№ 1685
гр. Плевен, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430101370 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на М. М. В., срещу ЗК „ЛЕВИНС“
АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили вследствие загубата на
дядото на ищеца – Т.И.Ф., ведно с дължимата лихва от датата на увреждането – 11.03.2019 г.,
до погасяване на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. В. е внук на покойния Т.И.Ф., ЕГН
**********, починал на 11.03.2019 г. в следствие на настъпило на 25.02.2019 г. ПТП в гр.
Плевен, с виновен водач Г. П. А., ЕГН **********. Спрямо водача било повдигнато
обвинение за това, че на 25.02.2019 г. около 22.40 ч в гр. Плевен на ул. ***, при управление
на МПС –л. а. марка „БМВ“ с рег. № ***, собственост на А.С.П., нарушила правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно чл. 21 и чл. 116 от ЗДвП. Тези норми
регламентирали ограничения на скоростта до 50 км/ч в населено място и задължение на
водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. Виновният водач на
МПС-то управлявала със скорост 67,57 км/ч в населено място, не е спазил задължението си
да бъде внимателен по отношение на пешеходеца Т.И.Ф., на 81 г., и по непредпазливост
причинил смъртта му. Т.Ф. починал по-късно на 11.03.2019 г. в 06,40 ч в клиника по
неврохирургия, МБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен. Деецът избягал от
местопроизшествието, което съставлявало престъпление по чл. 343а, ал. 3, предл. 6, б. „б“,
предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Наказателното производство приключило с
присъда № 22/05.07.2023 г. на ОС Плевен, потвърдена с Решение 3 2/05.01.2024 г. на ВТАС.
Присъдата влязла в сила на 24.02.2024 г.
Ищецът твърди още, че управляванията от дееца лек автомобил е собственост на
А.С.П., като към момента на деянието – 25.02.2019 г. е имал валидна сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, полица № 22118001712688, валидна от
12.06.2018 г. до 11.06.2019 г. Ищецът твърди, че е уведомил застрахователното дружество за
своята претенция, като била образувана щета № 0000-1000-61-19-7242. В началото на месец
февруари 2024 г. ищецът бил уведомен, че не попада в кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди, поради което отказват да му заплатят обезщетение.
1
Ищецът, като внук на починалия Т.И.Ф., счита, че е загубил в негово лице здравата
опора, която той представлявал за него и цялото им семейство през целия живот. От
внезапната и тежка загуба, ищецът претърпял и ще продължавал да търпи до края на живота
непреодолима мъка, болка и тъга, тъй като с него ги свързал целия живот, изключително
силни чувства на обич, топлота и привързаност. Ищецът счита, че рано им е отнет техния
дядо, а той не бил само дядо за ищеца, но и надежда, опора в живота. Ищецът се радвал на
неговата изключителна помощ и грижи. Починалият изиграл силна роля при отглеждането и
възпитанието му от ранна детска възраст. Затова и той предоставял истинска опора на
ищеца от ранното му детство и така до кончината му. Всичко това създавало и продължава
да създава изключителни затруднения на ищеца като негов наследник.
Иска от съда да уважи предявения осъдителен иск и посочва съдебен адресат.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло
предявената искова претенция по основание и размер. Не се оспорва, че е предявена
претенция за обезщетение от М. М. В. за причинени неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 25.02.2019 г., във връзка, с което е образувана застрахователна преписка № 0000-
1000-61-19-7242/29.03.2019 г. Не оспорва, че на ищеца е отказано да бъде заплатена
обезщетение. Ответникът счита, че не се установява, че ищеца следва да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си, вместо най-близките му
роднини, доколкото не се и твърди пострадалият и най-близките родственици да са били в
обтегнати отношения. Не се установява особена близост на ищеца с починалото лице, което
да оправдава получаването на обезщетение наред с близките на пострадалия. Не се твърдели
и обстоятелства, които да обосноват житейска връзка, различна от обичайната между дядо и
внук.
Ответникът сочи, че ищецът не е наследник по права линия на починалото лице,
доколкото последният е оставил наследници от първи ред, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди. Близкият родствен кръг се характеризирал с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да е основателна претенцията
на ищеца, ответникът счита, че следва поради конкретни житейски обстоятелства,
привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела до ищеца
до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка и характерни за съдържанието и отношения
между дядо и внук.
Ответникът оспорва механизма на деянието и факта, че деянието е настъпило само по
вина на водача Г. Р. при управление на лекия автомобил. По повод на инцидента е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от мл. Инспектор А.Й. по описа на сектор
„ПП“ при ОД на МВР гр. Плевен. От схемата към протокола можело да се направи извод, че
Т.Ф. е преминал от тротоара към пътното платно, определено за автомобил, а в кръвта му е
установена концентрация на алкохол 1,72 % промила. Въз основа на тези обстоятелства,
ответникът въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Ф., поради
нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Поставяйки се в състояние на алкохолно опиване
пострадалият се лишил от възможността за адекватна преценка на пътната обстановка и
слязъл от тротоара на пътното платно, движейки се по посока на движение на процесното
МПС, вместо да се движи по наличния в негова посока на движение свободен тротоар, или
поне в противоположната посока на движение на МПС, т.е. от лявата страна пътното платно.
Затова ответникът счита, че пострадалият е създал предпоставки за настъпване на
произшествието и е станал в равна степен на поведението на водача, причина за
осъществяването му.
Предявеният размер на осъдителния иск ответникът счита за изключително завишен и
не отговарящ на понятието „справедливо“, тъй като не е съобразена с установените
обстоятелства. Ответникът освен това, счита, че претендираното обезщетение за обезвреда
не се дължи поради съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат и
приложение намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Действащата редакция на КЗ
определяла лимит по претенциите на лицата по чл. 493А, ал. 2 от КЗ в размер на 5000 лв., но
2
под условие, че се установят особените обстоятелства, предвидени в задължителната
съдебна практика.
Ответникът оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди по гореизложените съображения. Поради това иска от съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Възразява срещу искането за присъждане
на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
По делото е привлечено и трето лице помагач Г. П. Р., но няма постъпили становища и
същата не се явява в с. з. и не се представлява.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявеният иск да бъде уважен,
претендира разноски и представя писмена защита.
В с. з. ответникът оспорва предявените искове, въвежда възражение за прекомерност
по чл. 78,ал.5 от ГПК и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства и заключение, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че с влязла в сила на 24.02.2024 г. присъда
№22/05.07.2023 г. на ОС Плевен, водачът на лек автомобил е признат за виновен за
настъпилото ПТП, престъпление по чл. 343а,ал.3, пред. 6, б.“б“, предл.1, вр. ал.1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал.1 от НК, както и че към момента на деянието – 25.02.2019 г. лекият автомобил е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, полица
№22118001712688, както и че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и последният отказал да заплати обезщетение, както е
видно от уведомление с изх. №1220/02.02.2024 г. на л.6 по делото.
Видно от протокол за химическо изследване, от ДП, Том 2, л. 18 от приложеното НОХД
е че Т.И.Ф. е с установена концентрация на алкохол – 1,72%.
От показанията на свид. Валентин И., вуйчо на ищеца, се установява, че покойният Т. и
М. били близки като дядо и внук, като М. искал да научи от него на всичко. Тримата ходили
заедно на риболов, като М. често посещавал своя дядо, почти всяка седмица, тъй като той
бил като негов учител. Това се дължало на факта, че майка му е разведена и М. искал да се
учи от своя дядо, тъй като бил мъжа в семейството. М. и дядо Т. живеели в различни
домакинства в гр. Плевен. М. живеел с родителите си, с майка си и майка му полагала грижи
за неговото отглеждане до пълнолетие. Издръжката по отглеждането му също е осигурена от
неговите родители. Неговият дядо е помагал на семейството финансово с дребни суми,
подаръци, както всеки дядо и родител. М. приел смъртта му тежко, променил се, искал да
ходи на гробища, и изгубил желание да кара шофьорски курсове.
От показанията на свид. П. Ф., вуйчо на ищеца, се установява, че свидетелят живее в
едно домакинство с М.. Откакто свидетелят се върнал от гр. Сандански възприел, че М. е
близък със своя дядо Т., ходил почти всеки ден да го вижда, като му помагал за дърва,
ходили заедно за риба. М. тежко приел злополуката, защото карал свидетелят да ходят на
гробища. Майката на М. се разделила с баща му през 1992 г., а Т. помагал финансово на
семейството, тъй като освен М., сестрата на свидетеля имала и други две деца.
От заключението на САТЕ се установява, че пътното транспортно произшествие
представлява удар между лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** и пешеходеца Т.И.Ф.. То
настъпило на 25.02.2019 г. около 22.40ч. в гр. Плевен на ул. *** пред дом № 10. Водачът на
лекия автомобил Г. П. Р. се движила със скорост от 67,57 км/ч. В същото време, по пътното
на движение на МПС в дясната част на пътното платно (върху края на западния тротоар) се е
движил и пешеходеца Т.И.Ф.. Пешеходецът променил своята посока на движение и от
западния тротоар на улицата, пред дом №10, слиза върху асфалтовата настилка от пътното
платно със скорост 3,2 кв/ч, изминава разстояние от 1,7м непосредствено преди контакт
между предна дясна ъглова част на автомобила и тялото на пострадалия, пешеходеца завъртя
тялото си в посока на часовникова стрелка. Водачът на лекия автомобил възприема
движението на пешеходеца и реализира спиране без отлагане на следи върху настилката.
Последвал е удар между предна дясна ъглова част на автомобила и тялото на пешеходеца в
3
областта на дясно бедро и таз. Към момента на първоначалния контакт, направлението на
ударния импулс е под масовия център на пешеходеца, при което се реализира завъртане на
тялото, отхвърляне, падане и търкаляне върху асфалтовата настилка на пътното платно до
момента на установяване в покой. Мястото на първоначалния контакт е дясната част на
асфалтовата настилка на улицата по посока на движение на МПС. С установяване на покоя
на пешеходеца, произшествието приключва. То обаче е станало около 22.40ч при ясно, сухо
и студено време в тъмната част на денонощието, като участъкът в районна на ПТП-то е прав
и хоризонтален, пътното платно пред дом №10 е без особености, изградено от
дребнозърнеста асфалтова настилка, еднопосочно движение от север към юг. Дължината на
пътното платно е 6,2м, източният тротоар е 3,10 м, затревен. Западният тротоар е 2,5 м.
покрит с плочки, а бордюрите са с височина 0,15м. При използване на съответните
ориентири и отстояния, вещото лице е заключило, че пешеходецът е имал възможност към
момента на промяна на направлението на движението от тротоара към асфалтовата настилка
да възприеми лекия автомобил като местонахождение, посока и направление, да
преустанови движението преди мястото на контакт, да пропусне МП и да предотврати ПТП-
то.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че причината за
смъртта на Т.И.Ф. е черепно-мозъчна травма, като уврежданията са настъпили в резултат на
описаното по-горе ПТП. Покойният Т.Ф. е с констатирано наличие на алкохол в кръвта от
1,72 промила, което е в граници на средна степен на алкохолно опиване. Тази степен се
характеризирала с умерени, към значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
внимание, съобразителност, координация на движенията, ориентираност в пространството,
силно забавени реакции, понякога сънливост. Установеното количество несъмнено указало
негативно влияние върху походката, възприятията, координацията на движенията, бързината
на реакциите. Болшинството от хората на възраст 81г. имали умерени към значителни
хронични дегенеративни изменения в костната и хрущялна структура на крайниците като
артрити, шипове и др., като това прави тяхната походна по-бавна и несигурна. Негативният
ефект от алкохола върху походката и движенията, се наслагва с възрастово-болестни
изменения в опорно-двигателния апарат.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени, гласни
доказателствени средства и заключение на САТЕ и СМЕ. Съдът дава пълна вяра на
анализираните писмени документи, тъй като същите се ползват с придадената им по чл. 178
и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите в частите, в който излагат свои съждения за близостта на техните роднини, тъй
като това не са лично възприети факти, а изводи. В останалата част, съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като са вътрешнологични, последователни и
непротиворечиви.
Съдът дава и пълна вяра на заключенията на вещите лица, тъй като са обективни,
пълни и изготвени от компетентни вещи лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 вр. 493а,ал.4 от КЗ вр.
чл. 52 от ЗЗД и насрещно възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалото лице.
Основателността на предявения осъдителен иск е предпоставен от установяване на
следните кумулативни факти от страна на ищеца, в условията на пълно и главно доказване:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ с полица
22118001712688, валидна от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., по което покрит застрахователен
риск е настъпилото събитие; 2) отправена покана до застрахователя за доброволно плащане
на претенцията; 3) елементите от фактическия състав на деликта: деяние (действие или
бездействие), изразяващо се в описаните в исковата молба действия; противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); вреди -
претърпени болки и страдания, както и техният размер; причинно-следствена връзка между
4
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 4) съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания;
На осн. чл. 300 от ГПК съдът е обвързан от задължителна сила на влязлата в сила
присъда №22/05.07.2023 г. на ОС Плевен относно извършеното на 25.02.2019 г. деяния,
авторството на третото лице помагач Г. П. Р. и нейната вина. Между страните не са спорни и
първите два елемента – наличие на валидна застраховка ГО към момента на деянието и
покана от пострадалия към застрахователя за доброволно заплащане на претенцията. Тоест
налице са първите три групи факти.
Осъдителният иск е предявен от внук на починалото лице, поради което намира
приложение задължителната практика, обективирана в Тълкувателно Решение № 1 от
21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ВКС. Правото на най-близките да получат
обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, също могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Тоест допусната е правна
възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на
починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че
е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В конкретния случай, съдът намира, че тази последна предпоставка не е установена,
тъй като ищецът не е провел пълно успешно доказване на факта, че е изградил особено
близка връзка със своя дядо. От показанията на двамата свидетели, се установява, че ищецът
често е посещавал своя дядо, като роднини ходили на риболов и гледал да се учи от него,
тъй като баща му ги е напуснал; дядо му помагал на семейството финансово; след смъртта
5
му М. се променил, не искал да кара шофьорски курсове. Тези факти не са достатъчни и не
обосновават несъмнен извод за изключителност на емоционалната връзка между ищеца и
починалия му дядо. Ищецът е живял отделно от своя дядо, отглеждан е до пълнолетие от
своята майка, която е полага непосредствено грижи за него, както се установява от
показанията на свид. Ф.. Не се установява покойният дядо на ищеца да е заместил баща му и
да е осъществявал родителска функция спрямо него. Установява се близост между ищеца и
покойния му дядо, но такава близост в отношенията между баби/дядовци и внуци, е нещо
нормално за българската традиция, тъй като обикновено бабите и дядовците оказват активна
помощ (понякога почти ежедневна) за отглеждането на своите внуци (и то не само в
хипотезата на развод на родителите). Напълно естествено е да се създават отношения на
близост, топлота, привързаност и уважение, намиращи най-различни проявления, каквито в
случая са били честите посещения на внука при дядото в различно домакинство (в този
смисъл Решение № 50154 от 18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1918/2021 г., II т. о., ТК).
Поради това не може да се приеме, че са налице конкретни житейски ситуации, обусловили
създаването на близост, по-голяма от близостта, считана за нормална за посочената
родствена връзка. Не се установяват и понесени морални болки и страдания, надхвърлящи
болките и страданията, които би изпитал всеки внук – силна и непреодолима скръб от
загубата на дядото. Следователно и доколкото не е налице тази кумулативна предпоставка
от значение за основателността на иска, съдът намира, че предявеният иск по чл. 432,ал.1 от
КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД е недоказан по основание, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Неоснователността на предявения иск не поражда условието за разглеждане на
възражението за съпричиняване, което е предявено в отговора на исковата молба, тъй като то
подлежи на разглеждане при основателност на иск.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе
сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение което съдът определи
съгласно чл. 78,ал. 8 от ГПК в размер на 200,00 лв., както и разноски за възнаграждение на
вещи лица в общ размер на 1270 лв. Ищецът е освободен от задължението към съда за
заплащане на държавна такса и разноски на осн. чл. 83,ал.1, т.4 от ГПК(Решение № 646 от
1.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 15 от 15.08.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2389/2022 г., I т. о., ТК), но отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК се
определя с приключване на производството. При това отговорността за разноски е към
насрещната страна, а не към съда. Предвид на това освобождаването по чл. 83, ал. 1 и ал. 2
от ГПК се отнася до таксите и разноските, които се дължат към бюджета на съответния съд.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, ищци, които по силата на
чл. 83 от ГПК, са освободени от заплащане на такси и разноски, на общо основание дължат
заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото. Това е така, тъй
като макар и да е освободен от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда,
ищецът с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил
вреда на насрещната страна, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в
производството, която вреда следва да бъде обезщетена ( в този смисъл трайната практика
по реда на чл. 274,ал.3, т.2 от ГПК на ВКС - Определение № 1944 от 3.07.2023 г. на ВКС по
к. ч. гр. д. № 437/2023 г.).
Ръководен от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, осъдителен иск с
правно осн. чл. 432,ал.1 вр. чл. 493а,ал.4 от КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от
5000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в
резултат на загубата на неговия дядо Т.И.Ф., ведно със законната лихва от датата на
6
увреждането – 11.03.2019 г. до пълното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, с адрес:гр. ***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК,
сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, и сумата от 1270,00 лв., представляваща разноски за
възнаграждение на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис с
въззивна жалба пред Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7