Решение по дело №294/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 29
Дата: 17 септември 2021 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200294
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр.Велинград , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Г. В., против Наказателно постановление №
20-0367-000466 от 08.07.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, на осн. чл. 185 ЗДвП
му е на наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон.
В съдебно заседание излага пространни възражения, в насока за
неспазване на императивните правила на чл. 43, ал. 1 ЗАНН при предявяване
и връчване на акта, което го лишило от правото да упражни защита си от
самото начало на производството като изложи възраженията си по
нарушението. В акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление не били посочени датата, на която
фишовете са влезли в сила, кога изтича срока за доброволно плащане, поради
което жалбоподателят не могъл да узнае въз основа на кои обстоятелства е
ангажирана отговорността му. Не били взети предвид възраженията, които В.
направил при съставяне на акта и същите не били отразени в него. Освен това
не било установено по безспорен начин, че той е управлявал превозното
средство, с което на извършени нарушенията, за които са съставени
фишовете. Посочването, че има наложени наказания глоба, неплатени в срока
за доброволно плащане, без да е конкретизиран актът, с който е станало това
създавало неяснота относно правното основание, а оттам и за
1
съставомерността на нарушението. Вторият от фишовете не бил влезнал в
сила, към датата на извършване на нарушението, поради което некоректно
било посочено, че има неплатена глоба в срока за доброволно плащане с фиш
GT/331610 от 18.05.2020 г.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата РУ на МВР гр. Пазарджик не изпраща
представител. Депозира писмено становище, чрез юрисконсулт П., в което
поддържа, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН-препис от
обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
23.04.2021 г., а жалбата е подадена на 29.04.2021 г., от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На 26.05.2021 г., около 15,01 часа в гр. Велинград, на ул. „Никола
Вапцаров“, след ж. п. гара „Юг“, служители на РУ Велинград мл.
автоконтрольор Т. М. К. и полицейските инспектори ИВ. ГР. ИМ. и А.Р.Р.
спрели за проверка със стоп палка лек автомобил "Мерцедес" с рег. № РА
0510 КР, движещ се в посока езерото Клептуза. При проверката на
документите на водача и автомобила, установили, че превозното средство се
управлява от жалбоподателя Д. Г. В. и е собственост на „Диве 09“ ЕООД.
След извършена служебна справка в информационната система на КАТ се
установило, че водачът има неплатени глоби в законоустановения
едномесечен срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, в размер на общо 250,00 лв.,
наложени с издадени по реда на чл. 186 ЗДвП фишове GT 279426 от
06.05.2020 г. и GT 331610 от 18.05.2020 г.
Уведомили В., че ще му бъде съставен АУАН, като му разяснили какво
е нарушението и наказанието за него. Същият не оспорил констатациите на
контролните органи преди съставяна на акта.
На водача бил съставен АУАН серия GA № 130098 за това, че
управлява МПС, собственост на „Диве 09“ ЕООД, след като има наложени
наказания глоба, неплатени в срока за доброволно плащане. Посочен е
номерът на актовете, с което са наложени административните наказания и
датите на издаването им. Прието е, че с това виновно е нарушил чл. 190, ал. 3
ЗДвП. Били му иззети също свидетелството за управление на МПС и
контролния талон към него.
След съставяне на акта, водачът показал на контролните органи, че има
подадени жалби срещу фишовете и отказал да го подпише и получи,
удостоверено с подписа на свидетеля Али Реджеп.
Въпреки това, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН подал писмени възражения
вх. № 36700-4317/29.05.2020г., наименовани жалба до
2
административнонаказващия орган, в които се позовал на неустановено по
безспорен начин авторство на предходните нарушения и че срещу фишовете
са подадени възражения.
За установеното с АУАН серия GA № 130098 нарушение, на 08.07.2020
г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-0367-000466,
с което на Д.В. било наложено административно на наказание глоба в размер
на 20, 00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Видно от приложените по делото материали към административно-
наказателната преписка, на жалбоподателя са съставени два фиша по реда на
чл. 186 ЗДвП: 1./ GA № 279426 от 06.05.2020 г. за извършено нарушение на
чл. 94, ал. 3 ЗДвП, с който му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200,00 лв., на осн. чл. 178 ЗДвП; и 2./ GA № 331610 от 18.05.2020
г. за извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП, с който му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., на осн. чл. 178
ЗДвП. Тези нарушения са оспорени от В. с жалба вх. № 36700-
3668/08.05.2020 г. и жалба вх. № 367000-4074/21.05.2020 г., приложени по
делото в оригинал.
За извършеното нарушение по фиш GT 331610 от 18.05.2020 г. е
подадена и жалба 36700-5459/03.07.2020 г., адресирана до Районен съд
Велинград, по която било образувано а. н. д. 333/2020 г.. С определение №
260039/14.10.2020 г. на РС Велинград, производство по делото е прекратено
като недопустимо и преписката е изпратена на РУ Велинград за произнасяне
по компетентност съгласно чл. 186, ал. 2 ЗДвП и чл. 39, ал. 3 ЗАНН, а именно
за съставяне на АУАН. Определението на съда е оставено в сила с
определение № 169/11.11.2020 г. по ч. к. н. д. 1263/2020 г. на
Административен съд Пазарджик.
Актове за установяване на административни нарушения на Д.В. за
нарушенията, посочени във двата фиша не са съставяни.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
служителите на РУ Велинград-свидетелите Т.К., И.И. и А.Р., които са
обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. В подкрепа на свидетелските показания са и представените
и надлежно приобщени писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189,
ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1.3 и т.2 т. 8 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената
форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Осъществяването на нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП предполага
влязъл в сила административен или съдебен акт, с който на дадено лице е
наложено административно наказание глоба, подлежащо на изпълнение и
3
бездействие от страна на санкционираното лице повече от един месец след
влизане в сила на акта за доброволно изпълнение на задължението.
Отговорността на нарушителя се поражда от окончателен акт, неподлежащ
на обжалване и породеното от това задължение да понесе неблагоприятните
последици, а именно заплащане на глоба в определения размер. Следователно
за нарушителя следва да се е породило задължение за плащане, което той да
изпълни. За наличието на материалноправната предпоставка по чл. 190, ал. 3
ЗДвП е достатъчно съществуването дори и на едно задължение на водача на
МПС за заплащане глоба, което задължение да не е изпълнено в срока за
доброволно плащане.
В случая, на жалбоподателя са наложени две административни
наказания глоба, съответно с фиш GT № 279426 от 06.05.2020 г. в размер на
200,00 лв. и с фиш GT № 331610 от 18.05.2020 г. в размер на 50,00 лв.,
съставени по реда на чл. 186 ЗДвП. Посочените във фишовете нарушения са
оспорени от лицето нарушител, своевременно в срока за доброволно
плащане, което е пречка за влизането им в сила. Тъй като от страна на
административнонаказващия орган не са предприети действия по съставяне
на АУАН за извършените нарушения и издаване на наказателни
постановление, каквито е следвало да предприеме съгласно чл. 186, ал. 2
ЗДвП и чл. 39, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че към датата на извършване на
нарушението 26.05.2020 г., за жалбоподателя не е възникнало валидно
задължение за изпълнение на наказание глоба по влязъл в сила
административен или съдебен акт, с което е наложено, поради което не е
започнал да тече и предвидения в чл. 190, ал. 3 ЗДвП едномесечен срок за
доброволно плащане на глобите. Ето защо не е реализиран съставът на
нарушението, в което Д.В. е обвинен.
Освен това в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са спазени
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН при
описание на нарушението. Нито в акта за установяване на нарушението, нито
издаденото въз основа на него наказателно постановление се съдържат и
данни за вида на акта, с който са наложени, дали това е станало с наказателно
постановление, с електронен фиш или с фиш по чл. 186 ЗДвП. Посочени са
само номера, което обаче не удовлетворява изискваният на ЗАНН. Видът на
акта, с който е наложена глобата, е от значение за преценката дали актът е
влязъл в сила и изтекъл ли е срокът за доброволното й плащане, доколкото
законът предвижда различни срокове за обжалване на наказателните
постановления и електронните фишове, респективно за влизането им в сила, а
за фишовете по чл. 186 ЗДвП специален ред за защита.
Освен това не е посочена и датата, на която тези актове се влезли в
законна сила, от която дата е започнал да тече срокът по чл. 190, ал. 3 ЗДвП за
доброволно изпълнение. По този начин жалбоподателят е поставен в
невъзможност да узнае обективните факти от състава на нарушението и да
организира защитата си.
4
Допуснатите нарушения опорочават наказателното постановление,
поради което съдът намира, че то следва да се отмени
По отношение на разноските за процесуално представителство, съдът
намира за неоснователна претенцията на Д. Г. В..
Съгласно указанията в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само заплатените от страната разноски подлежат
на възмездяване, и то ако е извършването им е доказано. Ето защо в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
В случая обаче от уговорения начин на плащане на адвокатското
възнаграждение-в брой или по друг начин, в сключения между
жалбоподателя и процесуалния представител Договор за правна помощ от
02.09.2021 г., не може да се направи безспорен извод, че същото е платено в
брой и да предаде на договора характер на разписка. Не са представени пред
съда и доказателства, до приключване на съдебните прения, че
възнаграждението е изплатено по банкова сметка на процесуалния
представител в посочения в договора ден-02.09.2021 г..
По тези съображения претенцията за разноски следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-000466 от 08.07.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на Д. Г. В.,
ЕГН: ********** от гр. Велинград, бул. „***“ № 292, на осн. чл. 185 ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Г. В., ЕГН: ********** от гр.
Велинград, бул. „***“ № 292 за заплащане на разноски за процесуално
представителство по а. н. дело № 294/2021 г. на Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6