№ 2586
гр. София, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110165911
по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от /фирма/, искова молба против
/фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1159.53лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10015030118205, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 353.36лв. – мораторна лихва
върху претендираното обезщетение за периода 17.11.2018г. – 17.11.2021г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права, при твърдения, че
на 05.06.2015г., на пътя Русе –София, в района на с.К., Б., при преминаване на пътен
участък с много пътни препятствия, по посока от КК „Албена“, при излизане от с.
Бранище, застрахованият при ищеца по застраховка „Каско и злополуки“, лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК № ******, попада в необезопасени и необозначени
неравности на пътното платно /дупки пълни с вода/, при което МПС-то е увредено.
Сочи се, че във връзка с процесното застрахователно събитие при ищеца е заведена
преписка по щета №10015030118205, по която е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1149.53лв., като се твърди да са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 10.00лв. Навеждат се доводи, че ответникът, като
стопанин на пътя отговаря за неговата поддръжка, респективно на основание чл. 410
ГПК дължи възстановяване на сумата, изплатена от ищеца на застрахования
собственик на увредения автомобил. Твърди се, че с писмо, получено от ответника на
23.03.2017г., е отправена покана до /фирма/ за възстановяване на сумата, но същата не
е изплатена на ищеца. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода
17.11.2018г. – 17.11.2021г., която възлизала в размер на 353.36лв.
С молба от 04.02.2022г., ищецът прави уточнение, че произшествието е
настъпило в района на с.К., Б..
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Сочи
се, че не е налице яснота, досежно мястото на настъпване на процесното ПТП, а
същото било от съществено значение за иска, тъй като ответникът отговаря за
1
поддръжката на републиканските пътища, а ремонтът и поддръжката на общинските
пътища се осъществявал от общините.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1159.53лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10015030118205, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 353.36лв. – мораторна лихва
върху претендираното обезщетение за периода 17.11.2018г. – 17.11.2021г.
По исковата претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49
ЗЗД.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е докаже
по делото пълно и главно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на
същото /настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1 от КЗ/, наличието на
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреда в резултат от виновното и противоправно
поведение на ответника, респективно - вредата да е резултат на виновно
противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на
възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, както и видът и размера на щетите.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че към
05.06.2015г., лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ****** е имал валидна застраховка
„Каско и злополуки“, сключена с ищцовото дружество, с период на застрахователно
покритие – 25.07.2014г. – 24.07.2015г., че при ищеца е заведена преписка по щета №
10015030118205, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1159.53лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00лв, както и че до
ответника е изпратено писмо изх. № 100-1916/14.03.2017г., получено на 23.03.2017г., с
което /фирма/ е поканена да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 13 копие на Комбинирана
застрахователна полица № *********, сключена на 24.07.2014г., се установява, че към
датата на настъпване на процесното ПТП- 05.06.2015г., лек автомобил „Опел Астра“ с
ДК № ****** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, със срок на
застрахователно покритие 25.07.2014г. – 24.07.2015г.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице, изведе следния
механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 05.06.2015г., свидетелят
ИВ. Д. Н. – К., управлява лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ****** по път I-3 /Русе
– София/ с посока на движение от гр. Русе към гр. София, като в района на с.К., Б.,
извън територията на населеното място, попада в необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно /дупка/, пълна с вода, при което са причинени щети по
МПС-то, като е увредена задната броня и спойлера на същата.
Съдът изведе описания механизъм въз основа на показанията на свидетеля И.Н. -
К. - водач на автомобила, който по време на разпита си посочи, че при движение в
процесния участък е попаднал необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно, при което според него е била увредена задната броня. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като логични, последователни и хронологично издържани.
Същите се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства – Уведомление
за щета /л.15/, Доклад /л.17/, Опис на претенция /л.19/, възлагателно писмо и проформа
2
фактура /л. 22/
В подкрепа на заявеното от свидетеля е и заключението по допуснатата и
изготвена СТЕ, вещото лице по която сочи, че всички щети по застрахования при
ищеца лек автомобил са в причинна връзка с процесното ПТП.
От показанията на свидетеля се установи, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата,
доколкото същият по време на разпита си посочи изрично че произшествието е
настъпило извън с.К., Б., поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1
ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл.
13 ЗДвП. Ето защо на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, става ясно, че
стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени е 1149.53лв., а размерът на обичайните разноски за ликвидиране
на щета по застраховка „Каско“ – 15.00лв.
С оглед изложеното следва извода, че претенцията се явява изцяло основателна
за сумата от 1159.53лв. / 1149.53лв. – изплатено застрахователно обезщетение е
10.00лв. – ликвидационни разноски/.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи
възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за процесния период,
както и размера на акцесорната претенция.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В процесния случай с доклада по делото,
неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е изпратил до ответника покана за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение, получена от „/фирма/“ на 23.03.2017г.,
обстоятелство, което се установява и от приложеното на л. 29 копие на покана и
известие за доставяне л. 30. С процесната покана е даден седемдневен срок за плащане
на сумата, който е изтекъл на 30.03.2017г., респективно считано от 31.03.2017г.
ответникът е в забава. Акцесорната претенция е заявена за период с начална дата след
датата на изпадане в забава, а именно за периода 17.11.2018г. – 17.11.2021г. Размерът
на дължимата се лихва за процесния период, изчислен с помощта на компютърна
програма, е 15.13лв., за която сума акцесорната претенция следва да бъде уважена,
като над уважената част до максимално претендирания размер от 353.36лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
3
Заявени са искови претенции в общ размер 1512.89лв., уважената част е
1174.66лв., респективно отхвърлената част е 338.23лв., при което съотношение следва
да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 700.00лв., от които
100.00лв. – държавна такса, 150.00лв. – депозит за свидетел, 350.00лв. – депозит вещо
лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С оглед
уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да му заплати разноски в размер на 543.50лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед отхвърлената част на претенцията за
мораторна лихва, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да му заплати
разноски в размер на 22.36лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите
както следва: 1159.53лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №
10015030118205, във връзка с настъпило на 05.06.2015г. ПТП, с лек автомобил „Опел
Астра“ с ДК № ******, в района на с.К., Б., с включени ликвидационни разноски,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2021г. до
окончателно изплащане на сумата и 15.13лв. – мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода 17.11.2018г. – 17.11.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
338.23лв. / разликата над уважената част до максимално претендирания размер/,
като неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 543.50лв. – разноски с оглед
уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 22.36лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4