Р
Е Ш Е Н И Е
№
442
гр. Пловдив, 02 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2467 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във
връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Г.В., ЕГН ********** против
Заповед № 606 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж “Пристройка
№ 5 към източната фасада на двуетажна сграда”, находящ се в поземлен имот (ПИ)
с идентификатор №66651.108.15, местност “Корията”, по кадастралната карта (КК)
и кадастралните регистри (КР) на с. Ситово, община Родопи, област Пловдив, без административен
адрес.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност на
оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ поради
незаконосъобразност.
Ответникът – кмет на община Родопи, чрез адвокат Н.-пълномощник,
е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че производството е
проведено законосъобразно. За процесния обект не са налице предпоставките за
търпимост, тъй като няма одобрени строителни книжа. Иска се присъждане на
съдебни разноски.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни лица от Община-Родопи, на строеж „Пристройка № 5 към източната фасада на двуетажна
сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор №66651.108.15, местност “Корията”, по
КККР на с. Ситово, обективирана в констативен акт /КА/
№7/08.02.2019г., с който е установено,
че към източната фасада на двуетажната сграда, находяща се в ПИ с идентификатор №66651.108.15,
образуван от разделянето на ПИ 108014, който е бил образуван от обединението на
ПИ 108002, ПИ 108009, ПИ 108007 и ПИ 108012, е изградена едноетажна пристройка,
масивна, с тухлена зидария, с едноскатен покрив с дървена конструкция, покрита
с рифелова ламарина. Поставена е ПВЦ дограма и прозорец. Пристройката е с
размери 2,40 на 2,20м.(ЗП=5,28кв.м.)с височина до стрехата около 2,80м.
Описано
в КА е, че имотът е собственост на Д.Г.В., същият е посочен и като собственик
на строежа и негов изпълнител. Съставена е окомерна скица на строежа.
Констатираното е било определено като нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Актът е връчен на жалбоподателя на 27.02.2019г.,
видно от отбелязване на самия него. Срещу КА №
от 08.02.2019г. е депозирано Възражение вх. № 9424-108#27/06.03.2019г. и представени три декларации за годината на
извършване на строителството, както и документи, доказващи собствеността на
имота.
На 27.06.2019г. е изготвено
становище с №9424-108#38 от началник на Отдел “ИПС“ в община Родопи, според
което становище строежът не може да се характеризира като търпим по смисъла на
§16 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а, от ЗУТ подлежи на премахване.
Направено е предложение на кмета на община Родопи да приложи мерките на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, след което е издадена оспорената по делото заповед.
Процесната
заповед е издадена на 08.07.2019г. и на 22.07.2019г. е била връчена на Георги В.-
син на жалбоподателя, поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на
31.07.2019г., е в срок.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Страните нямат спор по фактите. Спорът е
относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно
търпимостта на процесния строеж.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на
закона.
Според посочената като едно от правните основания за
издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В случая, заповедта е издадена
именно от кмета на община Родопи.
Освен това, въз основа на приетите по делото
доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената
за премахване “пристройка № 1“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ и същата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи”
по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ.
Също така,
разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137,
ал.1, т.5 от ЗУТ, тъй като същият представлява стопанска постройка на допълващо
застрояване и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган и в рамките на предоставената му
от закона да разпореди премахването на незаконен строеж, противно на
направеното от страна на жалбоподателя възражение, че заповедта е нищожен
индивидуален административен акт, доколкото същата има за предмет премахването
на “строеж“ по смисъла на ЗУТ.
Няма спор между страните и не се твърди от
страна на жалбоподателя, че за строежа няма издадени разрешение за строеж и
строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда
на § 16 ПР на ЗУТ или подадено заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2
ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.), т.е., безспорен между страните е фактът,
че се касае за незаконен строеж.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана
от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването си.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната
от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за
издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е
Констативен акт, който е връчен на жалбоподателя и му е дадена възможност за
възражения по него.
Предвид горното, съдът намира, че при
издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.
Разпореденото премахване на строежа е
направено при наличие на законоустановените предпоставки за това.
Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съставеният Констативен акт № 7 от
08.02.2019г., с който е поставено началото на административното производство по
премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и
обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.
В случая установеното с констативния акт
относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя
от останалите събрани по делото доказателства.
От изложеното става ясно, че обектът имат
характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено
по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред
изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се
изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя,
че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за
строеж.
Доказателства, годни да опровергаят
верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани, въпреки
дадените указания от съда в тази насока и многократни отлагания на делото с
тази цел.
При липса на изискващото се разрешение за
строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на
търпимост, като построен и деклариран в
сроковете по §16 или §127 от ПР на ЗУТ.
В конкретния случай обаче, не се установява да са
налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата
е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което
сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателя беше да
докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно
спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане),
са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези
обстоятелства не бяха доказани в процеса. Напротив, предназначението на земята
е земеделска, а застрояване в земеделски земи се извършва въз основа на виза за
проектиране или подробен устройствен план, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №
19/25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им. На следващо място нормата на чл. 4, ал. 2 от посочената
наредба урежда, че ПУП се изработват съгласно изискванията на чл. 108 от ЗУТ и
Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове
като включват частите, отнасящи се до план за застрояване.
По делото /л.19 до л. 21/ са представени
нотариално заверени декларации с номера 380/01.12.2015г., № 381/01.12.2015г. и
№ 382/01.12.2015г., в които е посочено, че строеж, собственост на Д.В., находящ
се в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009 и ПИ 108012, м.“Корията“/Баш Мандра/ по
КВС, землище с.Ситово, община Родопи е построен в груб строеж преди 1987г., а всички
останали СМР в периода до 31.03.2001г. В тази посока следва да се посочи, че в съдебно-административното
производство на основание чл. 144 АПК субсидиарно
приложение имат нормите на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Приложима на това основание е
разпоредбата на чл. 11 ГПК, която въвежда принципа на публичност и непосредственост
на съдебния процес. Ето защо приложените по делото нотариално заверени
декларации на трети лица за установяване времето на извършване на строежа нямат
характер на официални документи и декларираните обстоятелства не могат да бъдат
противопоставени на останалите надлежни доказателства по делото. /Решение № 752 от 19.01.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 7543/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова/.
От друга страна, дори да се приеме, че
сочените декларации могат да се ползват с доказателствена сила за производство
по §16 или §127 от ПР на ЗУТ, то от тях не става ясно за кой обект служат,
понеже по делото на л. 34 е приет Констативен протокол от 13.03.2019г., в който
са описани девет обекта, находящи се в ПИ 66651.108.15 и ПИ 66651.108.16,
местност „Корията“ по КК на с.Ситово, община Родопи.
За да бъде третиран процесният строеж като
търпим строеж обаче, е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, сградата,
разпоредена за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и
нормативите, действали към момента на изграждането й, както и с установените
сега правила и нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по
смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че относно процесния строеж са неприложими разпоредбите
на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г.,
отнасящи се за строежи, изградени съответно до 07.04.1987г. и до 31 март
2001г., поради което същите не могат да
се ползват със статут на търпимост.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия
случай е налице строеж по смисъла на § 5
т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение
за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е
издавано на жалбоподателs и не е представено в хода на
съдебното производство.
При издаване на процесната заповед законовите
изисквания са били съобразени от административния орган, поради което
обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Поради очерталия се изход на
делото разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени до размера, в
който са доказано направени, съответно 600 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.Г.В., ЕГН ********** против
Заповед № 606 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж “Пристройка
№ 5 към източната фасада на двуетажна сграда”, находящ се в поземлен имот с
идентификатор №66651.108.15, местност “Корията”, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ситово, община Родопи, област Пловдив, без административен
адрес.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/