№ 392 / 25.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І - ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1553 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателката М.Р.В. е подала жалба против Наказателно постановление № 18 – 0996 – 003459/11.09.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което й е било наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева за това, че на 26.08.2018г. в 12:30ч. в гр.Монтана, ул.,,Сливница” управлявала лек автомобил Ф. Г. с рег.№ XXXX без наличието на шумозаглушително устройство, с което извършила административно нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва нарушението с аргумента, че автопатрулът, който е установил деянието, не е извършил измерване на шума от автомобила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката М.В., редовно призована, се явява лично като заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана да обжалва наказателното постановление страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление не са били съобразени с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 26.08.2018г., в 12:30ч. служителите при ОДМВР - гр. Монтана В.Г. и Л.Л. xxx,,Сливница”. Двамата забелязали, че към тях се движи лек автомобил Ф. Г. с рег.№М 88 28 АМ. При извършената проверка било констатирано, че същият се управлява от жалбоподателката М.В. и е бил спрян от движение и технически неизправен – липсвало шумозаглушително устройство. Във връзка с констатираното нарушение младши автоконтрольор В.Г., в присъствието на свидетеля Л.Л., съставил АУАН № 991 397, който бил връчен лично на водача на автомобила и подписан от него без възражения. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателката, а и се подкрепят от свидетелските показание и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетелите В.Г. и Л.Л. е, че и двамата са били непосредствени очевидци както на извършената проверка, така и на констатираните нарушения. В своите показания твърдят, че са възприели наличието на техническа неизправност по спряното МПС, изразяваща се в липсата на шумозаглушително устройство. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви, както и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
При така възприетата фактическа обстановка и извършения съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон. Видно от фактическата обстановка, подкрепена от доказателствения материал по делото е, че жалбоподателката действително е управлявала технически неизправно МПС, с което формално е реализирала нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП. Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред тях не е липсата на шумозаглушително устройство. С други думи обективното наличие на техническа неизправност не винаги води до юридическа санкция за това. Очевидно неизправното шумозаглушително устройство може да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум, но не застрашава сигурността на движението. Поради тази причина посочената в наказателното постановление е неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено (в този смисъл са и Решение по АНД № 687/2012г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, Решение по АНД № 2679/2016г. по описа на Административен съд – гр.Варна, Решение № 2449 от 11.04.2017г. по КАНД № 784/2017г. по описа на Административен съд – гр.София и др.).
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 – 0996 – 003459 от 11.09.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана с което, на основание 179, ал.6 т.2 от ЗДвП, на М.Р.В., с ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: