№ 78
гр. Асеновград, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20245310200343 по описа за 2024 година
Производство по чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 23 – 0239 – 000175 от 28.03.2023г. на Началник РУ
на МВР – Пловдив, РУ - Асеновград, с което на А. В. Б., ЕГН – ********** с
адрес: град П., ул.“К.Б. I“ № 28, бл.А, ет.3, е наложена глоба в размер на 50
лева - петдесет лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и "Глоба" в размер
на 20 лева - двадесет лева, за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
По същество:
Жалбоподателят, представляван от адвокат Н., пледира в съдебно
заседание за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено
наказателното постановление в частта, която касае неизползването на
обезопасителен колан от страна на жалбоподателя.
По факта, че при извършената спрямо него проверка е констатирано
неизползване на обезопасителен колан и че е направил обратен завой на
забранено за това място, не се оспорва като факти от страна на жалбоподателя
и неговият процесуален представител. Иска се обаче отмяна на наложената
глоба по отношение на вмененото нарушение за управление на МПС без
поставен обезопасителен колан, с оглед на това, че жалбоподателят тежи 160
килограма и поставянето на колана му създава изключително големи
затруднения, тъй като той е със задух, с много стари травми от катастрофа, за
което са приети по делото амбулаторни листове от 2018г. Изтъква се, че при
всяка проверка, той обяснявал, че не може да постави обезопасителния си
колан, тъй като той му създава изключително много затруднения и най –
накрая му е издаден и медицински протокол от ЛКК, от който е видно, че
1
поставянето на колана, не е препоръчително за неговото здравословно
състояние. Претендира се присъждане на разноски. Приети са допълващи
бележки към пледоарията по същество.
Въззиваемата страна, изпраща молба – становище, с която сочи, че
обжалваното НП е постановено при спазване на административно –
производствените правила и е законосъобразно, поради което и се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се иска неговото
намаляване по тази причина.
По процедурата:
АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни органи – за
нарушение на ЗДвП, съгласно чл. 184,ал.1 и ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з
– 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен на 06.02.2023г. за нарушение, сочено за извършено на
същия ден, а НП за него е издадено на 28.03.2023г., с което съдът намери, че са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел –
очевидец на неговото извършване, като екземпляр от него му е надлежно
връчен, с разяснени права на възражения, в 3- дневен срок.
АУАН не съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, тъй като в
него не е надлежно вписан факта, какъв вид и рег. № МПС жалбоподателят е
управлявал.
С това е допусната непълнота във фактическото обвинение в
извършването на адм.нарушение, предвид на това, че съгласно чл. 42, ал.1,т.4
от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
В случая това липсва, поради което и непълнотата води до
невъзможност да бъде упражнена защита по тези факти.
В НП обаче това обстоятелство вече е вписано и с това този порок е
отстранен, като НП отговаря на законово разписаните изисквания за
съдържание в нормата на чл.57 от ЗАНН, при приложение на чл. 53, ал.2 от
ЗАНН, тъй като датата, мястото и извършителят са известно, поради което и
така допусната нередовност в АУАН е била отстранена на това правно
основание, с което вече е било гарантирано правото на защита на
жалбоподателя,поради което горното не представлява по своя характер,
съществено процесуално нарушение.
При служебна проверка, съдът констатира допуснато съществено
процесуално нарушение на административно – производствените правила
относно липсата на правно изписване на вмененото адм.нарушение по чл. 6 т.1
от ЗДвП, тъй като тази правна норма е с бланкетен характер, поради което и
нейното посочване само, без посочване на съответната правна норма по
„Правилника за движение по пътищата“, която да даде възможност
жалбоподателят да разбере какво адм.нарушение правно му е било вменено да
е извършил, води до нарушение в съдържанието на АУАН в този пункт по чл.
2
42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, с което жалбоподателят е
лишен от възможността да организира защитата си и по този начин, е било
допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на
обжалваното НП ведно с наложената за него глоба от 20 лева, на процесуално
основание.
По фактите:
На 06.02.2023г. полицейският служител Б., спрял за проверка лек
автомобил „Пежо“ 307, с рег. № Е ****КР, управляван от жалбоподателя А. Б.,
тъй като същият установил, че на кръстовище, образувано от бул.“Б.“ и
ул.“Х.Д.С.“ по време на управление на МПС, не използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила. Също така, е направил обратен завой
на място, където това е забранено, с пътен знак В 23.
За това му бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и
обжалваното НП.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е
издаден медицински протокол на ЛКК № 646 от 10.06.2024г. от „ДКЗ II“еоод
Пловдив, на А. В. Б. с диагноза за водещо заболяване множество счупвания,
неуточнени и Диагноза на придружаващи заболявания – Други съчетани
счупвания, обхващащи няколко области от тялото и други форми на
затлъстяване. От анамнезата е видно, че се касае за пациент, претърпял тежък
пътно – транспортен инцидент, вследствие на който е получил множество
фрактури, лекуван оперативно, проведени са консултации с ортопед и хирург.
Представен пред ОЛКК за експертиза на здравословното му състояние във
връзка с освобождаване от употреба на предпазен колан в автомобил – чл.
137а, ал.2, т.2 от „Закон за движение по пътищата“.
Обективно състояние е посочено, че при клиничния преглед и от
представените Ро - графики и епикризи, са установени множество фрактури
на два гръдни прешлена, фрактура на десния хумерус с дислокация на
фрагментите, неколкократно опериран, поради израстване на костта, фрактура
на костите на дясната гривнена става и фрактура на гръдната кост. Пациентът
е с тежка форма на затлъстяване, много корпулентен, което прави
използването на предпазния колан в автомобила невъзможно – предизвиква
мъчителен болков синдром от притискането и силен задух.
Дадено е мнение за препоръчване освобождаване от употреба на
предпазен колан в автомобила във връзка с чл. 137а, ал.2 от ЗДвП.
Налице са приети и два предхождащи документа – амбулаторен лист №
000066 от 06.08.2018г. издаден на А. Б., от доктор В.Г., в който е посочена
анамнеза, че се касае за пациент, претърпял тежък пътен инцидент с
политравматизъм, фрактура на дясната раменна кост, дясната гривнена става
и две торакални прешлена. Явява се за експертиза на временната
нетрудоспособност.
Обективни данни от него е писано,че при прегледа е установено, че
продължава рехабилитацията, поради незарастнала, раздробена раменна кост,
3
което прави дясната ръка ограничено използваема, както и трудното движение
на тялото, заради счупените прешлени. Състоянието му е преценено като
временно нетрудоспособно.
Приет и друг амбулаторен лист № 80 от 28.06.2023г., издаден от доктор
В.Г., на жалбоподателят А. Б., съгласно който според анамнезата пациентът е
съобщил за травма по време на спорт – при упражнения във фитнес, се е
изпуснал от уреда и се е ударил в лявата гръдна половина, като е причинил
силна болка и задух. Обективно състояние – При прегледа са установени
силно болезнени и ограничени движение в горната половина на тялото, като
пациентът изпитвал силни болки, при вдишването в областта на 5- 7
междуребрие в ляво. Започнал е консервативно лечение.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани
от показанията на актосъставителя А. Б., които съдът кредитира като логични,
последователни, обективни и непротиворечиви. Като надлежно приобщени,
съдът кредитира и писмените доказателства по делото.
Не се констатира противоречивост в доказателствената съвкупност.
От правна страна:
При така приетите за установени факти, съдът намери, че като е
управлявал МПС „Пежо 307“, на 06.02.2023г. в град Асеновград, бул.Б. и ж.к.
Запад, като при наличие на пътен знак В 23, забраняващ обратен завой, е
осъществил такъв, в нарушение на този пътен знак, с което от обективна
страна, е осъществил състава на адм.нарушение по чл. Чл. 6. Участниците в
движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
Както се каза по – горе, посочената за нарушена правна норма има
изцяло бланкетен характер, като съдържа и няколко хипотези, които сочат на
несъобразяване на поведението на водачите на МПС-та със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират, със светлинни сигнали, с
пътни знаци и пътна маркировка. Тоест, от правна страна, първо, не посочено
нито в АУАН, нито в НП коя хипотеза правно се счита от страна на
административно – наказващите органи за нарушена, а второ, пътните знаци
са множество и те са регламентирани в ППЗДВП, поради което и поради
бланкетния характер на сочената за нарушена правна норма, съдът намери, че
липсата на посочване на правните норми, които са нарушени, по своя характер
представлява съществено процесуално нарушение, което налага както и това
се каза по-горе, отмяната на обжалваното НП в тази му част, ведно с
наложената глоба от 20 лева.
4
По отношение на вмененото адм.нарушение за управление на същото
МПС, на същото време и място, от жалбоподателя, без обезопасителен колан,
то същият от обективна страна, не е осъществил състав на адм.нарушение по
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като здравословното състояние на жалбоподателя
Б. сочи а наличие на две правни основания, разписани в чл. 137а, ал.2 т. 2 и
т.3 от ЗДвП, за които това задължение не се отнася и видно от неговите
заболявания и становище на ОЛКК да не носи обезопасителен колан на
основание чл. 137а, ал.2т.2 от ЗДвП , за него това задължение е отпаднало по
силата на закона, поради което и след такова няма законово разписано, за този
жалбоподател, неизпълнението на правна норма, чието действие е дерогирано
за неговия случай, от друга правна норма, нейното неспазване на
представлява нарушение на закона, а едно разрешено от закона действие,
което не покрива общия критерий за административно нарушение, а в
частност- води до извод за липса на осъществено адм.нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП.:
(2) Могат да не използват обезопасителни колани:
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан;
С оглед горното, ангажирането на административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя за това адм.нарушение по чл. 137а, ал.1 от
ЗДвП, при липса на осъществено такова от обективна страна, налага извода за
незаконосъобразност на обжалваното НП и налага неговата отмяна на това
правно основание, ведно с наложената глоба от 50 лева за него.
С оглед изложеното, съдът намери, че обжалваното НП е постановено
при съществено нарушение на административно- производствените правила и
е законосъобразно, поради което и като такова, следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид отмяната на обжалваното НП, на основание чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъде присъдено
заплащане от страна на въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства, на сумата от 500лева-
петстотин лева, заплатени брой, съгласно договор за правна помощ, която
сума напълно кореспондира с предвидените в „Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения“ хонорари, за 100 лева за изготвяне на жалба и
проучване на делото и 400 лева за процесуално представителство по
административни дела за една инстанция, поради което и възражението от
въззиваемата страна, за неговата прекомерност, се отхвърля от съда като
неоснователно.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 23 – 0239 – 000175 от 28.03.2023г. на Началник РУ
на МВР – Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. В. Б., ЕГН – ********** с
адрес: град П., ул.“К.Б.“ № 28, бл.А, ет.3, е наложена глоба в размер на 50 лева
- петдесет лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20
лева - двадесет лева, за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА
ОДМВР – Пловдив, да заплати на А. В. Б., ЕГН – ********** с адрес: град
П., ул.“К.Б.“ № 28, бл.А, ет.3, сумата от 500 лева – петстотин лева, хонорар за
адвокат.
Решението да се съобщи на жалбоподателя, адвокат Н. и въззиваемата
страна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в
НПК, в 14- дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6