Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
гр. Перник, 18.01.2023
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника
Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия
Кирил Чакъров КАНД № 250 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) –
Кюстендил, чрез главен юрисконсулт С.А., пълномощник на директора на РДГ –
Кюстендил срещу Решение № 550 от 13.10.2022 година, постановено по АНД № 20221720200717
по описа за 2022 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 59 от 19.04.2022
година, издадено от директора на РДГ – Кюстендил, с което на З.Д.В., ЕГН
**********,***:
-
за извършено административно нарушение по чл. 84, ал. 1,
предл. второ във вр. с чл. 57, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за лова и
опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева);
-
на основание чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД е наложено административно наказание „лишаване от право“ на ловуване за
срок от 3 (години);
-
на основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на
нарушението: оръжие **** ****, и е разпоредено сумите от продажбата им да се приведат
в приход на РДГ – Кюстендил.
Касаторът твърди, че са налице основанията за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Пледира, че установените от районния
съд процесуални нарушения при провеждане на административно - наказателната
процедура не са съществени в степен да обосноват самостоятелно отмяна на
наказателното постановление. Твърди, че законът е приложен неправилно от
първата съдебна инстанция. Излага съображения, че районният съд не е обсъдил в
цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, с което е постановил
немотивирано решение. Възразява срещу изводите в решението за наличие на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на деянието. Моли
съда да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго,
с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане
на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата и касационна
съдебни инстанции.
За установяване на касационните основания, в подкрепа на доводите конкретно
във връзка с мястото на извършване на процесното нарушение, се прилагат като
писмени доказателства извадки от публични регистри: схема с легенда - „Горите в
Югозападно държавно предприятие“, схема
от „Агенция по геодезия, картография и кадастър“ и заверено копие-извадка
от картата на действащия „Лесоустройствен план за горските територии“.
Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по
чл. 213а, ал. 4 от АПК представя отговор чрез адвокат Г.Т. ***, негов
пълномощник. Възразява срещу касационната жалба, пледира че административно - наказателната
му отговорност е ангажирана при несъответствие между обстоятелственото описание
на нарушението и неговата правна квалификация, с което е засегнато правото му
на защита. Твърди, че процесното нарушение не е виновно извършено във форма на
умисъл. Възразява и срещу доводите в касационната жалба във връзка с
неприложимост в процесния случай на чл. 28 от ЗАНН – нарушенията на просто
извършване не са непременно обществено опасни, а ако са такива, степента им на
обществена опасност може да бъде явно незначителна. Моли съда да остави в сила
решението на първата съдебна инстанция.
В проведеното съдебно заседание на 21.12.2022г. касационният жалбоподател,
редовно призован, не се представлява. В писмена молба вх. № 3740/19.12.2022
година, депозирана чрез главен юрисконсулт С.А., не възразява срещу даване ход
на делото, поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени
пред първата и касационна съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание на 21.12.2022 г. ответникът по касационната
жалба – З.Д.В., редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 21.12.2022 г., представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, дава заключение за правилност на решението на районния
съд. Предлага съдебният акт да се остави в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба за основателна. Доводите за
това са следните:
С НП № 59 от 19.04.2022 година, директорът
на РДГ – Кюстендил е наложил на З.Д.В. ЕГН
********** ***, административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), за извършено административно нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. второ
във вр. с чл. 57, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД),като на основание чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД извършителят
е лишен от право на ловуване за срок от 3 (години) и на основание чл. 95, ал. 1
във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, са отнети в полза на държавата вещите,
послужили за извършване на нарушението: оръжие **** ****, и е
разпоредено сумите от продажбата им да се приведат в приход на РДГ –
Кюстендил.
Санкциите са наложени за това, че на 06.03.2022 година, в териториалния
обхват на РДГ – Кюстендил – община Перник, землището на с. Л., отдел ****, горска
територия извън населено място, в качеството си на лице, с придобито право да
ловува с редовен билет ****, заверен за 2022 година и членска карта серия ****,
извършва ловуване, като извършва пеши преход, придружен от младо куче, с
извадено от калъф и сглобено гладкоцевно ловно оръжие марка ****
****, без писмено разрешително за лов – административно нарушение по чл. 84,
ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 57, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД. Нарушението
е установено от служители на РДГ – Кюстендил, които при изпълнение на
правомощията си чуват произвеждане на 4 (четири) броя изстрели, виждат следи от
гуми, по които достигат до паркирано в близост МПС с държавен контролен номер ****,
на задната седалка, на което се намира калъф за огнестрелно ловно оръжие, като
скоро след това се появява и З.Д.В.. Обстоятелствата възприети от служителите
на РДГ – Кюстендил са отразени в констативен протокол (КП) № 141070/06.03.2022
година и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), сериен №
000035/06.03.2022 година, последният обосновал издаване на процесното
наказателно постановление.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е отменил като незаконосъобразно.
За са постанови оспореното решение районният съд, след възприемане изцяло на отразената в АУАН и НП фактическа обстановка,
въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, както и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства, в резултат на извършената
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки
доводите на страните, констатира допуснати съществени процесуални нарушения на
административно - наказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на
обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната му на такова основание,
както и неправилно отказано от наказващия орган приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Прието е в решението, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП
не са спазени установените към съдържанието им изисквания на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. В АУАН не е посочена разпоредбата на § 1, т. 16 от ЗЛОД или чл.
43, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД, въпреки че същността на вмененото нарушение е
извършването на лов, както и не е посочено, че нарушението е извършено извън
населено място, с което са нарушени изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, което пряко накърнява правото на защита. В НП е посочено, че нарушението
е извършено извън населено място, но отново липсва връзка с посочените
разпоредби, като от друга страна, извършено е недопустимо допълване
(разширяване), отнесено към първоначалния акт.
Първоинстанционният съд е приел още, че както в АУАН, така и в процесното
НП не е фиксирано времето на установяване на нарушението, респективно на
извършване на деянието, което не би било съществено, но поради посочване на час
на съставяне на приложения по делото КП, е налице допълнителна неяснота, която
не би следвало да е налице, което на свой ред съставлява нарушение на
изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Прието от решаващия първоинстанционен състав е не на последно място,
предвид липсата на настъпили от процесното нарушение реални вредни последици,
че в конкретния случай е налице явна несъразмерност между наложените на
жалбоподателя санкции и извършеното от същия. Съдът е намерил за справедливо,
че в случая са налице всички предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН – налице е маловажен случай, тъй като конкретното нарушение е с
относително ниска степен на обществена
опасност и с никакви вредни последици, макар и формално такова, поради
което предупреждаването на нарушителя, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание, би изиграло достатъчно
превантивна роля за последващи подобни действия.
Решението е неправилно.
По доводите в жалбата – пределите на дължимата съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН касационна проверка:
Основателно е оплакването на касатора за неправилни изводи на решаващия
първоинстанционен състав касателно допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателно постановление.
Обстоятелствено предявено с АУАН на наказаното лице, настоящ ответник, впоследствие
възприето и от наказващия орган е, че на 06.03.2022 година, на посоченото място
– извън населено място, в качеството му на лице, придобило право да ловува,
притежаващо редовен билет и членска карта, З.Д.В. извършва ловуване, като
извършва пеши преход, придружен от младо куче, с извадено от калъф и сглобено
гладкоцевно ловно оръжие – надцевка, без да притежава разрешително за лов.
Наложено на ответника по касация е административното наказание, предвидено
в санкционната разпоредба на чл. 84, ал.
1, предл. второ от ЗЛОД, съгласно която, се
наказва с налагане на „глоба“ в размери от 50 до 400 лв., който без да е
убил или уловил дивеч, ловува с билет за лов, но без писмено разрешително за
лов. Разпоредбата е поставена във връзка с чл. 57, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
ЗЛОД.
Следва да се приеме, че съобразно формулировката си, диспозицията на
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД има т. нар. мълчаливо препращащ състав,
при който признаците, дадени в административно- наказателната правна норма се
допълват и специфицират чрез признаци, съдържащи се в друг материалноправен
текст от същия закон – що се отнася до понятието ловуване, както и до
осъществяването правото на ловуване.
Така съгласно чл. 21 от ЗЛОД правото на лов включва право на ловуване и
придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти, както и задължение за опазване на дивеча. Според чл.
23, ал. 1 от ЗЛОД, правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават
членска карта и билет за лов, заверени за съответната година, както и
разрешително за лов. Съответно съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, за
провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред,
определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за
издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Ловуване, съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД е включително престой или
движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16
от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗЛОД „право на ловуване“ е правото да се
убива, улавя или преследва и наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва
намерен, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него, да се събират
яйца от птици – обект на лов, както и правото да се престоява или да се
осъществява движение на лица извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.
Без съмнение цитираните разпоредби не са част от посочените за нарушени
законови разпоредби нито в АУАН, нито в НП, с изключение на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД. Без
съмнение признаците на състава на мълчаливо препращащата правна норма на чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД, следва да се съобразят и с признаците, съдържащи се във
визираните други материалноправни норми,
но не съществува изискване това непременно да стане чрез цифрово
препращане. Достатъчно е такова препращане да се извърши чрез описване на признаците,
съставляващи елементите на съставите, описани в нормите, към които се препраща.
Т.е. чрез включването в състава на нарушението на тези признаци при описанието
му в АУАН и НП. Каквото в случая е сторено. Независимо, че в АУАН и НП не са
посочени цитираните по-горе разпоредби, регламентиращи осъществяването на правото
на лов и понятието за ловуване, в двата акта са описани изчерпателно и
конкретно елементите от фактическия състав на нормите, към които се препраща в
приложената санкционна разпоредба. Описано е извършеното от ответника по
касация и наказано лице, а именно: че в качеството му на лице, придобило право
да ловува, притежаващо редовен билет и членска карта, ловува извън населено
място, чрез извършване на пеши преход, с извадено от калъф и сглобено
гладкоцевно ловно оръжие – надцевка, без да притежава разрешително за лов. С
това на привлеченото към административно - наказателна отговорност лице са
предявени всички елементи от състава на процесното нарушение, поради което не е
ограничено правото му на защита, тъй като същото не е лишено от правото да
узнае фактите, срещу които следва да реализира гарантираното му от процесуалния
закон право на защита. Съответно не е препятствано и правото на нарушителя, във
всеки етап на производството да прави възражения и да представя доказателства. Поради
изложеното, непосочването в процесното НП на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и
чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на § 1, т. 16 от ДР на ЗЛОД, не съставлява
съществен процесуален пропуск, тъй като не е рефлектира върху правото на защита
на наказаното лице
С това извършено описание на всички елементи от състава на нарушените
материалноправни норми, към които мълчаливо препраща разпоредбата на чл. 84,
ал. 1, предл. първо от ЗЛОД, е достатъчно и за индивидуализацията на вмененото
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, поради което не се
препятства и съдебната проверка относно приложението на материалния закон. Предявеното
обстоятелствено административно - наказателно обвинение кореспондира с
приложимия материален закон – в случая чл. 84, ал. 1, предл. второ от ЗЛОД във
вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, що се отнася до съдържанието на понятието
ловуване, осъществявано включително посредством движение на лица извън
населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
заредено или не, както и с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, що се отнася до изискването
за законосъобразно упражняване право на лов – от лица притежаващи както членска
карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, също и
разрешително за лов, издадено съгласно чл. 57 от ЗЛОД.
Не се споделят и изводите в решението, че с посочването за първи път в НП,
изрично, че нарушението е извършено извън населено място, е извършено
недопустимо допълване на административно - наказателното обвинение, предявено с
АУАН. Липсата на изрично посочване в АУАН, че наказаното лице се е движило с
извадено от калъф и сглобено гладкоцевно ловно оръжие извън населено място, не
може да се приравни на липса на посочване на този обективен елемент от състава
на процесното нарушение. В АУАН се съдържа ясно описание на мястото, на което
ответникът по касация е заварен да ловува в смисъла на чл.
43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД във вр. с § 1, т. 16 от ДР на ЗЛОД – горски
територии на РДГ – Кюстендил, ТПДГС – Радомир, община Перник, землище на с. Л.,
****, което кореспондира и с представените по настоящото делото писмени
доказателства.
Не се споделят и мотивите в първоинстанционното решение, свързани с неяснота,
относно момента на извършване на процесното нарушение и конкретно час на
извършването му. Това обстоятелство е ирелевантно към законосъобразността на
процесното НП. На първо място час на извършване на нарушението не е сред
задължителните реквизити на АУАН и НП. На следващо място, точният момент на
извършване на едно административно нарушение може да бъде обективен съставомерен
елемент на конкретна деятелност (напр. нарушение по чл. 84, ал. 2 във вр. с ал.
1 от ЗЛОД във вр. с чл. 66, ал.3 и 4 от ППЗЛОД), такъв обаче настоящият случай
не е. От друга страна липсва спор по делото, а и са налице доказателства
относно датата на извършване на процесното нарушение, поради което не се
препятства проверката, както по отношение спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така проверката относно материалната и териториална компетентност на
органите, водили производството, а също и преценката за приложимия процесуален
и материален закон. В тази връзка не става ясно от мотивите на съдебния акт,
защо се приема, че поради липсата на фиксиране на времето на установяване на
нарушението, респективно на извършване на деянието, поради посочването на час
на съставяне на приложения по делото КП, е налице допълнителна неяснота,
съответно основание за извод за нарушаване на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН.
Касационният състав, на основание чл. 220 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН – въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, след извършената служебно проверка на основание чл. 218,
ал. 2, предл. последно от АПК, и във връзка с доводите в касационната жалба, счита че като е отменил
процесното наказателно постановление, в включително и с аргументи за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е приложил неправилно и материалния закон.
По делото е безспорно установено, което не се оспорва от наказаното лице,
настоящ ответник, че на 06.03.2022 година, в териториалния обхват на РДГ –
Кюстендил – община Перник, землището на с. Л., отдел ****, горска територия
извън населено място, в качеството си на лице, с придобито право да ловува с
редовен билет ****, заверен за 2022 година и членска карта серия ****, е извършвал
ловуване като е извършил пеши преход, придружен от младо куче, с извадено от
калъф и сглобено гладкоцевно ловно оръжие марка **** ****, без писмено
разрешително за лов. Не се спори по делото, че нарушителят не е убил или уловил
дивеч.
Ловуването посредством движение извън населено място с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, независимо с билет за
лов, но без писмено разрешително за лов, съставлява административно нарушение
на ЗЛОД с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЛОД административно наказание „глоба“ в относителен размер – в границите от 50
до 400 лв.
В обжалваното решение липсват конкретни изводи по съществото на правния
спор. Предвид мотивите в решението – за наличие на предпоставки за приложението
на чл. 28 от ЗАНН, касационният състав счита, че районният съд е приел, че
фактическите констатации в АУАН и НП покриват приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав. Не се споделят обаче изводите на първата съдебна
инстанция за приложимост към процесното нарушение на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Ловуването е
дейност, която сама по себе си е такава, с повишена степен на обществена
опасност. Това обстоятелство е отчетено от законодателя посредством, както
въведения строг разрешителен режим за осъществяването ѝ, така чрез
предвидените административни наказания, а що се отнася до ловуването без
разрешително и чрез налагането в кумулация на административно наказание „глоба“
ведно с административно наказание „лишаване от право“ на ловуване за определен
срок. Съставът счита, че доказателствата по делото не разкриват по-ниска степен
на обществена опасност на процесната деятелност, такава, че същата да се
отличава от обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В случая
законът е постановил, че само по себе си осъществяваното от жалбоподателя
действие – ловуване чрез движение и носене на извадено от калъфа и сглобено
ловно оръжие извън населено място (което оръжие освен това не се спори по
делото е и използвано), и при липса на
посочения в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД резултат, е достатъчно за ангажиране
на съответната административно - наказателна отговорност, тъй като с това се засягат
важни обществени отношения, свързани с установения в страната правов ред. В
случая, съобразно естеството на тези действия (освен това свързани и с
използването на ловно оръжие, което не се оспорва по делото) са могли да
настъпят и общественоопасни последици. Прилагането на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и
приемането на нарушението за маловажно в смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, в
конкретния случай би означавало безнаказаност на доказано противоправно
поведение.
По вида и размера на наложеното административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв.:
Наложено е предвиденото по вид в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, предл.
второ от ЗЛОД административно наказание, същото е определено в размер към
средния, предвиден за съответното нарушение, като е съобразено установения по
делото безспорен факт – носене и употреба на ловно оръжие, в тази връзка съставът
счита размерът на определеното административно наказание за правилно съобразено
с разпоредбите на чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
По отношение на административно наказание „лишаване от право“, наложено на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД:
При безспорната установеност и доказаност на извършеното от ответника по
касация нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. второ от ЗЛОД, липсва законова възможност,
както да бъде отменено НП в частта, с която е наложено кумулативно предвиденото
в чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД административно наказание „лишаване от право“ на
ловуване, така и да бъде индивидуализиран неговият фиксиран от законодателя срок
от три години.
Правилно в случая е приложена и нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, предвиждаща
задължително отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване
на нарушението по чл. 84, ал. 1, предл. второ от ЗОЛД – в случая ловното оръжие,
индивидуализирано по-горе в решението.
Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд поради наличие на
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата, и решаване на делото по
същество посредством потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора за двете съдебни инстанции се
явява основателна. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4
и 5 от ЗАНН, като съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, размерът им се определя общо на 160
(сто и шестдесет) лева – по 80 (осемдесет) лева за всяка от двете съдебни
инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 550 от
13.10.2022 година, постановено по АНД № 20221720200717 по описа за 2022 година
на Районен съд – Перник, и вместо него:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно наказателно
постановление № 59 от 19.04.2022 година,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на З.Д.В.,
ЕГН **********,***:
-
за извършено административно нарушение по чл. 84, ал. 1,
предл. второ във вр. с чл. 57, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за лова и
опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева);
-
на основание чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД е наложено административно наказание „лишаване от право“ на ловуване за
срок от 3 (години);
-
на основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на
нарушението: оръжие **** ****, и е разпоредено сумите от продажбата им да се приведат
в приход на РДГ – Кюстендил;
ОСЪЖДА З.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална
дирекция по горите – Кюстендил, с код БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, съдебни разноски в размер на
160.00 лв. (сто и шестдесет лева), представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/