О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….1.2021
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.1.2021
г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1486 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл.
32 ГПК по иск на пострадало лице за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно
увреждане и психически стрес, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с
обезщетение за забава, след пропускане на срока за уреждана на претенцията от
застрахователя считано от 27.07.2018 г.
Между
страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. №27520/26.09.2018 г., предявена от С.Й.Н. от гр. П, чрез адв. В. (САК) е
редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на
доказателства. В допълнителна искова молба вх.№270160/24.11.2020г пълномощникът
на ищцата е оспорил възраженията на ответника.
В срок е депозиран отговор вх.№
266679/25.09.2020г. Ответникът “ОЗК
–ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез адв. Т. (САК), възразява по размера на
отговорността си, като е заявил възраженията си и е направил доказателствени
искания. В срока за допълнителен отговор се поддържат възраженията на ответника
с вх.№ 270676/04.12.2020г.
Насрещните страни са предупредени за
последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По
допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се реално изпълнение на
задължение по застраховка, сключена на 23.06.2018 г. за обезщетяване на
отговорност възникнала на 30.07.2018 г., съответно за това правоотношение се
прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за
обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал.3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения
на страните за поискано на 15.08.2018г. обезщетение и отказ на застрахователя
да го определи, предпоставката за упражняване на допустимия иск е налице.
Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен
адрес на ищеца (и по местонастъпване на застрахователното събитие) е
компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК. С определение № 260642/2.10.20г,
влязло в сила след пропускане на срок за обжалване от ответника(изтекъл на
2.11.20г) е разрешен окончателно въпрос относно местната подсъдност и повторно
заявеното възражение в допълнителния отговор е безпредметно.
По
предварителните въпроси:
Ищцата е освободена от авансово внасяне на
държавна такса (чл. 83 ал.1 т.4 ГПК).
Ищцата е посочила изрично като начин на
изплащане на претендирана с осъдителен иск сума банкова сметка, ***.
Представителната власт на пълномощниците на
насрещните страни е надлежно учредена (л.36 и л.92).
Пострадалата като ползващ се от задължителна
застраховка бенефициер търси защита на право, възникнало по силата на
застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се
квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред
за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е
предявено. Самата ищца не е договаряла пряко с доставчика на застрахователна
услуга, поради което спорът не може да се третира като иск на потребител по
смисъла на чл. 113 ГПК.
Възражението на ответника за наличие на пречка
за движение на делото поради неясен за него резултат от водено наказателно
производство, поддържано в допълнителния отговор е неоснователно. Съдът е
съобразил служебно преюдициалния спор по установяване на престъпни
обстоятелства по причиняване на вредите и е спрял производството с определение№
3493/04.10.2018г( в чието неоснователно обжалване ответникът не е взел
участие), а след постановяване на стабилния акт за вината на застрахованото
лице съдът е възобновил също служебно производството по гражданския спор и е
изискал всички книжа, които имат значение
за разрешаването му, като за тези действия ответника е бил уведомен с
определение № 260150/14.07.20г.
По
доказателствените искания:
В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания
за събиране на писмени доказателства, приложени в копия. Същите установяват
съдържание на акт, подлежащ на зачитане в гражданското производство и
медицинска документация, поради което следва да се допуснат.
Искането на а ищцата за събиране на полицата за застраховка на водача на
автомобила принципно е допустимо, но
предвид липсата на спор и установеното чрез справка в публичен регистър
признато действие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/23/117000952018 за този автомобил с покритие за периода
27/03/2017- 26/03/2018 допълнително
доказване не се налага.
В настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън
съставомерното увреждане, чието
доказване от ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от
страните съдебно-медицинска експертиза. Доколкото ответникът оспорва и част от
вредоносните последиците от деликта, представените документи за лечение и
резултата от него следва да се преценят от съдебен лекар Специално изследване на въпроси от областта
на неврологията и травматология не се налага, за да бъде отговорено на въпроси
относно лечение, проведено по начина, отразен в медицинската документация.
Въпросът на ответника относно предходни заболявания на ищцата не е относим, тъй
като липсва обосновка на възражение в тази насока. Разноските по експертното
доказване следва да се поделят между страните, тъй като всяка от тях обосновава
тезата си с поисканото заключение.
Страните се позовават и на материалите по ДП 401/04.01.2017 г. по описа
на РПУ П и АНД № 90/2020 г. на ПРС, които са
приобщени към доказателствения материал по настоящото производство с
Определение № 260467/31.08.2020 г. От книжата, съставени в хода на приключили
други производства обаче допустими са само документите, които могат да се
квалифицират като удостоверителни изявления на длъжностни лица и частни
документи, в които страните признават неизгодни факти. Заключения на експерти,
назначени в други производства не могат да се ползват (чл. 195 и сл. ГПК).
Страните са поискали възлагане на задачи на автоексперт. Посочените от
ищеца въпроси изцяло се отнасят до механизъм на причиняване на ПТП, който е
установен с друго средство и съответно искането е оттеглено. Въпросите,
посочени от ответника по т. 1.1 -1.9 в отговора съдът преценява като
недопустими, тъй като обстоятелствата в тях се отнасят до фактически данни за
събитието, а не на интерпретацията им от специалист. Въпросите по т. 1.9 и 1.10 могат бъдат
допуснати за установяване на връзка на поведението на пострадалата с причиняване
или осуетяване на сблъсъка, както и възлагането на съставяне на точна схема,
отразяваща местонахождението на участниците към момента на ПТП и въздействието
на движението на всеки от тях върху начина на настъпване на съприкосновението
на МПС и пешеходец. Въпросът по т.1.11 е свързан с поведение, за което няма
конкретни твърдения, тъй като се визира изпълнение на задължения по закон, а
като такива са посочени само избора на обозначено място за пресичане и
въздържане от рисково преминаване през платното. Така поисканото заключение
следва да бъде възложено на вещо лице, но тъй като предмет на изследване са
факти, които ще бъдат тепърва установявани с показания на свидетелите,
събирането на тази експертиза следва да се отложи.
Поисканите гласни доказателства от ответника за доказване на
фактическото обстоятелство за съпричиняване на вредоносния резултат при
настъпване на ПТП от страна на ищцата е от значение за определяне на причинната
връзка и размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради което
се явява необходимо и допустимо.
Поисканите гласни показания на свидетел за понесени от ищцата страдания съдът възприема като способ за
установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно проявленията на
изживяните от нея болки и страдания. Свидетелски показания са необходими и за
формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди.
Тъй като извън фиксираните в документацията за лечението данни и настоящото
физическо състоянието на пациента, последиците от преживян пътен инцидент могат
да имат и чисто битово проявление, се налага изследване на фактите по
поведението на ищцата, възприето пряко от лица, които са общували с нея. Затова
е неоснователно възражението срещу събиране на каквито и да е гласни показания.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на
осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) обективно съединени искове
на увреден участник в ПТП, виновно причинено от застрахован за риск „гражданска
отговорност“ водач на автомобил, за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане и психични страдания в размер
на общо 35 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 602.78 лв,
считано от 27.07.2018 (дата на изтичане на срок за определяне на обезщетението
от застрахователя) до предявяване на иска и законна лихва до окончателно
изплащане на обезщетението по посочена от постадалата банкова сметка, ***.50
лв. обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разходи за снабдяване на медицински документи, ведно с лихва за забава в размер
на 0.28 лв.
ДОПУСКА като доказателства по делото
писмените документи: приложени към искова молба заверени по реда на ЗАдв.:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3228 (л. 7), медицинска
документация (л. 9- 26), фактура за издаване копие на история на заболяване (л.
27), справка за сключена застраховка гражданска отговорност (л. 28);
уведомление за претенция с вх.№ 99-2833/05.06.2018г и кореспонденция (л. 29 - 34).
ДОПУСКА позоваване на налични в приложено към настоящото производство
АНД 90/2020г. на РС- П: мотиви към решение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК за извършено престъпление причиняване на средна телесна повреда по
непредпазливост при управление на МПС (чл. 343а, ал. 1, б. „б“ пр. 2 , вр. чл.
343, ал. 1 НК) и съответно налични в досъдебно производство ДП401/2017 г. по
описа на РУ –П протокол за оглед на местопроизшествие и съответни скици и фото
албум(вкл. дигитален носител на л. 12), медицински журнал (л. 81-82) и писмени
показания на пострадалата ищца(л. 23).
ДОПУСКА освидетелстване на ищцата С.Й.Н., като я ЗАДЪЛЖАВА да окаже
съдействие като се яви на преглед при вещо лице съдебен лекар, назначен от съда
по настоящото дело за установяване на физическото й състояние, като при неизпълнение ще бъде
прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на последици
по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на С.Й.Н. от вещо
лице Д А Д по допусната експертиза, след
съгласуване на посочена от него дата за преглед, но не по- късно от една
седмица от уведомяване на вещото лице за поставена задача.
НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи за оглед на вещото
лице личния си медицински картон, както и други медицински документи с които
разполага за проведени прегледи и лечение при поискване от експерта, като при
неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с
прилагане на последици по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА
на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза с вещо лице съдебен лекар Д А Д (№ 43 от списъка), който
след запознаване с медицинската документация, налична по делото и механизма на
увреждащото събитие, установен в решението
по АНД 90/2020г по книжата, за които съдът е допуснал позоваване, допълнително представени медицински
документи и личен преглед на
пострадалата да даде заключение за това:
•
какъв е характерът и степента на уврежданията,
настъпили за ищцата, вследствие ПТП от 04.12.2017г.? Има ли понесени други
увреждания извън посочената в решението средна телесна повреда, които да
съответстват на механизма на понесени удари от пешеходката?
•
какво лечение е предприето спрямо пострадалата и съответно ли е то на данните по
представената медицинска документация, спазени ли са предписаните лечебни
процедури, какви са обичайните срокове за стабилизиране на състоянието на
пациента и възстановяване му в пълен обем?
•
свързани ли са така установените увреждания, лечението им или рехабилитацията
обективно с продължаващи болки, кога тези болки са били най-интензивни, каква е
продължителността на възстановителния процес?
•
какво е общото състояние на пострадалата
понастоящем, има ли трайни остатъчни неблагоприятни последици, в причинна
връзка с уврежданията от процесното ПТП (белези и козметични дефекти,
ограничение на нормални за ежедневието дейности, нарушения на възможностите за
работа)?
•
необходимо ли е продължаване на лечението до пълно
възстановяване, какви са причините за
такова евентуално допълнително лечение, и какъв би бил обичайно необходимия
период на възстановяване на здравето в цялост?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 300 лв., от които 150 лв., платими от бюджета на съда и 150 лв., вносими от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за
изготвяне на заключението от явяването на ищеца за личен преглед и краен срок
на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко една седмица
преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещото лица за работа до крайния срок за изготвяне
на заключението преписката по т.д. № 1486/18 г. на ВОС, ведно с приложеното
наказателно дело.
Оставя без уважение искане на ответника за допускане на въпрос на
експертизата касаещ предходно здравословно състояние.
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ищцовата страна на един свидетел, за
установяване на твърденията по проява на неимуществени вреди.
ДОПУСКА до разпит свидетел ЮМЕР МЕХМЕД ЮМЕР, с посочени
данни за адреса му в отговор на л. 82( които да бъдат проверени служебно за
актуализация в НБ Население) преди призоваването му, за установяване на
твърденията по поведението на пострадалата при причиняване на ПТП, след внасяне
на депозит от общо 30 лв за покриване на разходи за явяване на призовано пред
съд лице с местожителство извън района на настоящия съд, платим от ответника в
3 дневен срок от връчване на определението.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК съдебно-автотехническа
експертиза със задача, след изготвяне на мащабна скица на местопроизшествие и
съобразяване на механизма на увреждащото събитие, установен в решението по АНД 90/2020г и наличните по делото писмени
документи (вкл. тези за които съдът е допуснал позоваване от АНД и ДП: протокол
за оглед на местопроизшествие и съответни скици и албуми), евентуално справка с
електронни документи, съставени при
огледа от разследващите органи, ако такава е наложителна по преценка на
вещото лице, както оглед на място и съобразяване на събрани по настоящото дело
гласни показания на свидетели и подписани от ищцата показания да даде заключение:
• какви са
били възможностите за предотвратяване с поведение на пешеходката на ПТП,
установено в мотивите на решението по АНД,
• затруднявало
ли е поведението на пешеходката пътната обстановка и евентуална спасителна
маневра на застрахования водач.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200лв, вносими от ответника
в 3 дневен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
съставяне не протокола за разпит на допуснатите свидетели и краен срок на
основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко една седмица
преди следващо насрочено открито съдебно заседание.
Оставя без уважение искане на
ответника за допускане на останалите въпроси.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 25.02.2021г. от 10.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани.
Да се призоват страните, а вещите лица и
свидетеля - след внасяне на депозит. Към съобщението на авто-експерта да се
впише указание, че се призовава да присъства на разпит на свидетели очевидци
преди изготвяне на заключение. Да се посочи събраната от съда в полза на
свидетеля сума за покриване на разходи за явяване пред съд, както и указание за
необходимо представяне на доказателства за направени разходи и банкова сметка ***.
Проект за устен доклад, представляващ
приложение към настоящото определение да
се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на
страните, чрез пълномощниците, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Съобщенията до
адв. В. и адв. Т. ***, където връчването
е временно затруднено) да се изпратят на електронни адреси, посочени по
делото след уведомяване по телефона. Към
книжата за ищеца да се приложи и преписа от
допълнителен отговор вх.№ 270676/04.12.2020г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по
търговско дело номер N1486 по описа за 2018 год,
Производството
е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда
на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане обективно съединени искове на С.Й.Н., ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Цв. В. *** офис 5 срещу
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК:
********* с адрес гр. София ул. Света София № 4, ет. 5 чрез адв. Т. Т. (САК)
със служ. адрес ***, офис 18, за заплащане по банковата й сметка IBAN ***и:
обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане
(черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък
временно опасна за живота, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и психически дискомфорт и
емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска
до окончателно изплащане на обезщетението
обезщетение в размер на 602.78 лв. за забавено изплащане на това
застрахователно обезщетение в периода от 27.07.2018 (дата на изтичане на срок за определяне на
обезщетението от застрахователя) до предявяване на иска на 26.09.18г.;
обезщетение в размер на 16.50 лв.
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за снабдяване с
медицинска документация, ведно със законната лихва за забава от предявяване на
иска до окончателно изплащане на обезщетението
обезщетение в размер на 0.28 лв. за
забавено изплащане на това застрахователно обезщетение за същия период на
забава.
Страните претендират насрещно за определяне и присъждане на разноски по
делото.
По
твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното
правоотношение, установими по общодостъпен начин чрез справка в публичен
регистър за регистриранa полица № BG/23/117000952018/27.03.2017г за задължителна
застраховка гражданска отговорност на водача на МПС с ДКН В5307ВМ с покритие от 27.03.17г., до 26.03.2018г.,
сключена със застраховател ОЗК Застраховане АД.
Безспорен е фактът на изпратено до ответното
дружество искане за обезщетяване, регистрирано от застрахователя с вх.№ ЦУ
2833/05.06.18г, уточнено с вх.№ ЦУ 99-3346/05.07.18г и отказа на застрахователя
да определи обезщетение за последици от застрахователно събитие с изх.№
99-4489/05.09.18г, поради липса на изискани от него доказателства с изх.№
99-3196/22.06.18г.
Установени по задължителен за гражданския
съд начин с решение по чл. 78а ал.1 НК са обстоятелства от фактическия състав
на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“
пр. 2 вр. ал.1 б. „б“ пр.2 НК (противоправност на поведението на водача
на лекия автомобил и механизъм на причиняване на престъпен резултат – средна
телесна повреда на пешеходеца по непредпазливост от водача на застраховано
МПС): на 04.12.2017 год. в гр. П, на
третокласен път № 208 между гр. Тервел и гр. Айтос при управляване на МПС л.а.
„МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № В5307ВМ, водачът Юмер Мехмед Юмер нарушил
правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и чл. 116, ал. 1 ЗДвП като по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на пострадалата
пешеходка изразила се в черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в
дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, обусловила разстройство на здравето временно опасно на живота.
За тези
обстоятелства не се налага допълнително доказване.
Оспорването на
тези факти, макар и предприето под форма на позоваване на обстоятелство,
изключващо вина на осъдения водач(случайно деяние поради настъпване на удара в
опасната зона, изключваща обективно възможност за предотвратяването му) е
недопустимо.
Спорни са
твърденията относно характера на последиците от травматичното увреждане,
претърпени вследствие процесното ПТП, причинната връзка между описаните и
допълнително понесени физически и психически болки и страдания и инцидента, и
съпричиняването на крайния резултат с поведението на ищцата.
Ищцата твърди, че най- тежките телесни увреждания в област на главата и контузията на мозъка са
били диагностицирани непосредствено след ПТП и лечението й е проведено в МБАЛ
„Света Анна – Варна“, където е била изследвана по спешност и наблюдавана в
неврохирургично отделение. Твърди, че след провеждане на терапия и изписване от
лечебното заведение се възстановявала бавно и изтърпяла силни болки(в лява
гръдна половина, където понесла контузията на гръдния кош), продължително
напрежение и силно главоболие, световъртеж и гадене. Излага, че телесните
наранявания и емоционалния стрес от
изживяното произшествие влошили социалния й живот, намалили способността й да
излиза извън жилището си и нарушават ритъма й на живот. Твърди, че и
понастоящем я обзема тревога, когато е в близост до лек автомобил и избягва да
излиза от дома си. Счита, че негативни за нея последици с такъв интензитет и
продължителност са основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия
поискан размер, който намира за справедлива компенсация.
Ответникът оспорва наличието на
душевни страдания с интензитет очертан в исковата молба, вследствие процесното
ПТП. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент като го счита несъобразен
с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този
характер.
Насрещно ответникът твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил
само поради действията на водача на МПС, а че ищцата също е допринесла за
настъпването на удара, причинил вредоносния резултат. Счита, че пешеходката в
нарушение на правилата на ЗДвП е прекосила пътното платно, на място, където
няма данни да е налице пешеходна пътека или светофарна уредба, като не е
положила и необходимата грижа да се увери че
прекосяването на пътното платно може да се извърши безопасно. Излага, че
приносът на пострадалата е основание за съществено намаляване на размера на застрахователното
обезщетение.
По отношение на акцесорната претенция за лихва ищцата се позовава на
уредения 15 дневен срок за разглеждане на обоснована претенция пред
застрахователя. Самостоятелно оспорване на това искане ответникът предприема,
като сочи, че поради непредставяне на поисканите от пострадалия доказателства
за установяване основанието и размера на претенцията му, застрахователят не
дължи законна лихва за забава.
По правната
квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на
основните искове като пряка претенция на пострадало лице по задължителна
застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от водач на
застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за покритие
на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален закон,
уреждащ правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл.432 КЗ и
диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното
правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица(гл. 47 от КЗ).
Решението, с което дееца се освобождава от наказателна отговорност и му се
налага административна санкция за престъпление ( чл. 78а ал.1 НК) има значение
на присъда( чл. 15 от ТР 6/2012на ОСГТК). Тези преюдициални отношения
съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. Ето защо биха
били недопустими възраженията основани
на твърдения за механизъм на ПТП, който изключва вината на водач, нямал
възможност да избегне удара поради опасност създадена изключително с поведение
на пешеходеца.
Въведеното от ответника правоизключващо
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се уреждат от правилата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед самостоятелно
формиране на извода за размера на вредите да се изследва и степента на
причиняване на резултата от поведението не само на водача на л. а, но и на
самия пострадал, което само по себе си не е част от наказателния състав и не е
преклудирано с акта на наказателния съд доколкото не изключва вината на
осъдения и приносът му за престъпния резултат. В този смисъл съдът е
компетентен да установи евентуално съпричиняване между пострадалата и водача на
л. а., водещо до намаляване претенциите за обезщетение на имуществени и
неимуществени съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за вредите, за
които застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1
и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на
мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща забава при непозволено
увреждане (чл. 84 чл.3 ЗЗД). Покриването на това вземане с отговорността на
застрахователя обаче е лимитирано според чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр.
ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на застрахования, следващ уведомяването на
застрахователя и съдействието за
представяне на необходима документация. Приложение намират правилата на чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ и препращаща норма на чл. 409, вр. чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, като в тази връзка значение има и специфичното рекламационно производство
като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на претенцията, уредено
в чл. 498, ал. 3 КЗ и общите правила на
чл. 106 и 108 КЗ, които уреждат реда и
сроковете за произнасяне на застрахователя.
По
доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като
фактически понесени болки и страдания при телесно увреждане и накърняване на
съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни негативни
изживявания (психическо страдание) представляват елемент от правопораждащ
фактически състав на претендирано вземане, ищцата носи пълна доказателствена тежест
за установяване на оспорените твърдения за тези обстоятелства. Твърденията
извън установен с решението резултат (средна телесна повреда) подлежат на
самостоятелно доказване. Психическият стрес и последиците му за ежедневието
подлежат на самостоятелно доказване. Извършени плащания, наложени поради
последици от ПТП също следва да се докажат от ищеца. Страната се е позовала на
писмени доказателства за медицински изследвания, гласни доказателства за
търпените страдания и заключения на медицински специалист.
Ищеца носи доказателствена тежест за
установяване на възприемани в практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по
чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., № 749
от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009
г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като
обективно съществуващи конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране
на извода да съда за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът носи тежестта за установяване на
възражението за съпричиняване на телесното увреждане с противоправно поведение
на пострадалата пешеходка, с което обективно са създадени предпоставки или
възможности за настъпване на самото увреждане или само на неговия по-значителен
интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). За установяване на такова поведение са
ангажирани гласни доказателства на очевидец и автотехническа експертиза за съпоставяне
на поведението с това на виновен водач, установено в хода на наказателно
разследване като механизъм на причиняване на съставомерен престъпен резултат.
Размер на законната лихва не следва да се
доказва, с оглед нормативното му определяне и възможността да бъде изчислен
служебно от съда чрез аритметичен калкулатор (изчислителна система на „Апис“
или https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена
тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
Няма посочени твърдения за които не се сочат
доказателства.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и наличието на
безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт, съдът намира, че следва
да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на
спора:
В случаите на постигната спогодба между
страните половината от дължимата държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото наказателното производство е
приключило със подлежащ на зачитане акт и концентрирането на спора до размера
на обезщетението, съдът намира спора за особено подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на
страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.