Р Е Ш
Е Н И Е
№….........…/...................… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 4411 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „А.” АД ЕИК ********* подадена чрез адв. Р. против НП № 38-84 от 04.09.2019год. на Председателя
на ДАНС, с което на въззивното дружество на основание чл. 23, ал.
4 вр. ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари (отменен 31.03.2018 г.) е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) вр. чл. 2, ал. 1 ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.).
В
жалбата си въззивникът сочи, че НП е незаконосъобразно. Счита, че неправилно е
определено мястото на нарушението - гр.Врана, тъй като не това било мястото,
където клиентът бил въвел своите данни, както и не било мястото по седалището
на дружеството. На следващо място счита, че самоличността на лицето в случая е
била установена със СУМПС, в съответствие със законодателството на неговата
държава, а ЗБЛД нямал приложение по отношение на лица, които не се намират на
територията на РБ. Моли НП да бъде отменено.
В с.з.
процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение и липса на допуснати в хода адм.наказателното производство нарушения на процес.
правила.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
През
месец 11.2018г. служители на БНБ, съвместно със служители на Дирекция
„Финансово разузнаване“ при ДА“НС“, сред които св. П., извършили проверка по
спазване на ЗМИП на въззивното дружество, което било лицензирано от БНБ като
Дружество за електронни пари.
В хода
на проверката било установено, че въззивното дружество осъществявало дейност в
гр.Варна, район Младост, Бизнес парк Варна №Б-1. Установено било също така, че
на 31.01.2018год. между дружеството и клиент с идентификатори Wallet ID: 1165055 и Wallet Number 40330204591 – AMJAD IBRAHIM, Великобритания били
установени търговски/ професионални отношения по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗМИП /отм./, чрез дистанционно въвеждане на идентификационни данни на
сайта/мобилното приложение, приемане на Общите условия на продукта Icard Digital Wallet,
преминаване на процедура по видеоидентификация и
потвърждаване на идентификацията на клиента на посочената дата от служител
Валентин Орешков.
Издаден
бил CERTIFICATE OF TRANSLATION, визиращ Wallet Number 40330204591, който принадлежи на клиент с Wallet ID: 1165055- AMJAD IBRAHIM.
Клиентът
с клиент с идентификатори Wallet ID: 1165055 и Wallet Number 40330204591 – AMJAD
IBRAHIM, Великобритания бил идентифициран и верифициран с чуждестранно
свидетелство за управление на МПС, а именно-DRIVING LICENCE № IBRAH703201А99RG
18.
Тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.),
идентификацията на физическите лица се извършва чрез представяне на официален
документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и
на името, адреса и единния граждански номер и съгласно чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП
(отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на идентификацията
на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него, проверяващите приели, че въззивното
дружество не е изпълнило задължението си да идентифицира клиента си с
идентификатори Wallet ID: 1165055 и Wallet Number 40330204591 – AMJAD
IBRAHIM, Великобритания, като използва способите по чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП
(отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), вр.
чл.2, ал.1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.).
За
горното нарушение на 27.03.2019г. св.П. съставила срещу въззивното дружество
АУАН, в обстоятелствената част на който подробно описала установеното при
проверката и посочила че въззивника е нарушил чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП (отм. ДВ
бр. 27/27.03.2018г.), вр.
чл.4, ал.1, хип.1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) и 2,
ал.1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.) като е осъществил състава на чл.
23, ал.4 вр. ал.1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.).
Актът
бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество който го
подписал вписвайки, че ще бъдат предоставени допълнително обяснения.
В срок
по чл.44 от ЗАНН по преписката постъпили възражения.
На 04.09.2019г. въз основа на акта,
АНО издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, както и приетата от актосъставителя правна квалификация и наложил на
въззивното дружество адм. наказание имуществена
санкция, който определил в минималния предвиден в закона размер.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло
с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника
нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) лицата по чл. 3, ал. 2 и
3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или
професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при
извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или
тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 -
11, 13, 28 и 32 - и при извършване на операция или сключване на сделка в
наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.
Не се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на
фиктивно име. Разпоредбата на чл.6,
ал.1, т. 2 ЗМИП (отменен
31.03.2018 г.) въвежда задължение идентифицирането
на клиентите и проверката на тяхната идентификация да се извършват за
физическите лица - чрез представяне на официален документ за самоличност. В чл.
2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.) е посочено, че идентифицирането и
проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне
на официален документ за самоличност и снемане на
копие от него.
В конкретния случай по делото
няма спор, че въззивното дружество е лице по чл.3 ал.2 от ЗМИП (отм.) съответно
е длъжно за идентифицира клиентите си при установяване на търговски или
професионални отношения по способите предвидени в чл.6 от ЗМИП (отм.) действащ
към момента на установяване на отношенията.
От друга страна по делото е
безспорно установено /в това число по информация подадена от самия въззивник/, че на 31.01.2018год. същият е установил
търговски отношения с ФЛ посочено в акта и НП като за идентификация на
последното е ползвало представено СУМПС издадено от чужда държава -
Великобритания. Този документ обаче съобразно българското законодателство –
ЗБЛД, съответно ЗЧРБ не е официален документ за самоличност в случая доколкото
е издаден от чужда държава и касае чужд гражданин.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки посредством
собствените си възприятия конкретното нарушение. По АНП са събрани
доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение.
В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение
се съдържа подробно описание на всяко конкретно нарушение, както и на
обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация
по ЗМИП/отм./.
Административно
наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че
се касае за извършено административно нарушение и правилно е определил размера
на административното наказание прилагайки съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН отменения ЗМИП доколкото той е по-благоприятен за дееца. В тази връзка
направения в НП анализ на разпоредбите от двата закона (действащ към датата на
нарушението и отменен към момента и действащ към настоящия момент) се споделя
изцяло от съда.
Що се
отнася до възраженията, наведени с жалбата и поддържани в съдено заседание,
съдът намери същите за неоснователни по следните съображения:
Досежно направеното възражение за
неправилно определяне на мястото на нарушението, което според въззивника не
било в гр. Варна, тъй като не там клиентът бил въвел данните си и не там било
седалището на въззивника.
Доколкото
дружеството е осъществявало своята дейност на територията на гр. Варна и
установените отношения с клиента посочен в акта и НП са именно при
осъществяването на дейността на дружеството в гр.Варна, район Младост, Бизнес
парк Варна №Б-1, то според настоящия съд правилно е било определено мястото на
извършване на нарушението. Да се приеме, че в случай като настоящия когато
клиента се намира в чужбина и комуникацията се води дистанционно нарушението е
извършено в чужбина е меко казано несериозно. Въззивника
осъществява дейността си на територията на гр.Варна където се извършва и
идентификацията на клиента.
Досежно възражението, че самоличността
на клиента била установена посредством СУМПС, в съответствие със
законодателството на страна в която се намирал клиента, а ЗБДЛ не се прилагал
по отношение на лица, които са извън територията на Република България.
Доколкото
дружеството осъществява своята дейност в Република България, същото е длъжно да
я съобразява с действащото българско законодателство, а то не предвижда
възможност чуждестранни граждани да удостоверяват своята самоличност със СУМПС,
издадено в друга държава.
Такова
ограничение по никакъв начин не засяга възможността на чужди граждани, на
територията на техните държави да установяват самоличността си в съответствие с
националното си законодателство. В случая следва да бъде отбелязано още, че и
съобразно законодателството на Великобритания, СУМПС издадено от тази държава
удостоверява самоличност на лицето само на територията на държавата от която е
издадено. Горното се установява от информацията съдържаща се в цитираната във
възражението срещу акта система PRADO на Съвета на Европа. На практика
законодателната уредба досежно установяване на самоличност със СУМПС в
Република България и във Великобритания е идентична. Посочения документ служи
за установяване на самоличност само на съответната територия на Държавата от
която е издаден документа.
Както
обаче беше отбелязано по-горе, въззивното
дружество е регистрирано и осъществява дейността си на територията на Република
България и е длъжно да се съобразява с действащото законодателство на тази
държава.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38-84/04.09.2019год. на Председателя на ДА „Национална сигурност“, с което на „А.“
АД ЕИК ********* на основание чл.24, ал.4 вр. ал.1 от
ЗМИП (отм.) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: