Р Е Ш Е
Н И Е
№ 450
град Велико Търново, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 520/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Същото е образувано по жалбата на Н.А.Н.
*** против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 155/02.08.2019
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение
жалба вх. № 11207#1/19.07.2019 г. срещу разпореждане с изх. № 11207/05.07.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Сочи, че действията на публичния изпълнител са в тотално
противоречие със закона, тъй като изпълнителното дело е било прекратено след
погасяване на задълженията по него, поради което е следвало да бъде образувано
ново изпълнително дело. Излага доводи, че с решение на АСВТ по адм. дело №
177/2019 г. били отменени като незаконосъобразни разпореждане за присъединяване
от 23.08.2018 г. и разпореждане за разпределение от 13.12.2018 г., поради което
същите не прекъсвали давността. Твърди, че дори разпореждане изх. №
11207/05.07.2019 г. да прекъсвало давността, то за фиш № М318155/21.06.2017 г.
и фиш № М525768/08.06.2017 г. същата безспорно била изтекла. По тези
съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и да върне преписката на
публичния изпълнител за отразяване в данъчно-осигурителната сметка на
погасяването по давност на съответните задължения.
Ответната страна – директорът на ТД на
НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Велико Търново, по съображенията, изложени в него.
Претендира ***ско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът след като прецени
законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК
приема за установено следното:
Срещу Н.А.Н. е имало образувано
изпълнително дело № **********/2004 г. за събиране на публични задължения. Същото
е било прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК /поради погасяване на задължението/ с
разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С190004-035-0227829/20.03.2019 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново.
Междувременно по жалба на Н. с влязло
в сила Решение № 250/13.05.2019 г. по адм. дело № 177/2019 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново са отменени разпореждане за присъединяване
с изх. № С180004-105-0253207/23.08.2018 г. и разпореждане за разпределение №
С1800040125-0374732/13.12.2018 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Велико Търново. Във връзка с изпълнението на това решение, публичният
изпълнител с протокол изх. № С190004-026-0015933/21.05.2019 г. е анулирал
издаденото разпореждане за прекратяване на производство по принудително
изпълнение от 20.03.2019 г., разпореждането за присъединяване от 23.08.2018 г.
и разпореждането за разпределение от 13.12.2018 г. и е възстановил висящността на изпълнителното
дело преди издаването на гореописаните документи.
С писмо от 22.05.2019 г., връчено на
24.06.2019 г., публичният изпълнител е указал на Н., че следва да подаде
възражение за прилагане на института на погасителната давност, в което да посочи
титулите по основание, размер и номер. На 24.06.2019 г. лицето е подало
възражение за изтекла погасителна давност за задълженията по разпореждане за
присъединяване с изх. № С180004-105-0253207/23.08.2018 г. – общо 19
изпълнителни титула.
Във връзка с подаденото възражение,
публичният изпълнител е издал разпореждане изх. № 11207/05.07.2019 г., с което
е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на задълженията по
изпълнителен лист от 2011 г. за сумата от 9,02 лв. и за глоба по фиш М385840/19.03.2016
г. за сумата от 50 лв., като е отказал да прекрати производството по отношение
на останалите 17 изпълнителни основания, тъй като давността не е била изтекла.
Разпореждането е връчено на Н. на 18.07.2019 г.
Недоволен от посоченото разпореждане,
жалбоподателят го е оспорил пред директора на ТД на НАП – В. Търново с жалба,
подадена на 19.07.2019 г. С Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител № 155/02.08.2019 г. директорът на
ТД на НАП – Велико Търново е оставил без уважение подадената жалба. Решението е
връчено на жалбоподателя на 28.08.2019 г., а жалбата срещу него е подадена на 30.08.2019
г.
В хода на съдебното дирене от страна
на ответника по жалбата са представени като доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, в законоустановения срок. Горното налага извода за нейната допустимост.
Съгласно
чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът
или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по
местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от
съобщението. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на
горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол
на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът
съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на
оспорвания акт по чл. 168 от АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК,
извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени
всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; изискването
за писмена форма; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на
производството, съдът намира жалбата за частично основателна.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно – от
териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново. Решението е издадено в писмена форма и в
рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да потвърди
обжалвания пред него акт. Самото разпореждане също е издаден от оправомощен за
това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата
компетентност.
При извършената проверка съдът
установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая
разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че действията на публичния изпълнител били
лишени от основание, тъй като изпълнителното производство било прекратено, а в
действащата правна уредба не съществувала правна фигура по „възобновяване“ на
производството. Вярно е, че изпълнителното производство първоначално е било
прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК с разпореждане от
20.03.2019 г. Както бе посочено обаче, във връзка с решението на АСВТ по адм.
дело № 177/2019 г., публичният изпълнител с цитирания по-горе протокол от
21.05.2019 г. е отменил разпореждането за прекратяване и е възобновил
изпълнителното производство. Този негов акт представлява такъв по смисъла на
чл. 99 и сл. от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, чиято законосъобразност не може да
бъде обсъждана в настоящото производство. В действителност по делото липсват
данни въпросният протокол да е бил съобщен на задълженото лице, но следва да се
има предвид, че същият е произвел своето действие, доколкото оспорването на
актовете на органите по приходите и публичните изпълнители не спира тяхното
изпълнение.
По отношение приложението на
материалния закон:
С
разпореждане с изх. № 11207/05.07.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново е било отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
задължения за вноски за ДОО, УПФ и за здравноосигурителни вноски за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по декларации обр. 6, подадени през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г., както и за глоби по фиш № М679413/15.06.2018 г., фиш № М864868/08.03.2018
г., фиш № М514831/24.08.2017 г., фиш № М318155/21.06.2017 г. и фиш № М525768/08.06.2017
г. на ОД на МВР – Велико Търново.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. Чл. 172,
ал. 2, изр. първо урежда, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение.
В случая по
отношение на задълженията за изравнителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО са приложими
цитираните разпоредби. Установява се, че посочените вноски за 2013 г. е
следвало да се платят до 30.04.2014 г., поради което давността за тях започва
да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г., тоест давностният срок за
тях не е изтекъл. По аналогични съображения очевидно не е изтекъл и давностният
срок за осигурителните вноски за следващите периоди на 2014 г., 2015 г., 2016
г. и 2017 г. Жалбата в тази част е неоснователна.
По
отношение на фишовете за глоби по Закона за движението по пътищата:
Съгласно
чл. 186, ал. 7 от Закона за движението по пътищата издаден
фиш № М679413/15.06.2018 г., фиш №
М864868/08.03.2018 г., глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок
от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление
и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. В случая специалният
2-годишен давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН за наложените глоби с
фиш № М679413/15.06.2018 г., фиш № М864868/08.03.2018 г. на ОД на МВР Велико
Търново е започнал да тече през 2018 г., т.е. давността очевидно не е изтекла и
към настоящия момент.
По
отношение на наложените глоби с фиш № М514831/24.08.2017 г., фиш №
М318155/21.06.2017 г. и фиш № М525768/08.06.2017 г. на ОД на МВР – Велико
Търново следва да се посочи, че 2-годишният
давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН по отношение на тях е изтекъл
към момента на приключване на устните състезания /чл. 142, ал. 2 от АПК/. По
делото не се установяват доказателства за прекъсването на давността, тъй като разпореждане
за присъединяване с изх. № С180004-105-0253207/23.08.2018 г. е било отменено с
влязло в сила съдебно решение. Противно на твърденията на ответника, давностният
срок не е бил прекъснат с изпращането на изпълнителните основания от взискателя
по електронен път на публичния изпълнител.
Съгласно ал. 2 на чл. 82,
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следователно, за да се прекъсне
давността за глобата е необходимо действие, първо, на надлежен орган и второ,
това действие да е насочено към събиране на глобата, тъй като така се изпълнява
това наказание. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, НП, с които са наложени глоби
се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Глобите са публични
вземания - чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК и като такива се събират по реда на
ДОПК от компетентните органи на приходната администрация, натоварени със
събирането им – публичните изпълнители. Следователно, за да се прекъсне давността
за глобата по НП/фиш е необходимо действие на публичен изпълнител, предприето
спрямо наказания – жалбоподателя, за изпълнение на наказанието – т.е. за
събиране на глобата. Ето защо извършеното изпращане на фишовете от ОД на МВР –
В. Търново на ТД на НАП – В. Търново не може да е „действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието“, тъй като
нито ОД на МВР е надлежен орган по изпълнението на глобата, нито предаването на
НП на НАП е действие спрямо наказания, нито само по себе си това предаване
инициира събиране на задължението /доколкото по ДОПК събирането на всяко
задължение винаги започва с покана до длъжника да плати/.
На
съда е служебно известно, че посочените три фиша са били оспорени от Н. пред
ВТРС, респ. пред АСВТ, като жалбите на лицето окончателно са били оставени без
разглеждане с определения на настоящата инстанция по КНАХД №№ 10054/2019 г.,
10056/2019 г. и 10057/2019 г. на АСВТ, което е спряло изтичането на давността за
тези периоди на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК. При извършената
служебна проверка се установява обаче, че въпреки спирането на давността на
това основание, същата все пак е изтекла към 30.10.2019 г. Предвид изложеното, жалбата на Н. е
основателна в тази част, като решението на директора на ТД на НАП – В. Търново и
потвърденото с него разпореждане следва да се отменят в тази част, а преписката
се изпрати по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на
съответните действия по прекратяване на изпълнителното производство за тези
задължения.
При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Съобразно уважената част на жалбата в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 30,81 лв. Основателно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното от ответника ***ско възнаграждение в размер на 500 лв. Дължимото в полза на администрацията ***ско възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобразно фактическата и правна сложност на делото същото следва да е в размер на 100 лв. при цялостно отхвърляне на жалбата. В случая съобразно отхвърлената част на жалбата следващото се ***ско възнаграждение възлиза на 90,05 лв., или жалбоподателят следва да заплати по компенсация на ответната страна разноски в размер на 59,24 лв.
Водим от горното и на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение по жалба срещу
действия на публичен изпълнител № 155/02.08.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Велико Търново и потвърденото с него разпореждане с изх. № 11207/05.07.2019 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново в частта относно публично
вземане за глоба в размер на 20 лв. по фиш
№ М514831/24.08.2017 г. на ОД на МВР – Велико Търново, за глоба в размер на 20
лв. по фиш № М318155/21.06.2017 г. на ОД на МВР – Велико Търново и за глоба в
размер на 20 лв. по фиш № М525768/08.06.2017 г. на ОД на МВР – Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за предприемане на действия съобразно мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.А.Н. ***
против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 155/02.08.2019
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, и потвърденото с него разпореждане
с изх. № 11207/05.07.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в останалата част.
ОСЪЖДА Н.А.Н. ***, ЕГН ********** да заплати по
компенсация на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 59,24 лв.
/петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: