№ 10064
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110169507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът “У.Е.” ЕООД е предявило положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Д. Д. Б. дължи сумата от 148,63лв., за която е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66247/2021г. по описа на СРС 27 състав.
Твърди се, че между ответника и „БТК“ ЕАД имало сключен договор за мобилни
услуги с клиентски № 5155444 от 17.11.2016г., по силата на който били ползвани
мобилни услуги за номер ********** по избран тарифен план i-Traffic M с месечна
абонаментна такса в размер на 11.99лв., както и мобилна услуга при условията на
тарифен план Smart Call S с месечна абонаментна такса в размер на 9,99лв. за срок от
24м. до дата 17.11.2018г. Въз основа на договора били издадени фактури с №
**********/08.11.2018г., **********/08.12.2018г., **********/08..01.2019г,
обективиращи незаплатени услуги за три последователни отчетни месеца, а именно
11/2018, 12/2018, 01/2019 на обща стойност 147, 64лв. Била издадена фактура
№**********/09.02.2019г. за отчетен период 08.01.2019- 07.02.2019г. в размер на
0,99лв., представляваща мораторна лихва. Поради неплащане на сборната сума от
148,63лв. БТК едностранно прекратил договора с абоната на основание т.43 от ОУ. С
договор за цесия от 16.10.2018г. цедентът БТК ЕАД прехвърлило вземането си на
цесионер „С.Г.Груп“ ЕАД, което го е прехвърлило на ищеца по силата на договор за
цесия от 01.10.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, наименуван
1
„Възражение“ от ответника Д. Б., в който твърди, че имала договор с Виваком до
18.11.2018г., който бил едностранно прекратен от Виваком с твърдения, че без нейно
знание и подпис била начислена услуга по „по-скъп План“, за което пуснала жалба.
Сочи, че е платила сумите по договора и че е върнала предоставените устройства.
Оспорва процесното задължение като твърди, че не е ползвала предоставени услуги в
процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.99 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да
докаже пълно и главно: Първо, валидно сключени договори за цесия, по силата на
които вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, така и уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане по договорите за цесия, съответно съществуване
на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от валидно сключен о договор за
доставка на електронни съобщителни услуги и предоставяне на услугата на ответника
за процесния период, както и цената на доставените услуги, включително на
предварително уговорените абонаментни такси, така и с оглед твърдението, че срокът
на договора е до дата 17.11.2018г. и с оглед претенцията обхващаща периода до
07.02.2019г. – размера на дължимата такса за ползваните услуги. В тежест на
ответника е разпределено да докаже, че е платил процесните задължения.
От представените по делото писмени документи се установява, а и не е спорно, че
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е имало сключен
договор за далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него от
17.11.2016 г. със срок на споразумението – 17.11.2018г. (л.19).
Първо, съдът приема, че ищецът не е доказал активната си материалноправна
легитимация за процесното вземане (претендирано за периода от 08.10.2018 г. до
07.02.2019г.), доколкото от приетите по делото доказателства не се доказва, че
вземането, което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е имало към
ответника Д. Д. Б. е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД (първия цесионер), доколкото в
приетия по делото договор за цесия от 16.10.2018 г., не е индивидуализирано
вземането спрямо ответника, вкл. не е представено като доказателство приложението
към договора (Приложение № 1), нито е представен Анекс към Договора за цесия от
16.10.2018г., от който да може да се предположи, че е прехвърлено вземането, вкл.
датата на договора за цесия е от 16.10.2018г., по който се твърди да е прехвърлено все
още невъзникнало вземане (доколкото се претендира такова за последващ период).
Отделно от това, ищецът не е провел пълно и главно доказване и на
2
обстоятелството, че от страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на
клиента Д. Д. Б. са предоставени, респективно потребени от последната, твърдените в
исковата молба далекосъобщителни услуги, в периода от 08.10.2018г. до 07.02.2019г.,
вкл. въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск.
Право на разноски има ответникът, който не претендира такива.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Е.“ ЕООД, ЕИК: ******, гр.София, бул. ****,
положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД
вр. чл.228 ЗЕС за признаване за установено, че Д. Д. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, *****, дължи на ищеца сумата от 148,63 лева /сто четиридесет и осем лева и 63
стотинки/, представляваща цедирани вземания за неплатени задължения за
далекосъобщителни услуги по фактури за период от 08.10.2018 г. до 07.02.2019г., за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 20961/03.12.2021г. по ч.гр.д. № 66247/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3