№ 5617
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110172996 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът **********” ЕАД твърди, че между него и ответника, в качеството му на
собственик на топлоснабдения имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на имот,
представляващ апартамент № 5, намиращ се в гр. София, общ. „************, с абонатен
номер **********. Твърди, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е доставил
топлинна енергия на ответника, но последният не бил заплатил дължимата за това цена,
както и услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018г. до м. 04.2020г. Ищецът
също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на
ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с
„**********“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата- „**********“ ООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16- 334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки,
които не били платени в срок.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 2967,76 лева- главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
1
енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата 493,43 лева- мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2019г.- 16.11.2021г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.11.2018г.- м.04.2020г. в размер на 44,10 лева- главница, и сумата 9,33 лева- лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г.- 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Н. Б. признава изцяло предявените искове, както
по основание, така и по размер. Моли производството да бъде приключено с решение на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Релевира искане юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца да се определи в минимален размер.
Третото лице-помагач на ищеца "**********" ООД не представя становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85
от 08.05.2008г., том I, рг. № 2343, дело № 76/ 2008г., на нотариус Красимир Катранджиев,
рег. № 64 на НК, от който се установява, че ответникът К. Н. Б. е закупил от Димитър
Лозанов Маринов процесния недвижим имот: апартамент № 5, намиращ в гр. София, ул.
“**********, вх. А, ет. 2.
Установява се, че 28.08.2002г. е било проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда, на което било взето решение за сключване на договор за
дялово разпределение с "**********" ООД. На 10.01.2002г. е бил сключен договор между
етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. “********** и
дружеството за дялово разпределение, с който извършването на дяловото разпределение в
процесната сграда е възложено на “**********” ООД.
Установява се въз основа на представените индивидуални справки за разход на
топлинна енергия, документи за главен отчет, извлечение от сметка, че исковият период
включва два пълни отчетни периода (2018/2019 г. и 2019/2020 г.), за които били изготвени
изравнителни сметки. Установява се, че за отчетния период 2018г./ 2019г. стойността на
доставена топлинна енергия в имота е 1711,43 лева. , а за отчетния период 2019г./ 2020г.-
1422,44 лева.
На 14.09.2022г. между страните е сключено споразумение, с което страните са приели,
че към датата на сключване на споразумението ответникът дължи на ищеца сумата 3878,58
лева, от която сумата 3011,86 лева- главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в процесния имот за периода м. май 2018г.- м. април 2020г.; сумата 502,76 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.12.2018г.- 16.11.2021г., сумата 223,38
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба-
21.12.2021г. до датата на сключване на споразумението- 14.09.2022г.; сумата 140,58 лева,
представляваща разноски за държавна такса по гр.д. № 72996/2021г. на СРС. Страните са
2
постигнали съгласие сумата да бъде платена разсрочено, като при подписване на
споразумението е платима сумата 1163,57 лева, а остатъка- на вноски, съгласно погасителен
план- сумата 452,50 лева- с падеж 14.10.2022г., сумата 452,50 лева, с падеж 14.11.2022г.,
сумата 452,50 лева, с падеж 14.12.2022г., сумата 452,50 лева, с падеж 14.01.2023г., сумата
452,50 лева, с падеж 14.02.2023г., сумата 452,50 лева, с падеж 14.03.2023г. Съгласно чл. 2 от
споразумението, при точно изпълнение на задължението, ищецът няма да начислява законна
лихва върху главницата.
По делото са представени писмени доказателства- фискални бонове, видно от които на
14.09.2022г. ответникът е платил сумата 1163,57 лева, на 10.10.2022г.- сумата 452,50 лева, на
08.11.2022г.- сумата 452,50 лева, на 02.12.2022г.- сумата 905 лева, на 30.01.2023г.- сумата
452,50 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на
ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т.
42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо
лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012
г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор
за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл. Възникването на облигационно
отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено
от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху
3
съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна
собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Установено е, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния
имот за исковия период. Този факт се установява от представения и неоспорен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85 от 08.05.2008г., том I, рг. № 2343, дело №
76/ 2008г.. Следователно ответникът е имал качеството "потребител на топлинна енергия за
битови нужди" по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм.- ДВ, бр. 74 от 2006г.), респ. на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012г.). Не се твърди и не се установява процесния топлоснабден недвижим
имот да е бил придобит от трето за спора лице в рамките на исковия период.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че като собственик на процесния
имот ответникът е потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца
за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ). Следователно той е задължено лице за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди.
Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация София"
ЕАД, действали през исковия период (чл. 150 ЗЕ). Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявения
иск за цена на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139- чл. 148 ЗЕ и в
действащата към процесния период Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за
4
топлоснабдяването). Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ),
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – справки за разход на
топлинна енергия, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка,
че делът на ответника за отопление на имота и за сградна инсталация, е бил изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и за процесния период в имота
на ответника ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на
претендираната цена. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е
сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на
закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
За задълженията за главници за исковия период, ответника дължи обезщетение за
забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на основание
чл. 86 ЗЗД. При действието на тези от 2016г., забавата настъпва от изтичане на 45 дни от
издаването на фактурата, касаеща изравнителната сметка. Следователно задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Ето
защо, изпадането в забава е обусловено от изтичане на посочения срок.
За доказване на направеното правопогасяващо възражение за погасяване на
задължението чрез плащане пред настоящата инстанция са събрани писмени доказателства-
фискални бонове, от които е видно, че ответникът е платил сумата 3420,07 лева, което се
признава от ищеца. При зачитане на направеното плащане, дължима остава сумата 452,50
лева, до който размер предявеният иск е основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски. По делото са
представени доказателства за сторени разноски в исковото производство в размер сумата
140,58 лева- платена държавна такса и сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за държавна такса за отчетени при сключване на споразумението и са включени
в погасителните вноски, предвид което на ищеца са дължими единствено разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В случая ответникът е погасил частично задължението си
след образуване на делото, съответно е станал повод за образуването му. Ето защо в полза
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Б., с ЕГН ********** да плати на "***********" ЕАД, с ЕИК ********
сумата 452,50 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
апартамент № 5, намиращ се в гр. София, общ. „************, с абонатен номер
**********, за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със датата на подаване на
исковата молба- 21.12.2021г., до окончателното плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искова за цена на топлинна енергия в частта над сумата 452,50
лева до сумата 2967,76 лева, сумата 493,43 лева, представляваща 15.09.2019г.- 16.11.2021г.,
сумата 44,10 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
ноември 2018г.- м. април 2020г., сумата 9,33 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 31.12.2018г.- 16.11.2021г.
ОСЪЖДА К. Н. Б., с ЕГН ********** да плати на "***********" ЕАД, с ЕИК ********
сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца "**********"
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис
от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6