Р Е
Ш Е Н И Е
№
261721 14.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2548 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14,
против Й.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 344.41 лева -
главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит от 14.12.2016
г., 29.16 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.06.2018г – 09.05.2019 г., 17.87 лева - мораторна лихва от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 25.11.2019
г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
10308/26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 19194 по описа за 2019 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за
кредит за покупка на стоки и услуги с номер ***, ответникът Й.Т.П. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master***.
На 14.12.2016г. ответникът активирал предоставената му
кредитна карта № *** – ***, с максимален кредитен лимит в размер
на 1500 лева. Същият представлявал револвиращ кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати,
плащания, терминални устройства и др. Твърди, че съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ кредит, за кредитополучателя възниквало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Твърди се, че Й.Т.П.
бил преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 г.,
когато било последното му плащане по нея, като балансът по нея бил в размер на
минус 373.57 лева, което принудило кредитора да блокира използването й. Сочи
се, че въпреки многократни опити за контакт с длъжника и отправени покани за
погасяване на задълженията доброволно, той не изпълнявал и това породило
интерес за ищцовото дружество да потърси съдебна защита на вземането си като
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
дължимите суми. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
като в изпълнение на дадените указания ищецът е предявил настоящият иск за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. На
следващо място, оспорва сключването на Договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *** от 16.02.2019 г., в частта му, касаеща отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, тъй като сочи, че
същото не е подписано от ответника. Оспорва получаването на кредитна карта от
ответника и ползване от него на суми по револвиращия кредит.
На следващо място, твърди, че
договорът, в частта за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, е недействителен, поради неспазване на изискванията за
действителност на договора за потребителски кредит, съгласно ЗПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 19194/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10308/26.11.2019
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 344.41 лева – главница, дължима по Договор за потребителски заем *** от 14.12.2016 г., 29.16 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.06.2018г – 09.05.2019 г., 17.87 лева - мораторна лихва от
09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.11.2019
г. до окончателното погасяване.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
и съответстват изцяло на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
Договор за
потребителски заем № *** под формата на кредитна карта от 14.12.2016 г. между страните, по който е била предоставена и
усвоена от ответника твърдяната парична сума. Следва да установи и наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва,
като установи вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение следва
да установи деня на забавата.
Първият,
основен спорен по делото въпрос, с оглед релевираните от ответника, възражения,
е: дали е налице валидно правоотношение по Договор за потребителски заем
№ *** под формата на кредитна карта от
14.12.2016 г.
Съдът намира, че отговорът
на този въпрос, е отрицателен, поради следното:
Ищецът основава претенцията си на представения
по делото Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № *** от 16.02.2016 г., сключен между страните по делото. Видно
от същият, кредиторът – ищец е предоставил на ответника кредит в размер на 8000
лева, с месечна вноска от 317.83 лева, с брой на вноските – 36 месечни вноски,
с падеж: 20.02.2019 г., застрахователна премия в размер на 1612.80 лева, такса
ангажимент – 280 лева, ГПР 17.57 %, лихвен процент 13.79 % и обща стойност на
плащане 11 441.88 лева. Договорът е двустранно подписан.
В същия договор е предвиден раздел „Отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“. Според
чл. 12 от договора, кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълненията на задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя. Във всеки случай издаването на кредитна карта ще
бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита. Посочено е също, че ако в този срок не бъде издадена кредитна карта,
настоящият раздел не произвежда действие и ефект между страните. Всички
задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна
карта, ще възникнат само след активирането на кредитополучателя на издадена
кредитна карта, по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Според
чл. 21 от същия договор, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията на
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването и в съответствие с този договор и приложенията към него.
Според чл. 24 от договора, всички изменения и допълнения
на договора, ще се правят в писмена форма и ще бъдат подписани от кредитора и
кредитополучателя.
По
делото е представено Приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № *** от 16.02.2016 г. /л.18-19/, в който е посочено, че кредиторът - ищец отпуска на
кредитополучателя - ответника Й.П., револвиращ кредит в размер на 1500 лева,
при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в документа. Посочено е
още, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна картна Мастъркард.
Приложението към Договора е подписано единствено от кредитора – ищец и не
съдържа дата на подписване.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не представя доказателства за наличие на сключен
между страните Договор за потребителски заем № *** под формата на кредитна карта от
14.12.2016 г. доколкото представеният по делото и единствен такъв е от 16.02.2016 г.
Всеки отделен договор е източник на отделно облигационно
правоотношение и поражда отделни задължения.
Освен това, дори да се приеме, че ищецът претендира
вземанията си на представено по делото Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, същото няма посочена дата. В случай, че ищецът
свързва сключването на договора, с твърдяната от него дата на „активиране на
кредитната карта от ответника – 14.12.2016 г.“, по делото не са събрани
доказателства в тази насока.
Процесният
договор за Договор за
потребителски заем № *** под формата на
кредитна карта от 16.02.2016 г., представлява договор за потребителски кредит,
уреден в разпоредбите на чл. 9 ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. При твърдяно от ищеца облигационно
правоотношение възникнало от вид договор за заем, в който случай потребителят
на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е
основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Представеното
по делото Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *** от 16.02.2016 г., уреждащо параметрите на процесния револвиращия кредит, чрез издаването и
ползването на кредитна карта Мастъркард в размер на 1500 лева, не доказва да е
налице валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като същото не е
подписано от ответника, поради което и не може да му се противопостави. Не може
да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй
като със същият, кредиторът му предоставя кредит в различен (8000 лева), от
твърдения по процесния размер (1500 лева), както и с различни условия и
параметри на ползване на главницата - лихва, падеж и др. Освен това, изрично в
същия е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване кредит под
формата на кредитна карта, след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит от кредитополучателя.
По делото липсват доказателства, както за издаването на
кредитната карта, активирането й и най-вече за доставянето й от кредитора на
кредитополучателя - ответник. Липсват доказателства, че ответникът е получил кредитната
карта, както и според уговореното в договора от 16.02.2016 г. документ –
приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът не проведе
пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
Договор за потребителски заем № *** под формата на кредитна карта от
14.12.2016 г.
Освен изложеното,
следва да се има предвид, че договорът за заем е реален договор, поради което
елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване
на сумата. Следва да се посочи също така, че с приложената по делото товарителница
от 10.06.2016 г. /л.24/, не може да се приеме, че на ответника са предадени
кредитна карта и приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *** от 16.02.2016 г..
Върху
товарителницата не са описани конкретните изпратени на ответника документи,
поради което и от представените по делото доказателства не би могло да се
направи категоричен и безспорен извод, че издадената от кредитора кредитна
карта е била получена от ответника, както и, че именно последният е извършвал
трансакции, усвоявайки предоставения му кредитен лимит. Що се отнася до
представените по делото извлечения от сметка /л.20-21/, то същите представляват
представляват частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за представилата го страна факти, поради и което не се
ползва с материална доказателствена сила.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
главницата по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
Мастър Кард № ***-***, с
кредитен лимит в размер на 1500 лева е усвоена частично. Не е установено обаче, че тази
кредитна карта се е ползвала именно от ответника, както и че той е извършвал
трансакции с нея. Нещо повече, от съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че първата дата, на която са изтеглени пари от картата е 15.12.2016 г., която дата е различна от твърдяната от ищеца дата – 14.12.2016
г., че услугата е активирана от ответника и с която свързва сключването на процесния
договор.
С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване съществуването на сключен между страните договор за заем при
посочените условия, респективно и наличието на акцесорни вземания, каквото е
претендираното обезщетение за заплащане на мораторна лихва.
Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради извода за
неоснователност на предявените установителни искове, поради липса на валидно
възникнало между страните облигационно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, под
формата на кредитна карта № *** от 14.12.2016 г., то е безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответника за
недължимост на процесното вземане.
По отговорността за разноски:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника,
който в настоящия случай се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се
установява да са направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
Сгр. 14, против Й.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с
правна квалификация почл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 344.41
лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 14.12.2016 г. под формата на кредитна карта Master *** с номер ***-***; възнаградителна лихва в размер на 29.16
лева, за периода 01.06.2018г – 09.05.2019 г.; мораторна лихва в размер 17.87 лева, за периода от 09.05.2019г.
до 11.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда– 25.11.2019
г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
10308/26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 19194 по описа за 2019 г. на ПРС, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ