№ 498
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503182 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Делото е образувано по подадено възражение по чл. 423 ГПК от А. К., срещу
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
7336/27.07.2012 г. по ч. гр. д. № 9022/2012 г. по описа на ПРС.
Длъжникът А. К. подава възражение на 06.07.2022 г., като твърди, че за
издадената заповед за изпълнение и образуваното срещу него заповедно производство
е разбрал при връчване на заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, на
22.06.2022 г. по изп.дело № 251/2022 г. на ЧСИ Луков. Твърди, че заповедта за
изпълнение не му е била връчвана в предходен момент, нито е получавал лично, нито
чрез друго лице, на което законът позволява да получава призовки и съобщения по
ГПК.
Сочи се във възражението, че ЧСИ е връчил заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист на лице, което няма връзка с него или представляваната от него
фирма, не е негов пълномощник или служител, поради което е връчена ненадлежно и е
бил лишен от основни права за защита. Поради изложеното моли да бъде прието
възражението му срещу издадената заповед за изпълнение, да се обезсили издаденият
изпълнителен лист и да се прекрати образуваното изпълнително дело. Прилага
писмени доказателства.
В писмена защита, подадена преди съдебно заседание, твърди, че е подписвал
споразумения с банката без да разбира български език, без преводач и без да му бъдат
обяснени последствията от подписване на договорите, като оспорва дължимостта на
1
сумите, за които получава призовки от съдебен изпълнител, както и
законосъобразността на действията при водене на изпълнителните дела, които са извън
предмета на настоящото производство.
В подадения отговор от заявителя „Търговска банка Д“ АД, чрез адв. М., се
възразява срещу допустимостта на възражението, като се сочат доказателства, че
длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение още през 2015 г. Навежда твърдения за
неоснователност на възражението и по същество, доколкото ПДИ, ведно с издадената
заповед за изпълнение е била надлежно връчена, което е удостоверено от
длъжностното лице, връчило ПДИ на лице от адреса, получило съобщението със
задължение да го предаде. Освен това твърди, че за издадената заповед за изпълнение
длъжникът е разбрал много преди изтичане на преклузивния срок по чл. 423 ГПК, тъй
като след образуване на изпълнително дело № 123/2015 г. на ЧСИ Тодор Луков, рег. №
820, е било сключено споразумение за погасяване на задълженията, предмет на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в последствие, по самото
изпълнително дело е присъствал на опис и оценка на недвижим имот на 04.08.2021 г.,
както и получавал книжа на 14.09.2021 г. и подала молба за копие от изпълнителното
дело на 25.11.2021 г., за което представя писмени доказателства. Моли възражението
да бъде оставено без разглеждане, евентуално да бъде оставено без уважение като
неоснователно. Не претендира присъждане на разноски.
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е процесуално
допустимо, като подадено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането,
може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е
връчена надлежно или когато заповедта е била връчена надлежно, но поради
изложените в нормата обстоятелства за длъжника не е било възможно да узнае
своевременно за връчването, или не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл. 423,
ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице
предпоставките по посочената алинея първа на нормата, и съответно прилага
останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК.
За оспорване на общата предпоставка за приемане на възражението от въззивния
съд - длъжникът да е спазил 1-месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение,
са представени доказателства от заявителя, приети в съдебно заседание и неоспорени
от длъжника – споразумение от 31.08.2015 г., в което изрично е посочено, че се
уреждат отношенията във връзка с присъдените и непогасени вземания на банката,
съгласно издадени от Районен съд – Пловдив Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9022/2012 г. по описа на ПРС, ведно с
2
погасителен план, протокол от 04.08.2021 г., подписан от длъжника А. К., за опис и
оценка на недвижим имот по изпълнително дело № 123/2015 г. на ЧСИ Тодор Луков, в
който изрично е посочено, че делото е образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
9022/2012 г. по описа на ПРС, съобщение от 14.09.2021 г. по същото изпълнително
дело, подписано лично от длъжника, молба на длъжника А. К. от 23.11.2021 г.,
подписана лично от него, за издаване на копие от изпълнителното дело.
Възражението на длъжника е подадено на 06.07.2022 г., като твърди, че за
издадената заповед за изпълнение и образуваното срещу него заповедно производство
е разбрал при връчване на заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, на
22.06.2022 г. по изп.дело № 251/2022 г. на ЧСИ Луков. От събраните по делото
доказателства се установява, че длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист много преди посочената дата, както и много преди
месечния срок по чл. 423 ГПК, съгласно който, за да се приеме възражението срещу
заповедта, подадено пред окръжен съд, длъжникът следва да е разбрал за издаването и
най-късно на 06.06.2022 г. Не са доказани твърденията на длъжника, че не разбира
български език и е подписвал споразумения с банката без да разбира смисъла на
подписаното, поради което съдът счита така направените в производството възражения
за неоснователни, но дори и да се приеме, че при подписване на представеното
споразумение от 2015 г. длъжникът не е разбрал за издадената заповед за изпълнение,
то от представените останали писмени доказателства по делото се установява, че в хода
на изпълнителното производство длъжникът неколкократно е бил лично уведомяван за
предприемани действия по изпълнение на задължението по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, участвал е при извършване на опис и оценка на
недвижим имот, на който е бил определен за пазач, искал е препис от изпълнителното
дело, образувано въз основа на издадената заповед за изпълнение и всичко това през
2021 г. Ето защо съдът приема, че не е налице общата предпоставка на закона –
възражението на длъжника да е подадено в месечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение, с оглед което следва не следва да бъде обсъждано наличие на специалните
предпоставки за приемане на възражение по чл. 423 ГПК.
След като се констатира, че не са налице предпоставките на закона, то
подаденото възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, на осн. чл. 423 от
ГПК, не следва да бъде приемано.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1 ГПК с вх. № 268585/ 04.07.2022 г. на
ПРС, депозирано от А. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, против
3
Заповед № 7336/27.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 9022/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4