№ 25
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Георги Гешев
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601732 по описа за 2022 година
С присъда, постановена по НОХД № 7219/2019г., ПРС, ХХІІ н.с., е
признал подсъдимата П. Д. Г. за НЕВИНОВНА в извършване на престъпление
по чл.142а, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това на 21.10.2018г. в гр.
П., в съучастие като съизвършител с Г. В. Г., противозаконно да е лишила от
свобода В.А.Г., като отказала да я пусне да си тръгне и заключила металната
врата на жилището, като я е ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото й
обвинение. Със същата присъда съдът се е произнесъл по отношение на
веществените доказателства и разноските, като последните е постановил да
останат за сметка на държавата.
Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест от
РП-Пловдив. Иска се съдебният акт да се отмени, като се постанови друг, с
който подсъдимата Г. да бъде призната за виновна по първоначално
повдигнатите й обвинение и да й се наложени съответно наказание, както и да
й се възложат направените по делото разноски. По делото е постъпило и
допълнително изложение към подадения въззивен протест, като се твърди
неправилен анализ и превратно тълкуване на събраните доказателства, както
1
и нарушение на материалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа изцяло
депозирания от РП-Пловдив протест и моли да се постанови съдебен акт, с
който подс.Г. да бъде призната за виновна и да й се наложи съответно
наказание по съображенията изложени в протеста.
Подсъдимата П. Д. Г., лично и чрез защитника си адв. П., намира
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и като такава моли да
бъде потвърдена. Твърди се, че районният съд, позовавайки се на събраните
доказателства, е стигнал до единствения възможен извод за липса на
предприети действия за противозаконно лишаване от свобода на
пострадалата. Поради това се иска първоинстанционната присъда като
правилна и обоснована да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира протеста за
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно
фактическата обстановка. Приел е за безспорно установено следното:
Подсъдимите Г. Г./спрямо когото наказателното производство е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НК/ и П. Г.а били съпрузи, като от
брака си имали едно дете – св.П. Г. Г., която към 21.10.2018г. била на 17
години. Същите имали и други деца, но от предходни бракове, като живеели
само с дъщеря си П. Г. в жилищна кооперация на адрес в гр.П., ул.“***”, №
***. Св.П. Г. била възпитаничка на *** в гр.П., като имала отличен успех и
добро поведение. В семейството на подсъдимите Г.и не винаги царяла
хармония, като се случвало между съпрузите да възникват неразбирателства,
които понякога сериозно ескалирали в караници между тях, в т.ч. и с дъщеря
им – св.П. Г.. През 2017г. св.П. Г. се запознала със 19-годишната тогава
св.В.Г., която живеела в гр.С.. Първоначално между двете момичета
съществувало приятелство, което с времето прерастнало в интимна връзка.
Родителите Г. и П. Г.и категорично не били съгласни с тези отношения на
дъщеря им и св.Г. и били против тяхната връзка. Свидетелките Г. и Г.
спорадично се срещали в гр.С. и в гр.П.. На 17.09.2018г. вместо да отиде на
училище в първия учебен ден св.Г. заминала при св.Г. в С., където престояла
2
два дни. При тези обстоятелства двете момичета сметнали, че св.Г. ще има
проблеми с родителите си вкъщи, в т.ч. и насилие, поради сигнал в
организация за защита на лица от насилие, в резултат на което чрез
социалните служби на 21.09.2018г. св.П. Г. била настанена в Преходно
жилище в *** – гр.П., където управител била св.К.Л., а социален работник –
св.Е.Ч.. Съжителка на св.Г. в преходното жилище била друга тийнейджърка -
св.Р.Х.. Първоначално единствено подс.Г. можела да посещава дъщеря си в
преходното жилище, а впоследствие – и подс.Г.. Св.Г. показвала пред
свидетелите Л. и Ч. негативното си отношение към родителите си, което не
скривала и от съквартирантката си – св.Х. и приятелката си св.Г..
На 21.10.2018г. последните две се разхождали през деня със св.П. Г.,
когато майка й – подс.Г., я потърсила неколкократно по телефона без
резултат, поради нежеланието на св.Г. да разговарят. Подс.Г. се усъмнила, че
дъщеря й е с В.Г., поради което позвънила на последната. В проведения по
между им разговор напрежението ескалирало, като и двете страни разменили
обидни реплики една спрямо друга, но в крайна сметка св.В.Г. решила да
посети дома на подсъдимите с цел „да се разбере“ с тях за характера на
връзката й с дъщеря им. Целта й била да им обясни, че отношенията й със
св.Г. нямат меркантилни подбуди. Така в късния следобед – около 16.30ч., на
21.10.2018г. трите момичета – свидетелките П. Г., В.Г. и Р.Х., пристигнали на
адреса на подсъдимите в гр.П., ул.“***“, ***, бил домът на св.Г.. Разбрали се
св.Г. да се качи в апартамента, за да разговаря с родителите на св.П. Г., а
последната заедно със св.Х. да я чакат пред жилищната кооперация.
Свидетелките Г. и Г. разменили телефонните си апарати, като включили
активна връзка между тях, с цел случващото се в жилището да става
достояние и на свидетелките Г. и Х.. Св.В.Г. се качила до жилището,
позвънила на звънеца с намерението да влезе и да разговаря с подсъдимите.
Подс.П. Г. отворила вратата и пропуснала св.В.Г. в жилището, като
заключила след нея металната входна врата с ключ, както било обичайно
прието от обитателите му с цел обезопасяване. Там, в коридора на
апартамента се намирал и подс.Г. Г., който, виждайки св.В.Г., агресирал
поради негативната си предубеденост към нея. От една страна, същият лично
възприел отправените по телефона незаслужени обиди към съпругата му от
страна на св.Г., а от друга страна – бил категорично против последната да има
интимна връзка с дъщеря му. Така негативизмът му към св.Г. избуял в
3
насилие спрямо нея, като я съборил на земята и й нанесъл няколко удара с
юмруци по главата и тялото. Завлякъл я на фотьойла, където я стиснал в
интимната област. За момент я оставил, тъй като отишъл до кухнята, от
където взел кухненски нож, с който се насочил срещу пострадалата Г.,
опитвайки се да я „наръга“. Възприемайки действията на съпруга си, подс.Г.
самоотвержено се спуснала срещу него да го възпре, като, опитвайки се да
изтръгне ножа от ръката му, наранила собствената си ръка. Подс.Г. Г. пуснал
ножа, което дало възможност на пострадалата Г. да се добере до ножа и да го
хвърли под леглото, с цел да предотврати по-нататъшна опасност от
наранявания с него. Подс.П. Г. взела ножа и отишла да го измие, при което
подс.Г. Г. продължил да напада св.В.Г. – свалил я на пода и започнал да я
души, притискайки шията й с ръце. Натиснал я и в областта на челюстта, като
бръкнал с пръст в устата й, в резултат на което тя продължила да се задушава.
През цялото време подс.Г. Г. й крещял, че трябва да остави дъщеря му и да
прекрати отношенията с нея. Св.Г. се съпротивлявала безуспешно, предвид
неравностойната физическа сила между двамата, което я накарало да крещи
за помощ. Само намесата на подс.П. Г. довела до преустановяване на
нападението на съпруга й над пострадалата Г., която се видяла принудена да
обещае, че ще прекрати връзката си с дъщеря им. По настояване на двамата
подсъдими св.В.Г. позвънила на св.П. Г., като в разговора подсъдимите
настоявали дъщеря им да се качи в апартамента, на което св.В.Г. се
противопоставяла от страх да не наранят св.Г.. Тъй като виковете на
пострадалата Г. били чути от свидетелките П. Г. и Р. Х. по протичащата
телефонна връзка, поради което и двете се качили до апартамента и
започнали да звънят на звънеца и да тропат на вратата с цел да привлекат
внимание, настоявайки някой отвътре да отвори вратата. Опитали да влязат в
апартамента, но установили, че е заключен. През шпионката подс.П. Г.
възприела св.Х., която не познавала, затова отбелязала, че „на вратата има
момиче с червен суитчър“. Тогава пострадалата Г. също отишла до вратата и
през шпионката разпознала св.Х., като обяснила на подсъдимите, че тя е
съквартирантка на дъщеря им.
Шумът от случващото се привлякъл вниманието на съсед, който обаче
не пожелал да се намесва в ситуацията. При липса на друга възможност св.Г.
веднага потърсила съдействие от органите на реда, като позвънила на ЕНН
112, съобщавайки, че нейните родители са заключили в апартамента им
4
приятелката й В.Г.. В рамките на няколко минути след това на место бил
изпратен екип от служители на Първо РУ на ОДМВР Пловдив, в състав
свидетелите С.В.В. и Г. И.И., които били посрещнати пред жилищната
кооперация от свидетелките П. Г. и Р.Х.. Св.Г. им обяснила, че родителите й
държат „насила“ и бият в жилището си св.В.Г., поради което двамата
полицейски служители заедно с двете момичета се качили до петия етаж,
където св.В. започнал да звъни и тропа на входната врата на апартамента на
подсъдимите. На висок глас, за да бъде чут отвътре викал: „Отворете!
Полиция!“, но нямало ответна реакция. Колегата му – св.И. стоял встрани от
входната врата в изчаквателна позиция, а св.В. продължил многократно да
звъни на звънеца, да тропа по вратата и да настоява за отварянето й, което
продължило около две-три, до пет минути, при което телефонът на св.П. Г.
позвънил. Обаждането било от пострадалата Г., която единствено успяла да
извика: „Помощ, помощ“. Чували се звуци от тупане, което мотивирало св.В.
да бъде още по настоятелен, но преценявайки, че няма да успеят да влязат в
апартамента, последният повикал втори екип за подкрепление, който се явил
на място няколко минути по-късно – свидетелите А.Н.Д. и И.Г.П..
Междувременно подс.Г. Г., който бил преустановил побоя над пострадалата
Г., обсъждал случилото се с адв.Д. П., чиито професионални услуги
принципно ползвал назад във времето за различни консултации. През това
време св.В. продължил да тропа по вратата, която минута по-късно
пострадалата Г. успяла да отключи, като подс.Г. Г. я изблъскал през нея и тя
паднала срещу стълбището. Св.В.Г. престояла в апартамента в рамките на 10-
15 минути. Св.И. насочил вниманието си към нея, а св.В. се опитал да влезе в
апартамента. От своя страна подс.Г. Г. се опитал да го възпрепятства, като
понечил да затвори вратата, но св.В. поставил крака си между крилото и
касата на вратата. При тази позиция и с цел да преодолее навлизането на св.В.
в апартамента, който от своя страна демонстрирал намерение да извърши
полицейски арест на подс.Г. Г., последният ритнал св.В. в предната част на
лявата му подбедрица. Въпреки удара, св.В. успял да задържи вратата
отворена, влязъл в коридора, където настанала борба с подс.Г. Г.. Двамата се
бутали, борили като св.В. се опитвал да му постави белезници на ръцете, но
начинанието му не се увенчавало с успех поради яростната съпротива на
подс.Г.. Междувременно подс.П. Г. стояла в коридора и единствено вербално
се намесвала, като приканвала полицейския служител, да остави съпруга й.
5
При тези обстоятелства св.И., с цел осигуряване на нейната и най-вече на
безопасността на колегата му – св.В., по време на изпълнение на служебните
му задължения, й разпоредил да излезе от апартамента, което тя сторила. Тъй
като св.В. не успял да постави белезници на подс.Г., последният успял да се
укрие във вътрешността на апартамента, а св.В. призовал на помощ колегите
си. Също така се обърнал за съдействие към подс.П. Г., която да склони
съпруга си да излезе от апартамента, което последния след няколко минути
сторил. Всички имащи отношение към случая лица – подсъдимите,
пострадалата Г., свидетелките Г. и Х., били откарани в Първо РУ на ОДМВР
Пловдив, където им били снети обяснения, а впоследствие служител на Първо
РУ на ОДМВР Пловдив прибрал свидетелките Г. и Х. в преходното жилище.
Там двете момичета и св.В.Г. разказали на свидетелките Ч. и Л. за събитията,
като по начина, по който описвали събитията, св.Ч. възприела поведението им
и най-вече това на В.Г., като провокация към родителите на П. Г. –
подсъдимите Г.и. Св.В.Г. дори споделила, че имала цел подс.Г. Г. „да влезе в
затвора“, тъй като според свидетелките П. Г. и В.Г., подс.Г. Г. „малтретирал“
дъщеря си П. Г.. Св.В.Г. споделила пред св.Л., че, когато се появила пред
апартамента, вратата му я „отворил бащата“ на П. Г. /подс.Г./, с който
„започнали да се карат“, „той я дръпнал вътре в жилището, затворил вратата
и започнал да й нанася удари“.
На 21.10.2018г., в процесното жилище бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който като веществено доказателство бил иззет
кухненски нож с дървена дръжка, като за огледа бил изготвен протокол,
ведно с фотоалбум. Подс.Г. Г. бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, а на
25.10.2018г. същият бил освидетелстван от съдебен лекар в Отделение по
Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД Пловдив. Същото било сторено
и от съпругата му – подс.П. Г.. Полицейският служител С. В. и пострадалата
В.Г. били прегледани в Спешно отделение при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД
Пловдив, без да бъдат хоспитализирани.
От изготвена съдебно-медицинска експертиза на живо лице №
1220/2018г. се установява, че при прегледа на С.В.В. /от дата 22.10.2018г./ и
от представената медицинска документация е установено кръвонасядане по
лявата подбедрица и охлузване на втори пръст на дясната ръка, които
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така,
6
както е отразено в предварителните сведения. Било е причинено болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Установява се също от изготвена съдебно-медицинска експертиза, че
при прегледа на В.А.Г. /от дата 22.10.2018г./ и от представената медицинска
документация е установено охлузване по брадата; овални кръвонасядания по
двете странични повърхности на шията; охлузване по предната повърхност на
шията, белези от повърхностни порезни рани на лявата предмишница. Тези
травматични увреждания, според експертът, са причинени по механизма на
удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
получени така, както е отразено в предварителните сведения. Описаните
белези по лявата предмишница са причинени от предмет с остър връх и
режещ ръб и са с давност по-голяма от две седмици. Било е причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно е от заключението на съдебномедицинската експертиза по
писмени данни, че на подс. П. Г. е било причинено две кръвонасядания в
областта на лява мишница и едно кръвонасядане в областта на дясна
предмишница, чиито механизъм на възникване е в резултат от действието на
твърди, тъпи предмети, като човешките ръце по своята същност притежават
характеристиката на такива предмети. Вещото лице е заключил, че
съобразявайки морфологичната характеристика на описаните в
документацията кръвонасядания и по-конкретно техния цвят, а също и
имайки предвид механизма на тяхното възникване, е възможно те да са
получени по начин и по време така, както е описано в обясненията на подс.П.
Г. /била стисната за двете ръце от полицейски служител в коридора на
жилището й и избутана вън от него/.
Прието е от заключението на съдебномедицинската експертиза по
писмени данни на подс.Г. Г., че на същия е било причинено контузия на
очната ябълка и околоочната област, контузия на коремната стена, разкъсно-
кнтузна рана на горната устна вляво, кръвонасядане по главата в лява
слепочна област, кръвонасядане по гръдния кош вляво, кръвонасядане по
корема вляво, кръвонасядания и охлузвания по крайниците, чиито механизъм
на възникване е в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, като по
своята същност частите от човешките горни и долни крайници (ръцете и
краката) притежават характеристиката на такива предмети. Според вещото
7
лице е възможно последните да са получени по начин и по време така, както е
описано в обясненията на подс.Г. Г. /в резултат на нанесени му удари по
тялото и главата от страна на полицейския служител В. в жилището по време
на задържането на подсъдимия/. В заключението е посочено още, че
описаните травми са разположени в достъпни за самонараняване области на
човешкото тяло и е възможно да бъдат получени по такъв начин, както и че
разкъсно-контузната рана, която се явява анатомично нарушаване на целостта
на кожата, сама по себе си е причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания са му
причинили болка или страдание, без разстройство на здравето.
Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена по
несъмнен и категоричен начин, след обстоен анализ на всички на гласни
доказателствени средства, каквито са обясненията на подсъдимите, както и от
приложените по делото писмени доказателства и изготвените експертизи.
След прекратяване на производството на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК по
отношение на подс. Г. В. Г., поради смърт на същия, то правилно съдът е
подложил на анализ доказателствата касаещи обвинението спрямо подс. П. Г.
за престъпление по чл.142а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Обосновано първата инстанция е приела, че липсват категорични
доказателства за това подсъдимата П. Г. в съучастие със своя съпруг- Г. Г.,
противозаконно да е лишила от свобода В.А.Г., заключвайки входната врата
на жилището си и отказвайки да пусне последната да си тръгне на
инкриминираната дата 21.10.2018г. Още по-малко пък са налице
доказателства за съгласуваност и умисъл на нейните действия. Този извод
съда е направил съпоставяйки от една страна колебливите и противоречиви
показания на свидетелката В.Г., дадени в хода на съдебното следствие,
относно действията на подсъдимите Г. и П. Г.и спрямо нея при влизането й в
апартамента, а от друга страна- обясненията на самите подсъдими, които са
възприети отчасти. Самата пострадала В.Г. в показанията си не е категорична
за това от кого е била посрещната при появата в апартамента на Г.и, дали
подс. П. Г. е предприела спрямо нея агресивни действия, както и такива,
препятстващи възможността й да излезе от входната врата. В този смисъл
показанията на пострадалата са доста непоследователни и объркани по
отношение на това дали е ходила до входната врата, имала ли е възможност да
напусне жилището и защо не го е сторила. Доверявайки се отчасти на
8
обясненията на подсъдимите, правилно районният съд е приел, че в случая
безспорно е налице упражнено физическо насилие и закани спрямо св. Г. от
страна на подс. Г. Г., с цел последната да бъде принудена да преустанови
интимната си връзка с П. Г., но не и насилие, което да цели лишаване на
пострадалата от свобода и от правото й да се придвижва свободно.
Безспорно, отношенията между пострадалата и нейната приятелка св. П. Г. от
една страна и от друга- родителите на П., подсъдимите Г.и, са били
изключително нагнетени от явното несъгласие на подсъдимите с интимната
връзка на тяхната дъщеря. Безспорно е също така, че появата на пострадалата
В.Г. в дома на подъсдимите Г.и, е била предшествана от скандал и размяна на
обидни реплики и от двете страни, въпреки което пострадалата сама решила
да посети жилището на подсъдимите, за „да се разбере“ с тях относно
отношенията й с П.. Несъмнено, воден от негативни чувства и емоции в онзи
момент, след влизане напострадалата в жилището, подс. Г. Г. избухнал и
действията му спрямо пострадалата ескалирали от бутане на земята, нанасяне
на удари и заплахи с кухненски нож, които не могат да бъдат оневинени само
с изпитания от него яд и обида от интимността на пострадалата с неговата
дъщеря, тъй като са ескалирали и по отношение на появилите се полицейски
служители. В рамките на 10-15 минутния отрязък от време, в който са се
развили събитията вътре в апартамента обаче, от влизането на пострадалата
Г. вътре до напускането му, които са силно укорими и неприемливи предвид
проявената агресия и насилие от Г. Г., не се установява да са предприети и
извършени действия от страна на подс.П. Г., които да са ограничавали
пострадалата в желанието й да напусне жилището. Както се установява, а и
самата св. Г. твърди в показанията си, същата е имала възможност да отиде до
входната врата на жилището, в момент, когато се звъняло, да провери и
разпознае лицето през шпионката и след това да се върне в хола, обяснявайки
на подсъдимите, че отвън се намира съквартирантката на тяхната дъщеря.
Възраженията, изложени в допълнението към протеста, за стремеж да се
прехвърли отговорността за случилото се на Г. Г., спрямо когото
производството е прекратено и да се оневини поведението на подс. П. Г., са
напълно неоснователни. Последното не среща подкрепа от доказателствата
по делото, особено от показанията на св. Х. и св.П. Г., които въпреки
„постоянната телефонна връзка“ с пострадалата, не са очевидци на случилото
се вътре в апартамента. Нито установяват от кого е била „сграбчена“
9
пострадалата Г., нито могат да установява какво поведение е имал спрямо
последвната всеки един от подсъдимите. За това по отношение действията и
поведението на подсъдимите спрямо пострадалата Г., съдът правилно е
анализирал и съпоставил показанията на последната като свидетел и
обясненията на подсъдимите, което е сторено с цел изясняване на
обстоятелствата обективно, а не с цел прехвърляне на вината. В този смисъл
са налице и доказателства, че подс. Г. се е намесила в разгара на конфликта,
за да възпре съпруга си.
Колкото до несъгласието на прокурора с изводите на съда, че
заключването на входната врата от подс. Г. е с цел обезопасяване на
жилището, а не с цел да я лиши от свобода по този начин, то настоящата
инстанция намира изводите на първата инстанция за напълно обосновани и
житейски, и от доказателствата по делото. Кредитираните гласни
доказателствени средства сочат на възможност за пострадалата Г.,
необезпокоявана от подсъдимите да отключи и да напусне апартамента, в
момента, когато е позвънила св. Х. и пострадалата е била до входната врата,
за да види и разпознае лицето. Но това не е било сторено по волята на самата
пострадала Г.. Няма доказателства за това тя да е настоявала да излезе от
апартамента и да е препятствана в това си желание от действия или
бездействия на подсъдимите, най-вече на подс. П. Г.. А заключването на
вратата на жилището, в случая на апартамента от вътрешната страна, е
напълно нормален и житейски приет акт не само в жилището на сем. Г.и, но и
за всички други домакинства особено в нашите георграфски ширини.
Противната логика означава, че заключване на вратата след влизане на всеки
посетител в жилището, би могло да се приеме най- малкото като опит да се
лиши лицето от свобода. Неоснователни са възраженията в протеста, че
първоинстанционния съд необосновано е дал кредит на доверие на
обясненията на подсъдимите, които според обвинението следва да се
възприемат като изцяло защитна позиция, целяща да оневини техните
действия. ПРС се е отнесъл в достатъчна степен критично към обясненията,
разглеждайки ги като средство за защита, но и като доказателствен източник,
като е изложил подробни аргументи в кои части ги кредитира. Липсата на
категорични доказателства, оборващи обясненията на подсъдимите във
възприетите от съда части, е мотивирало първоинстанционния съд да направи
изводи за недоказаност на обвинението от обективна страна.
10
Предвид наличните по делото доказателства, правилно
първоинстанционният съд е заключил, че те са недостатъчни за да се направи
несъмнен и категоричен извод и за субективна съставомерност на
извършеното. Действията по заключване на входната врата на жилището и
последващото поведение на подс. Г. не са били водени от умисъл да лиши
пострадалата от свобода по съображенията изложени по горе. Приемайки
обратното, както се иска с протеста присъдата би почивала на
предположения, което е недопустимо.
Поради това и според настоящия състав, правилно подсъдимата П. Д. Г.
е била призната за невиновна за това на 21.10.2018г. в гр. П., в съучастие като
съизвършител с Г. В. Г., противозаконно да е лишила от свобода В.А.Г., като
отказала да я пусне да си тръгне и заключила металната врата на жилището и
е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Мотивиран от горното, въззивният съд счита, че не са налице
основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и
същата като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Правилно съдът се е произнесъл по отношение на приложените веществени
доказателства, а направените по делото разноски е постановено да останат за
сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Ето защо и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260128 от 05.08.2021г. постановена по
НОХД № 7219/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, 22-ри наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест, като на основание чл.340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение на
страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12