Решение по дело №274/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20207060700274
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 451

гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, осми  състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети  декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №274/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 247 от ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

 

Образувано е по молба на *** С., процесуален представител на К.П.- жалбоподател и заинтересованите страни : В.П., Й.П., П.П. и М.П.. Със същата се иска поправка на ЯФГ в постановеното от съда Решение № 332 от 8.11.2021г. по настоящото дело като в диспозитива се коригира неговото име от Савов на С.. Освен това на основание чл. 248 , ал.1 от ГПК се иска допълване на Решението в частта за разноските, като се иска присъждане на разноските на заинтересованите страни, които са се присъединили към жалбоподателя и имат същия правен интерес по делото. От съда се иска произнасяне в горния смисъл.

 

Молбата е връчена на останалите участници в процеса-Кмет на Община Г. Оряховица, „Ден и нощ „ООД ,Т.П.Й. и Калника П.Н., от които не е получен отговор-

 

 

        Съдът като взе предвид становището на страните и като съобрази доказателствата от фактическа страна намира следното : С  Решение № 332 от 8.11.2021г по настоящото дело съдът е отменил по жалба на К.П.П. чрез *** С. *** , офис 5 , Заповед № 2775/24.9.2014г. на Кмета на Община Горна Оряховица, пл.“Г.Измирлиев“№5, с която е одобрен проект за ЧИ на ПУП-ПРЗ с обхват УПИ XIII-за текстилни влакна ООД, УПИ VII за производствена и търговска дейност , кв. 1242 по плана на гр. Г. Оряховица, с който се 1.обединяват УПИ VII и  УПИ XIII-в нов самостоятелен парцел  УПИ XX за производствени и складови дейности 2.Променя отреждането на УПИ XIII за текстилни влакна ООД в УПИ XIII за производствени и складови дейности 3. Променя регулационната граница между УПИ XIII за производствени и складови дейности и новообразувания УПИ XX за производствени и складови дейности 4.Конкретизира устройството и застрояването в УПИ XIII като се определят съответни нови показатели вид устройствена зона, К интензивност, Височина и  плътност на застрояване, процент на озеленяване и начин на застрояване 5.  .Конкретизира устройството и застрояването в УПИ XX  като се определят съответни нови показатели вид устройствена зона, К интензивност, Височина и  плътност на застрояване, процент на озеленяване и начин на застрояване Със същото Решение Община Г. Оряховица е осъдена да заплати  на К.П.П. ***  деловодни разноски в размер на 1800- хиляда и осемстотин – лева.

В мотивите си съдът изрично е посочил следното: На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Горна Оряховица  дължи заплащане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски. От негова страна е представен списък на разноски по чл. 80  от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК , където посоченото адвокатско възнаграждение е 2000 лева. Доколкото от страна на ответник жалба е направено възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът намира, че същото следва да бъде намалено на 900 лева, съгласно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09. 072004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Или общо от страна на Община Г. Оряховица следва да бъдат заплатени разноски в размер както следва за адвокатско възнаграждение 900 лева, за възнаграждение за вещи лица 800 лева и д.т. в размер на 100 лева или общо 1800- хиляда и осемстотин лева.

От страна на третите лица – П.П.,Й.П.М.П. представлявани от същия *** С. са поискани разноски в размер на 2000 лева, за което са представили доказателства в последното о.з. за неговото плащане.

 

Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съобщението за изготвеното от съда Решение е получено от страните  чрез *** С. на 15.11.2021г., молбата е подадена на 29.11.2021г. видно от пощенското клеймо, което я прави допустима като подадена от лице с правен интерес и в срока за касационно обжалване на решението.

Разгледана по същество:

По първото искане за поправка на ЯФГ в постановеното Решение като неправилно е посочено името на *** С., като Савов съдът намира, че това различие не е от съществено значение, тъй като жалбоподателят е достатъчно добре индивидуализиран вкл. В частта, с която са му присъдени разноски.  Въпреки това за прецизност настоящата инстанция намира, че следва да се извърши посочената поправка, като вместо *** Савов се посочи *** С..

В чл. 143, ал.1 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл видно от геропосоченото е, че съдът е присъдил на К.П. разноски, в които е включено: д.т., възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат, като претендирания от *** С. с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от страна на ответника е намелен от 2000 лева на 900 лева.

            В молбата се съдържа искане за присъждане на разноски на заинтересуваните страни като се твърди, че същите са се присъединили към жалбата. По делото липсват такива доказателства. Всеки един от засегнатите лица има право на лична жалба в указания от чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който се явява специален по отношение на АПК. След като тези лица не се подали в преклузивния срок жалба, то тяхното индивидуално право се е погасило, поради което същите не могат да се конституират като жалбоподатели, а само като заинтересувани страни. По аргумент на  забраната по чл. 218, ал. 6 ЗУТ заявлението за встъпване в производството да съдържа искания за отмяна на административния акт или изявление за присъединяване към подадената вече жалба. В този смисъл е Определение № 3404 от 09.03.2011 г. по адм. д. №2987/2011 г. на ВАС, Определение № 9428 от 27.06.2011 г. по адм. д. № 6580/2011 г. на ВАС, и други. След като нямат качеството жалбоподатели, на тези лица съдът правилно не е присъдил разноски по чл. 143, ал.1 от АПК.

Другото правно основание на молбата може да бъде евентуално чл.143, ал. 4 от АПК  (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2021 г.Сравнение с предишната редакция)https://web.apis.bg/k.gif Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Явно е, че заинтересованите страни не отговарят на две от посочените кумулативни обстоятелства в тази норма, първо да бъде отхвърлена жалбата срещу ИАА и втори, този акт да е бил благоприятен за заинтересованата страна. След като не е налице нито една от тези предпоставки, то искането за присъждане на разноски и на това основание.

 

Воден от горното и на основание чл. 247 и чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Административен съд Велико Търново осми състав

 

                                                    Р Е Ш И

 

 

 

ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на   Решение № 332 от 8.11.2021г по адм.д. 274/20 г. по описа на Административен съд В. Търново като вместо *** Савов, следва да се чете *** С..

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *** С. като процесуален представител на  и заинтересованите страни : В.П., Й.П., П.П. и М.П. за изменение на Решение № 332 от 8.11.2021г по адм.д. 274/20 г. по описа на Административен съд В. Търново в частта за разноскитекато им се присъдят такива в размер на 2000 – две хиляди -лева

 

Решението,  може да се обжалва в четиринадесетдневен срок  от съобщаването му - пред Върховен административен съд.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: