водач на л.а. „Пежо 508 SWC" с рег.No В XXXX НН по
непредпазливост причинил смъртта на В. Г. П., настъпила на 23.11.2020 г. ,
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ
на пострадалия.
На основание чл.304 НПК съдът като го призна за невинен по същото
време и място, при управление на МПС да е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП и го
оправда по това му обвинение, както и по повдигнатото обвинение по чл.343
ал.1 б.“в“ НК.
С. П. Д. е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б."в" вр.
чл. 342, ал.1 от НК и го призна за виновен в това, че:
На 11.09.2020 г. в гр. Варна, движейки се по бул. „Цар Освободител" в
посока към и на кръстовището с бул. „Ген. Колев", при управление на МПС -
л.а. „Пежо 508 SWC" с рег.No В XXXX НН", нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП, като при избиране скоростта на движението си не
се съобразил с конкретните условия на видимост, не спрял и навлязъл при
жълт сигнал на светофарната уредба, в условията на независимо
съпричиняване с ИВ. В. М. като водач на автобус „Фолксваген Крафтер" с
рег. No В xxxx РН, по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. П.,
настъпила на 23.11.2020 г
На основание чл.304 НПК съдът като го призна за невинен по същото
време и място, при управление на МПС да е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП и го
оправда по това му обвинение.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност на
движението и недостатъчна концентрация на вниманието при управление на
МПС и за двамата подсъдими
ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитата навежда доводи за оправдаването и на двамата подсъдими,
поради това, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за всеки един
от тях. Съдът не споделя това виждане ,че в случая е приложима посочената
15
норма, тъй като независимо един от друг и двамата подсъдими с поведението
си, са се поставили в условия да не могат да предотвратят ПТП, защото не са
изпълнили всички изискуеми от закона задължения за безопасно движение в
пътния участък. В подкрепа на това е и Решение № 190 от 31.05.2011 г. на
ВКС по н. д. № 1045/2011 г., III н. о., в което изрично е посочено, че: „ В
правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно,
когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да
направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да
предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на
предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
“случайно събитие” по см. на чл. 15 НК. ВКС напълно споделя разбирането,
че такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие на случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК са направени в редица решения на ВКС - Р №
318/11.08.1988 г. по н. д. № 315/88 г., III н. о., Р № 720/30.12.91 г. по н. д. №
606/91 г., III н. о. „
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид
ограничението за приложението на чл.78а НК по отношение на подс. М.,
съгласно ал.7 на цитираната разпоредба, както и:
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА:
– за подсъдимия М.: чисто съдебно минало, съдействие за разкрИ.е на
обективната истина, съпричиняване на настъпилия съставомерен резултат от
страна друг участник в ПТП, трудова ангажираност към момента на деянието,
добри характеристични данни и липса на наказания по ЗДвП за сходни
нарушения.
- за подсъдимия Д. : чисто съдебно минало към момента на
извършване на деяние съпричиняване на настъпилия съставомерен резултат
от страна друг участник в ПТП, трудова ангажираност към момента на
деянието,
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА:
- за подсъдимия М.– поставяне в опасност на други лица – пътници, на
част от които са причинени телесни увреждания, несъставомерни по НК.
- за подсъдимия Д. : недобри характеристични данни свързани с
последващо осъждане, деянието на което е извършено преди настоящото
/14.01.2020г/; лоша дисциплина като водач на МПС, да което му налагани
наказания по ЗДвП.
Съдът като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на
деянието по чл.343а, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 НК, ниската
степен на обществена опасност на подс. М., при условията на чл.54 НК и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства му наложи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ,
16
което на основание чл.66 ал.1 от бе отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с
личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по
които, като акт на поведение се проявяват неговите обществени и
индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната
превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително -
възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на
осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към
престъпният състав на чл.343 а, ал. 1, б „б” вр. чл. 343, ал.1, буква „в” от
НК не сочи на завишена степен на обществена опасност на същото.
Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи
формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения
правопорядък, не обосновават нуждата от налагане на по-тежко наказание
„лишаване от свобода” Не само чистото съдебно минало, но и социалния
статус на лицето, липсата на изрични лоши характеристични данни,
независимото съпричиняване на другия подсъдим към настъпилия вредоносен
резултат, продължаващата реализация в живота не обосновават наказанието
да бъде изтърпяно ефективно с изолация на подсъдимия М. в място за
лищшаване от свобода. Прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК съдът
намери че и по този начин ще бъдат изпълнени целите на наказанието по
смисъла на чл.36 от НК, като акцент бе поставен на първата от тях за личната
превенция без да пренебрегва възпитателните и предупредителни правни
последици на наказателната санкция по отношение на другите членове на
обществото му определи изпитателен срок в посочения размер от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Съдът отчитайки поведението на подс. М., като дългогодишен водач на
МПС, без да са му налагани сериозни санкции по ЗДвП намери, че в
настоящия случай с оглед целите на наказанието следва да наложи
задължително предвиденото в чл.343г от НК „лишаване от право да
управлява МПС”, съобразно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието по чл. чл.343, ал.1, б."в" вр. чл. 342, ал.1 от НК, ниската степен на
обществена опасност на подс. Д., при условията на чл.54 НК и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ , което на основание чл.66 ал.1 от бе
отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
И в този случай налагането на това наказание е мотивирано с фактите,
както свързани с личността на дееца, така и с характера и спецификата на
престъплението по които, като акт на поведение се проявяват неговите
обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията
за адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция на
17
наказателна санкция на специалната превенция. Характеристиката на
осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към
престъпният състав на чл.343 а, ал. 1, б „б” вр. чл. 343, ал.1, буква „в” от
НК сочи на завишена степен на обществена опасност на същото.
Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи
формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения
правопорядък, не обосновават нуждата от налагане на по-тежко наказание
„лишаване от свобода” Не само чистото съдебно минало, но и социалния
статус на лицето, независимо от отчетените лоши характеристични данни,
независимото съпричиняване на другия подсъдим към настъпилия вредоносен
резултат, продължаващата реализация в живота не обосновават наказанието
да бъде изтърпяно ефективно с изолация на подсъдимия Д. в място за
лишаване от свобода. Прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК съдът
намери че и по този начин ще бъдат изпълнени целите на наказанието по
смисъла на чл.36 от НК, съдът отдаде преимуществено значение на личната
превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни
правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен срок
в посочения по горе размер от ПЕТ ГОДИНИ.
Съдът отчитайки поведението на подс. Д., като водач на МПС без голям
опит, по времето на който са му налагани множество и сериозни санкции по
ЗДвП намери, че в настоящия случай с оглед целите на наказанието наложи
задължително предвиденото в чл.343г от НК „лишаване от право да
управлява МПС”, съобразно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и
целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По делото са направени разноски, поради което на основание
чл.189,ал.3 съдът постанови да бъдат заплатени от подсъдимите И.М. и С.Д. в
размер на по 687,84 лева /шестстотин осемдесет и седем лева и 84 ст./ за всеки
един от двамата по сметка на Областна дирекция на МВР – Варна, както и в
размер на по 412,23 лева /четири стотин и дванадесет лева и 23 ст./ за всеки
един от двамата в полза на държавата по сметка на Варненски окръжен съд
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВОС:
18
Съобщи за изтекли лични данни