МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД № 334/18г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Спрямо подсъдимия Н.П.М. - роден на ***г***, българин, български гражданин, със
средно образование, студент, неженен, неосъждан ЕГН **********,*** е предявила обвинение и
е внесен обвинителен акт в съда за престъпление наказуемо по чл. 343, ал.3,пр. последно б."б"
от НК за това, че
на 24.07.2016г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство -лек автомобил "БМВ 525 И" с per. № * **** ** нарушил
правилата за движение: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория
"В" - в населено място - 50 км/ч." като се движил със 70км/ч и
чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"
и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. С. М. като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
С
определение съдът е конституирал наследниците на пострадалия, като частни
обвинители.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия направи искане производството по
делото да бъде по реда на глава двадесет и седма от НПК, конкретно чл. 371 т.
2, като признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
С
определение по реда на чл. 372 ал. 4, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обвинителния акт, тъй като самопризнанията се подкрепят от събраните
в досъдебното производство доказателства.
Разпитан
на досъдебното производство подс. М. се признава за виновен. В съдебно
заседание признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
заявява, че много съжалява за извършеното. В последната си дума съжалява за случилото
се, моли за справедливост.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така
внесеното обвинение срещу подсъдимия, прави обстоен анализ на доказателствата,
предлага на съда да го признае за виновен, като му наложи наказание към
минималния размер, с приложението на чл. 58а от НК, изтърпяването на което да
бъде отложено с минимален изпитателен срок.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на частния обвинител, по
изричната воля на своите повереници предлага на подсъдимия да бъде наложено
минимално наказание с минимален изпитателен срок.
В
пледоарията си по съществото на делото, защитата на подсъдимия не оспорва
приетата от обвинението фактическа обстановка, както и направените правни
изводи, моли за минимално наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
моли за минимално наказание, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК.
След
анализа на събраните по делото доказателства, Варненският окръжен съд прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М. бил правоспособен водач на МПС, управлявал л.а. марка „БМВ 525” с ДК № *
**** **. На 24.07.2016г, около 21,45 часа, се движел с управлявания от него
автомобил по ул. „Пирин” в гр. Варна, посока кръстовището с бул. „Цар
Освободител”, регулирано с работеща светофарна уредба. Времето било ясно,
пътната настилка суха, без неравности, районът около кръстовището бил добре
осветен от улично осветление. Пътното платно било с три ленти за
движение-направо, наляво и надясно. При приближаване на кръстовището, подс. М.
се движел в средната лента за движение, посока направо, със скорост около 50 км
в час, светофарната уредба показвала зелен сигнал за движение направо. Малко
преди навлизане в самото кръстовище, подс. М. видял, че за зелен сигнал има още
15 секунди, поради което увеличил скоростта на автомобила за да може да премине
кръстовището. По същото време и на същото място, като пешеходец, по тротоара,
се движел Д. С. М., на 59 години, в посока Окръжна болница, в посока отляво на
дясно спрямо движението на лекия автомобил, управляван от подс. М.. Предприел
пресичане малко след пешеходната пътека, без да се огледа и на червен сигнал за
пешеходци. В този момент бил ударен от предната лява част на управлявания от
подс. М. автомобил, който изобщо не го възприел, усетил само удара върху
автомобила, продължил напред около сто метра, за да не затрудни движението по
бул. „Цар Освободител” и спрял.
Връщайки
се на мястото където усетил удара, заварил лежащ на земята пострадалия М.,
около главата му имало локва кръв, бил в съзнание. Около него били свидетелите П.
и М. А., които вече се били обадили на тел. 112, св. П. А. отишъл със своя
автомобил до спешен център на Окръжна болница, за да извика по-бързо линейка.
Пострадалия понечил да се изправи, но подс. М. не му позволил за да не се влоши
състоянието му. Пристигнал екип на бърза помощ, който откарал пострадалия в
спешен център при МБАЛ „Св. Анна Варна”, поставена била диагноза фрактури на
крайници, фрактура на черепа и опасност за живота.
Въпреки
положените усилия, в хода на оздравителния процес се развили усложнения в
областта на оперативните цикатрикси, впоследствие с генерализация на
възпалителните процеси с ангажиране на бъбреците, бактериален перитонит, гноен
плеврит, двустранна гнойна бронхепневмония, които усложнения се оказали
непосредствена причина за настъпилата смърт.
Видно
от назначената и приета от съда съдебно-автотехническа, трасологическа и
съдебномедицинска експертиза, скоростта на лекия автомобил управляван от подсъдимия при навлизане в кръстовището е около
70 км/час, водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП. При движение на автомобила с разрешена скорост-50 км/час, водачът е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Съществувала
е техническа възможност да бъде предотвратено настъпването на произшествието,
ако пострадалия пешеходец, преди да предприеме пресичане на платното за
движение, се е уверил, че в неговата посока на движение, светофарната
уредба показва забраняващ червен сигнал,
при който пешеходците нямат право да пресичат пътното платно.
Причината
за настъпилата смърт бе посочена по-горе.
Приетата
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели; заключенията по назначените на
досъдебното производство и приети от съда съдебно- медицинска, съдебно
-химическа и тройна съдебно автотехническа експертизи, писмените доказателства
- материалите от досъдебното производство - съобщение за извършено престъпление
от ОХ, протоколи за оглед, свидетелство за съдимост;
Като
цяло така изброените доказателства се подкрепят и допълват взаимно, поради
което съдът ги кредитира изцяло – същите са непротиворечиви и пълни и водят към
основния факт.
След
като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия Н.П.М. в това, че на 24.07.2016г. в гр.
Варна при управление на моторно превозно средство -лек автомобил "БМВ 525
И" с per. № * **** **
нарушил правилата за движение: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: "При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от
категория "В" - в населено място - 50 км/ч." като се движил със
70км/ч и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре" и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. С. М.
като деянието е извършено на пешеходна пътека
Съдът
при, че с деянието подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление наказуемо по чл.
343, ал.3,пр. последно б."б" от НК.
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и преди
всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
От
обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия от
подсъдимия – нарушил е правилата за движение по пътищата по чл. 21 ал. 1от ЗДвП, като е управлявал л.а. с превишена скорост в населено място.
Посочените
нарушения на правилата за движение са в пряка причинно-следствена връзка с
причинения тежък общественоопасен резултат-смъртта на пострадалия.
Субект
на престъплението – пълнолетно вменяемо физическо лице, подсъдимия към момента
на извършване на деянието е бил правоспособен водач на МПС.
От
субективна страна: деянието е извършено от подсъдимия при условията на
непредпазливост - подсъдимия е съзнавал
общественоопасния му характер, не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след
като е бил правоспособен водач на МПС.
Причини
за извършване на деянието – неспазване
на правилата за движение по пътищата.
За
да наложи наказание на подсъдимия М. съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието – сравнително ниска и дееца – ниска, взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства – не е осъждан, няма налагани
наказания за извършени нарушения по ЗДвП, добри характеристични данни, студент,
много критичен към извършеното, управлявал автомобила със скорост малко надвишаваща
максимално разрешената, категоричното съпричиняване на вредоносния резултат,
както и липсата на отегчаващите обстоятелства.
Всичко
изложено по-горе, мотивира състава на съда да определи наказание на подс. М. при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАЖИ
с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343Г от НК, съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, като зачете
времето през което е бил лишен от това право по административен ред.
ОСЪДИ
подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в размер на 995,165 лв. в полза на Държавния бюджет, по
сметка на ОД МВР Варна.
Според
състава на съда за постигане целите на генералната и най-вече на специалната
превенция не е необходима така определеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно.
Водим
от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: