№ 91
гр. Чирпан, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20225540200133 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от В. Р. М., ЕГН ********** против наказателно постановление
(НП) № 22-0375-000055/15.03.2022 г. издадено от И. Д. Д., на длъжност „началник - група“ в О., с
което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 300
лева
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното НП, жалбоподателят В. Р. М., ЕГН ********** е санкциониран на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
1
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“), за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
същия закон („За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено“).
В обжалваното НП, наказващият орган е приел като релевантни за съставомерността на
деянието следните факти и обстоятелства:
На 23.10.2021 г. около 16.30 часа в с. Малко Тръново по главен път 66049, в посока запад –
изток, водачът М. е управлявал л.а. Ауди А3, с рег. № ***, собственост на Н.И.И., като не е спрял
плавно в дясната част на пътното платно, ускорил скоростта си на движение и продължил в посока
запад.
В хода на проверката била направена справка АИС – АНД от която се установило, че В. Р.
М. е с отнето свидетелство за управление на МПС със ЗППАМ № 21-0906-000061/13.02.2021 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ловеч.
Съставен бил АУАН, сер. АА № 25578 от 11.11.2021 г. В системата на АИС – АНД било
отразено, че ЗППАМ била връчена на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК и не било отразено да е
влязла в сила.
Същото по вид нарушение по случая била образувана преписка с № 375р-9237/2021 г. по
описа на РУ – Чирпан, докладвана в РП – Стара Загора, Териториално отделение – Чирпан.
На 07.01.2022 г. в РУ – Чирпан било получено Постановление № 11948/06.01.2022 г. по
описа на РП – Стара Загора, Териториално отделение – Чирпан за отказ да се образува наказателно
производство, с мнение за налагане на административно наказание по ЗДвП. При
индивидуализиране на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка АНО счел, че жалбоподателя е
управлявал моторно превозно средство, след като СУМПС му е било временно е отнето по реда на
чл. 171, т. 1, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДВП, поради което и на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 300 лева.
В диспозитива на обжалваното НП е посочено, че НП се издава във връзка с постановление
за отказ да се образува наказателно производство № 11948/06.01.2022 г. по описа на РП - Стара
Загора, ТО – Чирпан и преписка № 375р-9237/21 г. по описа на РУ – Чирпан.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира следното:
На първо място, така формулираното от фактическа страна административно -
наказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно
съставомерно деяние е санкциониран жалбоподателя - по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (отказ на
водач да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението), за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП („При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“)
2
или по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 171, т. 1 от ЗДвП за което му е повдигнато
административно – наказателното обвинение, т.е. налице е вътрешно противоречие в повдигнатото
административно обвинение. Посоченото противоречие в административното обвинение е
рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да
разбере какво точно нарушение му се вменява и при какви обстоятелства се твърди, че го е
извършил (В този смисъл постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в
Решение от 22.04.2015 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 93/2015 г. Решение от 8.10.2020 г.
на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 258/2020 г. и др.).
На второ място, за да се приеме, че административнонаказателното производство е било
надлежно образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на акт на съда или на прокурора,
то този акт следва да съдържа посочване на лицето, срещу което е водено производството и
съответно прекратено или отказано да бъде образувано, описание на обективните и субективни
признаци на вмененото му деяние, точната му правна квалификация и основанието за
прекратяване на производството. Или казано с други думи прокурорското постановление в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН замества АУАН и със същото се лимитират пределите на
административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна (В този смисъл Решение
№ 383 от 20.11.2019 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 335/2019 г., Решение №
309/18.10.2019 г., постановено по КАНД № 290/2019 г. по описа на Административен съд - Стара
Загора и др.).
В конкретния случай, съдът констатира, че в постановлението за отказ да се образува
наказателно производство от 06.01.2022 г. по преписка № 11948/06.01.2022 г. описа на РП - Стара
Загора, ТО – Чирпан е посочено само, че деянието на М. не осъществява състав на престъпление
по чл. 343в, ал. 3 от НК. Поради това, съдът приема, че няма фактическа идентичност между
предмета на извършваната проверка и постановлението на прокурора и предмета на
административно-наказателния процес, поради което административно-наказващият орган не е
имал основание да се позове на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а да издаде ако са налице основанията за
това наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН - въз основа на съставения
АУАН. Като не го е сторил, той е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което не може да бъде отстранено в хода на настоящото съдебно производство. Същото води до
неяснота на административнонаказателното обвинение и накърнява правото на защита на
нарушителя.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като на основание чл. 63д, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН, въззиваемата страна
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник. Жалбоподателят претендира
присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие от 31.10.2022 г. за сумата от
620 лева, а въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на договореното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение (л. 15 от делото). Съдът счита същото за основателно, тъй като
е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа (делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, проведени са шест о.с.з. като адвоката на
жалбоподателя е участвал в едно от тях). Поради така установената прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева, съобразно действителната правна и фактическа
3
сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съгласно
чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., изм. и доп.,
бр. 84 от 2016 г.; изм. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от
23.05.2017 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм.,
бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г.), а именно 400 лева. Приложими са размерите посочени в
наредбата към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество,
когато страните правят искане за разноски, съответно – възражение за прекомерност, защото при
определяне на разноските, съдът прилага нормативна уредба, действаща към този момент.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0375-000055/15.03.2022 г., издадено от И. Д., на
длъжност „началник – група“ в О., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на В. Р. М., ЕГН **********, представляван
от адвокат В. Н. Д. от АК – Стара Загора, сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски за
адвокатско възнаграждение, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд
- Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4