О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 02.06.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело
№ 1007 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №22705/19.03.2020г.
на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез
юрк. Богдана Йорданова, против Решение №1034/27.02.2020г., постановено по гр. дело
№16886 по описа за 2019г. на РС-Варна, с
което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Г.Н.Г., ЕГН **********
сумата 1627.10 лева,
представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.01.2017 г. -
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 197.70 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2017 г. - 30.09.2019г., считано от падежа до 30.09.2019
г., на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 400.00лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че
всъщност спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически
положения спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време,
доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение,
чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми,
обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота
в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното
приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те
не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776,
съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да
надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и
нощно такова дава този резултат. Твърди,
че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите
на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на
отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи,
че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в
действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното
работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови
ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.
Чрез
депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба
№ 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Счита, че субсидиарното приложение
на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между
нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение
–потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен
срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена.
Доколкото
въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба
вх. №22705/19.03.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, действащ чрез юрк. Богдана
Йорданова, против Решение №1034/27.02.2020г., постановено по гр. дело №16886 по описа за 2019г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството за .............06.2020г. от часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.