Р Е Ш Е Н И Е №2250
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 2397 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
А.Б.С. *** против Решение № Ц2153-15-165/10.09.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане №
РНП-1-4-15-00793540/05.08.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив за събиране на сумата от 955,48 лв, от които 611,60 лв..
главница за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. и лихва - 343,88 лв.,
начислена към 05.08.2020 г. и допълнителна лихва по чл. 113 от КСО до
окончателно погасяване на задължението. В СЗ процесуален представител поддържа
жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна се установява следното:
С разпореждане от 08.12.2000 г. на основание чл. 68, ал.
1-3 от КСО при навършена възраст 56 години е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А.С., считано от 09.11.2000 г. Пенсията е
отпусната при осигурителен стаж от втора категория труд - 16 г. и 01 м., от
трета категория труд - 15 г. 06 м. 06 дни и етаж по чл. 104, ал. 3 от КСО — 04
г. 08 м. 07 дни, или общ стаж превърнат към трета категория 49 г. 08 м. 05 дни.
Размерът на пенсията е определен от индивидуален коефициент на пенсията 1.824,
изчислен от доход за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. - 336480 лв. и
доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.2000 г. - 13390.72 лв.
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е
преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на жалбодателката
и правомерността на получаваната от нея лична пенсия. В тази връзка и след
извършени от страна на органите на ТП на НОИ - Пловдив действия по изясняване
осигурителния стаж на жалбоподателката въз основа на направена собственоръчна
декларация от лицето и проведени няколко съдебни производства (адм.д.
№1145/2016 г., VII състав, и адм. д. №487/2019 г., XVII състав, и двете на
Административен съд-Пловдив), е установено, че действителният осигурителен стаж
на С., възлиза на 32 г. 01 м. 20 дни от 3-та категория труд (за времето от
01.09.1964 г. до 22.08.2000г.) и не съответства на този, посочен в
разпореждането от 08.12.2000 г.
На основание чл.99, ал.1, т.2, б. "г" от КСО е
отменено разпореждане от 08.12.2000 г. и всички последващи го, издадени по
отношение на същото лице, с разпореждане № ********** / Протокол №
2142-15-15/07.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив. Със същото разпореждане, считано от 22.08.2000 г. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68. ал.1 от КСО. В изпълнение
на указанията, дадени със съдебно решение №1049/24.01.2018 г. на Върховен
административен съд с разпореждане № ********** / Протокол №
2142-15-15/07.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив, по заявление на лицето от 12.09.2015 г., е направено изменение на
личната пенсия за ОСВ по чл.21, ал.1 от НПОС, при което е зачетен осигурителен
стаж на г-жа С. в размер на 38 г. 04 м. 27 дни.
Разпореждане № Протокол № 2142-15-15/07.11.2018 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и
потвърждаващото го решение №2153-15-29/28.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ
- Пловдив, са обжалвани пред Административен съд-Пловдив. С влязло в сила
съдебно решение № 1740/16.08.2019 г. на Административен съд-Пловдив по адм. д.
№487/2019 г., жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Издадено е процесното разпореждане № РНП
1-4-15-00793540/05.08.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив. С него на основание чл. 98, ал. 2, във връзка с чл. 113 и чл.
114, ал. 1 от КСО въз основа на влязло в сила разпореждане № ********** /
Протокол № 2142-15-15/07.11.2018 г., е разпоредено А.Б.С. да възстанови
недобросъвестно получената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
в размер на 33187,05 лв., от които главница 17489,21 лв. за времето от
01.01.2010 г. до 28.02.2015 г. и лихва в размер на 15697,84 лв., начислена на
основание чл. 113 от КСО към 05.08.2020 г. С посоченото разпореждане
задължението за периода от 09.11.2000 г. до 31.12.2009 г. е погасено по давност
на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
В законоустановения срок по чл. 117 от КСО е обжалвано
разпореждане № РНП 3-4-15-00793540/05.08.2020 г. пред Директора на ТП на НОИ -
Пловдив.
С Решение № Ц2153-15-165/10.09.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на лицето по
визираното по разпореждане № РНП 1-4-15-00793540/05.08.2020 г. на Ръководителя
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив в размер на 32231,57 лв., от
които главница за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. в размер на
16877,61 лв. и лихва за минало време в размер на 15353,96 лв., начислена към
05.08.2020 г., като разпореждането е потвърдено в останалата му част.
В хода на съдебното производство са приобщени адм.д.
№1145/2016 г., VII състав, и адм. д. №487/2019 г., XVII състав, и двете на
Административен съд-Пловдив, допълнителни доказателства за попълване на
административната преписка, документи от
ОД на МВР, отдел "Икономическа полиция" - Пловдив, съставляващи
оригинално /или част от/ пенсионно досие на жалбодателката, , приобщено към
материалите по досъдебно производство №282/2020г., образувано след разделянето
му от досъдебно производство №260/2019г. Изслушана е СГЕ, при която вещото лице
е дало заключение, че подписът в молба за пенсиониране вх. № 56764/ 09.11.2000
г. не е положен от жалбодателката. Последната е отговорила на поставени и
въпроси, че не си спомня как е подадено заявлението за пенсия, тъй като не го е
подала лично, не разполага с доказателства кой го е подал, не знае кой служител
е приел документите, не познава лице с
имена А.Г./Б.
При така изложеното съдът направи следните изводи:
Спорният по делото въпрос е свързан с разпоредбата на
чл.114, ал.1 от КСО, съответно добросъвестен или не е жалбодателят, тъй като от
тази преценка зависи дали следва да бъдат върнати безспорно неоснователни
получените суми, разбира се в случая тези, които не са погасени по давност,
съответно има произнасяне в този смисъл на пенсионните органи.
Установеният безспорно факт на неправилно извършени
осигурителни плащания в полза на жалбодателката /получила суми от фонд ДОО за
недължими пенсии/, не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална
законосъобразност на нареденото връщане на непогасените по давност такива суми
от получателката им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността
й да възстанови получените суми за пенсии ведно с лихва върху тях, следва да
бъде установено, че тя е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1
от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното
лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113.
Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като
доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.
В разглеждания случай липсват доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че жалбодателката е била недобросъвестна,
защото е знаела при подаване на заявлението си за пенсиониране, че не разполага
с декларирания стаж и доход, обусловили отпускането на лична пенсия, нито пък
че съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно
съдържание, за да бъде пенсионирана преждевременно и при по-благоприятни за нея
условия. Липсата на оригиналното пенсионно досие на осигуреното лице в
архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив не води сама по себе си до такъв
извод, защото добросъвестността се предполага до доказване на противното, а по
реда на чл. 114, ал. 1 от КСО се възстановяват само недобросъвестно получените
осигурителни плащания.
Действащата към момента на отпускане на пенсията
разпоредба на чл. 9 от Наредбата за пенсиите /сега Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж/ е изисквала по първоначално постъпило заявление за
отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански
номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и
към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен
доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено
от ТП на НОИ – Пловдив, като не са установени извършени от лицето действия в
нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен
облагодетелстващ резултат.
Установеното с предходен влязъл в сила административен
акт, чиято законосъобразност е проверена по съдебен ред, че жалбодателката не е
имала право да се пенсионира през 2000 г. и неоснователно е получавала
пенсионни плащания, е предпоставка да се изисква от нея връщане на тези суми
със съответната лихва в бюджета на НОИ, но само при условие, че получилото
осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а именно този съществен
елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО е останал
недоказан от компетентните административни органи. В издадените от тях актове
липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че жалбодателката е била
недобросъвестна. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да
се направи обоснован извод, че жалбодателката съзнателно се е възползвала от
неистински документи и/или документи с невярно съдържание, за да й бъде
отпусната преждевременно лична пенсия и то при по-благоприятни за нея условия.
Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били
укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото
облагодетелстване. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за нейната
недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на
лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения труд
и пенсионните права, а почива на вероятностни съждения, базирани на
непотвърденото наличие на категориен осигурителен стаж. Директорът на ТП на НОИ
- Пловдив не е анализирал възможността неправилно изплащаната пенсия да се
дължи на некоректно издадени документи от осигурител или на неправилна преценка
от страна на пенсионния орган. Неправилната преценка на категорията на труда би
могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно
производство по първоначално отпускане на пенсията.
При това положение не може да се приеме за доказано, че
жалбодателката е съзнавала, че част от придобития от нея стаж е от други
категории. Поначало добросъвестността се предполага до доказване на противното,
а недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване
на акт по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган.
Изложеното обуславя извода, че административните органи
не са установили надлежно, че жалбодателката е била недобросъвестна при
подаване на заявлението си за отпускане на пенсия и при получаване на пенсиите
през процесния период, поради което не е било доказано наличието на основанието
по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените
осигурителни плащания в бюджета на фонд ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия
кодекс. Следователно разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив /в потвърдената му от горестоящия административен орган
част/, с което това е било наредено, и потвърдилото го в непогасената по
давност част решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив са издадени в
нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал.
1 във връзка с чл. 98, ал. 2 от КСО - т. е. налице е основанието по чл. 146, т.
4 от АПК за отмяна на административното решение в атакуваната му част.
В същия
смисъл е формирана и практика на Върховния административен съд, шесто
отделение, изразена с решенията по административни дела № 11881/2014 г., №
1339/2017 г., № 7868/2019 г., № 8352/2019 г., № 153/2020 г., № 1415/2021 г., и
др.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено Решение № Ц2153-15-165/10.09.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане №
РНП-1-4-15-00793540/05.08.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив за събиране на сумата от 955,48 лв, от които 611,60 лв..
главница за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. и лихва - 343,88 лв.,
начислена към 05.08.2020 г. и допълнителна лихва по чл. 113 от КСО до
окончателно погасяване на задължението.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на А.Б.С. *** разноски в размер на 650 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-165/10.09.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-15-00793540/05.08.2020
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за събиране
на сумата от 955,48 лв, от които 611,60 лв.. главница за периода от 01.01.2015
г. до 28.02.2015 г. и лихва - 343,88 лв., начислена към 05.08.2020 г. и допълнителна
лихва по чл. 113 от КСО до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на А.Б.С. *** разноски в размер на 650 лв.
Решението е окончателно – чл.119, ал.2 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: