№ 18513
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М. Ш
като разгледа докладваното от М. Ш Частно гражданско дело №
20211110153297 по описа за 2021 година
Заявителят претендира сумата от 2 018,36 лв. – неустойка по чл. 6,2 от договора
връзка чл. 33, ал. 1 ОУ за непредставяне на обезпечение, както и сумата от 100 лв. -
разходи за събиране на вземането по чл. 37 ОУ. Съдът намира, че заявлението в тази част
следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда,
че съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или на
добрите нрави; когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбите, които установяват
нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът
следи служебно.
Съдът намира, че относно неустойката за непредставяне на обезпечение
съществува вероятност да е нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави,
както и неравноправна. По този начин кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира нещо
от негова страна в замяна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
да е претърпял някакви вреди, което би могло вероятно да доведе до неоснователно
обогатяване и би нарушило принципа на справедливост. Кредиторът следва да се убеди
относно платежоспобността на длъжника и да извърши преценката дали да отпусне
кредит и при какви условия преди сключването на сделката, а не след това и от това
да произтича отговорност за длъжника. На практика такава клауза прехвърля риска от
липсата на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. Освен това целта на така уговорената неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възникването на нужда от
допълнително обезпечение на кредита не съставлява вреди за кредитора, подлежщи на
възмездяване чрез неустойка, по см. на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За длъжника по договор за кредит не съществува задължение
да извърши сам преценка за платежоспособността си и за риска на кредитодателя и то
по време на изпълнение на вече сключен договор. Това е право на кредитора. Срещу
1
неустоечното задължение на длъжника не противостои негово същинско задължение
по договора за кредит, както е например при неустойката за забава. Предвиден е и
минимален осигурителен доход на поръчителя.
На второ място, според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Следователно,
законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси за разноски за
извънсъдебно събиране на вземането. Съдът определя дължимо юрк възнаграждение за
цялата искова претенция от 50 лв.
По изложените мотиви СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 53683 от 13.09.2021г., депозирано оФИРМАа издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 2 018,36 лева, в частта относно
сумата от 100 лв., както и в частта за разноските, съразмерно, а именно за 42,39 лв дт и
25,35 лв юрк възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен срок
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2